20 – Молитва

И отговори Авраам и рече: Ето, сега начнах да говоря Господу аз който съм прах и пепел:

И рече: Господи, Боже на господина моего Авраама, дай ми, моля, добра среща днес, и стори милост на господина моего Авраама. Ето, аз стоя при извора на водата, а дъщерите на градските жители излазят да наливат вода; и момата на която река: Я наведи подноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти, тя нека е оная която си отредил за раба си Исаака; и от това ще позная че си сторил милост на господина моего. И преди да престане той да говори, ето, излазяше Ревека, която беше се родила Ватуилу, сину на Мелха, жена на Нахора Авраамовия брат, и на рамото й водоносът й.

И молеше се Исаак Господу за жена си, защото беше бездеткиня; и послуша го Господ, и зачна Ревека жена му.

А Яков остана сам; и бореше се с него един человек до зазоряване. И като видя че му не надви, прикосна се до става на бедрото му; и измести се ставът на Якововото бедро, като се бореше с него. И той рече: Остави ме да си отида, защото се зазори. А Яков рече: Няма да те оставя да си отидеш ако ме не благословиш. И рече му: Как ти е името? И той рече: Яков. А той рече: Няма да се казва вече името ти Яков, но Израил; защото си бил в борба с Бога и с человеци, и си надвил. А Яков попита и каза: Обади ми, моля, името си. А той рече: Защо питаш за името ми? И благослови го там. И нарече Яков името на това място Фануил, и думаше: защото видях Бога лице с лице, и упазен биде животът ми.

И четиридесет дни и четиридесет нощи стоя там с Господа: хляб не яде, и вода не пи. И написа на плочите думите на завета, десетте заповеди.

А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка плът! ако един человек е съгрешил ще се разгневиш ли ти на всичкото събрание?

И от там ще потърсите Господа Бога вашего, и ще го найдете когато го потърсите с всичкото си сърдце и с всичката си душа. Когато се намериш в скръб, и те постигне всичко това в последните дни, ако се обърнеш към Господа Бога твоего и послушаш гласа му, понеже Господ Бог твой е Бог милостив, няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета на отците ти за който им се кле.

Когато аз възлязох на гората да взема каменните плочи, плочите на завета който направи Господ с вас, тогаз останах на гората четиридесет дни и четиридесет нощи: хляб не ядох и вода не пих.

И припаднах пред Господа както по-напред, четиридесет дни и четиридесет нощи: хляб не ядох и вода не пих за всичкия ви грях що съгрешихте и направихте злото пред Господа за да го раздражавате.

И припаднах пред Господа през четиридесетте дни и четиридесетте нощи в които бях припаднал, защото Господ рече да ви изтреби.

И аз стоях на гората, както по-напред, четиридесет дни и четиридесет нощи; и послуша ме Господ и тоз път, и не рачи Господ да те погуби.

И раздра Исус дрехите си, и падна на земята на лицето си пред ковчега Господен дори до вечерта, той и старейшините Израилеви, и туриха пръст на главите си.

Тогаз всичките Израилеви синове и всичките люде възлязоха та дойдоха в Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в онзи ден дори до вечерта, и принесоха всесъжения и примирителни жъртви пред Господа.

И дойде Господ та застана и повика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогаз Самуил отговори: Говори, защото слугата ти слуша.

А мене да ми не бъде да съгреша Господу да престана да се моля зя вас! но още ви уча добрия и правия път.

И застана Соломон пред олтаря Господен, пред всичкото Израилево събрание, и разпростря ръцете си към небето и рече: Господи Боже Израилев, няма Бог подобен тебе на небето горе и на земята долу, ти който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,

И като свърши Соломон да прави всичката тази молитва и това моление към Господа, стана отпред олтаря Господен дето бе коленичил с ръце прострени към небето.

И в часа на приношението приближи се Илия пророкът и рече: Господи, Боже Авраамов, и Исааков, и Израилев, нека бъде известно днес че ти си Бог на Израиля, и аз раб твой, и че според твоето слово направих всички тези дела: послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде че ти, Господи, си Бог, и ти си обърнал сърдцата им назад. Тогаз падна огън от Господа та пояде всесъжението, и дървата, и каменете, и пръстта, и облиза водата която бе в браздата. И когато видяха това всичките люде, паднаха на лице и рекоха: Иеова, той е Бог: Иеова, той е Бог.

Приклони, Господи, ухото си и чуй: оттвори, Господи, очите си и виж; и чуй думите на Сенахирима който проводи тогоз за да укори Бога живаго.

Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля се, от ръката му, за да познаят всичките царства на земята че ти си Господ Бог един.

Тогаз обърна лицето си към стената та се помоли Господу и рече: Моля се, Господи, помни сега как ходих пред тебе с истина и с цяло сърдце, и направих угодното пред тебе. И плака Езекия с голям плач.

И призова Явис Бога Израилева и рече: Дано ме благословиш с благословение, и дано разпространиш пределите ми, и ръката ти да е с мене, и да ме пазиш от зло, та да нямам скръб! И даде му Бог, което поиска.

Славословете Господа: призивайте името му. Възвещавайте в народите делата му.

Търсете Господа и неговата сила: Търсете лицето му винаги.

Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта му е во век;

и да стоят всяка заран за да славят и да хвалят Господа, подобно и вечер,

И застана Соломон пред олтаря Господен, срещу всичкото Израилево събрание, и простря ръцете си. Защото Соломон направи меден подстав, който имаше пет лакти дължина, и пет лакти ширина, и три лакти височина; и положи го всред двора, и застана на него та падна на коленете си пред всичкото Израилево събрание, и простря ръцете си към небето. И рече: Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на тебе който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,

Но пригледни към молитвата на раба си и към молението му, Господи Боже мой, щото да послушаш викането и молитвата с която рабът ти се моли пред тебе, за да са очите ти отворени към този дом дене и ноще, към мястото за което си рекъл че ще туриш името си там, за да послушаш молитвата с която рабът ти ще се моли на това място. И слушай моленията на раба си и на людете си Израиля когато се молят на това място; и слушай ти от мястото на обиталището си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

всяка молитва, всяко моление що бива от всеки человек и от всичките ти люде Израиля, когато познае всеки раната си и болката си и простре ръцете си към този дом, тогаз ти послушай от небето, от местото на обитанието си, и прости, и дай всекиму според всичките му пътища както познаваш сърдцето му, (защото ти, сам ти, познаваш сърдцата на человеческите синове,) за да ти се боят, и да ходят в твоите пътища през всичките дни колкото живеят по лицето на земята която си дал на отците ни.

Сега, Боже мой, да са отворени, моля, очите ти, и внимателни ушите ти, в молитвата която се прави на това място.

и людете ми над които се призова името ми смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето ми, и се върнат от лукавите си пътища, тогаз аз ще послушам от небето, и ще простя греха им и изцеля земята им. Сега очите ми ще бъдат отворени, и ушите ми внимателни, в молитвата която се прави на това място.

И стори зло, понеже не оправи сърдцето си за да търси Господа.

И извика Аса към Господа Бога своего и рече: Господи, не е нищо пред тебе да помагаш на тези които са мнозина или на тези които нямат никаква сила: помогни нам, Господи Боже наш; защото на тебе уповахме, и с твоето име идем против това множество. Господи, ти си Бог наш: да се не преукрепи человек против тебе.

И влязоха в завет да потърсят Господа Бога на отците си с всичкото си сърдце и с всичката си душа,

След това станаха Левитите, свещениците, та благословиха людете; и послуша се гласът им от Господа, и отиде молитвата им на небето, светото негово жилище.

И за това се помоли Езекия царят и Исаия пророкът, Амосовът син, и викнаха към небето.

Тогаз прогласих там пост при реката Аава, за да се смирим пред Бога нашего, и да просим от него добър път за нас, и за чадата ни, и за всичкия ни имот. Защото се усрамих да поискам от царя сила и конници за да ни помогнат против неприятеля в пътя; понеже бяхме говорили на царя и рекли: Ръката на Бога нашего е за добро над всички които го търсят, а силата му и гневът му над всички които го оставят. Постихме прочее и молихме се Богу нашему за това; и стана милостив към нас.

А в вечерната жъртва станах от сетуванието си, и с дрехата си и мантията си раздрани преклоних коленете си, и прострях ръцете си към Господа Бога моего, и рекох: Боже мой, срам ме е, и стидя се да подигна лицето си към тебе, Боже мой; защото нашите беззакония надминаха над главата ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.

И стана Ездра от лицето на дома Божий та отиде в обиталището на Иоанана Елиасивовия син; и когато отиде там, хляб не яде и вода не пи, защото беше в сетувание поради престъплението на пленените.

И когато чух тези думи седнах та плаках и сетувах няколко дни; и постих, и молих се пред небеснаго Бога и рекох: Моля се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта към тези които те любят и пазят твоите заповеди, дано бъде сега ухото ти внимателно, и очите ти отворени, за да чуеш, молитвата на твоя раб с която се моля сега пред тебе дене и ноще за Израилевите синове твоите раби, и изповядвам греховете на Израилевите синове с които ти съгрешихме: и аз и домът на отца ми съгрешихме.

И благослови Ездра Господа Бога великаго. И всичките люде отговориха: Амин, амин! възвишаваще ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата до земята.

И в двадесет и четвъртия ден на този месец събраха се Израилевите синове с пост, и с вретища, и с пръст на себе си, И отлъчи се Израилевото семе от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на отците си.

И у всяка област дето стигна тая царска заповед и повелението му стана между Юдеите голямо сетувание, пост, и плач, и ридание: мнозина имаха под себе си постлано вретище и пепел.

Иди събери всичките Юдеи които се намират във Суса, и постете за мене, и не яжте и не пийте три дни нощя и деня; и аз и слугините ми ще постим подобно; и тогаз ще вляза при царя, което не е според закона; и ако погина, да погина.

Тогаз стана Иов, раздра дрехата си, и острига главата си, и падна на земята та се поклони,

Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога, Който прави неизследими величия И чудеса безчислени;

Ако би ти рано потърсил Бога, Ако би се помолил Всесилному,

Ако приготвиш ти сърдцето си И простреш ръцете си към него,

После повикай ти, и аз ще дам отговор; Или аз да говоря, и ти върни отговор.

Ще Му се помолиш, и ще те послуша; И ще изпълниш обричанията си.

Там викат от гордостта на лукавите; Но той не отговаря. Наистина Бог не ще да послуша суесловието, Нито ще погледне Всесилний на него.

И върна Господ пленението Иовово като се помоли за приятелите си; и даде Господ на Иова двойно всичко каквото имаше по-напред.

Викнах с гласа си към Господа; И послуша ме от светата си гора. (Села.)

Първому Певцу, на Негинот. Псалом Давидов. Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми: В утеснение като бях, разширил си ме: Помилвай ме и послушай молитвата ми.

Първому Певцу, на Нехилот Псалом Давидов Послушай, Господи, думите ми: Разумей стенанието ми, Внимай на гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; Защото на Тебе ще се помоля. Господи, на ранина ще чуеш гласа ми: На ранина ще предстана пред тебе и ще чакам.

И ще се надеят на тебе които познават името ти; Защото не си оставил онези които те търсят, Господи.

Нечестивият от гордостта на лицето си не ще да потърси Господа: Всичките му помисли са че няма Бог.

Молитва Давидова. чуй, Господи, правдата: Послушай молението ми: Дай ухо на молитвата ми Която правя не с лъстиви устни.

Аз те призвах, Боже, Защото ще ме послушаш: Приклони към мене ухото си, Послушай думите ми.

В утеснението си призвах Господа, И към Бога моего викнах: чу от храма си гласа ми; И викането ми дойде пред него в ушите му.

Води ме в пътя на истината си и научи ме, Защото ти си Бог на спасението ми: Тебе чакам вес ден.

Едно просих от Господа, това ще търся, Да живея в дома Господен въ всичките дни на живота си, Да гледам красотата на Господа. И да го диря в храма му.

чуй, Господи, гласа ми с който викам; И помилвай ме и послушай ме. Рекъл си: Потърсете лицето ми: Рече тебе сърдцето ми: Лицето ти, Господи, ще потърся.

чакай Господа: Имай дързновение, и да се укрепи сърдцето ти; Ей, чакай Господа.

Псалом Давидов. Към тебе ще викна, Господи, крепосте моя: Да не мълчиш към мене, Да не би, ако мълчиш към мене, Да се уприлича на онези които слазят в рова. Послушай гласа на моленията ми Когато викам към тебе, Когато дигам ръце Към светия твой давир.

Първому Певцу. Псалом Давидов. На тебе, Господи, уповах: Да се не посрамя въ век: Спаси ме с правдата си. Приклони към мене ухото си: Ускори да ме избавиш: Бъди ми силна крепост, Дом на утвърждение за да ме спасиш.

Потърсих Господа и послуша ме, И от всичките ми страхове ме избави. Погледнаха към него, и светна им пред очите, И лицата им не се посрамиха. Този сиромах извика; и Господ чу, И от всичките му скърби го избави. Ангел Господен се опълчава около онези които му се боят, И ги избавя. Вкусете и вижте че е благ Господ: Блажен онзи человек който уповава на него.

Очите Господни са върху праведните, И ушите му към техния вик. Лицето Господне е против онези, които правят зло, За да изтреби от земята помена им. Извикаха праведните, и Господ чу, И от всичките им скърби ги избави. Господ е близу при онези които са съ съкрушено сърдце, И спасява онези които имат смирен дух.

Аз ще те славословя в голямо събрание, Между многочислени люде ще те хваля.

Облегни се на Господа, и чакай го Не се раздражавай за тогози който успява в пътя си, За человека който извършва злопомишления.

Послушай, Господи, молитвата ми, И дай ухо на вика ми. Не премълчавай на сълзите ми; Защото съм странен при тебе И пришлец, както всичките мои отци.

Първому Певцу, Псалом Давидов. Очаквах с търпение Господа; И той се преклони към мене и чу вика ми;

Много си направил чудесата си, ти Господи Боже мой; И твоите за нас размишления Не е възможно да изложи някой пред тебе: Исках да казвам и да говоря за тях, Но те превъзхождат всяко число.

Да се радват и да се веселят в тебе Всички които те търсят: Онези които обичат спасението ти Да думат винаги: Да се възвеличи Господ. А аз съм сиромах и нищ; Но Господ се грижи заради мене: Помощ моя и избавител мой си ти: Боже мой, да не закъснееш.

През деня ще проводи Господ милостта си; И през нощта песента му ще бъде с мене Молитвата ми към Бога на живота ми.

Млъкнете, и разумейте че аз съм Бог Ще се възвиша между езичниците Ще се възвиша на земята. Господ на Силите е с нас Високо прибежище е нам Якововий Бог. (Села.)

Пожертвай Богу жъртва на хвала, И отдай Вишнему обричанията си; И призови ме в скърбен ден: Ще те избавя, и ще ме прославиш.

Ето, възлюбил си истината вътре в человека, И в тайното на сърдцето ми ще ме научиш мъдрост.

Първому Певцу, върху Негинот, Масхил Давидов. чуй, Боже, молитвата ми. И не се крий от молението ми.

Аз към Бога ще викам; И Господ ще ме спаси. Вечер, и заран, и на пладне Ще се моля и ще стена; И той ще чуе гласа ми.

Възложи на Господа товара си, и той ще те подпре: Не ще допусти никога да се поклати праведният.

О Сило моя, на тебе ще се надея: Защото Бог ми е прибежище. Милостивият Бог мой ще ме предвари: Бог ще ме удостои да видя наказанието На онези които ме пречакват.

Първому Певцу, върху Негинот. Псалом Давидов. Послушай, Боже, вика ми: Внимавай на моленето ми. От краищата на земята към тебе ще викам когато премира сърдцето ми Настави ме на канарата която е премного висока за мене.

Първому Певцу, върху Иедутун, Псалом Давидов. Наистина душата ми има тихо упование на Бога: От него е спасението ми. Наистина той е канара моя и спасение мое, Прибежище мое: няма много да се поклатя.

Но ти, о душо моя, имай тихо упование на Бога, Защото от него е чакането ми. Той е наистина канара моя и спасение мое, Прибежище мое: няма да се поклатя. От Бога е спасението ми и славата ми: Канара на силата ми, прибежището ми е в Бога. Имайте упование на него на всяко време: Люде, отваряйте пред него сърдцата си: Бог е нам прибежище. (Села.)

Псалом на Давида когато се намираше в Юдината пустиня. Боже, ти си Бог мой; От рано те търся: Душата ми е жадна за тебе, желае те плътта ми В една пуста, суха, и безводна земя,

Към него викнах с устата си; И възвисен биде чрез езика ми. Ако гледах в сърдцето си на неправда, Господ не би послушал: Но Бог наистина послуша: Даде внимание на гласа на моленето ми. Благословен Бог Който не отстрани молитвата ми, И милостта си от мене.

Изнемогох от викане: Гърлото ми изсъхна Очите ми изнемощяха Да чакам Бога моего.

Смирените ще видят, ще се зарадват; И вие които търсите Бога, вашето сърдце ще живее.

Първому Певцу, по Ал-Ташхет, Псалом Асафов, Песен. Славословим те, Боже, славословим, И близу при нас е името ти: Проповедват се чудесата ти.

Първому Певцу, за Иедутуна, Псалом Асафов. Гласът ми е към Бога и викам: Гласът ми е към Бога; и ще ме послуша. В деня на скърбта си потърсих Господа, Простирах нощя ръцете си и не преставах: Душата ми не рачеше да се утеши.

Ще чуя що ще рече Господ Бог, Защото ще изрече мир на людете си и на преподобните си; И да се не върнат в безумие.

Послушай, Господи, молитвата ми, И дай внимание на гласа на моленията ми. В деня на скърбта си призовавам те, Защото ще ме послушаш.

Песен, Псалом за Кореевите Синове: Първому Певцу, върху Маалат-Леанот, Масхил на Емана Езраева. Господи, Боже на спасението ми. Деня и нощя виках пред тебе. Да дойде пред твоето лице молитвата ми: Приклони ухото си към вика ми.

Но аз към тебе, Господи, викнах; И на ранина молитвата ми ще те предвари.

Научи ни да броим така дните си Щото да прилепяваме сърдцата си в мъдрост.

Който живее под покрива на Всевишнаго Ще пребивае под сянката на Всемогущаго.

Ще ме призове, и ще го послушам: С него ще съм когато е в скърб: Ще го избавя, и ще го прославя.

Псалом. Песен за Съботния Ден. Добро е да славословим Господа, И да песнопеем на името ти, Всевишни: Да възвещаваме на ранина милостта ти, И истината ти всяка нощ,

Елате да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател. Защото той е Бог наш, И ние сме люде на паствата му и овци на ръката му. Днес, ако чуете гласа му, Не ожесточавайте сърдцето си както в Мерива, Както в деня на изкушението в пустинята,

Молитва на скърбещия кога тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи послушай молитвата ми, И викането ми да дойде при тебе. Не крий лицето си от мене: В деня на утеснението ми приклони към мене ухото си: В деня в който те призивам послушай ме скоро.

Ще пригледне на молитвата на запустените, И не ще да презре моленето им.

Хвалете се в светото негово име: Да се весели сърдцето на онези които търсят Господа. Търсете Господа и неговата сила: Търсете лицето му винаги.

Колената ми изнемогоха от пост; И плътта ми изпадна от тлъстина.

Драго ми е че Господ послуша Гласа ми и моленията ми, че приклони ухото си към мене: И доде съм жив ще го призивам. Смъртни болезни ме обиколиха, И адви утеснания ме снамериха: Скръб и болка срещнах. И призвах името Господне: О Господи, избави душата ми.

Тебе ще пожра жъртва на хвала, И името Господне ще призова.

В скърб призвах Господа: Господ ме послуша и даде ширина.

Ще те славословя защото си ме послушал, И станал си ми спасение.

Блажени които пазят свидетелствата му, И търсят го с все сърдце.

С все сърдце те потърсих: Недей ме оставя да заблудя от заповедите ти.

Коф. Викнах с все сърдце: Послушай ме, Господи, и ще упазя повеленията ти. Викнах към тебе Спаси ме, и ще упазя свидетелствата ти. Предварих зората и викнах: На твоето слово уповах. Очите ми предварят нощните стражи За да се поучавам в твоето слово. чуй гласа ми според милостта си: Оживи ме, Господи, според съдбата си.

Песен на Степените. Из дълбините виках към тебе, Господи. Господи, послушай гласа ми: Да бъдат ушите ти внимателни в гласа на моленето ми.

Почаках Господа, почака душата ми, И уповах на словото му. Душата ми чака Господа Повече от онези които чакат зората, Ей, които чакат зората.

Славете Господа, защото е благ; Защото милостта му е въ век.

Славете Бога на боговете; Защото милостта му е въ век.

Славете Господа на господарите: Защото милостта му е въ век.

Псалом Давидов. Господи, викам към тебе: побързай към мене: Послушай гласа ми когато викам към тебе. Да възлезе пред тебе молитвата ми като темян: Подигането на ръцете ми да бъде като вечерна жъртва.

Масхил на Давида. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа: С гласа си към Господа се моля. Изливам пред него моленето си: Скърбта си пред него изявявам.

Псалом Давидов. Господи, послушай молитвата ми: Дай ухо на моленията ми: Отвещай ми според истината си, Според правдата си.

Очите на всичките гледат към тебе; И ти им даваш храната на време. Отваряш ръката си И насищаш желанието на всичко живо. Праведен е Господ въ всичките си пътища, И благ въ всичките свои дела. Господ е близу при всички които го призиват, При всички които го с истина призиват. Изпълнява желанието на тези които му се боят, И викането им слуша, и избавя ги.

Тогаз ще ме призоват, но аз не ще отговоря; Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието, И страха Господен не избраха, Не рачиха съвета ми, Презряха всичкото ми обличение,

Аз обичам които ме обичат; И които ме търсят ще ме намерят.

Който уклонява ухото си да не слуша закона, И самата му молитва ще бъде мерзост.

Не прибързвай с устата си, И сърдцето ти да не бърза да произноси дума пред Бога; Защото Бог е на небето, а ти на земята; За то нека бъдат думите ти малко;

Душата ми мрази новомесечията ви и праздниците ви: Досаждение са на мене: дотегна ми да търпя. И когато прострете ръцете си, Ще крия очите си от вас; Даже когато умножите моления не ща да слушам: Ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се, Отмахнете злото на деянията си от очите ми, Престанете да правите зло,

А аз ще чакам Господа Който крие лицето си от Якововия дом, И на него ще се надея.

С душата си те възжелах ноще; Ей, с духа си вътре в мене тебе търся в зори; Защото когато твоите съдби са на земята Жителите на света ще научат правда.

Защото людете ще се населят в Сион у Ерусалим: Ти няма да плачеш вече: Той тутакси ще те помилва в гласа на вопъла ти: Когато го чуе ще ти отговори.

Но които чакат Господа ще подновят силата си: Ще възлезат с крила като орли: Ще тичат, и не ще се утрудят: Ще ходят, и не ще ослабеят.

Търсете Господа доде може да се намери: Призовавайте го доде е близу.

И тях ще доведа в светата си гора, И ще ги развеселя в моя молитвен дом: Всесъженията им и жъртвите им ще бъдат приятни на олтаря ми; Защото домът ми ще се нарече Дом молитвен за всите народи.

Такъв ли е постът който аз избрах, Ден в който да смирява человек душата си? — Да навожда главата си като ситник, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден Господу? Постът който аз избрах, не е ли този, - Да развързваш узите на злото, Да отвързваш стеганията на ярема, И да оставяш свободни насилваните, И да съкрушаваш всеки хомот?

Но беззаконията ви туриха разлъчения между вас и Бога вашего, И греховете ви скриха лицето му от вас за да не чуе.

Потърсен бидох от онези които не питаха за мене: Намерен бидох от онези които ме не търсеха. Рекох: Ето аз! ето аз! Към народ който не призоваваше името ми.

И преди да въззоват те аз ще отговарям; И доде още говорят те аз ще слушам.

За то така говори Господ: - Ето, ще докарам върх тях зло От което не ще могат да излязат; И ще викнат към мене, Но няма да ги послушам. Тогаз Юдините градове и Ерусалимските жители ще отидат И ще викнат към боговете на които кадят; Но няма никак да ги спасят Във времето на злощастието им.

Защото аз познавам мислите които мисля за вас, говори Господ, мисли на мир, а не на зло, за да ви дам очакваната сетнина. Тогаз ще извикате към мене, и ще отидете та ще ми се помолите; и ще ви послушам. И ще ме подирите и намерите когато ме потърсите с всичкото си сърдце. И ще бъда намерен от вас, говори Господ; и ще върна плена ви, и ще ви събера от всичките народи и от всичките места дето ви изпъдих, говори Господ; и ще ви върна на мястото от дето ви направих да бъдете закарани пленници.

Въззови към мене, и ще ти отговоря, И ще ти покажа големи и тайни неща Които не знаеш.

за то влез ти та прочети в свитъка който написа ти от устата ми словата Господни в ушите на людете, в дома Господен, в ден на пост; и ще ги прочетеш още в ушите на всичкия Юда които дохождат от градовете си; негли молбата им стигне пред Господа, и се върнат всеки от лукавия си път; защото голяма е яростта и гневът които изрече Господ против тези люде.

В онези дни и в онова време, говори Господ, Ще дойдат Израилевите синове, Те и Юдините синове купно: Ще ходят и ще плачат, Ще отидат и ще потърсят Господа Бога своего. Ще питат за Сион С лицата си обърнати на там, и ще говорят: Елате и да се съединим с Господа В завет вечен който няма да се забрави.

Благ е Господ на онези които го чакат, на душата която го търси. Добро е да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне.

Да възвисим сърдцата си и ръцете си към Бога, който е на небеса, и да речем:

И рече ми: Видя ли, сине человечески? Обърни се още: ще видиш по-големи мерзости от тези. И въведе ме въ вътрешния двор на дома Господен; и, ето, във входа на храма Господен, между притвора и олтаря, около двадесет и пет мъже с гърбовете си към храма Господен, и лицата им към изток, и се кланяха на слънцето към изток. И рече ми: Видял ли си, сине человечески? Малко ли е това в Юдиния дом да правят мерзостите които тези правят тука? щото изпълниха земята с насилства, и уклоноха се за да ме разгневят; и, ето, турят вейка в ноздрите си. И аз прочее ще действувам с гняв: окото ми няма да пощади, нито ще помилвам, и когато викнат в ушите ми с голям глас няма да ги послушам

И той променява времената и порите: Сваля царе, и поставя царе: Дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните. Той открива дълбоките и скритите: Познава онова което е в тъмнината; И виделината обитава с него. Тебе, Боже на отците ми, благодаря. И тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила; И сега си ми направил познато онова Което попросихме от тебе; Защото ти направи позната нам царската работа.

Всичките председатели на царството, управителите, и сатрапите, везирите, и областниците съветваха се да се издаде царско повеление, и да се утвърди запрещение, че който направи някакво прошение на какъв-годе бог или человек, до тридесет дни, освен на тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете. Сега, царю, утвърди запрещението и подпиши писмото, за да се не измени, според закона на Мидяните и Персяните който не се унищожава. За то цар Дарий подписа писмото и запрещението.

Даниил, щом се научи че се подписа писмото, влезе в дома си, и, като имаше прозорците на ложницата си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, и се молеше пред Бога своего и славословеше, както правеше по-напред. Тогаз онези человеци се събраха и намериха Даниила че правеше прошение и молеше се пред своего си Бога. За то дойдоха и говориха пред царя заради царското запрещение, и рекоха: Не подписа ли ти запрещение, че всеки человек който прави прошение на какъв-годе бог или человек, до тридесет дни, освен на тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят отговори и рече: Истина е думата, според закона на Мидяните и Персяните който не се унищожава. Тогаз отговориха и рекоха пред царя: Даниил онзи, който е от синовете на Юдиния плен, не те почита, царю, нито запрещението което ти подписа, но прави молбата си три пъти на ден.

И обърнах лицето си към Господа Бога за да направя молитва и моления с пост, и вретище, и пепел; и помолих се на Господа Бога моего, и се изповядах, и рекох: О Господи, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта към онези които те любят и пазят твоите заповеди! съгрешихме, и беззаконувахме, и нечествувахме, и отстъпихме, и се уклонихме от твоите заповеди и от твоите съдби,

Сега прочее послушай, Боже наш, молитвата на раба си и моленията му, и просвети лицето си, заради Господа, върху запустеното си светилище. Приклони, Боже мой, ухото си и послушай: отвори очите си и виж запустенията ни, и града върху който се призва името ти; защото ние не приносим прошенията си пред тебе заради правдите си, но заради многото твои щедроти. Господи послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и направи; да не закъснееш, заради себе си, Боже мой; защото твоето име се призва върху града ти и върху людете ти.

И като говорех аз още, и се молех, и изповядвах греха си и греха на людете си Израиля, и приносях молението си пред Господа Бога моего заради светата гора на Бога моего, и като още говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял в видението по-напред, като летеше скоро допря се до мене около часа на вечерната жъртва; и вразуми ме, и говори с мене, и рече: Данииле, сега излязох за да те направя да вземеш разум. В началото на молбите ти излезе заповедта; и аз дойдох да ти кажа това, защото си любезен; за то разумей думата, и разбери видението.

В онези дни аз Даниил бях в сетувание три цели седмици: хляб желателен не ядох, и месо и вино не влезе в устата ми, и ни еднъж не помазах себе си доде се изпълниха три цели седмици.

И, ето, ръка се допря до мене и ме подигна на колената ми и на дланите на ръцете ми. И рече ми: Данииле, мъжу любезни, разумей словата които аз ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм проводен сега. И когато ми говори това слово дигнах се разтреперан. И рече ми: Не бой се, Данииле: защото от първия ден в който даде ти сърдцето си за да разумяваш, и да смириш себе си пред Бога твоего, послушаха се думите ти, и аз дойдох заради думите ти. Началникът обаче на Персийското царство ми противостоеше двадесет и един ден; но, ето, Михаил, един от първите началници, дойде да ми помогне; и аз останах там при Персийските царе. Сега дойдох да те направя да разумееш що има да се случи на людете ти в сетните дни; защото видението е още за много дни. И като ми говореше таквиз думи, турих лицето си на земята и станах ням.

Ще отида, ще се върна на мястото си, Доде познаят грешката си, и потърсят лицето ми: В скърбта си ще ме търсят рано.

Осветете пост, прогласете тържество, Съберете старейшините, Всичките жители на земята, В дома на Господа Бога Вашего; И възопийте към Господа.

И сега вече, говори Господ, Обърнете се към мене със всичкото си сърдце, И с пост, и с плач, и с ридание. И раздерете сърдцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа Бога вашего; Защото е милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото.

И помоли се Иона Господу Богу своему из корема на рибата и рече: - Извиках в скръбта си към Господа, и ме послуша: Из корема на ада извиках, и ти чу гласа ми.

Като чезнеше в мене душата ми поменах Господа; И молитвата ми влезе при тебе в светия ти храм.

И мъжете на Ниневия повярваха в Бога, проповядаха пост, и се облякоха с вретище, от най големия им до най-малкия им; защото словото бе стигнало до Ниневийския цар, и стана от престола си, и съблече одеждата си от себе си, и се покри с вретище, и седна на пепел. И проповяда се и прогласи се в Ниневия със заповед от царя и от големците му, и каза се: человеците и скотовете, говедата и овците да не вкусят нищо, нито да пасат, нито вода да пият; но человек и скот да се покрият с вретища, и да викат крепко към Бога, и да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата която е в ръцете му. Кой знае да ли не ще се повърне и разкае Бог, и се върне от гнева на яростта си, та не погинем? И видя Бог делата им че се върнаха от лошия си път; и се разкая Бог заради злото което рече да им направи, и го не направи.

Тогаз ще извикат към Господа, но не ще да ги послуша; И даже ше скрие лицето си от тях в онова време, Защото се докараха зле в деянията си.

А аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си: Бог мой ще ме послуша.

Търсете Господа, всички кротки земни Които извършвате съдбите му: Търсете правда, търсете кротост. Негли се покриете в деня на гнева Господен.

Говори на всичките люде на таз земя, и на свещениците, и кажи: Когато постехте и сетувахте в петия и в седмия месец в седемдесетте тези години, наистина за мене ли постехте?

И жителите на един ще отидат в друг и ще рекат: Да идем, да идем да се помолим пред Господа, и да потърсим Господа на Силите. Ще ида и аз. И люде много и народи крепки ще дойдат за да търсят Господа на Силите в Ерусалим, и да се помолят пред Господа.

И ще прекарам третата част през огън; И ще ги очистя както се чисти среброто; И ще ги опитам както се опитва златото: Те ще призоват името ми, И аз ще ги послушам: Ще река: Тези ми са люде; И те ще рекат: Господ е Бог наш.

И като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, напокон огладня.

Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят:

И кога се молиш, не бивай както лицемерите; защото те обичат да си правят молбата стоеще по съборищата и по ъглите на улиците за да се явят на человеците; истина ви казвам, че приимат заплатата си. А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, който е в тайно, и Отец ти, който види в тайно, ще ти въздаде на яве. А кога се молите, не говорете излишни думи, както езичниците, защото мислят, че в многословието си ще бъдат послушани. И тъй, не се уподобявайте на тях; защото Отец ви знае от що имате нужда, преди вие да му попросите.

А вий така се молете: Отче наш, който си на небеса, да се свети името твое; да дойде царството твое; да бъде волята твоя, както на небето, така и на земята; хляба наш насъщний дай нам днес; и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго; защото е твое царството и силата и славата во веки. Амин.

А кога постите, не бивайте, както лицемерите, намръщени; защото помрачават лицата си за да се явят на человеците че постят; истина ви казвам, че те вече си приимат заплатата. А ти, кога постиш, помажи главата си, и лицето си омий; Да се не покажеш пред человеците че постиш, но Отцу твоему който е в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.

И тъй недейте се грижи, и не думайте, какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем? (защото всичко това езичниците го търсят;) понеже Отец ваш небесни знае че имате нужда от всичко това. Но търсете първом царството Божие и правдата негова; и всичко това ще ви се приложи.

Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всякой който проси приима, и който търси намира, и който хлопа, ще му се отвори. Има ли от вас такъв някой человек, който, ако му поиска син му хляб, той да му даде камик? Или, ако поиска риба, да ли ще му да змия? И тъй ако вие, които сте лукави, знаете да давате добри давания на чадата си, колко повече Отец ви който е на небеса, ще даде добрини на тия, които искат от него?

Тогаз идват при него учениците Иоанови, и казват му: Защо ние и Фарисеите постим много, а твоите ученици не постят? И рече им Исус: Могат ли сватбарите да тъжат докато е с тях младоженикът? Ще дойдат обаче дни, кога се отнеме от тях младоженикът, и тогаз ще постят.

В онова време отговори Исус и рече: Прославям те Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдрите и разумните, и открил си го на младенците.

И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли. И като стана късно, там бе самичък.

Пак ви казвам че двама от вас ако се съгласят на земята за всяко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса; защото дето са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тях.

А Исус отговори и рече им: Истина ви казвам, ако имате вяра, и не се усъмните, не токо делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все що поискате в молбата, като вярвате ще получите.

И взе чашата, и благодари, и даде им и казваше: Пийте от нея всички;

Тогаз идва с тях Исус на едно място което се казва Гетсимания; и казва на учениците: Седете тука, докле ида там да се помоля. И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи. Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене. И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти, И идва при учениците, та ги намерва заспали, и казва на Петра: Така ли не можахте един час да постоите будни с мене? Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна. Пак отиде втори път та се помоли и думаше: Отче мой, ако не е възможно тая чаша да замине от мене, без да я пия, нека бъде волята твоя.

И ето завесата на храма раздра се на две от горе до долу, и земята се потресе, и каменете се разпукнаха.

И сутринта, много рано, стана та излезе, и отиде в пусто място, и там се молеше.

А Иоановите и Фарисейските ученици постеха; и идват и казват му: Защо Иоановите и Фарисейските ученици постят, а твоите ученици не постят? И рече им Исус: Могат ли сватбарите да постят до като е младоженикът с тях? Колкото време имат младоженика с тях си не могат да постят. Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме младоженикът от тях, и тогаз в онези дни ще постят.

И като ги разпусна, отиде на гората да се помоли.

А Исус му рече: Това, ако можеш повярва, всичко е възможно за тогози който вярва. И тутакси на детето баща му извика със сълзи и казваше: Вярвам, Господи: помогни на моето неверство.

И рече им: Този род не може да излезе с нищо друго освен с молитва и пост.

Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но повярва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл. За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вярвайте че ще получите, и ще ви бъде.

И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху някого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения. Но ако вие не прощавате, нито Отец ваш който е на небеса ще ви прости съгрешенията ваши.

И идват на едно място което се казваше Гетсиманя; и казва на учениците си: Седете тука, докле се аз помоля. И взема със себе си Петра и Якова и Иоана, и начна да се ужасава и да тъжи. И казва им: Прискърбна е душата ми до смърт: постойте тука и будни бъдете. И щом позамина малко, падна на земята; и молеше се, ако е възможно да замине от него този час; И думаше: Ава, Отче; на тебе е всичко възможно: замини ме с тази чаша; но не което аз искам, но което ти. Връща се и намерва ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не може ли един час да постоиш буден? Бдете и молете се да не би в изкушение да влезете: духът е бодър, а плътта немощна.

И завесата на храмът се раздра на две, от горе до долу.

защото няма у Бога невъзможно нещо.

И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, дето нощя и деня служеше Богу в пост и молитва. И тя като пристъпи в истото време славословеше Бога, и говореше за него на всички които ожидаха изкуплението в Ерусалим.

И като се кръсти всичкий народ, когато се кръсти Исус и се молеше, отвори се небето,

и там беше четиридесет дни изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни;: и като се изминаха те, напокон огладня.

А той се оттегляше в пустините и молеше се.

И те му рекоха: Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и Фарисейските, а твоите ядат и пият? А той им рече: Можете ли стори свадбарите да постят докле е с тях младоженикът? Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме от тях младоженикът: тогаз през онези дни ще постят.

През онези дни пак излезе на гората да се помоли; и цяла нощ бе там на молба към Бога.

Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат, благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост.

И след тези думи минаха се до осем дни; и взе със себе си Петра и Иоана и Якова, и възлезе на гората да се помоли. И като се молеше, измени се видът на лицето му, и дрехите му станаха бели и блистаеха.

И когато бе той на едно място та се молеше, като престана, рече му някой си от учениците му: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан е научил учениците си. А той им рече: Когато се молите думайте: Отче наш който си на небеса, Да се свети името твое; Да дойде царството твое; Да бъде волята твоя както на небето така и на земята; Хляба наш насъщния давай ни го всеки ден: И прости ни греховете ни, защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник; И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.

И рече им: Кой от вас ако би имал приятел, и отиде при него по сред нощ и му рече: Друже, дай ми на заем три хляба; понеже един приятел ми дойде от път, и нямам що да сложа пред него; а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам. Казвам ви че ако не стане да му даде защото му е приятел, то поне за неговата безочливост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

И аз ви казвам: Искате и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. Защото всеки който иска приима; и който търси намира; и който хлопа, ще му се отвори. И от вас кой е този баща, щото ако му поиска син му хляб, а той да му даде камик? Или ако му поиска риба, намясто риба змия ли ще му даде? Или ако би поискал яйце, да ли скорпия ще му даде? И тъй, когато вие, лукави както сте, знаете да давате добри давания на чадата си; колко повече Отец небесний ще даде Духа Светаго на онези които просят от него.

и вие бъдете подобни на человеци които чакат господаря си кога ще се върне от свадбата, да му отворят тоз час щом дойде и похлопа. Блажени тези раби които, кога дойде господарът им, ги намери будни: истина ви казвам че ще се опаше, и ще ги тури да седнат на трапезата, и ще мине да им послугува.

Казваше им още и притча, как трябва всякога да се молят, и да се не обленяват; и говореше: Имаше в някой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше. Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми. И до няколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам, а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява. И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник: А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани които викат към него деня и нощя, ако и да дълготърпи за тях: Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син человечески кога дойде да ли ще намери вяра на земята?

Двама человека възлязоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар. Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар: Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия. И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному. Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.

За то бъдете будни, и молете се на всяко време, за да се удостоите да избегнете от всичко това което има да бъде, и да предстанете пред Сина человеческаго.

но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вяра; и ти когато се обърнеш утвърди братята си.

И като дойде на мястото, рече им: Молете се да не впаднете в изкушение. И той се отлъчи от тях колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се, и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде. И яви му се ангел от небето та го укрепяваше. И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята. И като стана от молбата, дойде при учениците си и намери ги заспали от скърб; и рече им: Защо спите? Станете та се молете, за да не впаднете в изкушение.

А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие.

и потъмня слънцето, и завесата на храма се раздра през сред.

И взе Исус хлябовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха.

Който е от Бога Божиите думи слуша: вие за това не слушате защото от Бога не сте.

А знаем че Бог грешниците не слуша; но ако е някой богочестив и прави волята му, него слуша.

Нему вратарът отваря; и овците слушат гласа му, и своите овци по име зове, и ги извожда. И когато изкара овците си вън ходи пред тях; и овците идат след него, защото знаят гласа му.

И други овци имам, които не са от този двор, и тях трябва да събера; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир.

Моите овци слушат моя глас, и аз ги познавам, и те идат след мене,

Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша; и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да повярват че ти си ме проводил. И това като рече, възгласи с голям глас: Лазаре, излез вън.

И каквото попросите в мое име ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя. Ако имате любов към мене, упазете моите заповеди. И аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител да пребъде с вас във веки, Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото го не види нито го познава; а вие го познавате, защото пребъдва с вас, и във вас ще бъде.

А Утешителът, Дух Светий, когото Отец ще ви проводи в мое име, той ще ви научи всичко, и ще ви напомни всичко що съм ви рекъл.

Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото искате ще просите, и ще ви бъде.

Не избрахте вие мене, но аз вас избрах, и поставих ви да идете вие и да принесете плод, и плодът ви да пребъде; щото каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде.

А кога дойде онзи, Духът на истината, ще ви настави на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде.

И в онзи ден няма да поискате от мене нищо. Истина, истина ви казвам че всичко каквото попросите от Отца в мое име ще ви даде. До нине не сте попросили нищо в мое име: просете, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

Това изговори Исус, и възведе очите си на небето и рече: Отче, дойде часът: прослави Сина си, да те прослави и Синът ти; както си му дал власт над всяка плът, да даде живот вечен на всички които си му дал. А това е живот вечний, дето да познаят тебе единаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводил. Аз те прославих на земята: свърших работата която ми даде да върша. И нине прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, със славата която имах у тебе преди създание мира. Изявих името ти на тия человеци, които ми даде от света. Твои бяха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха. Сега познаха че всичко що ми си дал от тебе е; защото словесата които ми даде ти, дадох ги на тях; и те приеха, и познаха наистина че от тебе излязох, и повярваха че ти си ме проводил. Аз за тях се моля: не се моля за света, но за тези които ми даде ти, защото са твои. И всичко мое твое е, и твоето мое, и прослави се в тях. И не съм вече на света, но те са на света, и аз ида при тебе. Отче светий, упази ги в името си, тия които ми даде, за да бъдат едно както ние. Когато бях с тях на света, аз ги пазех в твоето име: тези които ми даде упазих, и ни един от тях не погина тъкмо син погибелний, за да се изпълни писанието. А сега при тебе ида; и това доде съм на света казвам за да имат моята радост пълна в себе си. Аз им дадох словото твое; и светът ги възненавиде защото не са от света, както аз не съм от света. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги упазиш от лукаваго. От света не са както и аз не съм от света. Освети ги чрез твоята истина: твоето слово е истина. Както ти проводи мене на света, и аз проводих тях на света; и за тях аз осветявам себе си, да бъдат и те осветени чрез истината. И не само за тях се моля, но и за онези които чрез тяхното слово ще повярват в мене, да бъдат всички едно; както ти, Отче, си в мене и аз в тебе, да бъдат и те в нас едно; за да повярва светът че ти си ме проводил. И аз, славата която ми даде, дадох я тям; да бъдат едно както сме ние едно: аз в тях, и те в мене; да бъдат съвършени в едно, и да разбере светът че ти си ме проводил, и възлюбил си ги както си възлюбил мене. Отче, тези които си ми дал, искам дето съм аз да бъдат и те с мене, за да гледат славата моя която ми си дал; защото си ме възлюбил преди създание мира. Отче праведни, светът не те е познал, но аз те познах; и те познаха че ти си ме проводил. И явих им твоето име, и ще явя, да бъде в тях любовта с която си ме възлюбил, и аз в тях.

Те всички единодушно, с жените и Мария майката Исусова и с братята му, бяха непрестанно в молитва и молене.

И когато настана денът на Петдесетницата, всичките бяха единодушно събрани на едно. И внезапно стана екот от небето като че идеше силно духане от вятър, и изпълни всичката къща дето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяваха, и седна на всекиго от тях по един. И изпълниха се всички с Духа Светаго, и начнаха да говорят чужди езици които Духът им даваше да говорят.

А те като чуха възвисиха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог който си направил небето и земята и морето и всичко що е в тях,

И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани; и изпълниха се всички Духом Светим, и проповядваха словото Божие с дързновение.

които като слязоха помолиха се за тях за да приемат Духа Светаго.

И Корнилий рече: Преди четири дена, до този час държах пост, и часа по девет като се молех Богу в къщата си, ето, застана пред мене человек в светло облекло. И казва: Корнилие, послушана биде твоята молитва, и твоите милостини поменаха се пред Бога;

И тъй, Петра вардеха в тъмницата; а от църквата ставаше усърдна молба към Бога за него. И когато щеше Ирод да го изведе, през тази нощ Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, ангел Господен предстана, и светлина осия стаята; и ангелът като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай скоро. И паднаха веригите от ръцете му.

Тогаз, като постиха и се помолиха, възложиха на тях ръце и ги изпратиха.

И като им ръкоположиха презвитери на всяка църква, и се помолиха с пост, предадоха ги Господу в когото бяха повярвали.

И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха. И внезапно стана трус голям, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха.

И щом възложи Павел ръце на тях; дойде Дух Светий на тях; и говореха езици и пророчествуваха.

И това като рече коленичи и помоли се с всички тях.

И сега, що се бавиш? Стани, кръсти се и омий се от греховете си, и призови името Господне.

И като рече това взе хляб, благодари Богу пред всички та преломи, и начна да яде.

Така също и Духът ни помага в нашите немощи; понеже не знаем за какво да се молим както подобава; но Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания. А този който изпитва сърдцата знае какво е мъдруването на Духа, че по волята Божия ходатайствува за светиите.

Братие, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израиля е тяхното спасение.

в надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни:

Който различава деня, различава го за Господа; и който не различава деня, за Господа го не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари Богу; и който не яде, за Господа не яде, и благодари Бога.

А при това моля ви се, братие, за Господа нашего Исуса Христа, и за любовта на Духа, да се потрудите с мене заедно в молитвите си към Бога за мене,

Защото който говори език незнаен, не говори на человеци, но Богу; защото никой му не проумева, но духом тайни говори;

Който говори незнаен език назидава себе си; а който пророчествува назидава църквата.

За това, който говори език незнаен, нека се моли за дарбата и да тълкува. Защото, ако се моля по език незнаен, духът ми се моли, а умът ми остава безплоден. И тъй, що е? Ще се моля с духа си, ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, ще пея и с ума си. Понеже ако славословиш с духа си, онзи който е от реда на простаците как ще рече на твоето благодарение, Амин, като не знае що говориш? Защото ти благодариш добре, но другият не се назидава. Благодаря Богу моего че аз от всички вас повече езици говоря. Но в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си за да наставя и други, а не десет хиляди думи с език незнаен.

За това езиците са белег, не за тези които вярват, но за тези които не вярват; а пророчеството е, не за тези които не вярват, но за тези които вярват. И тъй, ако се събере всичката църква наедно и всичките наченат да говорят по незнайни езици, а влязат простаци или неверни, не ще ли да рекат че вие сте полудели? Ако ли всички пророчествуват, и влезе някой неверник или простак, той от всичко се изобличава и от всичко се изпитва; и така, скришните на сърдцето му стават явни; и тъй, ще падне на лицето си, ще се поклони Богу, и ще изповяда че наистина Бог е между вас.

Ако говори някой език незнаен, да говорят по двама, или най-много по трима, и на ред; а един да тълкува. Ако ли няма тълковател, да мълчи в църква, и да говори в себе си и Богу.

За това, братие, имайте ревност да пророчествувате, и не възбранявайте да говорят езици.

не преставам да благодаря Богу за вас, и да ви поменувам в молитвите си; да би Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на славата, дал вам дух на премъдрост и на откровение за да го познаете,

защото чрез него и едните и другите имаме достъп при Отца в един Дух.

А на того който по действуващата в нас сила може да направи несравнено повече от колкото просим или мислим, нему слава да бъде в църквата чрез Исуса Христа във всичките родове от века до века. Амин.

и разговаряйте се с псалми и пения и песни духовни, пейте и възпевайте Господу в сърдцето си, винаги благодареще за всичко Богу и Отцу в името на Господа нашего Исуса Христа.

молеще се Духом на всяко време с всяка молитва и молба, и в това истото бъдете бодри с всяко стърпяване и молене за всичките светии,

Благодаря Богу моему всякога когато ви поменувам, (винаги във всяка моя молитва за всинца ви с радост като правя молбата си,)

И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всяко разумение, да изпитвате по-доброто, за да бъдете искренни и непрепъвани до деня Христов, изпълнени с плодове на правда които са чрез Исуса Христа, в слава и похвала Божия.

За нищо недейте се грижи; но във всяко с благодарение казвайте прошенията си на Бога с молитва и молене; и мир Божий, който превъзходи всеки ум, ще съхрани сърдцата ви и помишленията ви в Христа Исуса.

Всичко мога чрез Христа който ме укрепява. Но добре сторихте че взехте участие в скръбта ми.

А Бог мой ще изпълни всяка ваша потреба по своето богатство в славата чрез Христа Исуса.

Благодарим Богу и Отцу на Господа нашего Исуса Христа, молеще се винаги за вас,

За това, и ние, от деня в който сме чули, не преставаме да се молим за вас и да просим от Бога да изпълните с познанието на неговата воля във всяка премъдрост и духовно разумение,

На молитва бъдете постоянни, и бодърствувайте в нея с благодарение; молете се още и за нас да ни отвори Бог врата на словото, да говоря тайната Христова за която съм и вързан,

Поздравява ви Епафрас, раб Христов, който е от вас, и който всякога за вас се подвизава в молитвите, да стоите съвършени и изпълнени във всяка воля Божия.

Благодарим всякога Богу за всички вас, и поминуваме ви в молитвите си,

Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса.

Братие, молете се за нас.

Най-после, братие, молете се за нас, да напредва словото Господне и да се слави, както и у вас,

И тъй, моля ви, преди всичко да правите моления, молитви, прошения, благодарения за всички человеци, за царе, и за всички които са на власт, за да поминем живот тих и безмълвен във всяко благочестие и честност.

И тъй, искам мъжете да се молят Богу на всяко място, и да въздигат ръце чисти без гняв и съмнение.

Защото всяко създание Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне когато се приима с благодарение; понеже се осветява със словото Божие и с молитва.

А която е истинно вдовица и останала сама надее се на Бога, и пребъдва в моления и в молитви ден и нощ;

Благодаря Богу, комуто от прародители още служа с чиста съвест, че непрестанно те поменувам в молбите си ден и нощ,

Благодаря Богу моему и винаги те поменавам в молитвите си,

Бог, който много пъти и с много начини говори в старо време на нашите отци чрез пророците, в тези последните дни говори нам чрез Сина, когото постави наследник на всичко, чрез когото и света направи;

когато се казва: "Днес, ако чуете неговия глас, не ожесточавайте сърдцата си, както в преогорчението;"

пак определява някой ден, "Днес," като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: "Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си."

И тъй, да пристъпваме с дързновение към престола на благодатта, за да приемем милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда.

който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си, ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада,

И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова,

А без вяра не е възможно да угоди някой Богу; защото който прихожда при Бога трябва да повярва че има Бог, и че той бива мъздовоздател на тези които го търсят.

За то, чрез него да приносяме Богу непрестанно жертва на хваление, сиреч, плод от устни които изповядват неговото име.

Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра, без да се съмнява никак; защото който се съмнява подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете.

Просите, и не получавате, защото зле просите, да иждивите в сластите си.

Приближете при Бога, и ще приближи и той при вас. Очистете ръцете си, вие грешни, и осветете сърдцата си, вие двоеумни. Мъчете се, и тъжете, и плачете: смехът ви да се обърне на плач, и радостта ви на тъга. Смирете се пред Господа, и той ще ви възвиси.

Злострада ли някой от вас? да се моли Богу; весел ли е някой? псалми да пее; болен ли е някой от вас? да призове презвитерите църковни, и да сторят молба над него и да помажат с масло в името Господне: и молбата която е с вяра ще избави страдащия, и Господ ще го привдигне, и грехове ако да е сторил, ще му се простят. Изповядвайте един на други прегрешенията си, и молете се един за друг да изцелеете. Голяма сила има усърдната молба на праведния. Илия бе человек подобострастен нам, и помоли се с усърдие да не вали дъжд; и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произрасти плодът си.

Защото очите Господни са на праведните и ушите негови на тяхната молба; а лицето Господне е против онези които правят зло.

А свършването на всичко е приближило; и тъй разумно живейте и трезвени бъдете в молитвите.

и всяка ваша грижа възложете на него, защото той се грижи за вас.

Ако изповядваме греховете наши, верен и праведен е да ни прости греховете ни, и да ни очисти от всяка неправда.

и каквото да поискаме приимаме от него, защото пазим заповедите негови и правим угодното пред него.

И това е дързновението което имаме към него, че, ако просим нещо по неговата воля, слуша ни. И ако знаем че ни слуша каквото да му попросим, знаем че получаваме прошенията които сме попросили от него.

Възлюблене, молитствувам във всичко да благоуспеваш и да си здрав както благоуспева душата ти.

Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.