28 – Ангели

И изпъди Адама; и към изток на Едемския рай постави Херувимите и пламенния меч който се въртеше, да пазят пътя към дървото на живота.

Рече й още ангел Господен: Ще преумножа семето ти, така що да се не изброява заради множеството. И рече й ангел Господен: Ето, ти си зачнала, и ще родиш син, и ще наречеш името му Исмаил; защото чу Господ скръбта ти. И той ще бъде человек като див осел: ръката му ще бъде против всекиго, и ръката на всекиго против него; и пред лицето на всичките си братя ще се насели.

И яви му се Господ в Мамвриевите дъбове когато седеше пред вратата на шатъра в горещината на деня. И вдигна очите си и видя, и ето, трима мъже стояха при него; и като видя, завтече се да ги посрещне от вратата на шатъра си, и поклони се до земята,

А поразиха със слепота человеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, тъй щото изнемощяха да търсят вратата. И рекоха мъжете Лоту: Имаш ли тука другиго някого? Зет, или синове, или дъщери, или когото другиго имаш в града, изведи ги из това място, защото ний ще съсипем това място, понеже голям стана викът им пред Господа, и проводи ни Господ да го погубим. И тъй, излезе Лот и говори на зетевете си които щяха да земат дъщерите му, и рече: Станете и излезте из това място, защото ще съсипе Господ града. Но на зетевете му се видя че се шегува. И когато стана зора, принуждаваха ангелите Лота, и казваха: Стани, земи жена си и двете си дъщери които се намерват тук, за да не погинеш и ти в беззаконието на този град.

Но ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. И рече: Да не простреш ръката си на момчето, и да му не сториш нищо; защото сега познах че ти се боиш от Бога, понеже заради мене не си пожалил сина си единородния.

И викна втори път ангел Господен Аврааму от небето и рече: Заклех се в мене си, казва Господ, понеже си сторил това нещо, и не си пожалил сина си, единородния си, ще те благословя и благословя, и ще умножа и преумножа семето ти като звездите на небето, и като пясъка който е край морето; и семето ти ще обладае вратата на враговете си; и в твоето семе ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа ми.

И видя сън, и ето стълба поставена на земята, на която върхът стигаше до небето; и, ето, ангелите Божии възлязаха и слазяха по нея.

И рече ми ангел Божий насъне: Якове; и рекох: Ето ме.

И отиде Яков в пътя си; и срещнаха го ангели божии. И като ги видя Яков, рече: Това е пълк Божий; и нарече името на това място Маханаим.

И яви му се Ангел Господен в пламен огнен отсред къпината; и погледна, и, ето, къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше. И рече Моисей: Да се върна и да прегледам това голямо видение, и защо къпината не изгаря.

Тогаз ангел Божий, който предидеше пред Израилевото воинство, дигна се та дойде отдире им; и облачният стълп се дигна от лицето им та застана отдире им, и дойде между Египетското воинство и Израилевото: на едните беше тъмен облак, а на другите светъл през нощта: за то едното воинство не приближи до другото през всичката нощ.

Ето, аз проваждам Ангел пред тебе да те пази по пътя, и да те заведе на мястото, което приготвих.

Защото Ангелът ми ще върви пред тебе, и ще те въведе при Аморейците, Хетейците, и Ферезейците, и Хананейците, Евейците, и Йевусейците; и ще ги изтреби.

И да направиш два херувима от злато: изковани да ги направиш, на двата края на очистилището. И да направиш един херувим от единия край, и един херувим от другия край: херувимите да направите от същото очистилище на двата му края. И херувимите да бъдат с разпростряни отгоре крила, и ще прикриват с крилата си очистилището, и лицата им ще са едно срещу друго към очистилището да бъдат лицата на херувимите. И да положиш очистилището на ковчега отгоре; и да туриш вътре в ковчега свидетелството което ще ти дам. И там ще се виждам с тебе, и отгоре на очистилището, от средата на двата херувима които са над ковчега на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко което ще ти заповядам за Израилевите синове.

А ти сега иди та води людете където съм ти рекъл: ето, ангелът ми ще ходи пред тебе; но в деня на посещението ми ще носят греха им върх тях.

и ще проводя пред тебе ангел, и ще изпъдя Хананея, Аморея, и Хетея, и Ферезея, Евея, и Иевусея;

И когато влезе Моисей в скинията на събранието за да говори с Бога, тогаз чу гласа който ме говореше отгоре на очистилището което беше над ковчега на свидетелството помежду двата херувима; и говореше му.

и ние извикахме към Господа, и той чу гласа ни, и проводи едного ангела та ни изведе из Египет; и, ето, сме в Кадис, град в края на твоите предели.

И разпали се гневът Божий защото отиде; и застана ангел Господен на пътя пред Валаама за да му се съпротиви; (и той ездеше на ослицата си, и двама негови слуги бяха с него;) и понеже ослицата видя ангела Господен че стоеше на пътя с гол нож в ръка, свърна ослицата от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата за да я оправи в пътя. И застана ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда отсам и ограда оттам. И понеже ослицата видя ангела Господен, притисна се към стената, и притисна Валаамовата нога към стената; а той я удари пак. И ангелът Господен отиде на напред, и застана на едно тесно място дето нямаше път да свърне ни надясно ни наляво. И понеже ослицата видя ангела Господен, падна под Валаама; а Валаам се разгневи, и удари ослицата с тоягата. Тогаз Господ отвори устата на ослицата; и тя рече Валааму: Що ти съм сторила, та ме биеш сега третий път? А Валаам рече на ослицата: Защото си се подиграла с мене. Ах, да имах нож в ръката си, сега бих те убил. И ослицата рече Валааму: Не съм ли аз твоята ослица на която си ездил от когато си до този ден? Имала ли съм навикновение друг път да ти правя така? А той рече: Не.

Тогаз отвори Господ на Валаама очите, и видя ангела Господен че стоеше на пътя, и гол нож в ръката му; и преклони се и падна на лицето си. И рече му ангелът Господен: Защо би ти ослицата си сега три пъти? Ето аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене; и ослицата ме видя и свърна от мене, ето, три пъти: ако да не свърнеше тя от мене, аз сега щях да те убия, а нея да оставя жива. Тогаз рече Валаам на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна. А ангелът Господен рече Валааму: Иди с человеците; но каквото ти река, него да говориш. И отиде Валаам с Валаковите князове.

И когато беше Исус при Иерихон, подигна очите си и видя, и, ето, стоеше среща му человек с нож измъкнат в ръката му: и пристъпи Исус при него и рече му: Наш ли си, или от противниците наши? А той рече: Не; но аз сега дойдох военачалник на силата Господня. И Исус падна с лицето си на земята и поклони се: и рече му: Що заповядва Господарят ми на раба си? А Военачалникът на силата Господня рече Исусу: Изуй обущата си от нозете си; защото мястото на което стоиш свето е. И Исус направи така.

И като говори ангел Господен тези думи на всичките Израилеви синове, людете възвишиха гласа си и плакаха.

От небето ратуваха, Звездите от пътищата си ратуваха против Сисара.

И яви му се ангел Господен и рече му: Господ е с тебе, силне с крепост.

И простря ангел Господен края на жезла който беше в ръката му та досегна месото и пресните пити; и възлезе огън из камика и пояде месото и пресните пити. Тогаз си отиде ангелът Господен от очите му. И като видя Гедеон че това бе ангел Господен, рече Гедеон: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.

И отиде жената та обади на мъжа си и рече: человек Божий дойде при мене, и видът му беше като вид на ангел Божий, страшен много; но аз го не попитах от де е, и той ми не яви името си.

А ангелът Господен му рече: Защо питаш тъй за името ми? а то е чудно. Тогаз взе Маное ярето от козите и хлебното приношение та принесе Господу на камика; и ангелът направи чудо, а Маное и жена му гледаха. Защото като възхождаше пламикът над олтаря към небето, възлезе и ангелът Господен в пламика на олтаря; а Маное и жена му гледаха, и паднаха с лицето на земята.

И тъй, прати Господ мор в Израил от сутринта дори до определеното време; и умряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет тисящи мъже. И когато ангелът простря ръката си против Ерусалим за да го погуби; разкая се Господ за злото, и рече на ангела който правеше погублението в людете: Стига вече: тегли ръката си. А ангелът Господен бе близу при гумното на Орна Иевусеца. И говори Давид Господу когато видя ангела който поразяваше людете, и рече: Ето, аз съгреших, и аз беззаконие сторих; но тези овци що са сторили? На мене прочее нека е ръката ти, и на дома на отца ми.

И легна та заспа под едно смерчие; и, ето, ангел се допря до него и рече му: Стани, яж. И погледна, и ето при главата му потребник печен в жаравата и кърчаг с вода. И яде и пи, и пак легна. И върна се ангел Господен пак та се допря до него, и рече: Стани, яж; защото много ти е пътят. И стана та яде и пи, и с крепостта на онова ястие пътува четиридесет дни и четиридесет нощи дори до Хорив гората Божия.

И Михей рече: чуй прочее словото Господне. Видях Господа че седи на престола си, и всичкото небесно войнство че предстои около него от дясно му и от ляво.

И рече ангел Господен на Илия: Слез с него: да се не убоиш от лицето му. И стана та слезе с него при царя.

И като ходеха те още и говореха, ето огнена колесница и огнени коне, и раздвоиха ги един от друг; и възлезе Илия с вихрушка на небето. А Елисей гледаше, и викаше: Отче мой, отче мой, колесница Израилева, и конница негова! И не го видя вече; и хвана дрехите си та ги разкъса на два къса.

И помоли се Елисей и рече: Господи, отвори, моля се, очите му за да види. И отвори Господ очите на слугата, та видя; и, ето, гората бе пълна с коне и колесници огнени около Елисея.

И помоли се пред Господа Езекия и рече: Господи Боже Израилев който седиш на Херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята.

И в онази нощ излезе ангел Господен та порази в Асирийския стан сто и осемдесет и пет тисящи; и когато станаха на утринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.

И тъй, проводи Господ мор върх Израиля; и паднаха от Израиля седемдесет тисящи мъже. И проводи Бог ангела в Ерусалим за да го изтреби; и като изтребваше, видя Господ, и разкая се за злото, и рече на ангела който правеше погубление: Стига вече тегли ръката си. А ангела Господен стоеше пред гумното на Орна Иевусеца. И като подигна Давид очи, видя ангела Господен че стоеше между земята и небето и имаше в ръката си меча си гол прострян над Ерусалим. И паднаха Давид и старейшините облечени с вретища, на лицето си.

Защото скинията Господня която направи Мойсей в пустинята, и олтарят на всесъжението бяха в онова време на високото място в Гаваон. И не можеше Давид да иде пред нея да попита Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.

И в дома на светая светих направи два херувима дело ваяно, и обкова ги съ злато. А крилата на херувимите имаха дължина двадесет лакти: едното крило пет лакти, и досягаше стената на дома; и другото крило пет лакти, и досягаше крилото на другия херувим.

Защото херувимите имаха разпрострени крилата си върху мястото на ковчега, и херувимите покриваха ковчега и върлините му отгоре.

И за това се помоли Езекия царят и Исаия пророкът, Амосовът син, и викнаха към небето. И проводи Господ ангела, който погуби всичките силни с крепост, и князовете, и войводите в стана на Асирийския цар. И върна се с посрамено лице в земята си. И когато влезе в дома на бога си, тези що бяха излезли из утробата му, убиха го там с нож.

Ти си сам Господ един: ти си направил небето, небето на небесата, и всичкото им украшение, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и ти оживяваш всичко това; и тебе се кланят небесните войнства.

И един ден дойдоха Божиите синове да предстанат пред Господа; и между тях дойде и Сатана.

И пак един ден дойдоха Божиите синове за да предстанат пред Господа; и между тях дойде и Сатана да предстане пред Господа.

Когато звездите на зората пееха наедно, И всичките Божии синове радостно викаха?

Що е человекът та да го помниш? Или син человечески та да го посвещаваш? А ти си го направил малко нещо по-долен от ангелите, И с слава и чест си го венчал.

Ангел Господен се опълчава около онези които му се боят, И ги избавя.

Да бъдат като прах от плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони. Да бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони. Защото без причина скриха за мене сетта си в трап: Без причина изкопаха ров на душата ми.

Божиите колесници са две тми, Тисящи на тисящи: Господ е всред тях като в Синай, в светото място.

Та им одъжди манна да ядат, И даде им небесно жито, Хляб ангелски яде человек: Проводи им храна до ситост.

Проводи върх тях пламенния си гняв, Негодуване, и ярост, и скърб, Проваждане на зли ангели.

Защото ще заповяда на ангелите си за тебе Да те пазят въ всите твои пътища: На ръце ще те подигат Да не би да препънеш о камик ногата си.

Господ царува: да треперят народите: Той седи на херувимите: да се потресе земята.

Благославяйте Господа, вси ангели негови, Силни с крепост, които изпълнявате словото му Като слушате гласа на словото му Благославяйте Господа, всички сили негови, Слуги негови, които изпълнявате волята му.

Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен;

Хвалете го, всички ангели негови: Хвалете го, всички сили негови.

В летото в което умря цар Озия видях Господа че седеше на престол висок и превъзнесен, и възкрилието му изпълни храма. Над него стоеха серафими, от които всеки имаше по шест крила: с двете покриваше лицето си, и с двете покриваше нозете си, и с двете летеше. И викаха един към друг и думаха: - Свет, свет, свет Господ Саваот Всичката земя е пълна със славата му. И основанията на праговете се поклатиха от гласа на тогова що викаше, и домът се напълни с дим. Тогаз рекох: Горко ми! защото загинах; понеже съм человек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видеха Царя, Господа Саваота. Тогаз долетя при мене един от серафимите, и имаше в ръката си разпален въглен който бе взел с клещи от олтаря. И допря го до устата ми, и рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се очисти.

Господи на Силите, Боже Израилев който седиш на херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята.

Защото ще защитя този град да го отърва, Заради мене и заради раба ми Давида. Тогаз излезе ангел Господен та порази в Асирийския стан сто и осемдесет и пет тисящи; и когато станаха на утринта, ето, всички онези бяха мъртви трупове.

И видях, и, ето, вихрушка идеше от север, облак голям и огън пламнал, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо на глед като халколиван, отсред огъня. И отсред него се виждаше още подобие на четири животни. И видът им беше това: имаха подобие человеческо; и всяко имаше четири лица, и всяко от тях имаше четири крила. И нозете им бяха нозе прави; и стъпката на ногата им подобна на стъпка на телешка нога; и пущаха искри като лице на мед лъскава. И имаха человечески ръце отдолу под крилата си, на четирите си страни; и четирите имаха лицата си и крилата си. Крилата им се държеха едно с друго: не се обръщаха, като ходеха: срещу лицето си ходеха всяко. А за подобието на лицето им, четирите имаха лице человеческо, и лице лъвово към дясната страна; и четирите имаха говеждо лице към лявата; и четирите имаха орлово лице. И лицата им бяха така; А крилата им бяха разперени нагоре: две на всяко се съединяваха едно с друго, и две покриваха телата им. И ходеха всяко срещу лицето си: дето се носеше духът, там ходеха: като ходеха не се обръщаха А за подобието на животните, видът им бе като горещи огнени въглища, като вид на свещи, който ходеше между жовотните; и огънят беше светъл, и светкавица изхождаше из огъня. И животните тичаха и се връщаха като вид на блескавица.

И като видях животните, ето едно колело на земята при животните, до четирите им лица. Видът на колелета и направата им бе наглед като христолит; и четирите имаха истото подобие; а видът им и направата им бяха като че бе колело сред колело. Когато ходеха вървяха на четирите си страни: не се обръщаха, като ходеха А кръговете им бяха високи и страшни, и кръговете им пълни с очи около тези четири. И когато животните ходеха, ходеха и колелата при тях; и когато животните се възвишаваха от земята, възвишаваха се и колелата. Дето бе да иде духът, там ходеха: там духът бе да иде; и колелата се възвишаваха срещу тях, защото духът на животните беше в колелата. Когато онези ходеха, ходеха и тези; и когато онези стоеха, стоеха и тези; а когато онези се възвишаваха от земята, и колелата се възвишаваха срещу тях, защото духът на животните бе в колелата.

И подобието на твърдта която бе над главите на животните беше на глед като страшен кристал разпрострян на главите им. А под твърдта бяха разпрострени крилата им, едно към друго: две имаше всяко отсам, и две оттам, с които покриваха телата си. И когато ходеха чуех хвученето на крилата им, като хвучене на много води, като глас на Всесилнаго, и гласа на говоренето като глас на войска: когато стоеха сваляха крилата си. И ставаше глас от горе из твърдта която бе на главата им: когато стоеха сваляха крилата си.

И чух хвученето на крилата на животните, които се скриляваха едно с друго, и тропането на колелата срещу тях, и глас на голям трус.

После видях, и, ето, в твърдта която бе над главата на херувимите видеше се над тях като сапфир камик, явление в подобие на престол. И говори на мъжа облечения съ ленени и рече: Влез между колелата под херувимите, и напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите, и пръсни ги върх града. И влезе пред очите ми. А херувимите стоеха отдясно на дома когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор. И славата Господна се възвиси от херувимите при прага на дома; и облакът изпълни дома и двора, и дворът се изпълни от сиянието на славата Господня. И шумът на херувимските крила се чуеше до външния двор, като глас на Всесилнаго Бога когато говори. И когато заповяда на мъжа който беше облечен с ленени и рече: Вземи огън изсред колелата, изсред херувимите, тогаз влезе та застана при колелата. И един херувим простираше ръката си изсред херувимите към огъня който бе всред херувимите, и взе от него, и тури в ръцете на облечения с ленени; а той го взе и излезе. А в херувимите, под крилата им, се виждаше подобие на человеческа ръка.

И видях, и ето четири колела при херувимите: едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и зракът на колелата бе наглед като христолит. А колкото за зрака им, и четирите имаха еднакво подобие, като че бе колело всред колело. Като ходеха вървяха на четирите си страни: не се обръщаха като ходеха, но в което место първий се управяше, следваха го другите: не се обръщаха като ходеха. А всичкото им тяло, и гърбовете им, и ръцете им, и крилата им, и колелата, на четирите, колелата им бяха наоколо пълни с очи. А за колелата, те се зовеха, както слушах, Галгал. И всяко имаше четири лица: лицето на единия, лице херувимско; и лицето на втория, лице человеческо; и на третия лице лъвово; и на четвъртия, лице орлово. И херувимите се възвисиха: това е животното което видях при реката Ховар. И когато херувимите ходеха, ходеха колелата при тях; и когато херувимите подигаха крилата си за да се възвишат от земята, и самите колела не се укланяха от при тях. Когато стоеха, и те стоеха; когато се възвишаваха, и те се възвишаваха с тях; защото духът на животните бе в тях.

И славата Господня излезе из прага на дома и застана над херувимите. И херувимите подигнаха крилата си та се възвисиха от земята пред мене: когато излезоха, бяха и колелата при тях; и застанах във входа на източните врата на дома Господен; и славата на Бога Израилева бе на тях отгоре. Това е животното което видях под Бога Израилева при реката Ховар; и познах че бяха херувими. Всеки имаше по четири лица, и всеки четири крила, и подобие на человечески ръце под крилата си. А лицата им бяха според подобието, истите лица които видях при реката Ховар, - видението им и те; а ходеха всеки срещу лицето си.

Тогаз херувимите подигнаха крилата си, и колелата възлизаха при тях; и славата на Бога Израилева бе върху тях отгоре.

А тези трима мъже, Седрах, Мисах, и Авденаго, паднаха вързани всред горещата огнена пещ. А цар Навуходоносор се ужаси; и стана бърже та продума и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирма мъже развързани, и ходят всред огъня, и повреда няма на тях; и зракът на четвъртия е подобен сину божию. Тогаз се приближи Навуходоносор при устието на горещата огнена пещ та говори и рече: Седрахе, Мисахе, и Авденаго, раби на Бога вишнаго, излезте и елате. Тогаз Седрах, Мисах, и Авденаго излязоха изсред огъня. И събраха се сатрапите, управителите, и обрастниците, и везирите царски та видяха тези мъже че огънят нямаше сила върх телата им, и косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върх тях. Тогаз продума Навуходоносор и рече: Благословен Бог Седрахов, Мисахов, и Авденагов, който изпрати ангела си и избави рабите си които уповаха на него, и не послушаха думата на царя, и предадоха телата си за да не служат нито да се поклонят на друг бог освен на своя си Бог.

Видях във виденията на главата си върху одъра си, и ето, страж и свет слезе от небето,

Това нещо е с заповед на стражите, и прошението чрез думата на светите, за да познаят живите че Вишний е Владетел на царството на человеците, и комуто ще дава го, и поставя върху него нищожния от человеците.

Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете, и не ме повредиха; защото незлобие се намери в мене пред него; още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил.

Река огнена изпред него излизаше и течеше: тисяща тисящи му слугуваха, и тми на тми предстояваха пред него: съдилището седна, и книгите се отвориха,

и чух глас человечески всред Улай който викна и рече: Гаврииле, направи тогози да разбере видението. И дойде близу дето стоех; и когато дойде, разтреперах се и паднах на лицето си; а той ми рече: Разумей, сине человечески; защото видението е за сетните времена.

и като още говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял в видението по-напред, като летеше скоро допря се до мене около часа на вечерната жъртва; и вразуми ме, и говори с мене, и рече: Данииле, сега излязох за да те направя да вземеш разум.

И, ето, ръка се допря до мене и ме подигна на колената ми и на дланите на ръцете ми. И рече ми: Данииле, мъжу любезни, разумей словата които аз ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм проводен сега. И когато ми говори това слово дигнах се разтреперан. И рече ми: Не бой се, Данииле: защото от първия ден в който даде ти сърдцето си за да разумяваш, и да смириш себе си пред Бога твоего, послушаха се думите ти, и аз дойдох заради думите ти. Началникът обаче на Персийското царство ми противостоеше двадесет и един ден; но, ето, Михаил, един от първите началници, дойде да ми помогне; и аз останах там при Персийските царе. Сега дойдох да те направя да разумееш що има да се случи на людете ти в сетните дни; защото видението е още за много дни.

И като ми говореше таквиз думи, турих лицето си на земята и станах ням. И, ето, един в подобие на человечески синове допря се до устните ми. Тогаз отворих устата си та говорих, и рекох на оногоз който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението се върнаха болежите ми в мене, и не остана сила в мене. И как може рабът на тогози моя господар да говори с тогози моя господар? В мене от нине няма никаква сила, но нито дихание остана в мене. И допре се до мене пак като образ человечески и ме укрепи, и рече: Не бой се, мъжу любезни: мир тебе! укрепи се, укрепи се! И като ми говореше укрепих се, и рекох: Да говори господарят ми; защото си ме укрепил. И рече: Знаеш ли защо дойдох при тебе? А сега ще се върна да ратувам с началника на Персия; и когато излезна, ето, началникът на Гръция ще дойде. Но ще ти възвестя писаното в писанието на истината; и няма никой който да помага с мене за тези работи освен Михаила началника ваш.

И в онова време ще се подигне Михаил великият княз, стоещият откъм синовете на твоите люде; и ще е време на скърб каквато никога не е бивала от както е народ станал до онова време; и в онова време ще се отърват твоите люде, всеки който се намери писан в книгата.

Възтръбете с тръба в Сион, И възкликнете в светата ми гора: Да се разтреперят всички които населяват земята; Защото иде денят Господен, защото е близу, - Ден на тъмнина и на мрак, Ден на облак и на мъгла: Като зора се разпростират върху горите Люде много и силни: Подобни тям не са били от века, Нито подир тях ще бъдат до годините на родове и родове. Огън пояжда пред тях, И пламик опаля подир тях: Земята е като рай Едемски пред тях, И подир тях пустиня пуста; И няма да избегне от тях нищо. Видът им е като вид на коне; И като конници, така ще тичат. Като тропот на колесници Ще скачат по върховете на горите, Като хвучение на огнен пламик Който пояжда тръстта, Като крепки люде опълчени на бой. Пред тях народите ще се разтреперят: Всичките лица ще побледнеят. Ще тичат като юнаци: Като мъже ратници ще се качат на стената, И ще отиват всеки в пътя си, И не ще да развалят редовете си. И не ще да оттласнат един другого: Ще отиват всеки в пътя си; И като падат върху оръжията Няма да се наранят. Ще обикалят в града, Ще тичат по стената, Ще се качват по къщите, Ще влизат през прозорците като крадец. Земята ще се потресе пред тях: Небесата ще треперят: Слънцето и луната ще помръкнат; И звездите ще оттеглят светенето си. И Господ ще издаде гласа си пред войската си; Защото станът му е много голям; Защото извършителят на словото му е крепък; Защото денят Господен е голям и твърде страшен; И кой може да го стърпи?

Видях нощ, и ето человек ездещ на червен кон, и той стоеше между мирсини които бяха в долина; и зад него коне червени, пъстри, и бели. И рекох: Господарю мой, що са тези? И рече ми ангелът, който говореше с мене: Аз ще ти покажа що са тези. И человек който стоеше между мирсините отговори и рече: Те са онези, които Господ проводи да обходят земята. И отговориха на ангела Господен стоещия между мирсините и рекоха: Ние обходихме земята, и, ето, всичката земя седи и е тиха. И ангелът Господен отговори та рече: Господи на Силите, докога няма да помилваш Ерусалим и Юдините градове, против които се разгневи ти в тези седемдесет години? И Господ отговори на ангела който говореше с мене думи добри, думи утешителни. И рече ми ангелът който говореше с мене: Викни и кажи: Така говори Господ Саваот: Ревнив съм за Ерусалим и за Сион с голямо ревнование;

И повдигнах очите си и видях, и ето мъж и връв за мерене в ръката му. И рекох: Де отиваш ти? А той ми рече: Да премеря Ерусалим, за да видя коя е ширината му и коя е дължината му. И, ето, ангелът говорещий с мене излезе; и друг ангел излезе да го посрещне, и рече му: Тичай, говори на този юноша и кажи: Ерусалим ще се насели без стени, заради множеството на человеците и на скотовете в него; защото аз, говори Господ, ще му съм огнена стена изоколо, и ще съм за слава всред него.

И показа ми Исуса великия свещеник че стоеше пред ангела Господен; и врагът стоеше отдясно му за да му се съпротиви. И рече Господ на врага: Ще ти запрети Господ, враже; ей, ще ти запрети Господ който избра Ерусалим. Не е ли той главня изтръгната из огън? А Исус бе облечен с уплескани дрехи, и стоеше пред ангела. И отговори та рече на стоещите пред него и казваше: Отнемете уплесканите дрехи от него. А нему рече: Ето, отнех от тебе беззаконието ти, и ще тя облека със светли дрехи. И рекох: Нека турят кидар чист на главата му, и туриха чистия кидар на главата му, и го облякоха с дрехи: а ангелът Господен предстояваше. И засвидетелствува ангелът Господен Исусу и рече: Така говори Господ Саваот: Ако ходиш в пътищата ми, и упазиш заповедите ми, тогаз ти ще съдиш още дома ми, и ще пазиш още дворовете ми и ще ти дам водители отмежду стоещите тук.

И отговорих та рекох на ангела говорещия с мене. Що са тези, господарю мой? И отговори ангелът та ми рече: Тези са четирите небесни духуве които изхождат из стоенето си пред Господа на всичката земя.

Но това когато помисли той, ето, ангел Господен яви му се на сън и казваше: Иосифе сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея от Духа Светаго е. А ще роди син, и ще му наречеш името Исус; защото той ще спаси своите люде от греховете им. И всичко това биде, за да се сбъде реченото от Господа чрез пророка, който казва: Ето дева ще зачне и ще роди син, и ще му нарекат името Емануил, което се тълкува, Бог с нас. И като стана Иосиф от сън, стори както му повели ангел Господен, и взе жена си;

А след отиването им, ето, ангел Господен явява се насън Иосифу и казва: Стани та земи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там до когато ти река, защото Ирод има да потърси детето да го погуби.

А като умря Ирод, ето ангел Господен явява се на сън Иосифу в Египет и казва: Стани, вземи детето и майка му, та иди в земята Израилева, защото измряха тези, които търсеха душата на детето.

и казва му: Ако си Син Божий, хвърли се долу; защото е писано: На ангелите си ще заповяда за тебе, и на ръце ще те подигат, да не би да препънеш в камик ногата си.

Тогава го остави дяволът; и, ето, ангели пристъпиха и служеха му.

враждебникът, който ги посея, дяволът е; жетвата е скончанието на века; а жетварите са ангелите. И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огъня, така ще бъде в скончанието на този век. Ще проводи Син человечески ангелите си, и ще съберат от царството негово всите съблазни, и ония които правят беззаконие; и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Така ще бъде в скончанието на века; ще излязат ангелите, и ще отлъчат лукавите из между праведните, и ще ги хвърлят в пещта огнена; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Защото Син человеческий ще дойде в славата на Отца си със своите ангели; и тогаз ще отдаде всекиму според делата му.

Гледайте, да не презрете едного от тези малките; защото ви казвам че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца моего, който е на небеса.

защото във възкресението нито се женят, нито за мъж отиват, но като ангели Божии са на небето.

И ще проводи ангелите си с голям глас от тръба; и ще съберат избраните негови от четирите ветрове, от край до край на небесата.

А за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите небесни, тъкмо Отец ми сам.

А кога дойде Син человечески в славата си, и всичките свети ангели с него; тогаз ще седне на престола на славата си.

Да ли мислиш че не мога сега да се примоля на Отца си, да ми представи повече от дванадесет легеона ангели?

И ето, стана трус голям; защото ангел Господен слезе от небето, та пристъпи и отвали камика от вратата, и седеше отгоре на него. На глед бе той като блескавица, и облеклото му бяло като сняг. И от страха му стреснаха се стражарите, и станаха като мъртви. А ангелът отговори и рече на жените: не бойте се вие; защото зная, че Исуса разпятаго търсите. Не е тука; защото възкръсна, както рече: елате, вижте мястото гдето лежеше Господ. И скоро идете та кажете на учениците му, че възкръсна от мъртвите; и ето, отхожда преди вас в Галилея: там ще го видите; ето, казах ви.

И там бе в пустинята четиридесет дни и се изкушаваше от Сатана; и беше със зверовете; и ангелите му служеха.

Защото, който се усрами за мене и за думите ми в този блуден и грешен род, и Син человечески ще се усрами за него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели.

Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито за мъж отиват; но са като ангелите които са на небеса.

И тогаз проводи ангелите си и ще събере избраните свои от четирите ветра, от край земята до край небето.

А за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите, които са на небеса, нито Синът, тъкмо Отец.

И като влязоха в гробът, видяха едного юноша че седеше от дясно, облечен с бяла одежда; и ужасиха се. А той им казва: Недейте се ужасава: Исуса търсите, Назарянина разпетаго: възкръсна, не е тука; ето мястото дето го положиха. Но идете, кажете на учениците му и на Петра че отива преди вас в Галилея; там ще го видите, както ви рече.

И яви му се ангел Господен стоещ от дясно на кадилния олтар. И Захария като го видя, смути се и страх нападна на него. И рече му ангелът: Не бой се, Захарие; защото послуша ти се молбата; и жена ти Елисавет ще ти роди син, и ще му наречеш името Иоан. И ще ти бъде радост и веселие, и мнозина ще се възрадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Бога; и вино и сикера няма да пие; и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си. И ще възвърне мнозина от синовете Израилеви към Господа тяхнаго Бога. И той ще предиде пред него в дух и сила Илиина, за да възвърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдруванието на праведните, за да приготви Господу народ предразположен. И рече Захария на ангелът: По какво ще позная това? защото аз съм стар, и жена ми заматорела в дните си. А отговори ангелът и рече му: Аз съм Гавриил който предстоя пред Бога; и праведен съм да ти говоря, и да ти благовестя това. И, ето, ще мълчиш и не ще можеш да говориш, до денят в който ще бъде това, защото не хвана вяра на думите ми, които ще се сбъдат на времето си.

А в шестият месец проводен бе ангел Гавриил от Бога в град Галилейски, на който името е Назарет, при една девица сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов, а името на девицата Мариам. И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените. А тя щом го видя смути се от думата му и размишляваше какво ще бъде това поздравление. И рече й ангелът: Не бой се, Мариам; защото си намерила благодат у Бога. И ето ще зачнеш в утробата си, и ще родиш син, и ще наречеш името му ИСУС. Той ще бъде велик, и Син на Вишнаго ще се нарече; и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида; И ще царува над дома Яков във веки, и царството му не ще да има край. И рече Мариам на ангела: Как ще бъде това? понеже мъж не зная? И отговори ангелът, и рече й: Дух Светий ще дойде върху ти, и сила на Вишнаго ще те осени; за това и светото което се ражда от тебе, Син Божий ще се нарече. И ето, твоята сродница Елисавет, и тя в старините си зачена син, и този е шестий месец за нея, която се неплодна казваше; защото няма у Бога невъзможно нещо. И рече Мариам: Ето рабинята Господня; нека ми бъде по твоята дума. И отиде си от нея ангелът.

И по онези места имаше овчари които нощуваха на полето, и вардеха стража през нощ за стадото си. И, ето, ангел Господен застана между тях, и слава Господня ги осия, и уплашиха се със страх голям. И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голяма, която ще бъде на всичките люде. Защото днес се роди вам, в града Давидов Спасител, който е Христос Господ. И това ще бъде вам знамение: Ще намерите младенец повит, сложен в яслите. И внезапно с ангелът наедно намери се множество войска небесна които хвалеха Бога и говореха: Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение. И щом си отидоха ангелите от тях на небето, человеците, сиреч, овчарите рекоха си един на друг: Да идем прочее до Витлеем, и да видим това що е станало, което Господ ни изяви.

защото е писано: "На ангелите си ще заповяда за тебе да те упазят, и на ръце ще те подигат за да не препънеш о камик ногата си."

Защото който се усрами за мене и за думите ми, за него ще Син человечески да се усрами когато дойде в своята слава и в славата на Отца и на светите ангели.

И пак ви казвам че всеки който ме изповяда пред человеците, и Син человечески ще го изповяда пред ангелите Божии; а който се отрече от мене пред человеците, отречен ще бъде пред ангелите Божии.

Казвам ви че такава радост бива на небето за едного грешника който се кае, а не за деветдесет и девет праведници които нямат нужда от покаяние.

Така, ви казвам, бива радост пред ангелите Божии за едного каещаго се грешника.

И дойде време та умря сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умря и богатият и погребан бе.

защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са.

И яви му се ангел от небето та го укрепяваше.

И когато бяха в недоумение за това, ето, предстанаха пред тях двама человека с блестещи дрехи. И те уплашени наведоха лице до земята; а человеците им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма го тука, възкръсна. Наумете си що ви говори когато беше още в Галилея и казваше как Син Человечески ще бъде предаден в ръцете на грешни человеци, и ще бъде разпнат, и в третият ден ще възкръсне.

и, като не намерили тялото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив.

И казва му: Истина, истина ви говоря: От нине ще видите небето отворено, и ангелите Божии да възлязват и слязват над Сина человеческаго.

А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора. В тях лежеха голямо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. [Защото от време на време слязваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.]

А Мария стоеше до гроба вън и плачеше; и тъй, като плачеше надникна в гроба, и вижда два ангела с бели дрехи седнали, един от къде главата и един от къде нозете, там дето бе лежало тялото Исусово. И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото взели Господа моего, и не зная де са го положили.

И това от как рече, те като гледаха, възнесе се, и облак го поде изпред очите им. И като стояха та гледаха на небето когато възлязваше той, ето, двамина человеци с бели дрехи застанаха пред тях, които и рекоха: Мъже Галилеяни що стоите та гледате на небето? Този Исус който се възнесе от вас на небето ще дойде тъй както го видяхте да отхожда на небето.

и туриха ръце на апостолите и затвориха ги в общата тъмница. Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма та говорете на народа всичките думи на този живот.

вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте.

А ангел Господен говори на Филипа и рече: Стани и иди към пладне, в пътя който слязва от Ерусалим в град Газа: той е пуст.

Около деветия час на деня той във видение видя ясно ангел Божий който влезе при него и рече му: Корнилие! А той погледна на него, и уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му рече: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха на помен пред Бога.

И тъй, Петра вардеха в тъмницата; а от църквата ставаше усърдна молба към Бога за него. И когато щеше Ирод да го изведе, през тази нощ Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, ангел Господен предстана, и светлина осия стаята; и ангелът като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай скоро. И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, и обуй сандалията си. И стори така. И казва му: Облечи дрехата си, и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него, и не знаеше че е истинно това което ставаше от ангела, но мислеше си че видение види. А като преминаха първата стража и втората дойдоха до железните врата които водят към града, и те им се отвориха от самосебе си; и от там като излязоха изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него.

И Петър дойде в себе си и рече: Сега наистина зная че Господ проводи ангела своего и ме избави из ръката Иродова и от всичкото очакване на Юдейския народ. И като си помисли дойде в къщата на Мария, майката на Иоана нарицаемаго Марка, дето имаше мнозина събрани та се молеха Богу. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня на име Рода да послуша кой е. И щом позна Петровия глас, от радост не отвори вратата, но затече се и даде известие че Петър стои пред вратата. А те й рекоха: Ти си луда; но тя потвърдяваше че това що им казва е така. А те думаха: Неговът ангел е. А Петър стоеше та хлопаше; и като отвориха, видяха го, и смаяха се.

И в един отреден ден Ирод, облечен с царска одежда, седна на престола и говореше им всенародно. А народът възгласяваше: Това е глас Божий, а не человечески. И на часа го порази ангел Господен защото не въздаде славата на Бога; и изяден биде от червеи и умря.

Защото Садукеите казват че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а Фарисеите изповядват и двете.

защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, яви ми се тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да предстанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всичките които плуват с тебе.

Не знаете ли че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи.

За това жената е длъжна заради ангелите да има на главата си белег на власт.

Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка.

Но ако би и сами ние или ангел от небето да ви проповяда друго евангелие освен онова което ви проповядахме, да бъде анатема.

Никой с измама да ви не лиши от наградата със самоволно смиреномъдрие и с ангелослужение, като се вглъбява в неща които не е видял, и напраздно се надува с плътския си ум,

понеже сам Господ ще слезе от небето с повеление, с глас архангелов, и с тръба Божия; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;

Защото кому от ангелите рече някога: "Ти си мой Син, аз днес те родих;" и пак: "Аз ще му бъда Отец, и той ще ми бъде Син"?

А когато пък въвожда Първороднаго във вселенната казва: "И да му се поклонят всичките ангели Божии."

И за ангелите казва: "Който прави ангелите си духове и слугите си пламик огнен.

И кому от ангелите е рекъл някога: "Седни отдясно ми докле положа враговете ти подножие на нозете ти"? Не са ли те всички служебни духове, проваждаеми да слугуват на тези които ще наследват спасение?

Защото не покори на ангелите бъдещата вселенна за която говорим; но свидетелствува някой негде си и рече: "Що е человек, та го помниш или син человечески, та го посещаваш? Направил си го малко нещо по-долен от ангелите: със слава и почест си го венчал, и поставил си го над делата на твоите ръце:

Защото известно че не прие да помага на ангелите, но прие да помага на семето Авраамово.

и над него имаше херувими на славата които осеняваха очистилището; за които не е нужда сега да говорим подробно.

но пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели, при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството,

Страннолюбието не забравяйте; понеже чрез него някои без да знаят угостили са ангели.

И откри им се че не е за тях, но за нас, служеха те това което сега се извести вам чрез тези които ви проповядаха благовестието с Духа Светаго проводенаго от небеса; в което и самите ангели желаят да надникнат.

който е отдясно на Бога от как се възнесе на небето, и комуто се покориха ангелите и властите и силите.

Дето ангелите, ако и по-големи да са в крепост и сила, не произносят против тях хулителен съд пред Господа;

Възлюблени, всякому духу не вярвайте, но изпитвайте духовете от Бога ли са; защото много лъжепророци излязоха по света. От това познайте Духът Божий: Всеки дух който изповядва че Исус Христос дойде в плът от Бога е;

А Михаил архангел, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулително осъждение, но рече: Господ да ти запрети.

тайната на седемте звезди които видя в десницата ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника които си видял седемте църкви са.

Който победи, той ще се облече в бели дрехи; и няма да изгладя името му от книгата на живота, и ще изповядам неговото име пред Отца си и пред неговите ангели.

И около престола имаше двадесет и четири престола, и на престолите видях че седяха двадесет и четири старци облечени с бели дрехи, и имаха на главите си венци златни. И от престола изхождаха светкавици и гръмежи и гласове. Имаше и седем светила огнени които горяха пред престола, които са седемте духове Божии.

И пред престола имаше море стъклено, подобно на кристал, и всред престола и около престола четири животни пълни с очи и от пред и от зад. И първото животно бе подобно на лъв, и второто животно подобно на телец, и третото животно имаше лице като человек, и четвъртото животно бе подобно на орел летещ. И четирите животни имаха всяко по шест крила изоколо, и отвътре бяха пълни с очи; и не си почиват ден и нощ, не казват: Свет, свет, свет Господ Бог Вседържител, който бе, и който е, и който ще бъде! И когато животните приносят слава и почест и благодарение на тогози който седи на престола и живее във веки веков, двадесетте и четири старци падат пред седналия на престола, и се покланят живеещему във веки веков, и полагат венците си пред престола, и казват: Достоен си, Господи, да приемеш слава и почест и сила; защото ти си създал всичко, и чрез твоята воля съществува и е създадено.

И видях ангел крепък че проповядваше с глас голям: Кой е достоен да разгъне книгата и да развърже печатите й?

И видях, и ето, в сред престола и четирите животни, и в сред старците, Агне стоеше като заклано, и имаше седем рога, и седем очи, които са седемте духове Божии разпроводени по всичката земя. И дойде и взе книгата из десницата на седещия на престола. И когато взе книгата, четирите животни и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, държаще всеки китара и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.

И видях, и чух глас от много ангели около престола и животните и старците; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. И казваха с глас голям: Достойно е Агнето закланото да вземе сила и богатство и премъдрост и крепост и почест и слава и благословение. И всяко създание което е на небето и на земята и под земята, и колкото са в морето, и всичко що е в тях, чух че казваха: На тогози който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почест и слава и държава във веки веков. И четирите животни казваха: Амин; и двадесетте и четири старци паднаха и поклониха се Тому който живее във веки веков.

И след това видях четири ангели че стояха на четирите ъгъла на земята, и държеха четирите ветрове земни да не духа вятър по земята, нито по морето, нито на никое дърво. И видях друг ангел че възлезе от изток на слънцето, който имаше печат на Бога живаго; и извика с глас голям към четирите ангела на които бе дадено да повредят земята и морето, и казваше им: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата докле ударим печат на челата на рабите на Бога нашего.

И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите животни, и паднаха на лице пред престола та се поклониха Богу, и казваха: Амин! благословение, и слава, и премъдрост, и благодарение, и почест, и сила, и крепост, Богу нашему във веки веков. Амин.

И видях седемте ангели които стояха пред Бога; и дадоха им се седем тръби. И дойде друг ангел та застана при олтаря, и държеше златна кадилница; и даде се нему темян много да принесе с молитвите на всите светии над златния олтар който бе пред престола. И възлезе пред Бога димът кадилни с молитвите на светиите от ръката на ангела. И взе ангелът кадилницата, и напълни я от огъня на олтаря, и хвърли на земята; и станаха гласове и гръмове и светкавици и трус. И седемте ангели които държеха седемте тръби приготвиха се да затръбят.

И първият ангел затръби; и стана град и огън размесен с кръв, и паднаха на земята; и третата част от дърветата изгоряха, и всяка трева зелена изгоря. И вторият ангел затръби, и нещо като планина голяма която с огън гореше хвърли се в морето; и третата част на морето стана кръв, та измря третата част на одушевлените създания които бяха в морето; и третата част на корабите се погуби. И третият ангел затръби, и падна от небето звезда голяма която гореше като свещ, и падна върху третата част на реките и върху изворите водни. А името на звездата се казва Пелин; и стана третата част на водите пелин, и много человеци измряха от водите защото се вгорчиха. И четвъртият ангел затръби; и удари се третата част на слънцето, и третата част на луната, и третата част на звездите, щото да потъмнее третата им част, и третата част на деня да не свети, така и на нощта. И видях, и чух един ангел който летеше посред небето и говореше с голям глас: Горко, горко, горко на тези които живеят на земята за останалите гласове от тръбите на тримата ангели които има да затръбят!

И петият ангел затръби, и видях че падна на земята звезда от небето, и даде й се ключът от пропастта на бездната.

И шестият ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния олтар пред Бога че казваше на шестия ангел що имаше тръбата: Развържи четирите ангели вързаните при голямата река Евфрат. И развързани бидоха четирите ангели, приготвените за часа и деня и месеца и годината, да убият третата част от человеците. И числото на войните конниците беше двесте милиона; и чух числото им.

И видях друг ангел крепък който слазяше от небето, облечен с облак, и на главата му дъга, и лицето му като слънце, и нозете му като стълпове огнени; и имаше в ръката си книжка разгъната; и тури дясната си нога на морето, а лявата на земята, та извика с голям глас както рикае лъв; и когато извика той, седемте гръмове проговориха своите си гласове. И когато изговориха седемте гръмове своите си гласове, щях да пиша; и чух глас от небето който ми казваше: Запечатай това което изговориха седемте гръмове, и недей го писа. И ангелът когото видях че стоеше на морето и на земята дигна ръката си на небето и закле се в Живущаго във веки веков, който е създал небето и каквото е в него, и земята и каквото е на нея, и морето и каквото е в него, че не ще да има вече време; но в дните на гласа на седмия ангел, когато затръби, тогаз ще се извърши тайната Божия както благовести на своите раби пророците.

И гласът който чух от небето пак говореше с мене и думаше: Иди, вземи разгънатата книжка в ръката на ангела който стои на морето и на земята. И отидох при ангела та му рекох: Дай ми книжката. И казва ми: Вземи та я изяж; и ще бъде горчива в корема ти, но в устата ти ще бъде сладка като мед. И взех книжката от ръката на ангела та я изядох; и беше в устата ми сладка като мед; и като я изядох вгорчи се коремът ми. И казва ми: Трябва пак да пророкуваш за народи и племена и езици и царе много.

И седмият ангел затръби; и станаха гласове големи на небето които казваха: Царствата световни станаха царства на Господа нашего и на Христа негов, и ще царува във веки веков. И двадесетте и четири старци които седяха пред Бога на престолите си паднаха на лицата си и поклониха се Богу, и думаха: Благодарим ти, Господи Боже Вседържителю, който си, който си бил, и който ще бъдеш, защото си приел голямата си сила и въцарил си се.

И стана бой на небето: Михаил и ангелите негови биха се против змея; и змеят се би и ангелите негови, и не надвиха, нито се намери вече за тях място по небето.

И пееха като нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи песента тъкмо сто и четиридесет и четирите тисящи изкупените от земята.

И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие да проповяда на живеещите по земята и на всяко коляно и племе и език и народ, и казваше с глас голям: Убойте се от Бога, и въздайте нему слава, защото дойде часът на неговия съд; и поклонете се тому който е направил небето и земята и морето и изворите на водите. И друг ангел идеше след него, и казваше: Падна, падна Вавилон, градът голям; защото от виното на яростта на своето блудодеяние напои всичките народи. И трети ангел идеше след тях и казваше с глас голям: Който се кланя на звяра и на образа негов, и взема белег на челото си или на ръката си, той ще пие виното на божията ярост налеяното чисто в чашката на гнева му; и ще бъде мъчен с огън и с жупел пред светите ангели и пред Агнето.

И друг ангел излезе из храма, и викаше с голям глас на тогози който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни; защото дойде ти часът да жънеш, понеже изсъхна жътвата земна. И онзи който седеше на облака положи сърпа си на земята, и пожъната биде земята.

И друг ангел излезе из храма който е на небето, и държеше и той сърп остър. И друг ангел излезе из олтаря, който имаше власт на огъня, и извика с вик голям на тогози който имаше острия сърп, и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото узря вече гроздето му. И положи ангелът сърпа си на земята, и обра лозето земно, и хвърли обраното в големият жлеб на Божията ярост. И изтъпкан биде жлебът вън от града; и потече кръв из жлеба дори до уздите на конете в разстояние на тисяща и шестстотин стадии.

И видях друго знамение на небето голямо и чудно: седем ангели които държеха седемте последни язви, защото в тях се свърши Божията ярост.

и излязоха из храма седемте ангели които държеха седемте язви, облечени в чисти и светли ленени дрехи, и препасани през гърдите със златни пояси. И едно от четирите животни даде на седемте ангели седем златни чаши пълни с ярост от Бога живущаго във веки веков. И напълни се храмът с дим от славата Божия и от силата негова; и никой не можеше да влезе в храма докле се не свършат седемте язви на седемте ангели.

И чух из храма глас голям който казваше на седемте ангели: Идете та излейте на земята чашите на Божията ярост. И отиде първият та изля чашата си на земята; и стана струп зъл и лют на онези человеци които имаха белега на звяра, и на онези които се кланяха на неговия образ. И вторият ангел изля чашата си в морето; и стана кръв както на мъртвец, и всяка жива душа в морето умря. И третият ангел изля чашата си в реките и в изворите водни; и станаха кръв. И чух ангела на водите че казваше: Праведен си, Господи, който си, и който си бил, и който си свет, защото си това отсъдил: Понеже кръв на светии и на пророци проляха, и кръв им си дал да пият; защото са достойни за това. И чух друг ангел от олтаря че казваше: Ей, Господи Боже Вседържителю, истинни и праведни са твоите съдби. И четвъртият ангел изля чашата си на слънцето; и даде му се да жеже человеците с огън. И опекоха се человеците от голяма жега, и похулиха името на Бога който има власт над тези язви; и не се покаяха да въздадат слава нему. И петият ангел изля чашата си върх престола на звяра; и стана царството му потъмняло; и дъвчеха езиците си от болеж, и похулиха Бога небеснаго за болежите си и за струпите си, и не се покаяха от делата си. И шестият ангел изля чашата си връх голямата река Евфрат; и пресъхна водата й за да се приготви пътът на царете които са от изток на слънцето.

И седмият ангел изля чашата си на въздуха; и излезе глас голям из храма небесен, от престола, който казваше: Свърши се.

И дойде един от седемте ангели, които държеха седемте чаши, та поговори с мене и рече ми: Ела, ще ти покажа съдбата на голямата блудница която седи на многото води; с която блудствуваха царете земни, и опиха се жителите на земята от виното на нейното блудодеяние. И заведе ме духом в пустиня; и видях жена седеща на червен звяр пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.

И след това видях че слазяше от небето ангел който имаше власт голяма; и земята се просвети от неговата слава.

И един силен ангел взе един камик голям като воденичен та го хвърли в морето и рече: Така със стремление ще бъде хвърлен Вавилон град великий, и няма да се намери вече.

И паднаха двадесетте и четири старци и четирите животни и поклониха се Богу седещому на престола, и казваха: Амин! Алилуйя!

И видях едного ангела че стоеше в слънцето; и извика с голям глас и казваше на всичките птици що летят по сред небето: Елате и събирайте се на вечерята на Бога великаго,

И видях че слязваше от небето ангел който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е Дявол и Сатана, и върза го за тисяща години,

И дойде при мене един от седемте ангели които държаха седемте чаши пълните със седемте последни язви, и проговори ми и рече: Ела, ще ти покажа невястата, жената на Агнето. И отведе ме духом на една гора голяма и висока, и показа ми града голям, светий Ерусалим, който слязваше из небето от Бога;

И измери стените му сто и четиридесет и четири лакти, мярка на человек, сиреч на ангела.

И аз Иоан съм който видях и чух това; и когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на ангела който ми показваше това. И каза ми: Внимавай да не сториш това; защото аз съм съслужител твой, и на твоите братя пророците, и на тези които пазят думите на тази книга: поклони се Богу.

Аз Исус проводих моя ангел да ви засвидетелствува това в църквите. Аз съм коренът и родът Давидов, светлата и утренната звезда.