03 – Хората

И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему; и да владее над морските риби, и над небесните птици, и над скотовете, и над всичката земя, и над всичките гадове които пълзят по земята. И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию създаде го: мъжки и женски пол ги създаде. И благослови ги Бог, и рече им: Плодете се и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно което се движи по земята. И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво което има в себе си плод на дърво което дава семе: те ще ви бъдат за ядене. И на всичките животни на земята, и на всичките птици на небето, и на всеки гад който пълзи по земята и има в себе се дихание на живот дадох всяка зелена трева за храна; и стана така.

И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, стана человек жива душа.

И рече Господ Бог: Не е добро человекът да е сам: ще му направя помощник приличен нему.

И рече Адам: Тая е сега кост от костите ми, и плът от плътта ми: тя ще се нарече жена, защото от мъжа биде взета. Заради това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си, и ще бъдат двамата една плът. И голи бяха и двамата, Адам и жена му, и не се срамуваха.

С пота на лицето си ще ядеш хляба си доде се върнеш в земята от която си взет; понеже пръст си, и в пръст ще се върнеш.

Тая е книгата на родословието Адамово. В който ден направи Бог Адама, по образу Божию го направи, мъжки и женски пол ги направи; и благослови ги, и нарече името им человек, в деня на създанието им.

И рече Господ: Духът ми няма да пребъде вечно в человека, защото е плът; а дните му ще бъдат сто и двадесет години.

И видя Господ че се умножава злината на человека по земята, и че всичките въображения на сърдечните му помишления бяха само зло всеки ден. И разкая се Господ защото направи человека на земята, и огорчи се в сърдцето си.

И разтле се земята пред Бога, и напълни се земята с неправда. И видя Бог земята, и, ето, бе разтляна; защото всяка плът беше разтляла пътя си на земята.

И обоня Господ ухание благовонно; и рече Господ в сърдцето си: Не ща да прокълна вече земята зарад человека, по това че помишлението на человеческото сърдце е зло от младостта му: нито ще поразя вече друг път всичко що живее, както сторих.

Защото животът на плътта е на кръвта; и аз ви я дадох да правите умилостивение на олтаря за душите си; защото кръвта е която прави умилостивение за душата.

Господ умъртвяха, и съживява: Низводи в ад, и възводи.

И рече Господ Самуилу: Не гледай на лицето му или на високия му раст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа человек, понеже человек гледа на лице, а Господ гледа на сърдце.

и рече: Гол излязох из утробата на майка си: гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне: да бъде името Господне благословено.

Ето, Той не се уверява на рабите си, И в ангелите си гледа недостатък, - Колко повече в онези които живеят в къщи от кал, На които основанието е в пръстта, И смазват се по-скоро от молеца?

Защото ние сме вчерашни, и не знаем нищо, Понеже нашите дни на земята са сянка.

Ръцете ти ме образуваха И създадоха всичките ми удове; И съсипваш ли ме? Помни, моля, че като кал си ме направил; И в пръст ли ще ме възвърнеш? Не си ли ме издоил като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? С кожа и плът си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел. Живот и милост си ми дарил; И посещението ти е упазило духа ми;

На когото в ръката е душата на всичко живо, И диханието на всяка человеческа плът.

Роденият от жена человек е кратковременен И пълен с смущение. Прозябава като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се спира.

Понеже дните му са определени, числото на месеците му е у тебе, Ти си положил пределите му които не може да надмине,

Колко повече е гнусен и непотребен человек Който пие неправда като вода!

Защото с минуването на преброени години Аз ще отида на път от който няма да се върна.

Колко по-малко человек, който е гад, И человечески син, който е червий!

че през всичкото време доде е диханието ми в мене, И духът Божий в ноздрите ми, Устните ми няма да проговорят неправда, И езикът ми не ще продума лъст.

Дух Божий ме е направил, И диханието на Всесилнаго ме е оживотворило.

Що е человекът та да го помниш? Или син человечески та да го посвещаваш?

А ти си го направил малко нещо по-долен от ангелите, И с слава и чест си го венчал. Поставил си го господар над делата на ръцете си: Всичко си покрил под нозете му, Всичките овци и говеда, А още и животните на полето, Птиците въздушни, и морските риби, И всичко що прехожда морските пътища.

Първому Певцу. Псалом Давидов. Рече безумният в сърдцето си: Няма Бог. Развратиха се: станаха гнусни в делата си: Няма който да прави добро. Господ надникна от небесата на человеческите синове За да види има ли някой да разумява И да търси Бога. Всички се отбиха от пътя, купно непотребни станаха: Няма който да прави добро: Няма ни един.

Псалом Давидов. Господня е земята и изпълнението й, Вселенната, и които живеят на нея; Защото той я основа върху моретата, И утвърди я върху реките.

Господ надникна от небето: Видя всичките человечески синове. От мястото на обиталището си Гледа всичките земни жители. Равно създаде сърдцата им: Познава всичките им работи.

Кажи ми, Господи, скончанието ми, И кое е числото на дните ми, За да зная колко е кратък животът ми. Ето, направил си дните ми като педя, И времето на живота ми е като нищо пред тебе: Наистина всеки человек, колко и да е як, съвсем е суета. (Села.)

Когато с обличения наказваш человека за беззаконието му Разваляш като молец красотата му: Наистина всеки человек е суета. (Села.)

Ето, родих се в беззаконие, И в грях ме зачна майка ми.

Жъртви на Бога с дух съкрушен: Сърдце съкрушено и смирено, Боже, ти не ще да презреш.

Първому Певцу, върху Махалат Масхил Давидов Рече безумният в сърдцето си: Няма Бог Развратиха се и станаха гнусни заради беззаконието Няма който да прави добро. Бог от небето надникна на человеческите синове За да види има ли някой да разумява И да търси Бога. Всичките се уклониха: купно лоши станаха. Няма който да прави добро, Няма ни един.

И помена че бяха плът, Вятър който прехожда и не се връща.

Помни колко е кратко времето ми: В каква суета си направил всичките человечески синове! Кой человек ще живее, и не ще види смърт? Кой ще избави душата си от адовата ръка? (Села.)

Дните на живота ни в себе си са седемдесет години, И ако има сила осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скърб, Защото скоро прехождат, и ние летим.

Научи ни да броим така дните си Щото да прилепяваме сърдцата си в мъдрост.

Дните ми са като сянка в уклонение. И аз изсъхнах като трева. Но ти, Господи, във век пребиваваш, и паметта ти в род и род.

Защото той познава нашето създание, Помни, че ние сме пръст. Дните на человека са като трева: Като цвят на полето, така цъвти. Защото преминва вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.

Отвръщаш лицето си: смущават се: Вземаш диханието им: умират, И връщат се в пръстта си:

Небесата небесни са Господни; А земята даде на человеческите синове. Не ще хвалят Господа мъртвите, Нито всичките, които слезват на местото на мълчанието.

Първому Певцу Псалом Давидов. Господи, опитал си ме и познал си ме. Ти познаваш седенето ми и ставането ми: Разумяваш помишленията ми от далеч, Издирваш ходенето ми и лягането ми, И всичките ми пътища знаеш. Защото доде още няма дума на езика ми, Ето, Господи, ти знаеш всичкото.

Защото ти си направил чреслата ми Обвил си ме в утробата на майка ми. Ще те славя, Защото страшно и чудно съм създаден: чудни са твоите дела; И това душата ми добре знае. Не се укриха костите ми от тебе Когато в тайно се създавах, И в дълбините на земята се образувах. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло; И в твоята книга бяха писани всичките мои удове, Които в дните се образуваха. Когато още ни един от тях не съществуваше. Колко ми са скъпоценни твоите помишления, Боже! Колко е голямо числото им! Ако искам да ги изброя, от пясъка са по многочислени; Събуждам се, и още съм с тебе.

человек прилича на суета: Дните му са като сянка която прехожда.

Не се надейте на князове, На син человечески, от когото няма спасение. Духът му излазя, той се връща в земята си: В този ден погинват помишленията му.

Развращените в сърдце мерзост са Господу; А непорочните в пътя си угодни са нему.

Сърдцето на царя в ръката Господня е като водни бразди: Където иска обръща го. Всичките пътища на человека са прави в очите му; Но Господ претегля сърдцета.

Богат и сиромах се срещат, Господ е създател и на двамата.

Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще се върне, ще отиде както е дошел; И няма да вземе нищо от труда си За да занесе с ръката си.

По-добре име добро нежели многоценно миро, И денът на смъртта нежели денът на раждането.

Защото няма праведен человек на земята Който да струва добро и да не греши.

Няма человек който да има власт над духа та да възбранява духа, Нито да има власт над деня на смъртта. И в този бой пущане няма; И нечестието не ще избави тези които го имат.

Това е злото между всичко което става под слънцето, че един случай е на всичките; И най-вече сърдцето на человеческите синове е пълно със злина, И безумие има в сърдцето им доде са живи, И после слезват при мъртвите.

Както не знаеш кой е пътят на вятъра, Нито как се образуват костите в утробата на непраздната, Така не знаеш делата на Бога който прави всичко.

Гласът рече: Възгласи. И рече се: Що да възглася? Всяка плът е трева, И всичката й слава като полския цвят. Тревата изсъхна, цветът повена, Когато вятър от Господа духна върх него: Трева наистина са людете.

Така говори Бог, Господ, Който направи небесата и ги простре, Който разпростре земята с произведенията й, Който дава дихание на людете които са на нея, И дух на тези които ходят по нея:

Така говори Господ изкупителят ти, Който те е създал из утробата: Аз съм Господ който направих всичко: Сам разпрострях небесата, И разстлах земята от себе си;

Аз, аз съм който ви утешавам: Кой си ти та се боиш от смъртен человек, И от человечески син който ще стане като трева;

Всички ние се заблудихме както овци: Отбихме се всеки в пътя си; И Господ възложи на него беззаконието на всинца ни.

Защото моите съвети не са като вашите съвети, Нито вашите пътища като моите пътища, говори Господ. Но колкото са високи небесата от земята, Толкоз пътищата ми са по-високи от пътищата ви, И съветите ми от съветите ви.

Но ние всички станахме като нечисто нещо; И всичката ни правда е като омръсена дреха; И паднахме всички като лист; И беззаконията ни дръпнаха ни като вятъра. И няма който да призовава името ти, Който да се събуди да се хване за тебе; Защото си скрил лицето си от нас, И стопил си ни, заради беззаконията ни. Но сега, Господи, ти си Отец наш: Ние сме калта, а ти Грънчарят ни; И всички сме дело на твоята ръка.

Преди да ти дам образ в утробата познах те; и преди да излезеш из матката осветих те: поставих те пророк на народите.

А вие сторихте по-лошо от отците си, И, ето, ходихте по жестокостта на лукавото си сърдце, И не ме слушате;

Така говори Господ: Проклет онзи человек Който се надее на человека, И прави плътта мишца за себе си, И на когото сърдцето се отдалечава от Господа.

Сърдцето е измамливо повече от всичко И твърде разтляно: кой може да го познае? Аз Господ изпитвам сърдцето, Опитвам вътрешностите, За да дам всекиму според пътищата му И според плода на делата му.

Ето, всичките души са мои: както душата на бащата, така и душата на сина е моя: която е душа съгрешила ще умре.

И ще ви дам ново сърдце, и нов дух ще вложа вътре въ вас, и, като отнема каменното сърдце от плътта ви, ще ви дам плътско сърдце.

Така говори Господ Иеова към тези кости: Ето, аз ще туря у вас дух, и ще оживеете; и ще туря върх вас жили, и ще докарам плът върх вас, и ще ви обкрия с кожа, и ще туря у вас дух, и ще оживеете; и ще познаете че аз съм Господ.

И като видя множеството на народът, смили се за тях, защото бяха изнемощели и пръснати, като овци, които нямат пастир.

А вам и космите на главите ви всичките са преброени. Не бойте се прочее, вий сте от много врабчета по-добри.

Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините; и злият человек от злото съкровище изважда злините.

А което излязва из устата, излязва из сърцето, и то осквернява человека. Защото от сърцето излязват помисли лукави, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжливи свидетелства, хули.

Но Исус рече: Оставете децата, и не ги възпирайте от да дойдат при мене; защото на таквизи е царството небесно.

Будни бъдете и молете се, да не би в изкушение да влезете; духът е бодър, а плътта е немощна.

Защото от вътре от сърцето на человеците излязват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства, коварство, похотливост, поглед лукав, хулене, гордост, безумство. Всички тези лукави неща из вътре излязват, и оскверняват человека.

от начало обаче на създанието, мъжко и женско ги е сътворил Бог. За това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си, и ще бъдат двамата в една плът; така щото не са вече две, но една плът. И тъй, онова което е Бог съчетал человек да не разлъча.

А Исус му рече: Що ме наричаш благ? Никой не е благ, тъкмо един Бог.

Добрият человек от доброто съкровище на сърцето си износя доброто; и злият человек от злото съкровище на сърцето си износя злото; защото от препълнянето на сърцето говорят неговите уста.

но и космите на главата ви всичките са изброени. И така не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри.

а които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч, на тези които вярват в неговото име; които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.

А сам Исус не се доверяваше тям, защото той познаваше всичките, и защото нямаше нужда да му свидетелствува някой за человека, понеже той познаваше що има вътре в человека.

Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие. Казва му Никодим: Как може стар человек да се роди? може ли вторий път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. Недей се чуди че ти рекох: Трябва да се родите изново.

Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който вярва в него, но да има живот вечен.

И то е осъждението, че виделината дойде на света, и человеците възлюбиха тъмнината повече от виделината защото делата им бяха зли.

И рече им: Вие сте от тия които са долу, аз съм от ония които са горе. Вие сте от този свят; аз не съм от този свят. За това ви рекох че в греховете си ще умрете; защото, ако не повярвате че съм аз, в греховете си ще умрете.

нито приима служения от ръце человечески като да би имал нужда от нещо, понеже той дава на всички и живот и дихание и все; и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им; за да търсят Господа дано би го поне напипали и намерили; ако и да не е далеч той от всекиго едного от нас; защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и някои от вашите стихотворци са рекли: "Защото и негов род сме."

Защото гняв Божий се открива от небето върх всяко нечестие и неправда на человеците които държат истината с неправда.

Като се казват че са мъдри избезумеха, и славата на нетленнаго Бога измениха в подобие на образ на тленен человек и на птици и на четвероноги и на гадове. За това, и според похотите на сърдцата им предаде ги Бог на нечистота, да се обезчестяват телата им в сами тях,-

Да не бъде! но Бог нека е истинен, а всеки человек лъжлив; според както е писано: "За да се оправдаеш в думите си и да победиш когато се съдиш."

както е писано: "Няма праведен ни един: няма който да разумява: няма който да търси Бога. Всички се уклониха, купно непотребни станаха: няма който да прави добро, няма ни един."

Понеже всички съгрешиха и лишени са от славата Божия;

За това, както чрез едного человека грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и така мина смъртта във всичките человеци понеже всички съгрешиха;

Или не знаете че ние които сме се кръстили в Исуса Христа кръстихме се в смъртта му? И тъй, чрез кръщението спогребохме се с него в смърт, да би, както Христос чрез славата на Отца възкръсна от мъртвите, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако станахме еднакви с него по подобието на смъртта му, би щем еднакви и по подобието на възкресението; като знаем това, че ветхият наш человек бе разпет с него за да изчезне тялото на греха, щото да не бъдем вече роби на греха. Защото който е умрял свободен е от греха. Ако ли сме умрели с Христа, вярваме че ще и да живеем с него; когато знаем че Христос като възкръсна от мъртвите не умира вече: смъртта вече няма власт над него. Защото, това дето умря той, умря веднъж за греха; а това дето живее, живее за Бога. Така и вие считайте себе си че сте мъртви към греха, а живи към Бога, чрез Христа Исуса Господа нашего. И тъй, да не царува грехът в смъртното ваше тяло за да сте послушни на неговите похоти. Нето представяйте удовете ваши на греха за оръдия на неправдата; но представете себе си на Бога като от мъртвите оживели, и удовете ваши на Бога за оръдия на правдата.

По человечески говоря зарад немощта на вашата плът. Защото както представихте удовете ваши за раби на нечистотата и на беззаконието за беззаконство, така сега представете вашите удове раби на правдата за светост.

Защото когато бяхме в плътта, страстите на греховете които се показваха чрез закона действуваха в нашите удове за да принесем плод на смъртта.

Защото знам че в мене (сиреч в плътта ми) не живее добро; понеже желание за доброто имам, но да правя доброто, това не намервам.

Окаянен аз человек! кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

Понеже невъзможното на закона, по това що бе ослабнал чрез плътта, Бог, като проводи Сина си в подобие на греховната плът и в жертва за греха, осъди греха в плътта. за да се изпълни правдата на закона в нас които не ходим по плът, но по Дух. Защото които живеят по плът, плътското мъдруват, а които живеят по Дух, духовното. Понеже мъдруването на плътта е смърт: а мъдруването на Духа е живот и мир. Защото мъдруването на плътта е вражда против Бога; понеже се не покорява на Божия закон, нито пък може. И които са на плътта не могат да угодят Богу. Вие обаче не сте на плътта, но на Духа, ако живее във вас Духът Божий. Но ако някой няма Дух Христов, той не е негов.

Защото по плът ако живеете ще умрете; но ако умъртвявате Духом телесните дела ще живеете.

сиреч, чадата на плътта не са те чада Божии; но чадата на обещанието се считат семе.

но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за плътта в похотите й.

Естественият обаче человек не побира това което е от Духа Божия; защото за него е безумие, и не може да го разумее, понеже то духовно се изпитва.

Не знаете ли че сте храм Божий, и Дух Божий живее във вас? Ако развали някой Божия храм, него ще Бог да развали, защото храмът Божий е свет, който храм сте вие.

Не знаете ли че тялото ваше е храм на Светаго Духа който е във вас, когото имате от Бога, и не сте свои си? Защото вие сте с цена купени; за то прославете Бога с вашите тела и с вашите души, които са Божии.

Понеже както чрез человека смъртта дойде, така чрез человека и възкресението на мъртвите. Защото както чрез Адама всички умират, така чрез Христа всички ще оживеят.

Всяка плът не е еднаква плът; но друга плът е на человеците, а друга плът на скотовете, друга пък на рибите, друга на птиците.

Така и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се тяло естествено, възкръсва тяло духовно. Има тяло естествено, има и тяло духовно. Така е и писано: Първият человек Адам "стана душа жива," а последният Адам е дух животворещ. Но не първом духовното, но естественото, и после духовното. Първият человек е от земята пръстен: вторият человек, Господ от небето. Какъвто е пръстният таквизи са и пръстните, и какъвто небесният таквизи и небесните. И както се облякохме в образа на пръстния ще се облечем и в образа на небесния. И това ви казвам, братие, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие; нито тлението наследва нетлението.

За това не ни дотегнува; но ако и да тлее външният наш человек, вътрешният обаче всеки ден се подновява.

Защото знаем че, ако се развали земната къща на нашето селение, имаме от Бога здание на небеса, дом неръкотворен, вечен. Понеже в това и въздишаме, и желаем да се облечем с небесното наше жилище, ако само облечени с него не се намерим голи. Защото ние които сме в това селение стенем под бремето му, понеже искаме, не да се съблечем, но да се облечем още, за да бъде смъртното погълнато от живота.

И тъй, възлюблени, като имаме тези обещания, да очистим себе си от всяка мърсота на плътта и на духа, и да вършим светостта със страх Божий.

Няма вече Юдеин, нито Елин, няма раб, нито свободен, няма мъжки пол ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса.

Прочее казвам: Ходете по Духу, и няма да извършвате похотите на плътта. Защото плътта похотствува противното на Духа, а Духът противното на плътта; а те се противят едно на друго, така щото да не правите това което искате.

А които са Христови разпели са плътта наедно със страстите и похотите й.

защото който сее в плътта си от плътта си ще тление да пожъне; а който сее в Духа от Духа ще живот вечен да пожъне.

между които и ние всинца сме живели някога си в похотите на нашата плът, като сме правили волята на плътта и на помислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева.

помрачени в разума и отчуждени от живота Божий за невежеството което е в тях, и заради окаменението на сърдцето им;

Защото за мене да живея е Христос, и да умра придобиване.

защото обрязването сме ние които духом служим Богу, и се хвалим с Христа Исуса, и уверението ни не е на плътта;

Защото ходят мнозина, за които много пъти ви казвах, а сега и с плач ви казвам, че те са врагове на кръста Христов; на които сетнината е погибел, на които бог е търбухът им, и славата им е в срамотните им работи, които мъдруват земните неща. Защото нашето жителство е на небеса, от дето и Спасителя очакваме, Господа Исуса Христа, който ще преобрази униженото наше тяло да стане съобразно с неговото славно тяло, по действието чрез което може и да покори всичко на себе си.

Братие, гледайте да ви не заплени някой с философия и с праздна измама по предание человеческо, по стихиите на света, а не по Христа;

дето няма Елин нито Юдеин, обрязване и необрязване, варвар, Скит, раб, свободен; но все и във все Христос.

А сам Бог мира да ви освети всесъвършено; и да се съхрани целокупен духът ви, и душата, и тялото без порок, в пришествието на Господа нашего Исуса Христа.

Защото не внесохме в света нищо: явно че не можем нито да изнесем нещо;

Защото Бог не даде нам дух на боязън, но дух на сила и любов и целомъдрие.

Защото человеците ще бъдат самолюбиви, сребролюбиви, величави, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, немилосерди, непримирителни, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, напрасничави, надути, повече сластолюбиви а не боголюбиви, и ще имат вид на благочестие, а от силата негова ще са отречени; и от таквизи се отвращай.

За чистите всичко е чисто; а за осквернените и неверните нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени. Изповедват че знаят Бога, но с дела отричат се от него, като са мръсни и непокорни, неспособни за всякакво добро дело.

но свидетелствува някой негде си и рече: "Що е человек, та го помниш или син человечески, та го посещаваш? Направил си го малко нещо по-долен от ангелите: със слава и почест си го венчал, и поставил си го над делата на твоите ръце: всичко си покорил под нозете му." А когато му покори всичко, не остави нищо непокорено нему; но сега не виждаме още да е всичко покорено нему.

И тъй, понеже децата участвуват в плът и кръв, и той такожде взе участие в истото за да унищожи чрез смъртта тогози който има държавата на смъртта, сиреч дявола, и да избави тези които поради страха на смъртта през всичкия си живот бяха подчинени на робство.

Защото Божието слово е живо, и деятелно, и по-остро от всеки меч остър и от двете страни, и проминва до разделението на душата и на духа, на ставите и на мозъка, и издирва помишленията и намеренията сърдечни; и няма никое създание да не е явно пред него, но всичкото е голо и разкрито пред очите на тогоз към когото е нашият ответ.

И както е определено на человеците еднъж да умрат, а после съд,

а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот. Похотта после като зачне ражда грях, а грехът като се извърши ражда смърт. Не се заблуждавайте, любезни мои братие.

Защото както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.

Елате сега вие които казвате: Днес или утре ще идем в този град, и ще преседим там една година, и ще търгуваме, и ще спечелим,- вие които не знаете утре какво ще бъде; защото що е животът ви? наистина пара е която за малко се явява, и после изчезнува;

Защото всяка плът е като трева, и всяка слава человеческа като цвет от трева: изсъхна тревата, и цветът й слете;

Възлюбени, моля ви се, като пришелци и чужденци на света да се отдалечавате от плътските похоти, които воюват против душата;

Не обичайте света нито което е във света. Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него. Защото всичко що е във света, похотта на плътта, и похотта на очите, и гордостта на живота, не е от Отца, но от света е. Но светът прехожда и неговата похот; а който прави волята Божия във веки пребъдва.

Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем и да сме чада Божии. За това светът не познава нас, защото не позна него.

а други спасявайте със страх като ги изтръгвате из огъня; и гнусете се даже и от дрехата осквернена от плътта.

Ето, иде с облаците; и ще го види всяко око, и онези които го прободоха, и ще възридаят за него всичките племена земни. Ей, Амин.