31 – Евангелизъм

Доде съществува земята, сеяне и жетва, студ и горещина, лето и зима, ден и нощ няма да престанат.

А Моисей отговори и рече: Но, ето, те не щат да ме повярват, нито ще послушат гласа ми; защото ще ми рекат: Не ти се е явил Господ.

И рече Моисей Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм благоречив, нито от вчера, нито от завчера, нито от когато си почнал да говориш на твоя раб; но тежкоуст съм и тежкоезичен. И рече му Господ: Кой даде уста на человека? или кой направи немия, или глухия, или оногова който гледа, или слепия? не аз ли съм Господ? А сега иди; и аз ще бъда с устата ти, и ще те науча що ще говориш.

А той рече: Моля ти се, Господи, проводи оногоз когото искаш да проводиш. И разпали се гневът Господен против Моисея; и рече: Аарон Левитинът не е ли твой брат? Зная че той може да говори добре; а най-вече, ето, той излиза да те посрещне, и кога те види ще те зарадва в сърдцето си. А ти ще му говориш, и ще туриш думите в устата му; и аз ще бъда с устата ти и с устата негови, и ще ви науча що трябва да правите. И той вместо тебе ще говори на людете, и той ще ти бъде вместо уста; а ти ще бъдеш нему вместо Бога.

Всяко място на което стъпи стъпката на нозете ви давам го вам както казах Моисею.

Пейте Господу, всичка земя: Благовествувайте из ден в ден спасението му. Възвестете между езичниците славата му; Във всичките народи чудесата му.

Проповедах правда в голямо събрание: Ето, не възбраних устните си, Господи, ти знаеш. Правдата ти не скрих в сърдцето си: Верността ти и спасението ти възвестих: Не утаих твоята милост и твоята истина От голямо събрание:

Устата ми ще проповядват правдата ти, Спасението ти всеки ден, Защото не мога да изброя твоите благодеяния. Ще ходя със силата на Господа Иеова: Ще помня твоята, само твоята, правда. Боже, ти си ме научил от младостта ми; И до сега проповедвам чудесата ти. И даже до старост и седина, Боже, не ме оставяй, Доде проповедвам на идещия род мишцата ти, Силата ти на всичките послеродни.

Пейте Господу: благославяйте името му: Благовествувайте из ден в ден спасението му. Възвестете между езичниците славата му, Въ всичките народи чудесата му.

И ще говоря за свидетелствата ти пред царе, И няма да се посрамя.

Тези които сеят съ сълзи С радост ще пожънат. Който излязва с плач И носи семе за сеене, Той непременно с радост ще се върне И ще носи сноповете си

Постави, Господи, стража на устата ми: Пази вратата на устните ми.

Един род ще хвали делата ти на друг; И ще разказват твоето могущество.

Нечестивият работи лъжлива работа; А който сее правда ще има истинна заплата.

Плодът на праведния е дърво на живот; И който придобива души мъдър е.

Светът на очите весели сърдцето: И добрата вест утлъстява костите. Ухо което слуша обличението на живота Пребивава между мъдрите. Който отхвърля поучението мрази душата си; А който слуша обличението придобива разум. Страхът Господен е поучение на мъдрост; И смирението предходи пред славата.

Благоугодните думи са сот от мед, Сладост на душата, и изцеление на костите.

Който държи думите си умен е: Дълготъпеливий человек е благоразумен. И безумният, когато мълчи, счита се за мъдър, Който затваря устата си за разумен.

Безумний не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявението на сърдцето си.

Устните на безумния влазят в препирания; И устата му приканят плесници. Устата на безумния са погибел за него, И устните му сет за душата му.

Да отговаря някой преди да чуе, Безумие и поношение е за него.

Смърт и живот е в ръката на езика; И които го обичат ще ядат плодовете му.

Както е студена вода на жадна душа, Така са добри вести от далечна земя.

Време за раздиране, и време за шиене, Време за мълчане, и време за говорене;

Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне

Сей семето си заран, и вечер да си не почива ръката ти; Защото не знаеш кое ще успее, това или онова, Или да ли ще са двете равно добри.

И колкото повече проповедникът стана мъдър Толкоз повече поучи людете на знание: Най паче вникна и издири, И нареди много притчи. Проповедникът поиска да намери угодни думи; И писаното бе правота и думи на истина.

И чух гласа Господен който говореше: Кого ще проводя? и кой ще отиде за нас? Тогаз рекох: Ето аз, проводи ме.

И рече: Иди та кажи на тези люде: - С уши ще чуете, но няма да разумеете, И с очи ще видите, но няма да разберете: Направи тлъсто сърдцето на тези люде, И направи тежки ушите им, и затвори очите им, За да не гледат с очите си, и да не слушат с ушите си, И разумеят със сърдцето си, и се обърнат та се изцелят. Тогаз рекох: Господи, до кога? И отговори: Доде запустеят градовете, та да няма жител, И къщите, та да няма человек, И земята да запустее съвсем;

Търсете в закона и в свидетелството: Ако не говорят според това слово, Наистина няма видело в тях.

Не ще направят зло нито пагуба във всичката ми света гора; Защото земята ще е пълна със знание за Господа Както водите покриват морето.

Ти който носиш благи вести на Сион Възлез на високата гора: Ти който носиш благи вести на Ерусалим, Възвиши силно гласа си: Възвиши: не бой се: Речи на Юдините градове: Ето Бог ваш!

Колко са прекрасни върху горите Нозете на оногоз който благовествува и проповедва мир! На оногоз който благовествува добрини и проповедва спасение, И говори Сиону: Бог твой царува!

Духът на Господа Иеова е върх мене; Защото Господ ме помаза За да благовествувам на смирените: Проводи ме да изцеля съкрушените в сърдце, Да проповедвам освобождение на пленниците, И на затворниците отваряне на тъмница; За да проповедвам годината на благоволението Господне, И деня на отмъщението от Бога нашего; За да утеша всичките сетуващи; За да наредя за сетуващите в Сион Да им дам красота вместо пепел, Елей на веселие вместо плач, Облекло на хваление вместо дух на униние, За да се наричат дървета на правда, Насаждане Господне, да се прослави той.

И аз рекох: О Господи Иеова! ето не зная да говоря, защото съм дете. А Господ ми рече: Не думай, Дете съм; защото ще идеш при всичките при които ще те проводя; и всичко що ти заповядам ще кажеш. Да се не убоиш от лицето им; защото аз съм с тебе за да те избавям, говори Господ. И простря Господ ръката си та допря до устата ми; и рече ми Господ: Ето, турих думите си в устата ти.

Ето, ще проводя за много рибари, Говори Господ, та ще ги изловят; И подир това ще проводя за много ловци, Та ще ги ловят от всяка гора, И от всеки хълм, и от дупките на скалите.

И рече ми: Сине человечески, изяш това което намираш: изяш този свитък, и иди да говориш на Израилевия дом. И отворих устата си; и нахрани ме с този свитък, и рече ми: Сине человечески, нека яде коремът ти, и нека се наситят чревата ти от този свитък които ти давам аз. И изядох го; и стана в устата ми като мед от сладост. И рече ми: Сине человечески, иди, влез в Израилевия дом, и говори думите ми на тях.

И разумните ще сияят като светлостта на твърдта, и онези които обръщат мнозина в правда като звездите въ векове на векове.

И слово Господне биде към Иона втори път, и рече: Стани, иди в Ниневия, големия град, и проповядай му проповядането което ти аз говоря.

И начна Иона и вървя през града един ден път, и проповяда и рече: Още четиридесет дни, и Ниневия ще бъде съсипана. И мъжете на Ниневия повярваха в Бога, проповядаха пост, и се облякоха с вретище, от най големия им до най-малкия им; защото словото бе стигнало до Ниневийския цар, и стана от престола си, и съблече одеждата си от себе си, и се покри с вретище, и седна на пепел. И проповяда се и прогласи се в Ниневия със заповед от царя и от големците му, и каза се: человеците и скотовете, говедата и овците да не вкусят нищо, нито да пасат, нито вода да пият; но человек и скот да се покрият с вретища, и да викат крепко към Бога, и да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата която е в ръцете му. Кой знае да ли не ще се повърне и разкае Бог, и се върне от гнева на яростта си, та не погинем? И видя Бог делата им че се върнаха от лошия си път; и се разкая Бог заради злото което рече да им направи, и го не направи.

Ето върху горите Нозете на оногоз който благоговествува И проповядва мир! Празднувай, Юдо, праздниците си, Отдай обричанията си; Защото лошият няма да замине вече през тебе: Съвсем се отсече.

В ония дни дойде Йоан Кръстител, и проповядваше в пустинята Юдейска, и казваше: Покайте се; понеже наближи царството небесно.

И като видя Иоан че идеха на неговото кръщаване мнозина от Фарисеите и Садукеите, рече им: Рожби ехидни! Кой ви обади да бягате от бъдещият гняв? Сторете прочее плодове достойни на покаяние;

А той отговори и рече: Писано е: Не само с хляб ще живее человек, но с всяко слово което изхожда из Божиите уста.

От тогава започна Исус да проповядва и да казва: Покайте се; защото наближи царството небесно.

И казва им: Елате след мене, и ще ви направя ловци на человеци. И те тутакси оставиха мрежите и отидоха след него. И като позамина от там, видя други двамина братя, Якова Зеведеева и брат му Иоана с отца им Зеведея в една ладия че кърпеха мрежите си, и повика ги. А те тоз час оставиха ладията и отца си, и отидоха след него.

И обхождаше Исус всичката Галилея, та поучаваше в съборищата им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всяка болест и всяка немощ между народа.

Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене. Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небесата вашата заплата: понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас. Вие сте солта на земята: а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва, освен да се изхвърли вън, и да се тъпче от человеците.

Вие сте виделината на светът; град поставен на гора не може да се укрие. Нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички които са в къщи. Така да просветне вашата виделина пред человеците, за да видят добрите ваши дела, и да прославят Отца вашего, който е на небеса.

Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат; Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават нито крадат; защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

А друг от неговите ученици рече му: Господи, дозволи ми първом да ида и да погреба отца си. Но Исус му рече: Върви след мене, и остави мъртвите да погребат мъртвите си.

И като минуваше Исус от там, видя едного человека че седеше на митарницата, Матей на име, и рече му: Дойди след мене; и той стана и отиде след него.

И обхождаше Исус всичките градове и села, та поучаваше в съборищата им, и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всяка болест и всяка немощ в народа.

Тогаз рече на учениците си: Жетвата е много, а работниците малко; за това молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата си.

И където ходите, проповядвайте и казвайте: Царство небесно наближи. Болни изцелявайте, прокажени очищавайте, мъртви - възкресявайте, бесове изпъждайте; даром сте приели, даром давайте.

Не вземайте нито злато, нито сребро, нито мед в поясите си; нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана И в който град или село влезете, изпитайте кой е в него достоен, и там оставайте докле си излезете. А на влязване в дома поздравявайте го; И ако бъде домът достоен, нека дойде на него вашият мир; ако ли не бъде достоен, мирът ви към вас да се възвърне.

И който ви не приеме, нито послуша вашите думи, кога излязвате из онзи дом, или из онзи град, изтърсете праха от нозете си. Истина ви казвам: По-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, нежели на онзи град.

Ето, аз ви провождам като овци между вълци; бъдете прочее разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите. А пазете се от человеците; защото на съдовища ще ви предават, и в съборищата си ще ви бият. И пред владетели и царе ще ви извождат заради мене, в свидетелство на тях и на езичниците.

А когато ви предадат, недейте се грижи как, или какво ще говорите; защото ще ви се даде в онзи час какво ще говорите. Защото не сте вие които говорите, но Духът на Отца вашего, който говори във вас.

И брат брата ще предаде на смърт, и отец чадо; и ще възстанат чада връх родителите си и ще ги умъртвят. И ще бъдете от всички ненавиждани заради моето име; а който претърпи до край, той ще спасен да бъде. А когато ви гонят в този град, бягайте в другият, защото истина ви казвам: Няма да свършите градовете Израилеви, докле дойде Синът человеческий.

И тъй всеки, който изповяда мене пред человеците, ще изповядам и аз него пред Отца моего, който е на небеса. А който се отрече от мене пред человеците, ще се отрека и аз от него пред Отца моего който е на небеса.

Да не мислите че дойдох да туря мир на земята; не дойдох да туря мир, но нож. Защото дойдох да разлъча человек против баща му, и дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й. И неприятели человеку ще бъдат домашните му. Който люби баща или майка повече от мене, не е за мене достоен; и който люби син или дъщеря повече от мене, не е за мене достоен. И който не взема кръста си, и не следва подире ми, не е достоен за мене. Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери. Който вас прима, мене прима; и който прима мене, прима тогоз който ме е проводил.

И когато свърши Исус заповяданията си към дванадесетте свои ученици, мина от там, да поучава и да проповядва по градовете им.

слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очищават, и глухи прочуват; мъртви възкръсват, и на сиромасите се благовествува. И блажен е който се не съблазни в мене.

А от дните на Иоан Кръстителя до нине, царство небесно на сила се взема, и които се насилят те го грабнуват.

Мъжете Ниневияне ще въстанат на съдът с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха с Ионовата проповед; и ето, тука е повече от Иона.

И говори им много с притчи и казваше: Ето, излезе сеятелът да сее; и когато сееше, едно падна край пътя; и дойдоха птиците, и озобаха го. А друго падна на каменити места, дето нямаше много пръст; и заскоро изникна, защото нямаше дълбина от земя; а като изгрея слънцето, припламна, и понеже нямаше корен, изсъхна. Друго пък падна в трънете, и порастоха трънете и заглушиха го. Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.

Вий прочее чуйте притчата на сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява, идва лукавият, и грабнува посеяното в сърцето му; той е посеяното край пътя. А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема; корен обаче в себе си няма, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива. А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет.

Друга притча им предложи и каза: Подобно е царство небесно на зърно синапово, което взе человек и посея го на нивата си; което наистина е по-малко от всичките семена; но когато порасте, най-голямо е от всичките злакове, и става дърво, така щото идат птиците небесни и превитават във вътвите му.

А той отговори и каза; Всяко растение, което не е насадил Отец мой небесен, ще се изкорени.

Тогаз Исус рече на учениците си: Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, ще го намери. Понеже що се ползува человек, ако всичкия свет спечели, а душата си отщети? или що ще даде человек за размяна на душата си? Защото Син человеческий ще дойде в славата на Отца си със своите ангели; и тогаз ще отдаде всекиму според делата му.

И всеки който е оставил къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или чада, или ниви, заради моето име, стократно ще приеме, и живот вечен ще наследи.

Защото царство небесно е подобно на человек домовит, който излезе щом съмна да наеме работници за лозето си. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден проводи ги на лозето си. И като излезе по трите часа, видя други че стояха на пазаря праздни, и тям рече: Идете и вие на лозето; и каквото е праведно ще ви дам. И те отидоха. Пак като излезе по шестте и по деветте часа стори такожде. А около единадесетте часа като излезе, намери други че стоят празни, и казва им: Защо стоите тука цял ден празни? Казват му: Защото никой не ни цени. Казва им: Идете и вие на лозето, и каквото е праведно ще вземете. Като стана вечер, стопанинът на лозето казва на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите. И дойдоха цанените по единадесетте часа, и взеха по един пеняз. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз. И като го взеха, роптаеха на стопанина, и казваха: че тези последните един час работиха, и тях си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека. А той отговори и рече едному от тях: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз? Земи си твоето и иди си; искам да дам и на тогози последният, както и на тебе. Нямам ли власт да сторя каквото ща със своето си? Или окото ти е лукаво, защото аз съм благ?

Уподоби се царство небесно на человек цар, който направи сватба на сина си; и разпроводи слугите си да призоват званите на сватбата; и не рачеха да дойдат. Пак проводи други слуги, и казваше: Речете на званите: Ето обедът си приготвих; юниците ми и огоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. Но те не радиха, и разидоха се, един на нивата си, а друг на търговията си; а другите уловиха слугите му та ги обезчестиха и убиха ги. Като чу това царят разгневи се, и проводи войските си, та погуби онези убийци, и града им изгори.

Тогаз казва на слугите си: Сватбата вече е готова, а призваните не бяха достойни. И тъй идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба. И излязоха онези слуги по пътищата, та събраха всички колкото намериха зли и добри; и напълни се сватбата с гости.

Тогаз ще ви предадат на мъки, и ще ви убият, и ще бъдете ненавиждани от всичките народи заради моето име. И тогаз мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят. И много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина.

И това евангелие на царството ще се проповяда по всичката вселена, за свидетелство на всичките народи; и тогаз ще дойде свършването.

И пристъпи Исус та им говори и рече: Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа; и учете ги да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века. Амин

Дойде Иоан та кръщаваше в пустинята, и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете.

А след като биде предаден Иоан, дойде Исус в Галилея, и проповядваше благовестието на царството Божие, И казваше: Времето се изпълни, и приближи се царството Божие; покайте се и вярвайте в благовестието.

А когато пътуваше по край Галилейското море, видя Симона и Андрея брата му, че хвърляха мрежа в морето; понеже бяха риболовци. И рече им Исус: Елате след мене, и ще ви направя да бъдете ловци на человеци. И тутакси оставиха мрежите си, и последваха го.

И казва им: Да идем в близките паланки, да проповядам и там; защото съм за това излязъл.

И като минуваше, видя Левия Алфеева, че седеше на митарницата: и казва му: Ела след мене. И той стана и отиде след него.

И стори дванадесет, да бъдат с него, и да ги изпровожда да проповядват; и да имат власт да изцеляват болестите, и да изпъждат бесовете;

Слушайте. Ето, излезе сеятелът да сее. И когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците небесни и озобаха го. Друго падна на каменито място дето нямаше много пръст, и заскоро изникна, защото нямаше дълбина от земя; но когато изгрея слънцето припърли се, и понеже нямаше корен, изсъхна. И друго падна в трънете, и обрастоха трънете и заглушиха го, и не даде плод. И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлязваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто. И казваше им: Който има уши да слуша, нека слуша. И когато остана насаме, онези които бяха около него с дванадесетте, попитаха го за притчата. И казваше им: Вам се даде да познаете тайната на царството Божие, а на онези външните, всичкото бива в притчи; за да гледат гледаще, и да не видят; и да чуят чуеще, и да не разумеят; да не би да се обърнат и да им се простят греховете.

И казва им: Не знаете ли тази притча? а как ще разумеете всичките притчи? Сеятелът, словото сее. А посеяното край пътят са тези в които се сее словото; но при които, като чуят, тутакси идва Сатана, и отнема словото всеяното в сърдцата им. Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат; нямат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват. И в трънете посеяното са тези, които слушат словото; и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлязват, заглушават словото, и безплодно бива. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.

И казваше: Така е царството Божие, както кога человек хвърли семето в земята; и спи и разбужда се нощя и деня; и семето никне и расте, както той не знае. Защото земята от самосебе си произвожда, първом трева, после клас, и напокон пълно жито в класа. И когато узрее плодът, тоз час изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

Още казваше: На що да уподобим царството Божие? или с кое сравнение да го сравним? Подобно е на зърно синапово което, кога се посее в земята, най-малко е от всичките семена, които са на земята; а когато се посее, израства, и бива по-голямо от всичките злакове, и прави клони големи, така щото под неговата сянка могат птиците небесни да превитават.

Исус обаче му не допусна, но казва му: Иди си у дома си при домашните си, и извести им това, що ти стори Господ и те помилва. И тръгна, и начена да проповядва в Декапол това що му стори Исус; и всичките се чудеха.

И призва дванадесетте, и начна да ги изпраща по двама по двама; и даваше им власт над нечистите духове. И заповяда им да не носят нищо на път, освен една тояга; нито тържик, нито хляб, нито пари в пояс; но да са с проста обувка; и да не се обличат в две дрехи. И казваше им: В която къща влезете, там пребъдвайте до когато излезете от там.

И които не ви приимат, нито ви послушат, като излязвате от там, отърсете праха из под нозете си за свидетелство тям. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на Содом или на Гомор в ден съдний нежели на онзи град. И те излязоха и проповядваха покаяние.

И казваше им: Добре че отмятате Божията заповед за да вардите преданието ваше.

Имаха и малко рибички; и благослови, и рече да сложат и тях. И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници. А онези които ядоха бяха до четири хиляди; и разпусна ги.

И призва народа с учениците си, и рече им: Който иска да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и дигне кръста си и ме следва. Защото, който иска да упази живота си ще го изгуби; и който изгуби животът си заради мене и за евангелието, той ще го упази. Понеже какво ще ползува человека, ако спечели всичкия свят, и отщети душата си? Или какво ще даде человек в размяна за душата си?

Защото, който се усрами за мене и за думите ми в този блуден и грешен род, и Син человечески ще се усрами за него, когато дойде в славата на Отца си със светите ангели.

А Исус отговори и рече: Истина ви казвам: Няма ни един който да е оставил къща, или братя, или сестра, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя, заради мене и за евангелието, и да не вземе стократно сега на това време къщи и братя и сестри и майки и чеда и нивя наедно с гонения, и в идущия век живот вечен.

А вие пазете сами себе си; защото ще ви предадат на съдовища, и на съборища ще ви бият, и пред войводи и царе ще ви изкарват заради мене, за свидетелство тям. И трябва първом да се проповяда евангелието на всичките народи.

А когато ви поведат на предаване, недейте се от по-напред грижи какво ще продумате, нито преговаряйте; но което ви се даде в онзи час, това говорете; защото не сте вие които ще говорите, но Дух Светий.

И ще предаде брат брата на смърт, и отец чадо, и ще се подигнат чада върх родители и ще ги умъртвят. И ще бъдете ненавиждани от всички заради моето име: а който претърпи до край, той ще спасен да бъде.

И рече им: Идете по всичкия свят и проповядайте евангелието на всяка твар. Който повярва, и се кръсти, спасен ще бъде; а който не повярва ще бъде осъден.

А те излязоха и проповядваха навсякъде, като съдействуваше Господ и потвърдяваше словото си със знаменията които следваха. Амин

както ни ги предадоха онези които от начало са били очевидци и служители на словото,

за да дадеш на неговия народ да познаят спасение, чрез прощаване на греховете им,

И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голяма, която ще бъде на всичките люде.

И дойде по всичката страна около Иордан та проповядваше кръщението на покаяние за прощаване на греховете. както е писано в книгата на думите на Исаия пророка, който казва: "Глас на едного, който вика в пустинята; Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки. Всяка долчина ще се напълни, и всяка гора и хълм ще се сниши, и криволиците ще станат прави, и неравните пътища гладки; и всяка плът ще види спасението Божие. "

И с много други поучения, благовествуваше той на народа.

"Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите; проводи ме да изцеля съкрушените сърдцем, да проповядам на пленниците освобождение и на слепите прогледване, да пусна угнетените в свобода,

А той им рече: че и в другите градове трябва да благовестя царството Божие; понеже на това съм проводен.

И щом престана от да говори, рече Симону: Оттегли ладията в дълбочината, и хвърлете мрежите си да уловите риба. А Симон отговори и рече му: Учителю, цяла нощ сме се трудили, и не уловихме нищо; но по твоята реч ще хвърля мрежата. И това като сториха, уловиха много множество риби, щото се прокъснуваше мрежата им. И кивнаха на дружината си които бяха в другата ладия да дойдат да им помогнат; и дойдоха, и напълниха и двете ладии, до толко щото щяха да потънат. А като видя Симон Петър припадна на коленете Исусови, и казваше: Иди си от мене, Господи, защото съм человек грешен; понеже ужас обзе и него и всичките що бяха с него за лова на рибите що уловиха, подобно и Якова и Иоана, синовете Заведееви, които бяха съдружници Симонови. И рече Исус Симону: Не бой се: от сега человеци ще ловиш. И като извлекоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след него.

И след това излезе вън, и видя едного митар на име Левий че седеше на митарницата, и рече му: Ела след мене. И той остави всичко, и стана та отиде след него.

Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците.

И отговори Исус и рече им: Идете и възвестете Иоану което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръснуват, и на сиромасите се благовествува. И блажен е който се не съблазни в мене.

И след това ходеше от град на град и от село на село да проповядва и да благовествува царството Божие; и дванадесетте ученици бяха с него,

Излезе сеятелът да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя и затъпка се, и птиците небесни го озобаха. А друго падна на камик, и като изникна изсъхна, защото нямаше влага. Друго пък падна всред трънете, и като порастоха трънете заглушиха го. А друго падна на добрата земя, и като израсте стори плод стократен. Това като говореше, възгласи: Който има уши да слуша, нека слуша. А питаха го учениците и казваха: Що значи тая притча? А той рече: Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие; а на другите се проповядва с притчи, щото гледаще да не видят и слушаще да не разумяват.

И тая е притчата. Семето е словото Божие. А посеяното край пътя са които слушат; след това идва дяволът и отнема словото от сърдцето им, да не би да повярват и се спасят. А което на камика, са онези които кога чуят, с радост приимат словото; и те корен нямат; които за малко време вярват, и във време на напаст отстъпват. А падналото в трънете, те са онези които са слушали, и от грижи и богатства и сласти житейски, отхождат и заглухнуват и не приносят плод. А което на добрата земя, те са онези които чуят словото, държат го в добро и благо сърце, и приносят плод в търпение.

Върни се у дома си, и разкажи това което ти стори Бог. И отиде та проповядва по всичкия град това що му стори Исус.

И като свика дванадесетте свои ученици, даде им сила и власт над всичките бесове, и да изцеляват болести. И проводи ги да проповядват царството Божие, и да изцеляват болните. И рече им: Не носете нищо за в път, ни тояга, ни тържик, ни хляб, ни сребро, нито по две дрехи да имате. И в която къща влезете, там седете, и от там излязвайте на път.

И които не ви приимат, когато излязвате от онзи град оттърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях. И те излязоха и ходеха от село на село та проповядваха евангелието и изцеляваха навсякъде.

Казваше още на всички: Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва. Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, той ще го спаси. Защото какво се ползува человек, ако спечели всичкия свят, а погуби или отщети себе си?

Защото който се усрами за мене и за думите ми, за него ще Син человечески да се усрами когато дойде в своята слава и в славата на Отца и на светите ангели.

А на другиго рече: Върви след мене. А той рече: Господи, дозволи ми да ида първом да погреба баща си. А Исус му рече: Остави мъртвите да погребат мъртвите си; а ти иди та проповядвай царството Божие.

Рече и друг: Ще дойда след тебе, Господи; но първом дозволи ми да се опростя с домашните си. И рече му Исус: Никой който е турил ръката си на рало и гледа назад не е способен за царството Божие.

След това определи Господ и други седемдесет, и разпроводи ги по двама пред лицето си във всеки град и място дето имаше сам той да иде.

И казваше им: Жетвата е много, а работниците малко; за това молете се на Господаря на жетвата, да извади работници на жетвата си.

Идете; ето, аз ви проваждам като агнета всред вълци: Не носете ни кесия ни тържик нито обуща, и никого в пътя не поздравявайте.

А в който град влязвате, и не ви приимат, кога излязвате на главните му улици речете: И праха който е полепнал по нас от градът ви отърсваме ви го; но това да знаете, че ви е наближило царството Божие. Казвам ви че в онзи ден по-леко ще бъде наказанието на Содом нежели на този град.

Който слуша вас, мене слуша; и който се отмята от вас, от мене се отмята; а който се отмята от мене, отмята се от тогози който ме е проводил.

Мъжете Ниневийски ще възстанат на съда с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; и, ето, тука е повече от Иона.

И пак ви казвам че всеки който ме изповяда пред человеците, и Син человечески ще го изповяда пред ангелите Божии; а който се отрече от мене пред человеците, отречен ще бъде пред ангелите Божии.

И кога ви приведат на съборищата и пред началствата и властите, недейте се грижи как или какво ще се отговорите, или какво ще речете; Защото Дух Светий ще ви научи в истия час що трябва да речете.

Продайте имота си и дайте милостиня: направете си кесии които не овехтеват, съкровище на небеса което не оскудева, дето крадец не приближава, нито молец разтлява. Защото дето е съкровището ваше, там ще бъде и сърцето ваше.

Мислите ли че дойдох да дам мир на земята? Не, казвам ви, но разделение. Защото от нине петима в една къща разделени ще бъдат, тримата върху двамата и двамата върху тримата. Ще да се разделят баща против сина, и син против баща; майка против дъщеря, и дъщеря против майка; свекърва против невяста, и невяста против свекърва.

Казвам ви: не; но ако се не покаете, всинца така ще загинете.

А той му рече: Някой си человек направи вечеря голяма, и покани мнозина. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово. И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен. И друг рече: Ожених се; и за това не мога да дойда. И когато си дойде този раб разказа на господаря си това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на раба си: Излез скоро по улиците и пътищата на града, и доведи тука сиромасите и клосните и хромите и слепите. И рече рабът: Господарю, както си заповядал стана, и още място има. И рече господарът на раба: Излез на пътищата и по оградите, и принуди ги да влязат, за да се напълни домът ми; защото ви казвам че никой от онез призваните человеци няма да вкуси от вечерята ми.

Ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя си живот, не може да бъде мой ученик. И който не носи кръста си и не върви след мене не може да ми бъде ученик.

Тъй прочее всеки от вас който не се отрече от всичкия си имот не може да бъде мой ученик. Добро нещо е солта; но ако солта се развали, с що ще се поправи?

Казвам ви че такава радост бива на небето за едного грешника който се кае, а не за деветдесет и девет праведници които нямат нужда от покаяние.

Така, ви казвам, бива радост пред ангелите Божии за едного каещаго се грешника.

Понеже Син человечески дойде да потърси и да спаси погиналото.

И в един от ония дни, когато поучаваше той народа в храма и благовествуваше, надойдоха първосвещениците и книжниците наедно със старейшините,

А преди всичко това ще турят ръце на вас, и ще ви изгонят, и ще ви предадат на съборища и в тъмници, и ще ви извождат пред царе и пред владетели заради моето име. И това ще ви стане за свидетелство.

И тъй, положете на сърцата си да не преговаряте от по-напред що да отвещаете; защото аз ще ви дам уста и мъдрост на която не ще могат да противоречат нито да противостоят всичките ваши противници.

И ще бъдете предадени и от родители и братя и роднини и от приятели; и ще умъртвят някои от вас. И от всички ще бъдете ненавиждани заради моето име.

И рече им: Когато ви пратих без кесия, без тържик, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те рекоха: От нищо. Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който няма, нека продаде дрехата си и нека купи нож;

и да се проповяда в негово име покаяние и прощение на грехове във всичките народи, като се започне от Ерусалим; а вие сте свидетели на това.

а които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч, на тези които вярват в неговото име; които не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха.

На утринта поиска Исус да излезе в Галилея: и намерва Филипа и казва му: Ела подире ми.

Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие. Казва му Никодим: Как може стар человек да се роди? може ли вторий път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е. Недей се чуди че ти рекох: Трябва да се родите изново. Ветърът вее дето ще; и гласа му чуеш, но не знаеш от де иде и къде отива: така е всеки който се е родил от Духа.

Истина, истина ти казвам че: Това което знаем казваме, и това което сме видели свидетелствуваме; и свидетелството ни не приимате. Ако земните работи ви рекох и не вярвате, как щете повярва ако ви река небесните?

Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който вярва в него, но да има живот вечен. Понеже не е проводил Бог Сина си на света да съди света, но за да бъде спасен светът чрез него. Който вярва в него, не ще да бъде осъден; а който не вярва, вече е осъден, защото не е повярвал в името на единороднаго Сина Божия. И то е осъждението, че виделината дойде на света, и человеците възлюбиха тъмнината повече от виделината защото делата им бяха зли. Понеже всеки който прави зло мрази виделината и не иде към виделината да не би да се докажат неговите дела че са зли; но който прави истината иде към виделината, за да се явят делата му че са по Бога направени.

Който вярва в Сина има живот вечен; а който не вярва в Сина няма да види живот, но гняв Божий остава на него.

Не казвате ли вие че още четири месеца има и жетвата иде? Ето, казвам ви, подигнете очите си, и вижте нивята че са вече бели за жетва. И който жъне взема заплата и събира плод в живот вечен, за да се радват наедно и който сее и който жъне. Защото в това нещо истинска е речта че: "Друг е който сее и друг който жъне." Аз ви проводих да жънете това в което вие не сте се трудили: други се трудиха, и вие влязохте в техния труд.

Истина, истина ви казвам че който слуша словото мое, и вярва в тогоз който ме е проводил, има живот вечен, и на съд няма да дойде, но преминал е от смъртта в животът.

За това ви рекох че в греховете си ще умрете; защото, ако не повярвате че съм аз, в греховете си ще умрете.

И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: Ако вие устоите в моята дума наистина сте мои ученици. и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.

Аз трябва да върша работите на тогози който ме е проводил докле е ден: иде нощ когато никой не може да работи.

Истина, истина ви казвам: Който не влязва през вратата в кошарата на овците, но пролазя от другаде, той е крадец и разбойник.

Който се отмята от мене и не приима моите думи има кой да го съди: словото което говорих, то ще да го съди в последния ден. Защото аз от себе си не говорих; но Отец който ме проводи, той ми даде заповед какво да река и що да говоря.

Казва му Исус: Аз съм пътът, и истината, и животът: никой не отива при Отца тъкмо чрез мене.

А тези са написани за да повярвате че Исус е Христос Син Божий, и като вярвате да имате живот в неговото име.

А той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията, и ще намерите. И тъй хвърлиха; и не можаха вече да я привлекат от множеството на рибата. Тогаз онзи ученик когото обичаше Исус казва на Петра: Господ е. А Симон Петър като чу че е Господ препаса връхната си дреха, (защото беше гол) и хвърли се в морето. А другите ученици дойдоха с ладията, (защото не бяха далеч от земята, но колкото двесте лакти,) и влачеха мрежата с рибата. И като излязоха на земята гледат жарава разложена, и риба турена на нея, и хляб. Казва им Исус: Донесете от рибите които уловихте сега. Възлезе Симон Петър та извлече мрежата на земята, пълна с едри риби сто и петдесет и три; и толкоз като бяха мрежата се не съдра.

Но вие ще приемете сила когато слети Дух Светий на вас, и ще ми бъдете свидетели и в Ерусалим, и във всичка Юдея и Самария, и до край земята.

и ще бъде че всеки който призове името Господне спасен ще бъде."

И Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото обещанието е на вас, и на чадата ваши, и на всички далечни, колкото ще призове Господ Бог наш. И с много други речи засвидетелствуваше, и предумваше ги, и казваше: Избавете се от този развращен род.

И тъй, тези които приеха с радост словото негово покръстиха се; и приложиха се в този ден до три хиляди души.

като хвалеха Бога, и бяха благоприятни на всичкия народ: а Господ всеки ден прибавяше на църквата спасяемите.

Покайте се и обърнете се, да се заличат греховете ви, та да дойдат времена утешителни от присъствието Господне, и да ви проводи предпроповядания вам Исуса Христа, когото трябва да приеме небето до времето в което ще се възстанови всичко що е говорил Бог от века чрез устата на всичките свети свои пророци.

А мнозина от тези които чуха словото повярваха; и числото на повярвалите человеци стигна до пет хиляди.

И чрез никого другиго не бива спасение; защото няма под небето друго име да е дадено между человеците чрез което трябва да се спасим.

А те като гледаха Петровото и Иоановото дързновение, и разумяха че са безкнижни и прости человеци, чудеха се, но познаха ги че са били наедно с Исуса.

И повикаха ги та им заръчаха да не продумат никак, нито да учат в името Исусово. А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете; защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

И нине, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите раби да говорят твоето слово с всяко дързновение, ти като простираш ръката си на изцеление, да стават знамения и чудеса чрез името на Светаго отрока твоего Исуса. И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани; и изпълниха се всички Духом Светим, и проповядваха словото Божие с дързновение.

И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат бе над всички тях.

И като ги доведоха поставиха ги пред събора; и попита ги първосвещеникът, и рече: Не ви ли заръчахме и запретихме да не поучавате в това име? И, ето, напълнихте Ерусалим с вашето поучение, и искате да докарате върх нас кръвта на тогоз человека. И отговори Петър и апостолите и рекоха: Подобава да се покоряваме повече Богу, нежели на человеците.

И послушаха го; и повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в името Исусово, и тъй ги пуснаха. А те си отиваха от събора радостни, защото се сподобиха да претърпят безчестие за неговото име. И всеки ден не преставаха от да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма и по къщите.

А тези които бяха се разишли обхождаха и благовествуваха словото. И Филип слезе в един Самарийски град и проповядваше им Христа.

Но когато повярваха във Филипа, който благовествуваше за царството Божие и за името Исус Христово, кръщаваха се мъже и жени.

Те прочее като засвидетелствуваха и говориха словото Господне върнаха се в Ерусалим, и на много Самарийски села проповядваха евангелието.

А Филип отвори уста, и начна от това писание та му благовести Исуса. И като вървяха в пътя дойдоха на една вода; и казва скопецът: Ето вода: що ме възпира да се не кръстя? И Филип рече: Ако вярваш от все сърдце, можеш. А той отговори и рече: Вярвам че Исус Христос е Син Божий. И заповяда де се спре колесницата; и слязоха и двамата на водата, Филип и скопецът; и кръсти го.

А Филип се намери в Азот; и като прехождаше проповядваше евангелието по всичките градове докле дойде в Кесария.

А Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как е видял Господа в пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск е проповядвал с дързновение в името Исусово. И вхождаше и изхождаше с тях в Ерусалим, и дързновено проповядваше в името на Господа Исуса. И говореше и препираше се с Елинистите; а те гледаха да го убият.

Словото което проводи на синовете Израилеви та им благовествуваше мир чрез Исуса Христа, (той е Господ на всички,) това слово вие знаете, което стана по всичка Юдея като начна от Галилея, след кръщението което проповяда Иоан,

И повеле ни да проповядваме на народа, и да засвидетелствуваме че той е определеният от Бога Съдник на живите и мъртвите. Всичките пророци свидетелствуват за него че всеки който повярва в него, чрез неговото име ще приеме прощение на гряховете си. И когато още говореше Петър тези думи, слезе Дух Светий на всички които слушаха словото.

И чуха апостолите и братята които бяха в Юдея че и езичниците приеха словото Божие.

И каза ни, как видял ангела в къщата си че застанал и му рекъл: Проводи человеци в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър; той ще ти каже думи чрез които ще се спасиш ти и всичкият твой дом.

Това като чуха млъкнаха си, и славеха Бога и казваха: И на езичниците прочее даде Бог покаяние за живот.

И от тях имаше някои человеци Кипряни и Киринейци които, като влязоха в Антиохия, говореха на Елинистите, и благовествуваха им Господа Исуса. И ръката Господня беше с тях; и много множество повярваха и обърнаха се към Господа.

откак проповяда Иоан, преди неговото идване, кръщението на покаяние на всичкия Израилски народ.

И ние ви благовествуваме че обещанието което стана на отците ни,

И в идещата събота събра се току речи всичкият град да чуят словото Божие.

Но Павел и Варнава дързновено говореха и рекоха: Нуждно бе първом вам да се проповяда словото Божие; но понеже го отхвърляте, и сами себе си имате недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците; защото така ни заповяда Господ: "Положих те за светило на езичниците, да бъдеш за спасение до последния край на земята."

И езичниците като чуеха, радваха се, и славеха словото Господне; и повярваха всички които бяха отредени за вечния живот. И словото Господне се разпростираше по всичка тази страна.

А Юдеите подсториха набожните и почтените жени и първите в града, и повдигнаха гонение върх Павла и Варнава, и ги изпъдиха от пределите си. А те отърсиха на тях и праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

А в Икония те влязоха наедно в съборището Юдейско, и говориха така щото много множество Юдеи и Елини повярваха. А неповярвалите Юдеи подигнаха и раздразниха душите на езичниците върх братята.

Но и тъй, те доста време преседяха и проповядваха с дързновение в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат, и даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

и казваха: О мъже, защо правите това? И ние сме подобострастни вам человеци, и проповядваме ви да се обърнете от тези суетни идоли към Бога живаго, който е сътворил небето и земята и морето и всичко що има в тях;

И като проповядваха евангелието и в този град и научиха мнозина, върнаха се в Листра и Икония и Антиохия, и утвърдяваха душите на учениците като ги увещаваха да пребъдват във вярата; и поучаваха ги че с много скърби трябва да влезем в царството Божие.

И след много разискване стана Петър и рече им: Мъже братие, вие знаете как Бог от първите дни избра между нас чрез моите уста да чуят езичниците словото на евангелието и да повярват.

И като преминаха Фригия и Галатийската земя, понеже им се възбрани от Духа Светаго да проповядат словото в Азия, дойдоха в Мизия, и предприемаха да идат във Витиния; но Духът не им допусти. И като изминаха Мизия, слязоха в Троада. И яви се Павлу нощем видение: человек някой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни. И щом видя видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумяхме че Господ ни призовава да проповядваме евангелието на тях.

И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася? А те рекоха: Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти.

И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи наред се разговаряше с тях от писанията, та им откриваше и доказваше че: Трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че: Този Исус когото ви аз проповядвам е Христос. И някои от тях повярваха и присъединиха се с Павла и Сила; така и много множество от набожните Елини, и от благодарните жени не малко.

И Беряните бяха по-благородни от Солунците, защото приеха словото с всяко усърдие, и изпитваха всеки ден писанията дали е това така.

И застана Павел на сред Ареопаг и рече: Мъже Атинейци, по всичко ви гледам че сте твърде набожни. Защото като минувах та разгледвах светите ви места, намерих едно капище на което бе написано НЕЗНАЕМОМУ БОГУ. Тогоз прочее когото вие не знаете а почитате, него ви проповядвам аз. Бог който е сътворил света и всичко що е в него, той, като е Господ на небето и на земята, не живее в храмове от ръка направени, нито приима служения от ръце человечески като да би имал нужда от нещо, понеже той дава на всички и живот и дихание и все; и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им; за да търсят Господа дано би го поне напипали и намерили; ако и да не е далеч той от всекиго едного от нас; защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и някои от вашите стихотворци са рекли: "Защото и негов род сме." И тъй, като сме род Божий, не трябва да мислим че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камик, изработен с изкуство и измишление человеческо. Бог прочее като презира времената на невежеството сега повелява на всичките человеци на всякъде да се покаят; защото е отредил ден в който ще съди вселенната праведно чрез человека когото е определил, и даде уверение на всичките като го възкреси от мъртвите.

И някой си Юдеин на име Аполос, роден в Александрия, человек учен и силен в писанията, дойде в Ефес. Той беше оглашен в пътя Господен, и духом разпален говореше и поучаваше прилежно за Господа, а знаеше само кръщението Иоаново. И той начна да говори с дързновение в съборището; и като го чуха Акила и Прискила прибраха го, и му изложиха по-точно пътя Божий.

И като влезе в съборището проповядваше с дързновение, и три месеца наред разговаряше се с народа и убеждаваше ги за царството Божие. А понеже някои се ожесточаваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях, и отлъчи учениците та се разговаряше с тях всеки ден в училището на някого си Тирана. И това се продължава две години, така щото всички които живееха в Азия, Юдеи и Елини, чуха словото на Господа Исуса.

как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите, като проповядвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Исуса Христа. И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там, освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват. Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповядвам евангелието на Божията благодат.

защото ще му бъдеш свидетел пред всичките человеци за това което си видял и чул.

И в идущата нощ яви му се Господ и рече: Дързай, Павле, защото както свидетелствува за мене в Ерусалим така трябва са свидетелствуваш и в Рим.

Но стани и се изправи на нозете си; понеже за това ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това що си видял и на това което ще ти открия,

да им отвориш очите, да се обърнат от тъмното във виделото, и от властта на Сатана към Бога, и чрез вярата в мене да вземат прощение на греховете си и наследие между осветените.

Но с помощта която получих от Бога стоя до този ден та свидетелствувам и пред малък и пред голям, без да говоря нищо друго освен това което са пророците и Моисей говорили че то имаше да бъде; сиреч, че Христос имаше да пострада, и че той пръв като възкръсне от мъртвите щеше да проповяда виделина на народа Юдейски и на езичниците.

А Павел остана цели две години в особна под наем къща, и приимаше всичките които идеха при него та проповядваше царството Божие, и поучаваше невъзбранно с всяко дързновение за Господа Исуса Христа.

Най-първо благодаря Богу моему чрез Исуса Христа за всинца ви, защото вярата ваша по всичкия свят се възвестява.

Длъжен съм и на Елини и на варвари, на учени и на неучени; така, колкото от моя страна, готов съм да проповядам евангелието и на вас които сте в Рим. Защото не се срамувам от благовествуванието Христово; понеже е сила Божия за спасение на всекиго който вярва, първом на Юдеина а после на езичника.

но Бог показва своята към нас любов, защото когато ние още бяхме грешници Христос умря за нас;

Защото заплатата на греха е смърт; а Божието дарование е живот вечен в Христа Исуса Господа нашего.

че: Ако изповядаш с устата си Господа Исуса, и повярваш в сърдцето си че Бог го е възкръсил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърдце вярва някой за оправдание, и с уста бива изповядване за спасение. Защото казва писанието: "Всеки който вярва в него няма да се посрами." Понеже няма разлика между Юдеина и езичника; защото сам той е Господ на всички, богат към всички които го призовават. Защото: "Всеки който призове името Господне ще се спаси."

Как прочее ще призоват тогози в когото не са повярвали? И как ще повярват в тогози за когото не са чули? И как ще чуят без проповедник? И как ще проповядат ако се не проводят? както е писано: "Колко са прекрасни нозете на тези които благовествуват мир, на тези които благовествуват доброто!"

Но всички не бяха послушни на благовествуването; защото Исая казва: "Господи, кой повярва на онова което е чул от нас?"

И тъй, вярата е от слушане, а слушането от словото Божие. Но казвам: Те не са ли чули? Наистина чули са: "По всичката земя се разнесе гласът им, и в краищата на вселенната речите им."

със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божия, така що от Ерусалим и наоколо даже до Илирик изпълних с проповедта на Христовото евангелие.

А на тогова който може да ви утвърди по моето благовествуване и проповедта за Исуса Христа, по откровението на тайната която е била умълчана от вечни времена, а сега се е явила, и чрез пророческите писания по повелението на вечнаго Бога, стана позната на всичките народи за тяхно покорение на вярата,-

Защото не ме е проводил Христос да кръщавам, но да проповядвам евангелието; не с премъдрост в словото, да се не осуети кръстът Христов. Защото словото за кръста на тези които погинват е безумство, а за нас които се спасяваме е сила Божия. Понеже е писано: "Ще погубя мъдростта на мъдрите, и разума на разумните ще отхвърля."

Защото, понеже в Божията премъдрост светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез безумството на проповедта да спаси вярващите. Понеже Юдеите искат знамения, а Елините търсят мъдрост; а ние проповядваме Христа разпет, за Юдеите съблазън, а за Елините безумство; на самите обаче призвани, и Юдеи и Елини, Христа Божия сила и Божия премъдрост. Защото Божието безумно е по-мъдро от человеците, и Божието немощно е по-крепко от человеците.

И аз, братие, когато дойдох при вас, дойдох не с превъзходството в слово или в мъдрост да ви възвестя свидетелството Божие; защото решил бях да не зная между вас нищо друго освен Исуса Христа и него разпет. И аз при вас бях немощен, в страх и в голямо треперане; и словото ми и проповедта ми не биваха с думи убедителни от человеческа мъдрост, но с доказателство от Дух и сила; за да бъде вярването ви не чрез человеческа мъдрост, но чрез сила Божия.

А говорим мъдрост между съвършените; но не мъдрост от този век, нито от господарите на този век, които преминават; но говорим в тайна премъдростта Божия, скритата, която Бог от преди вековете е предопределил за наша слава; която никой от господарите на този век не е познал; защото ако биха познали, не биха разпели Господа на славата, Но според както е писано: "Око не е видяло, и ухо не е чуло, и на человек на сърдцето не е дохождало, това което е приготвил Бог на тези които го любят."

А нам Бог откри това чрез своя Дух; понеже Духът всичко, даже и дълбините Божии, издирва. Защото кой от человеците знае человеческите неща освен духа на человека който е в него? Така и Божиите неща никой ги не знае освен Духа Божий. А ние приехме, не духа на света, но Духа който е от Бога, за да познаем това което е дарено нам от Бога; което и възвестяваме, не със словеса научени от человеческа мъдрост, но със словеса научени от Духа Светаго, като сравняваме духовно с духовно.

Естественият обаче человек не побира това което е от Духа Божия; защото за него е безумие, и не може да го разумее, понеже то духовно се изпитва. Но духовният человек всяко нещо изпитва; а той от никого се не изпитва. Защото, "Кой е разумял умът Господен за да може да го настави?" А ние имаме ум Христов.

И аз, братие, не могох да ви говоря като на духовни, но като на плътски, и като на младенци в Христа. С мляко ви нахраних, и не с ястие; защото не можахте още да го приемете, а и сега още не можете;

Аз насадих, Аполос напои; но Бог възрасти. Тъй щото, нито който сади е нещо, нито който пои, но Бог който възрастява, А който сади и който пои едно са, и всеки според своя си труд ще приеме своята си заплата. Защото ние сме съработници на Бога; а вие сте нива Божия, Божие здание.

Аз, според дадената ми от Бога благодат, като изкусен домозидател основание положих; а друг на него зиде. Но всеки да гледа как зиде на него. Защото никой не може да положи друго основание освен положеното, което е Исус Христос. И на това основание отгоре ако зиде някой злато, сребро, драгоценни камене, дърве, сено, слама, всекиму работата ще стане явна; защото денят ще я покаже, понеже с огън се открива; и огънът ще изпита всекиму каква е работата. На когото работата която е зидал устои, той ще вземе заплата. А на когото работата изгори, ще се отщети; а сам той ще се избави, но тъй като из огън.

Защото ако проповядвам евангелието, то не ми е похвала; защото нужда ми надлежи, и тежко ми ако не благовествувам.

Защото ако правя това от своя воля, имам заплата; ако ли от неволя, а то ми е служението поверено. И тъй, коя е моята заплата? Тая, с проповядването си да положа евангелието Христово без иждивение, така щото да не злоупотребя моята власт в благовествуването.

Защото, като съм свободен от всички, заробих себе си на всичките за да придобия по-многото. И на Юдеите бидох като Юдеин, Юдеите да придобия: на тези които са под закон като подзаконен бидох, за да придобия тези които са под закон. На тези които нямат закон бидох като че нямам закон, (не че съм без закон пред Бога, но подзаконен на Христа,) за да придобия тези които нямат закон. На немощните като немощен бидох за да придобия немощните. На всичките станах всичко да би всякак да спася неколцина.

И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгоряване, а любов нямам, нищо не се ползувам.

Още, братие, уведомявам ви евангелието което ви проповядах, което и приехте, в което и стоите, чрез което се и спасявате ако държите според както ви съм благовестил, освен ако не сте напраздно повярвали.

Но с Божията благодат съм каквото съм; и неговата на мене благодат не бе праздна, но трудих се повече от всички тях; не аз обаче, но Божията благодат която е с мене. И тъй, или аз или те, така проповядваме, и така сте повярвали.

Безумне, това което ти сееш ако не умре не се съживява. И това което сееш, не посеваш тялото което ще изникне, но голо зърно каквото се случи, пшенично или друго някое;

Но благодарение Богу който ни прави винаги да сме победители в Христа, и на всяко място чрез нас явява уханието на неговото познание. Защото ние пред Бога сме Христово благоухание за тези които се спасяват и за тези които погинват. На едните сме ухание от смърт за смърт, а на другите ухание от живот за живот. И на това кой е доволен?

Защото не сме както многото онези които преправят словото Божие; но искренно и като от Бога, пред Бога в Христа говорим.

Ако ли служенето на смъртта, в букви издълбани на камик стана със слава, така щото синовете Израилеви не можаха да гледат Моисея в лице поради славата на лицето му, която имаше да престане, как може служенето на Духа да не бъде с по-голяма слава? Защото ако служението на осъждането стана със слава, много повече служението на правдата ще го надминва в славата. Защото прославеното не се прослави по тази част заради онази слава която превъзхожда. Защото, ако бе със слава това което имаше да престане, много по-славно ще е трайното.

И тъй, като имаме такваз надежда, с голямо дързновение действуваме;

А всичко е от Бога, който ни примира със себе си чрез Исуса Христа, и даде нам служенето на примиряването; сиреч, Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си като не вменяваше на человеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението.

И тъй, от Христова страна посланници сме, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.

(Защото казва: "В прието време послушах те, и в ден на спасение помогнах ти;" ето сега време благоприятно, ето сега ден на спасение.)

Ние в нищо не даваме никаква съблазън, да не би да се похули служенето;

Защото скръбта по Бога ражда спасително покайване което не докарва разкайване; световната обаче скърб ражда смърт.

А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.

А този който дава семе на сеятеля и хляб за храна да даде и да умножи семето ваше, и да възрасти плодовете на вашата правда,

така щото да проповядаме евангелието и от вас по-нататък, не да се хвалим с готовото в чужд дял.

Или да ли съм грях сторил като смирявах себе си за да се възвисите вие, защото даром ви проповядах евангелието Божие?

Но ако би и сами ние или ангел от небето да ви проповяда друго евангелие освен онова което ви проповядахме, да бъде анатема. Както по-горе рекохме, и сега пак казвам: Ако някой ви проповядва друго евангелие освен онова което приехте, да бъде анатема.

Защото человеци ли искам да склоня сега, или Бога? или искам да угодявам на человеци? Защото ако угодявах още на человеци, не щях да съм Христов раб. Известявам ви, братие, че проповяданото от мене евангелие не е человеческо;

Сраспях се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във вярата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене.

Недейте се лъга: Бог поругаем не бива; понеже каквото посее человек това ще и да пожъне; защото който сее в плътта си от плътта си ще тление да пожъне; а който сее в Духа от Духа ще живот вечен да пожъне.

и като дойде проповяда благовестието на мира на вас които бяхте далеко, и на тези които бяха близу;

И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенствувание на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово; докле достигнем всинца в единството на вярата, и на познанието на Сина Божия в свършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота; да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки вятър на учението с человеческото лъстене, с пронирството, по ухищрението на измамата;

и ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма.

и за мене да ми се даде слово да отворя устата си с дързновение, за да направя позната тайната на благовестието за което съм посланник в окови, да говоря за него с дързновение както подобава да говоря.

И повечето от братята в Господа, одързновени от моите окови, осмелиха се повече да говорят словото без страх. Някои наистина от завист и от любопрение проповядват Христа, а някои си и от добра воля. Едните възвещават Христа от съперничество, не с чистота, и мислят че прилагат тъга на оковите ми; а другите от любов, като знаят че съм настанен да защищавам евангелието. Но що бива от това? Как и да е, или с приструване или с истина, Христос се проповядва; и аз на това се радвам, и ще се радвам.

ако пребъдете основани и твърди във вярата, и неподвижни от надеждата на евангелието което сте чули, проповяданото на всяка твар която е под небесата, на което аз Павел станах служител. Сега се радвам в страданията си за вас, и запълням в моето тяло недостатъка на Христовите скърби зарад неговото тяло което е църквата; на която аз станах служител по Божие смотрение което ми се даде заради вас, да изпълня проповедта на словото Божие, тайната която беше скрита от вековете и от родовете, и сега се яви на неговите светии; на които благоизволи Бог да яви какво е богатството на славата на тази тайна между езичниците, което е Христос във вас надеждата на славата; когото ние проповядваме, и съветваме всекиго человека, и поучаваме всекиго человека във всяка премъдрост, да представим всекиго человека съвършен в Христа Исуса;

понеже знаете че ще приемете от Господа заплатата на наследието; защото на Господа Христа слугувате.

молете се още и за нас да ни отвори Бог врата на словото, да говоря тайната Христова за която съм и вързан, да я явя както ми подобава да говоря. Към външните обхождайте се с мъдрост като изкупувате времето. Говоренето ви да бъде винаги с благодат подправено със сол, да знаете как трябва да отговаряте всекиму едному.

защото нашето към вас благовествуване не стана само със слово, но и със сила, и с Духа Светаго, и с голямо удостоверение, както знаете какви бяхме заради вас помежду ви. И вие станахте подражатели нам и Господу като при много утеснения приехте словото с радост на Духа Светаго;

но като бяхме от по-напред, както знаете, пострадали и обезчестени във Филипи, дързнахме в Бога нашего да проповядаме вам евангелието Божие с голям подвиг. Защото нашето увещание не бе от прелъгване, нито от нечистота, нито с измама; но както бяхме удобрени от Бога да ни повери благовествуването, така говорим, не като че угождаваме на человеци, но на Бога който изпитва сърдцата ни. Защото, както знаете, нито ласкателно слово употребихме някога, нито причина за лихоимство; Бог е свидетел; нито поискахме слава от человеци, нито от вас нито от други; (ако и да можехме да сме в тежкост като Христови апостоли;) но бяхме тихи посред вас, както кърмилница се грижи нежно за чадата си. Така, като имахме гореща любов към вас, имахме благодарение да ви предадем не току евангелието Божие, но и душите си, защото станахте любезни нам. Защото вие, братие, помните нашия труд и мъка, понеже, деня и нощя като работехме за да не отеготим ни едного от вас, проповядахме вам евангелието Божие.

когато дойде да се прослави в своите светии, и да се покаже чуден между всичките вярващи (понеже вие повярвахте в нашето свидетелство) в онзи ден.

в което ви призва с нашето благовествуване за получаване на славата на Господа нашего Исуса Христа. И тъй, братие, стойте и дръжте преданията които научихте или от словото или от посланието наше.

Подвизавай се с добрия подвиг на вярата, хвани се за вечния живот, на който си и призван бил и изповядал си доброто изповедание пред мнозина свидетели.

И тъй, не се срамувай от свидетелството на Господа нашего, нито от мене неговия узник, но стани участник в злостраданията на евангелието по силата от Бога, който е спасил нас и призвал със свето призвание, не според делата ни, но по своето предложение и по дадената нам преди вечните времена благодат в Христа Исуса, а която се откри нине чрез явлението на Спаса нашего Исуса Христа, който унищожи смъртта, и осия живота и безсмъртието чрез евангелието; на което бидох поставен аз проповедник и апостол и учител на езичниците; за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в кого съм повярвал, и уверен съм че е силен да упази залога мой до онзи ден.

И колкото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни человеци които да са способни и други да научат.

За това, всичко претърпявам заради избраните, за да получат и те спасението което е в Христа Исуса с вечна слава. Верно е словото; защото ако умрем с него, то ще и да живеем с него; ако търпим, то ще и да царуваме с него; ако се отричаме, и той ще се отрече от нас;

Това напомняй и заръчвай им пред Господа, да не влязват в препиране, което не е за никаква потреба, но за разорение на слушателите. Старай се да представиш себе си удобрен пред Бога, работник който няма от що да се срамува, като разподеляш право словото на истината. А от скверните празнословия отдалечавай се; защото ще преуспеят повече в нечестие,

проповядвай словото, настоявай на време и без време, обличи, запрети, умоли с всяко дълготърпение и поучение. Защото ще дойде време когато не ще да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите си похоти; и от истината ще отвърнат слуха си, и към басните ще се обърнат. Но ти бъди трезвен във всичко, злопострадай, изработи делото на благовестител, извърши напълно служенето си.

Но Господ ми предстана и укрепи ме, за да се извърши напълно проповедта чрез мене, и да чуят всичките езичници; и аз се избавих от лъвови уста.

Защото се яви Божията благодат, спасителната на всите человеци,

да бъде общението на твоята вяра деятелно в познание на всяко добро което има у вас в Христа Исуса. Защото голяма радост и утешение имаме за твоята любов, понеже сърдцата на светиите отпочинаха си чрез тебе, брате. За това, ако и да имам голямо дързновение в Христа да ти повелявам това което подобава,

И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви някой от вас че се е лишил от него. Защото нам се благовести както и тям; но тях ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го бяха чули не беше размесено с вяра. Защото влязваме в упокоението ние които повярвахме, като рече: "Така се заклех в гнева си че няма да влязат в моето упокоение," ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света.

Защото Божието слово е живо, и деятелно, и по-остро от всеки меч остър и от двете страни, и проминва до разделението на душата и на духа, на ставите и на мозъка, и издирва помишленията и намеренията сърдечни; и няма никое създание да не е явно пред него, но всичкото е голо и разкрито пред очите на тогоз към когото е нашият ответ.

И тъй, не напущайте дързновението си, което има голямо въздаяние.

А без вяра не е възможно да угоди някой Богу; защото който прихожда при Бога трябва да повярва че има Бог, и че той бива мъздовоздател на тези които го търсят.

Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде.

Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие.

Братие, ако заблуди от помежду ви някой от истината, и го обърне някой, да знае че който е обърнал грешния от заблуждението на пътя му ще спаси душа от смърт, и ще покрие множество грехове.

И откри им се че не е за тях, но за нас, служеха те това което сега се извести вам чрез тези които ви проповядаха благовестието с Духа Светаго проводенаго от небеса; в което и самите ангели желаят да надникнат.

понеже се възродихте, не от тленно семе, но от нетленно, чрез словото Божие което живее и пребивава във век. Защото всяка плът е като трева, и всяка слава человеческа като цвет от трева: изсъхна тревата, и цветът й слете; словото Божие обаче пребивава във век. И това е проповяданото вам слово.

Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете, понеже вкусихте "че Господ е благ."

На вас прочее които вярвате е драгоценен; а на тези които се противят "камикът когото пренебрегнаха зидарите, той биде глава на ъгъл", и "камик на препъване, и камик на съблазън", - които се препъват и на словото са противни, на което бяха и определени.

Вие обаче сте род избран, царско свещенство, народ свет, люде които Бог придоби за да възвестите добродетелите на тогова който ви призва от тъмнината в чудната своя светлина;

Но "осветете Господа Бога" в сърдцата си; и винаги бъдете готови на ответ с кротост и страх на всекиго който ви пита за вашата надежда. Имайте съвест добра, щото, когато ви одумват като злодейци, да се посрамят които клеветят доброто ви в Христа поведение.

Защото като ви обадихме силата и идването на Господа нашего Исуса Христа, не следвахме хитроизмислени басни, но бяхме самовидци на неговото величествие;

Господ не забавя обещанието си както що смятат някои това бавене, но търпи ни за много време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.

Ако изповядваме греховете наши, верен и праведен е да ни прости греховете ни, и да ни очисти от всяка неправда.

Всеки който е роден от Бога грях не прави, защото семе негово пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е от Бога роден. В това се познават чадата Божии и чадата дяволски. Всеки що не прави правда, не е от Бога, нито който не люби брата си.

Ние сме от Бога: който познава Бога нас слуша: който не е от Бога не ни слуша. От това познаваме духа на истината и духа на заблуждението.

Ако приимаме свидетелството на человеците, свидетелството Божие е по-голямо; защото това е свидетелството Божие което свидетелствува за Сина си. Който вярва в Сина Божия има свидетелството в себе си: който не вярва в Бога направил го е лъжец, защото не е повярвал в свидетелството което Бог е свидетелствувал за Сина си. И това е свидетелството, че живот вечен е дал нам Бог, и този живот е в Сина му.

който свидетелствува словото Божие, и свидетелство Исус Христово, и колкото е видял.

Ето, стоя на вратата и хлопам: ако чуе някой гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с мене.

и викаха с голям глас и казваха: Спасение Богу нашему който седи на престола, спасение и на Агнето!

И ще дам на двамината мои свидетели да пророкуват тисяща и двеста и шестдесет дни, облечени във вретища. Те са двете маслини и двата светилника които стоят пред Бога, Господа на земята. И ако иска някой да ги повреди, излязва огън из устата им та изяда враговете им; и ако иска някой да ги повреди, така трябва да бъде убит той. Те имат власт да заключат небето да не вали дъжд във времето на тяхното пророкуване; и имат власт над водите да ги превращат на кръв, и да поразят земята с всяка язва колкото пъти би поискали.

И когато свършат свидетелството си, звярът който излязва от бездната ще направи бой с тях, и ще ги победи и ще ги убие. И труповете им ще лежат по улиците на големия град който духовно се нарича Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат; И мнозина от народите и племената и езиците и колената ще гледат труповете им три деня и половина, и не ще да оставят да се положат труповете им в гробове. И жителите на земята ще се възрадват за тях, и ще се възвеселят; и дарове един на друг ще си проводят, защото тези двамата пророци мъчиха жителите на земята. И след трите деня и половина влезе в тях дух на живот от Бога, и се изправиха на нозете си; и страх голям нападна върх онези които ги гледаха.

И те го победиха с кръвта на Агнето и със словото на своето свидетелство; и не възлюбиха живота си до смърт.

И прогневи се змеят върх жената, и отиде да направи бой с останалите от нейното семе, които пазят заповедите Божии и имат свидетелството Исус Христово.

и в устата им лъст не се намери, защото са непорочни пред престола Божий.

И след това чух като глас голям от много народ на небето, който казваше: Алилуйя! Спасение, и слава,и почест, и сила подобава Господу Богу нашему;

И казва ми: Напиши: Блажени които са призовани на вечерята на свадбата на Агнето. И казва ми: Тези са истинните думи Божии. И паднах пред нозете му да му се поклоня; и рече ми: Внимавай да не сториш това: аз съм съслужител твой и от братята ти които имат свидетелството Исусово: поклони се Богу; защото свидетелството Исусово е духът на пророчеството.

И видях престоли, и насядаха на тях, и даде се тям съдба; и видях душите на закланите за свидетелството Исусово и за словото Божие, и които не се поклониха на звяра нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и живяха и царуваха с Христа тисящата години.

И, ето, ида скоро; и моята заплата е с мене да въздам всекиму според каквито ще бъдат делата му.