26 – Правителство

И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, стана человек жива душа.

Който пролее человеческа кръв, неговата кръв от человек ще се пролее; защото по образу Божию направи Бог человека.

Тези са племената на синовете Ноеви по родовете им, в народите им; и от тях се разсеяха народите по земята след потопа.

И по всичката земя беше един език и един глас. И когато тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар; и населиха се там. И рекоха си един на други: Елате, да направим кирпичи и да ги изпечем в огън. И употребиха кирпичите вместо камене, а смолата употребиха вместо кал. И рекоха: Елате, да си съградим град и стълп на който върхът да стига до небето; и да си придобием име, за да се не разсеем по лицето на всичката земя. А Господ слезе да види града и стълпа който градяха человеческите синове. И рече Господ: Ето един народ, и всички имат един език, и начнаха да правят това: и сега не ще може да им се възбрани всичко което са намислили да направят. Елате, да слезем, и да смесим там езика им, щото единият да не разумява езика на другия. И разся ги Господ от там по лицето на всичката земя; и престанаха да зидат града. За това се нарече името му Вавилон (смешение); защото там смеси Господ езика на всичката земя, и от там ги разся Господ по лицето на всичката земя.

И ще те направя народ голям: ще те благословя, и ще възвелича името ти; и ще бъдеш в благословение.

И рече му Бог: Аз съм Бог Всемогъщий: плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе, и царе ще излязат из чреслата ти;

Ти ще бъдеш над дома ми; и словото на устата ти ще слушат всичките ми люде: само според престола ще бъда по-горен от тебе. И рече Фараон Йосифу: Ето, поставих те над всичката Египетска земя. И извади Фараон пръстена си от ръката си, и тури го на Йосифовата ръка, и облече го с дрехи от висон, и превърза златен ошийник около врата му. И възкачи го на втората си колесница; и проповядваха пред него: Коленичете! И постави го над всичката Египетска земя. И рече Фараон Йосифу: Аз съм Фараон; и без тебе никой няма да дигне ръка или нога по всичката Египетска земя.

И влязоха Моисей и Аарон при Фараона, и направиха така както заповяда Господ; и хвърли Аарон жезъла си пред Фараона и пред слугите му, и стана змия. А Фараон призова мъдрите и омаятелите: и Египетските магесници направиха и те така с баянията си. Защото хвърлиха всеки жезъла си, и станаха змии; но Аароновий жезъл погълна техните жезли. И ожесточи се Фараоновото сърце, и не ги послуша, както говори Господ.

И рече Моисей: Така говори Господ: Около полунощ аз ще изляза всред Египет; и всеки първороден в Египетската земя ще умре, от първородния на Фараона който седи на престола си до првородния на рабинята която е на воденицата, и всичко първородно на скотовете. И ще бъде по всичката Египетска земя вик голям, какъвто никога не е бивал, нито ще бъде вече такъв. А нито куче няма да поклати езика си против синовете Израилеви, от человек до скот; за да познаете че Господ направи разлика между Египтяните и Израиляните. И всички тези твои раби ще слязат при мене, и ще припаднат пред мене, и ще рекат: Излез ти и всичките люде които те следват; и след това ще изляза. И излезе Моисей от присътствието на Фараона с голям гняв.

И около среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона който седеше на престола си до първородния на пленника който бе в затвора, и всичките първородни на скотовете. И стана Фараон през нощта, той, и всичките му слуги, и всичките Египтяни; и стана голям вик в Египет, защото нямаше къща в която да няма мъртвец.

Господ ще царува в веки веков.

И сега послушай гласа ми: ще те съветвам, и Бог ще бъде с тебе: Ти бъди от страна Божия за народа да относиш съдбите пред Бога; и учи ги на повеленията и на законите, и показвай им пътя по който трябва да ходят и делата които трябва да правят. Но избери от всичките люде достойни мъже, които се боят от Бога, истинолюбци мъже, които ненавиждат сребролюбие; и постави ги над тях тисященачалници, и стоначалници, и петдесетоначалници, и десетоначалници; и нека те съдят людете всякога. И всяка голяма съдба нека доносят до тебе, а всяка малка съдба нека съдят те: така ще ти олекне, и ще носят товара наедно с тебе.

И избра Мойсей от всичкия Израил достойни мъже, и постави ги началници над народа, тисященачалници, стоначалници, петдесетоначалници и десетоначалници; и съдеха людете на всяко време: съдбите които бяха мъчни доносяха Мойсею, а всяка малка съдба съдеха те.

и вие ще ми бъдете царство от свещеници и народ свет. Тези са думите които ще кажеш на Израилевите синове. И дойде Мойсей и повика старците народни, и представи пред тях всички тези думи които му заповяда Господ.

Да не злословиш съдии, нито да прокълнеш началника на народа си.

Не се осквернявайте ни с едно от тези; защото с всички тези се оскверниха езичниците които аз изпъждам пред лицето ви. И оскверни се земята; за това въздавам беззаконието й върх нея, и земята ще избълва жителите си. А вие пазете повеленията ми и съдбите ми, и не правете ни една от всички тези гнусоти, туземец или пришлец преселен между вас; (защото всички тези гнусоти правеха человеците на тази земя които бяха пред вас, и оскверни се земята;) за да ви не избълва земята когато я осквернявате, както избълва езичниците които бяха преди вас.

Пазете всичките ми повеления и всичките ми съдби, и да ги извършвате, за да ви не избълва земята дето ви аз завождам да живеете в нея. И да не ходите по обичаите на езичниците които аз изпъждам пред лицето ви, защото те направиха всички тези гнусоти, и аз се възгнусих от тях. И рекох ви Вие ще наследите земята им, и аз ще я дам вам за стяжание, земя в която тече мляко и мед. Аз съм Господ Бог ваш който ви отделих от народите.

Тези са повеленията, и съдбите, и законите които направи Господ между себе си и между синовете Израилеви, на Синайската гора, чрез Моисеева ръка.

Като влезеш в земята която ти дава Господ Бог твой, и я наследиш, и се населиш в нея, и речеш: Ще си поставя цар както всичките народи които са около мене, тогаз да си поставиш цар когото избере Господ Бог твой: не можеш да поставиш над себе си чужд человек който не ти е брат. Но да не трупа много коне за себе си, нито да върне людете в Египет за умножение на коне; защото Господ ви рече: Да се не върнете вече през онзи път. Нито да взема много жени за себе си, за да не отстъпи сърдцето му; нито да трупа твърде много сребро и злато за себе си.

И когато седне на царския си престол, да препише в една книга за себе си препис на тоя закон, от онази която е пред свещениците Левитите. И той да бъде при него; и да прочита в него през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа Бога своего, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления, и да ги върши; за да се не превъзнесе сърдцето му над братята му, и да се не уклонява от заповедта надясно или наляво; за да бъде многолетен на царството си, той и чадата му, всред Израил.

Когато Всевишний даваше наследие на народите, Когато разсея Адамовите синове, Постави пределите на народите По числото на Израилевите синове.

И рекоха Израилевите мъже Гедеону: Владей над нас, и ти, и син ти, и синът на сина ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама. А Гедеон им рече: Не ща да владея аз над вас, но нито син ми ще владее над вас: Господ ще владее над вас.

В онези дни нямаше цар в Израил: всеки правеше що му се виждаше угодно.

И когато остаря Самуил, постави синовете си съдии над Израиля. И името на първородния му син беше Иоил, а името на втория му Авия: те бяха съдии във Вирсавее. Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но уклониха се след лихоимство та вземаха дарове, и извращаха съда.

Това нещо обаче не бе угодно Самуилу дето рекоха: Дай ни цар за да ни съди. И помоли се Самуил Господу. И рече Господ Самуилу: Послушай гласа на людете за всичко що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но мене отхвърлиха за да не царувам над тях.

Сега прочее послушай гласа им; но засвидетелствувай им явно, и покажи им обичая на царя който ще царува над тях. И говори Самуил всичките Господни думи на людете които искаха цар от него, и рече: Такъв ще бъде обичаят на царя който ще се възцари над вас: синовете ви ще взема и ще си ги определя за колесниците си, и за конници свои, и за да тичат пред колесниците му. И ще си определя тисященачалници и петдесетоначалници, и да работят земята му, и да жънат жетвата му, и да правят воинските му оръдия и потребните за колесниците му. И дъщерите ви ще взема за мироварици и готвачки и хлебарки. И нивите ви, и лозята ви, и маслините ви, по-добрите ще вземе и ще ги даде на рабите си. И десетъка на сеянията ви и на лозята ще взема и ще ги дава на скопците си и на рабите си. И рабите ви, и рабините ви, и по-добрите ви момчета, и ослите ви ще взема и ще ги употребява в работите си. Стадата ви ще одесетствува; и вие ще му бъдете раби. И ще викате в онзи ден от царя си когото сте си вие избрали, но Господ не ще ви послуша в онзи ден.

Людете обаче не рачиха да послушат Самуиловия глас; и рекоха: Не; но цар ще бъде над нас, за да сме и ние както всичките народи, и да ни съди нашият цар, и да излазя пред нас, и да ратува в боевете ни.

И когато Самуил видя Саула, Господ му рече: Ето человека за когото ти рекох: той ще началствува над людете ми.

Тогаз взе Самуил съсъда с елея та изля на главата му, и целуна го, и рече: Не помаза ли те Господ княз над наследието си?

А вие днес отхвърлихте Бога вашего който ви избави от всичките ви злини и скърби, и рекохте му: Как и да е, постави цар над нас. Сега прочее предстанете пред Господа според племената си и според тисящите си.

И рече Самуил на всичките люде: Видите ли оногоз когото избра Господ, че няма подобен нему между всичките люде? И всичките люде викнаха и рекоха: Да е жив царят! И каза Самуил на людете устава на царството, и написа го в книга, и положи го пред Господа. И отпусна Самуил всичките люде, всекиго в дома му.

Така и Саул отиде в дома си в Гавая; и отиде с него там полк от силни мъже на които сърдцата беше склонил Бог. Но лоши человеци рекоха: Как ще ни избави той? И презираха го, и не му приносяха дарове; а той се правеше глух.

И дойде Дух Божий върх Саула като чу онези думи; и разпали се гневът му твърде много. И взе две говеда, и като ги наряза на части прати ги по всичките предели на Израиля с ръката на вестителите, и думаше: Който не излезе след Саула и след Самуила, така ще бъде на говедата му. И нападна страх Господен на людете; и излязоха като един человек.

И рекоха людете Самуилу: Кой е онзи що рече: Саул ли ще се възцари над нас? Предайте мъжете да ги убием.

И отидоха всичките люде в Галгал, и направиха там Саула цар пред Господа в Галгал, и пожъртвуваха там примирителни жъртви пред Господа; и развеселиха се там Саул и всичките Израилеви мъже твърде много.

Но когато видяхте че дойде против вас Наас царят на Амоновите синове, рекохте ми: Не; но цар да царува над нас, - тогаз когато Господ Бог ваш ви беше цар. Сега прочее, ето царя когото избрахте, когото искахте! и, ето, Господ постави цар над вас. Ако се боите от Господа, и му служите, и слушате гласа му, и не се подигате против повелението Господне тогаз и вие и онзи цар който царува над вас ще ходите след Господа Бога вашего. Ако ли не слушате гласа Господен, но се подигнете против повелението Господне, тогаз ръката Господня ще бъде против вас и против отците ви.

И рекоха всичките люде Самуилу: Помоли се за рабите си на Господа Бога твоего, за да не умрем; защото върх всичките си грехове притурихме това зло да искаме за себе си цар. И рече Самуил на народа: Не бойте се: вие сторихте всичко това зло; но да се не уклоните от вслед Господа, а служете Господу с все сърдце;

Но ако следвате да правите злото, и вие и царят ви ще погинете.

И чака седем дни, според определеното от Самуила време; но Самуил не беше дошел в Галгал; и людете се разпръсваха от при него. И рече Саул: Донесете тука при мене всесъжението и примирителните приношения. И принесе всесъжение. И като свърши приношението на всесъжението, ето, Самуил дойде; и излезе Саул да го посрещне и да го поздрави. И рече Самуил: Що стори ти? И отговори Саул: Понеже видях че людете се разпръсваха от мене, и ти не дойде в определените дни, а Филистимците се събираха в Михмас, за това рекох: Сега ще слязат Филистимците против мене в Галгал, а пък аз не съм направил молба към Господа; и тъй, дързнах и принесох всесъжението. И рече Самуил Саулу: Безумие си сторил ти: не упази повелението на Господа Бога твоего което ти заповяда; защото сега Господ щеше да укрепи царството ти над Израиля до века. Но сега царството ти няма да се утвърди: Господ потърси за себе си человека според сърдцето си, и определи го да е княз над людете му, понеже ти не упази онова което ти заповяда Господ.

И рече Самуил: Да ли са угодни Господу всесъженията и жъртвите както послушването на гласа Господен? Ето, послушването е по-добро от жъртвата: покоряването, от тлъстината на овни. Защото непокоряването е като греха на чародеянието, и упорството като нечестието и идопоклонството. Понеже ти отхвърли словото Господне, и той те отхвърля да не си цар.

И рече Саул Самуилу: Съгреших; защото престъпих повелението Господне и твоите думи, понеже се убоях от людете, и послушах техния глас. Сега прочее прости, моля, съгрешението ми, и върни се с мене за да се поклоня Господу. А Самуил рече Саулу: Не ща да се върна с тебе; защото ти отхвърли словото Господне, и Господ те отхвърли да не си цар над Израиля.

Тогаз взе Самуил рога с елея та го помаза всред братята му; и дойде Дух Господен на Давида от онзи ден и после. Тогаз стана Самуил та си отиде в Рама.

И след това, сърдцето на Давида се разтрепера понеже отряза полата на Саула. И рече на мъжете си; Да ми не даде Господ да направя това нещо на господаря си, помазаника Господен, да туря ръката си на него; защото е помазаник Господен. И възбрани Давид мъжете си с тези речи, и не ги остави да станат против Саула. А Саул стана от пещерата та отиде по пътя си. И след това стана Давид та излезе от пещерата, и извика отзад Саула и рече: Господарю мой царю! И когато погледна Саул отзаде си, Давид се наведе с лицето си до земята та му се поклони.

И сега, ето, познавам че наистина ти ще се възцариш, и царството Израилево ще се утвърди в ръката ти. Сега прочее закълни ми се в Господа че няма да изтребиш семето ми след мене, и че няма да погубиш името ми от дома на отца ми. И закле се Давид Саулу. И отиде си Саул в дома си; а Давид и мъжете му възлязоха в крепостта.

А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може тури ръка на помазаника Господен и да е неповинен? И рече още Давид: Жив Господ, Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в бран и ще се свърши. Да ми не бъде от Господа да туря ръка на помазаника Господен! Но вземи сега, моля, копието което е при главата му, и кърчага с водата, та да си отидем. И тъй, взе Давид копието и кърчага с водата от при главата на Саула та си отидоха; и никойй не видя, и никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях.

И рече му Давид: Как се не убоя ти да простреш ръката си за да убиеш помазаника Господен? И повика Давид едного от момците и рече: Пристъпи, нападни върх него. И порази го, и умря. И рече му Давид: Кръвта ти на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе като рече: Аз убих помазаника Господен.

И дойдоха Юдините мъже та помазаха Давида за цар над Юдиния дом. И известиха Давиду и рекоха: Мъжете на Явис-галаад бяха които погребоха Саула.

Като се изпълнят дните ти и заспиш с отците си, ще въздигна семето ти след тебе което ще излезе из утробата ти, и ще утвърдя царството му. Той ще съгради дом за името ми; и аз ще утвърдя престола на царството му в век. Аз ще му бъда отец, и той ще ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга на мъже и с биения на человечески синове; но милостта ми няма да се отнеме от него както я отнех от Саула когото отмахнах от лицето ти. И ще се утвърди домът ти и царството ти пред тебе до века: престолът ти ще бъде утвърден в век. По всички тези думи и по всичко това видение, така говори Натан Давиду.

И царува Давид над всичкия Израил; и правеше Давид съд и правда на всичките си люде.

Бог Израилев ми рече, Скалата Израилева говори: Този който владее над человеци нека е праведен, Който владее с страх Божий;

И известиха на царя и рекоха: Ето Натан пророка. И като влезе той пред царя, поклони се на царя с лице до земята.

И взе Садок свещеникът рога с елея от скинията та помаза Соломона. И възтръбиха с тръбата; и рекоха всичките люде: Да е жив цар Соломон! И възлязоха всичките люде след него; и свиреха людете с свирки, и веселеха се с голямо веселие, и земята се разсядаше от гласовете им.

И възлюби Соломон Господа, и ходеше в повеленията на отца си Давида; само жъртвуваше и кадеше на високите места. И отиде царят в Гаваон за да принесе жъртва там; защото той бе голямото високо място: тисяща всесъжения принесе Соломон на онзи олтар.

А Господ се яви в Гаваон Соломону в сън през нощ; и рече Бог: Искай що да ти дам. А Соломон рече: Ти направи голяма милост на раба си Давида отца ми, понеже ходи пред тебе с истина, и с правда, и с сърдечна правота с тебе; и ти за него упази тази голяма милост, и даде му син да седне на престола му както този ден. И сега, Господи Боже мой, ти направи раба си цар вместо Давида отца ми; и аз съм момче малко; не зная как да излизам и да влизам. И рабът ти е вред твоите люде които си ти избрал, люде много които от множеството не могат да се изброят нито да се сметнат. Дай прочее на раба си сърдце разумно за да съди людете ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди този голям твой народ? И угодно биде това слово Господу, че Соломон поиска това нещо. И рече му Бог: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си много дни, и не поиска за себе си богатство, и не поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разумяваш съд, ето, направих според словото ти: ето, дадох ти сърдце мъдро и разумно, щото не е бил преди тебе подобен тебе, нито подир тебе ще възстане подобен тебе. А още ти дадох каквото не си искал, и богатство и слава, щото между царете не ще да има подобен тебе в всичките ти дни. И ако ходиш в пътищата ми, и пазиш повеленията ми и заповедите ми, както ходи отец ти Давид, тогаз ще продължа дните ти.

И застана Соломон пред олтаря Господен, пред всичкото Израилево събрание, и разпростря ръцете си към небето и рече: Господи Боже Израилев, няма Бог подобен тебе на небето горе и на земята долу, ти който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,

И възвеличи се цар Соломон повече от всичките земни царе с богатство и премъдрост.

А възлюби цар Соломон, освен Фараоновата дъщеря, много чужди жени, Моавки, Амонки, Едомки, Сидонки, Хетейки, от народите за които Господ рече на Израилевите синове: Не влазяйте при тях, нито те да влазят при вас, за да не преклонят сърдцата ви след боговете си. При тях Соломон се прилепи с рачение. И имаше седемстотин жени княгини, и триста наложници; и жените му обърнаха сърдцето му; защото когато остаря Соломон, жените му обърнаха сърдцето му след други богове; и сърдцето му не беше съвършено с Господа неговия Бог както сърдцето на отца му Давида. И ходи Соломон след Астарта богинята на Сидонците, и след Мелхома мерзостта на Амонците. И стори Соломон зло пред Господа, и не ходи съвършено след Господа както Давид отец му. Тогаз съгради Соломон високо място на Хамоса мерзостта на Моава в гората която е срещу Ерусалим, и на Молоха мерзостта на Амоновите синове. И така направи за всичките си чужди жени които кадяха и жъртвуваха на боговете си.

И разгневи се Господ на Соломона понеже сърдцето му се отвърна от Господа Бога Израилева който му се яви два пъти та му заповяда за това нещо, да не отхожда никак след други богове; но той не упази онова което Господ заповяда. За това рече Господ Соломону: Понеже се намери това в тебе, и ти не упази завета ми и повеленията ми които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на раба ти.

И дойде Иеровоам и всичките люде при Ровоама в третия ден, както бе говорил царят и рекъл: Върнете се при мене в третия ден. И отговори царят на людете жестоко, и остави съвета на старейшините който му дадоха, и говори им според съвета на младите и рече: Отец ми направи тежък ярема ви, но аз ще приложа на ярема ви: отец ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа с скорпии.

И направи домове на високите места, и направи свещеници от най-долните люде, които не бяха от Левийните синове. И направи Иеровоам праздник в осмия месец, в петнадесетия ден на месеца, както праздника който става в Юда, и приносяше жъртва на олтаря. Така направи в Ветил, и жъртвуваше на телетата които направи; и настани в Ветил свещениците на високите места които направи.

И когато чу цар Иеровоам словото на Божия человек което извика към олтаря в Ветил, простря ръката си от олтаря и рече: Хванете го. И изсъхна ръката му която простря върх него, щото не можа да я повърне към себе си. И разседна се олтарът, и разсипа се пепелът от олтаря, според знамението което даде человекът Божий чрез словото Господне.

След това Иеровоам не се повърна от лошия си път, но направи пак от най-долните люде свещеници на високите места: който искаше посвещаваше го, и биваше свещеник на високите места. И стана това нещо грях на дома Иеровоамов, за да го изтреби и погуби от лицето на земята.

но ти надмина в злото всички които са били преди тебе, защото отиде ти та си направи други богове и леяни идоли, за да ме прогневиш и да ме отхвърлиш зад гърба си, заради това, ето, ще докарам зло на Иеровоамовия дом, и ще изтребя от Иеровоамовите всичко до крак, затворения и оставения в Израил, и ще помета вслед Иеровоамовия дом както помита някой гноя доде не остане.

И ще предаде Израиля заради греховете на Иеровоама, който съгреши, и който направи Израиля да съгреши.

И в осемнадесетото лето на царуването на Иеровоама Наватовия син, въцари се Авия над Юда. Три години царува в Ерусалим. И името на майка му бе Мааха, дъщеря на Авесалома. И ходи в всичките грехове на отца си които стори пред него; и не бе сърдцето му съвършено с Господа Бога негов както сърдцето на Давида отца му.

И направи Аса което бе право пред Господа, както Давид отец му. И отмахна от земята мъжеложците, и дигна всичките идоли които направиха отците му. А още и майка си Мааха, и нея отхвърли от да е царица, понеже направи идол на Ашера; и насече Аса нейния идол та го изгори при потока Кедрон. Но високите места не се отмахнаха: сърдцето обаче на Аса бе съвършено с Господа в всичките му дни.

И въцари се Надав Иеровоамовът син над Израиля в второто лето на Аса царя на Юда, и царува над Израиля две години. И стори зло пред Господа, и ходи в пътя на отца си, и в греха му чрез който направи Израиля да съгреши.

за греховете на Иеровоама който съгреши, и чрез които направи Израиля да съграши, и заради прогневението с което прогневи Господа Бога Израилева.

В третото лето на Аса Юдиния цар въцари се Вааса Ахиевът син над всичкия Израил в Терса; и царува двадесет и четири години. И направи зло пред Господа, и ходи в пътя на Иеровоама, и в греха му чрез който направи Израиля да съгреши.

Който Ваасов умре в града, псетата ще го изядат; и който негов умре в полетата, небесните птици ще го изядат.

И чрез Ииуя пророка, Ананиевия син, биде слово Господне против Вааса и против дома му, и поради всичките злини които направи пред Господа, понеже го прогневи с делата на ръцете си та стана както дома на Иеровоама, още и защото го порази.

И изтреби Зимрий всичкия дом на Вааса, според словото Господне което говори против Вааса чрез Ииуя пророка за всичките грехове на Вааса, и за греховете на сина му Ила които съгрешиха, и чрез които направиха Израиля да съгреши, понеже разгневиха Господа Бога Израилева с суетите си.

И като видя Зимрий че се облада градът, влезе в вътрешния царски дом та изгори върх себе си царския дом с огън, и умря, за греховете си които съгреши, понеже стори зло пред Господа, и ходи в пътя на Иеровоама и в греха му що стори той като направи Израиля да съгреши.

И стори Амрий зло пред Господа, и стори по-зло от всичките що бяха преди него, и ходи в всичките пътища на Иеровоама Наватовия син, и в неговия грях чрез който направи Израиля да съгреши, понеже разгневиха Господа Бога Израилева с суетите си.

И стори Ахаав Амриевът син зло пред Господа повече от всичките които бидоха преди него. И като че беше малко това дето да ходи в греховете на Иеровоама Наватовия син, и взе още за жена Иезавел дъщерята на Етваала Сидонския цар, и отиде та служи на Ваала и му се поклони. И възстави требище на Ваала вътре в Вааловия дом който съгради в Самария. И направи Ахаав Ашера; и от всичките Израилеви царе които бидоха преди него Ахаав направи повече за да прогневи Господа Бога Израилева.

защото когато Иезавел изтреби пророците Господни, Авдия взе сто пророци та ги скри, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и хранеше ги с хляб и вода.)

И като видя Ахаав Илия, рече му Ахаав: Ти ли си който смущаваш Израиля? А той рече: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте заповедите Господни, и отиде ти след Ваалимите. Сега прочее проводи и събери при мене всичкия Израил на гората Кармил, и пророците Ваалови четиристотин и петдесет, и четирите стотин пророци на Ашера които ядат на Иезавелината трапеза.

И възвести Ахаав на Иезавел всичко що направи Илия, и как изби с меч всичките пророци. И проводи Иезавел вестител на Илия и рече: Така да направят боговете, и така да притурят, ако утре около този час не направя живота ти както живота на едного от тях.

И биде слово Господне към Илия Тесвиеца и рече: Стани, слез да посрещнеш Ахаава Израилевия цар който живее в Самария; ето, той е в лозето на Навутея дето слезе да го наследи. И ще му говориш и речеш: така говори Господ: Уби ли ти, а още наследва ли ти? И ще му говориш и речеш: Така говори Господ: На мястото дето псетата лизаха кръвта на Навутея, ще лижат псетата кръвта ти, ей, твоята. И рече Ахаав Илию: Намери ли ме ти, враже мой? И отговори: Намерих те; защото продаде ти себе си за да правиш зло пред Господа. Ето, говори Господ, аз ще докарам зло върх тебе, и ще помета след тебе, и ще изтребя на Ахаава всичко до крак, и затворения и оставения в Израил; и ще направя дома ти както дома на Иеровоама Наватовия син, и както дома на Вааса Ахииния син, заради прогневането с което ме ти прогневи, и направи ти Израиля да съгреши. И за Иезавел още говори Господ и каза: Псетата ще изядат Иезавел при предстението на Иезраел. Който Ахаавов умре в града, псетата ще го изядат; и който умре в полето, птиците небесни ще го изядат.

Никой наистина не биде подобен Ахааву, който продаде себе си за да прави което е лошо пред Господа както го подбуждаше Иезавел жена му. И направи много мерзости като следваше идолите, по всичко както правеха Аморейците които Господ изгони от лицето на Израилевите синове. И като чу Ахаав тези думи, раздра дрехите си, и тури вретище на снагата си, и пости, и лежеше обвит в вретище, и ходеше внимателно. И биде слово Господне към Илия Тесвиеца и рече: Видя ли как се смири Ахаав пред мене? Понеже се смири пред мене, не ща да докарам злото в дните му: в дните на сина му ще докарам злото на дома му.

И измиха колесницата в водоема на Самария, измиха още и оръжията му; и лизаха псетата кръвта му според словото Господне което говори. А останалите деяния на Ахаава, и всичко що направи, и слоновният дом който съгради, и всичките градове които направи, не са ли писани в Книгата на Летовниците на Израилевите Царе?

И ходи в всичките пътища на Аса отца си: не се уклони от тях, и правеше което бе право пред Господа. Високите обаче места не се отмахнаха: людете жъртвуваха още и кадяха по високите места. И имаше мир Иосафат с Израилевия цар.

Охозия Ахаавовий син се въцари над Израиля в Самария в седемнадесетото лето на Иосафата Юдиния цар, и царува две години над Израиля. И стори зло пред Господа, и ходи в пътя на отца си, и в пътя на майка си, и в пътя на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши; защото служи Ваалу и поклони му се, и прогневи Господа Бога Израилева по всичко що стори отец му

И рече му: Така говори Господ: Понеже си пратил вестители да попитат Ваал-зевува Акаронския бог, като че нямаше Бог в Израил за да искаш словото му, за това няма да слезеш от одъра на който си възлезъл, но непременно ще умреш. И умре според словото Господне което говори Илия; и въцари се вместо него Иорам в второто лято на Иорама Иосафатовия син, царя Юдин; понеже нямаше син.

А Иорам Ахаавовът син се въцари над Израиля в Самария, в осемнадесетото лято на Иосафата Юдинин цар; и царува дванадесет години. И стори зло пред Господа, но не както баща му и майка му; защото дигна кумира на Ваал който бе направил баща му. Но беше прилепен у греховете на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши: не се отдалечи от тях.

И в петото лято на Иорама сина на Ахаава Израилевия цар, когато царуваше Иосафат над Юда, въцари се Иорам синът на Иосафата Юдиния цар. На възраст тридесет и две години бе когато се въцари, и царува осем години в Ерусалим. И ходи в пътя на Израилевите царе както направи Ахаавовът дом, защото Ахаавова дъщеря беше жена му; и направи зло пред Господа.

На възраст двадесет и две години бе Охозия когато се въцари, и царува една година в Ерусалим. И името на майка му бе Готолия, дъщеря на Амрия Израилевия цар. И ходи в пътя на Ахаавовия дом, и направи той зло пред Господа както Ахаавовът дом, защото бе зет на Ахаавовия дом.

И когато дойде, ето, началниците на воинството седеха; и рече: Имам слово към тебе, о началниче. И рече Ииуй: Към кого от всички нас? А той рече: Към тебе, началниче. И стана та влезе в дома; и изля елея на главата му и рече му: Така говори Господ Бог Израилев: Помазах те цар над людете Господни, над Израиля. И ще поразиш дома на господаря си Ахаава, за да отмъстя кръвта на рабите си пророците, и кръвта на всичките раби Господни, от ръката на Иезавел; защото всичкий Ахаавов дом ще се изтреби; и ще погубя от Ахаава всичко до крак, и затворения и оставения в Израил;

И дойде Ииуй в Иезраел; и като чу Иезавел тегли стивие на очите си, и украси главата си та надникна през прозореца. И, като влизаше в портата Ииуй, тя рече: Има ли мир Зимрий, убийцата на господаря си? А той подигна лицето си към прозореца и рече: Кой е с мене? кой? и надникнаха към него двама трима скопци. И рече: Хвърлете я долу. И хвърлиха я долу; и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я стъпка. И като влезе та яде и пи рече: Идете да видите сега тази проклета и я погребете, защото е царска дъщеря. И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен лоба, и нозете, и дланите на ръцете. И върнаха се та му известиха. А той рече: Това е словото Господне което говори чрез раба си Илия Тесвиеца и рече: В нивата на Иезраел ще изядат псетата плъттта на Иезавел; и трупът на Иезавел ще бъде като гной по лицето на полето в нивата на Иезраел, щото да не рекат: Тая е Иезавел.

Тогаз събра Ииуй всичките люде та им рече: Ахаав работи на Ваала малко: Ииуй ще му работи много. Сега прочее повикайте ми всичките пророци на Ваала, всичките му служители, и всичките му жреци: нека не отсъствува никой, защото имам голяма жъртва на Ваала: всеки който отсътствува няма да остане жив. Но Ииуй направи това с измама, с намерение да изтреби Вааловите служители. И рече Ииуй: Прогласете тържество за Ваала. И прогласиха. И проводи Ииуй по всичкия Израил, та дойдоха всичките Ваалови служители; и не остана никой да не дойде. И дойдоха в дома на Ваала; и напълни се Вааловът дом от край до край. И рече на одеждохранителя: Извади одежди за всичките Ваалови служители. И извади им одежди. И влезе Ииуй и Ионадав Рихавовът син у Вааловия дом; и рече на Вааловите служители: Изпитайте та вижте да няма с вас никой от рабите на Иеова, но само служителите на Ваала. И когато влязоха за да принесат жъртви и всесъжения, Ииуй нареди вън осемдесет мъже, и рече: Който остави да избегне някой от человеците които аз приведох в ръцете ви, животът му ще бъде вместо неговия живот.

и строшиха идола на Ваала, и съсипаха Вааловия дом, и направиха го гноище дори до този ден.

Но не внима Ииуй да ходи с всичкото си сърдце в закона на Господа Бога Израилева: не се отдалечи от греховете на Иеровоама който направи Израиля да съгреши.

И видя, и, ето, царят стоеше при стълпа по обичаю, и началниците и тръбите при царя; и всичките люде от земята се радваха и тръбяха с тръбите. И раздра Готолия дрехите си и извика: Съзаклятие! съзаклятие!

И правеше Иоас което бе право пред Господа в всичките си дни в които го наставляваше Иодай свещеникът. Високите обаче места не се отмахнаха: людете жъртвуваха още и кадяха по високите места.

В двадесет и третото лето на Иоаса Охозиевия син Юдиния цар, въцари се Иоахаз Ииуевът син над Израиля в Самария, и царува седемнадесет години. И направи зло пред Господа, и последва греховете на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши: не се отдалечи от тях.

В тридесет и седмото лето на Иоаса Юдиния цар въцари се Иоас Иоахазовът син над Израиля в Самария, и царува шестнадесет години. И направи зло пред Господа: не се отдалечи от всичките грехове на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши: в тях ходи.

В второто лето на Иоаса Иоахазовия син, царя Израилев, въцари се Амасия синът Иоасов, Юдиния цар. Двадесет и пет години на възраст бе когато се въцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иоадана от Ерусалим. И направи което бе право пред Господа, но не както Давид отец му: направи по всичко що бе направил баща му Иоас. Високите обаче места не се отмахнаха: людете жъртвуваха още и кадяха по високите места.

В петнадесетото лето на Амасия сина на Иоаса, Юдиния цар, въцари се в Самария Иеровоам синът на Иоаса, Израилевия цар, и царува години четиридесет и една. И направи зло пред Господа: не се отдалечи от всичките грехове на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши.

В двадесет и седмото лето на Иеровоама Израилевия цар въцари се Азария синът на Амасия, Юдиния цар. Шестнадесет години на възраст беше когато се въцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Иехолия, от Ерусалим. И направи което бе право пред Господа, по всичко що беше сторил баща му Амасия. Но високите места не се отмахнаха: людете още жъртвуваха и кадяха по високите места. И порази Господ царя; и той беше прокажен до деня на смъртта си, и живееше в отделна къща. А над дома бе Иотам царевът син; и той съдеше людете на земята.

В тридесет и осмото лето на Азария Юдиния цар, Захария Иеровоамовът син се въцари над Израиля в Самария, и царува шест месеца. И направи зло пред Господа както направиха отците му; не се отдалечи от греховете на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши.

И въцари се Салум Явисовът син в тридесет и деветото лето на Озия Юдиния цар, и царува един месец в Самария. И възлезе Манаим Гадиинът син от Терса та дойде в Самария, и порази Салума Явисовия син в Самария, и уби го та се въцари вместо него.

В тридесет и деветото лето на Азария Юдиния цар Манаим Гадиинът син се въцари над Израиля, и царува десет години в Самария. И направи зло пред Господа: не се отдалечи въ всичките си дни от греховете на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши.

В петдесетото лето на Азария Юдиния цар Факия Манаимовът син се въцари над Израиля в Самария, и царува две години. И направи зло пред Господа: не се отдалечи от греховете на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши.

В петдесет и второто лето на Азария Юдиния цар Факей Ромелиевът син се въцари над Израиля в Самария и царува двадесет години. И направи зло пред Господа: не се отдалечи от греховете на Иеровоама Наватовия син който направи Израиля да съгреши.

Във второто лето на Факея Ромелиевия син, Израилевия цар, въцари се Иотам, синът на Озия, Юдиния цар. Двадесет и пет години на възраст беше когато се въцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; и името на майка му бе Иеруса Садокова дъщеря. И направи което бе право пред Господа: направи по всичко каквото бе направил Озия баща му. Но високите места не се отмахнаха: людете още жъртвуваха и кадяха по високите места. Той съгради високите двери на дома Господен.

В седемнадесетото лето на Факея Ромелиевия син въцари се Ахаз синът на Иотама Юдиния цар. Двадесет години на възраст бе Ахаз когато се въцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не направи което бе право пред Господа Бога своего както Давид отец му, но ходи в пътя на Израилевите царе, и даже преведе сина си през огъня според мерзостите на езичниците които изпъди Господ от лицето на Израилевите синове. И жъртвуваше и кадеше по високите места, и по върховете и под всяко зелено дърво.

В дванадесетото лето на Ахаза Юдиния цар въцари се Осия синът на Ила в Самария над Израиля, и царува девет години. И направи зло пред Господа, но не както Израилевите царе които бяха преди него.

И в третото лето на Осия сина на Ила, Израилевия цар, въцари се Езекия синът на Ахаза, Юдиния цар. Двадесет и пет години беше на възраст когато се въцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря. И направи което бе право пред Господа по всичко що направи Давид отец му. Той съсипа високите места, и изтроши кумирите, и изсече Ашерите, и съкруши медната змия която направи Мойсей, (защото дори до онези дни синовете Израилеви й кадяха,) и нарече я Нехущан. На Господа Бога Израилева упова; и не биде след него подобен нему между всичките Юдини царе, но нито между онези които бяха преди него; защото се прилепи при Господа: не се отдалечи от след него, но упази заповедите му, които Господ заповяда Мойсею.

И проводи Езекия Юдинът цар на Асирийския цар в Лахис и рече: Съгреших: върни се от мене: каквото туриш върх мене, ще го нося. И тури Асирийският цар на Езекия Юдиния цар триста таланта сребро и тридесет таланта злато. И даде му Езекия всичкото сребро колкото се намери в дома Господен и в съкровищата на царския дом. В онова време разкова Езекия златото от дверите на храма Господен и от стълповете които той, Езекия Юдинът цар, бе покрил с злато, и го даде на Асирийския цар.

И послуша ги Езекия, и показа им всичкия дом на многоценните си вещи, среброто, златото, и ароматите, и многоценните масла, и всичката си оръжница, и всичко каквото се намираше в съкровищата му: не остана нещо в дома му нито под всичкото му владение което Езекия не им показа. Тогаз дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Що говорят тези человеци? И от де дойдоха при тебе? И рече Езекия: От далечна земя идат, от Вавилон. А той рече: Що видяха в дома ти? И отговори Езекия: Видяха всичко що има в дома ми: няма нещо в съкровищата ми което не им показах. Тогаз рече Исаия Езекию: Слушай словото Господне: Ето, идат дни в които всичко що е в дома ти, и каквото отците ти са събрали до този ден, ще се пренесе у Вавилон: няма да остане нищо, говори Господ.

Дванадесет години на възраст бе Манасия когато се въцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим; и името на майка му бе Ефсива. И стори зло пред Господа според мерзостите на езичниците които изпъди Господ от лицето на Израилевите синове. И съгради пак високите места които баща му Езекия бе разорил, и въздигна олтари Ваалу, и направи Ашера както направи Ахаав Израилевът цар; и поклони се на всичкото небесно войнство и служи им. И съгради олтари в дома Господен за който Господ рече: В Ерусалим ще туря името си. И съгради олтари на всичкото небесно войнство вътре в двата двора на дома Господен. И преведе сина си през огъня, още правеше прокобения и гатания, и употребяваше бесовъпрошатели и вълшебници: той направи голямо зло пред Господа та го прогневи. И постави ваяното на Ашерата което направи в дома за който Господ рече на Давида и на Соломона сина му: В този дом, и в Ерусалим който избрах от всичките Израилеви племена, ще положа името си в век;

Още и кръв неповинна изля Манасия твърде много додето напълни Ерусалим от край до край, освен греха му с който направи да съгреши Юда като стори той зло пред Господа.

Двадесет и две години на възраст бе Амон когато се въцари, и царува две години в Ерусалим; и името на майка му бе Месулемета, дъщеря на Аруса от Иотева. И стори зло пред Господа както стори баща му Манасия. И ходи в всичките пътища в които ходи баща му, и служи на идолите на които служеше баща му, и поклони им се. И остави Господа Бога на отците си, и не ходи в пътя Господен.

Осем години на възраст бе Иосия когато се въцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година; и името на майка му бе Иедида, дъщеря на Адаия от Васкат. И стори което бе право пред Господа, и ходи във всичките пътища на Давида отца си, и не се уклони на дясно или на ляво.

И рече Хелкия великият свещеник на Сафана писеца: Намерих книгата на закона в дома Господен. И даде Хелкия книгата на Сафана, та я прочете. И отиде Сафан писецът при царя, и занесе дума на царя и рече: Рабите ти събраха среброто което намериха в дома, и го предадоха в ръката на онези които правят работата, които настояват в дома Господен. И извести Сафан писецът на царя и рече: Хелкия свещеникът ми даде книга. И прочете я Сафан през царя. И като чу царят думите на книгата на закона раздра дрехите си. И заповяда царят на Хелкия свещеника, и на Ахикама Сафановия син, и на Аховора Михеиния син, и на Сафана писеца, и на Асаия царския слуга и рече: Идете, попитайте Господа за мене, и за людете, и за всичкия Юда заради думите на тази книга която се намери, защото е голям гневът Господен разпаленият против нас, понеже отците ни не послушаха думите на тази книга та да правят според всичкото що е писано заради нас.

И олтарите които бяха върх покрива на Ахазовата горница, които направиха Юдините царе, и олтарите които направи Манасия в двата двора на дома Господен, събори ги царят и свали ги от там и хвърли праха им в потока Кедрон. И високите места които бяха пред Ерусалим, които бяха от дясно на гората на развращението, които съгради Соломон Израилевът цар за Астарта мерзостта на Сидонците, и за Хамоса мерзостта на Моавците, и за Мелхома мерзостта на Амоновите синове, оскверни царят. И съкруши изтуканите, и изсече Ашерите, и напълни местата им с человечески кости.

Отмахна още Иосия и бесовъпрошателите, и вълшебниците, домашните идоли, и кумирите, и всичките мерзости които се видяха в Юдината земя и в Ерусалим, за да свърши думите на закона, писаните в книгата която намери Хелкия свещеникът в дома Господен. И подобен нему не е бил преди него цар който да се е обърнал към Господа с всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, според всичкия Мойсеев закон; нито настана след него подобен нему. Но Господ не се повърна от яростта на големия си гняв, защото се разпали гневът му против Юда заради всичките прогневения с които го прогневи Манасия.

Двадесет и три години на възраст бе Иоахаз когато се въцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Иеремия от Ливна. И стори зло пред Господа според всичко що направиха отците му.

Двадесет и пет години бе на възраст Иоаким когато се въцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и името на майка му бе Зевуда, дъщеря на Федая от Рума. И направи зло пред Господа според всичко що направиха отците му.

Осемнадесет години бе на възраст Иоахин когато се въцари, и царува три месеца в Ерусалим; и името на майка му бе Неуста, дъщеря на Елнатана от Ерусалим. И направи зло пред Господа по всичко що направи баща му.

И извади от там всичките съкровища на дома Господен и съкровищата на царския дом, и съсече всичките златни съсъди които направи Соломон Израилевът цар в храма Господен, както говори Господ. И пресели всичкия Ерусалим, и всичките князове, и всичките силни юнаци, десет тисящи пленници, и всичките дърводелци и ковачи: не остана освен по-сиромашката част от людете на земята. И пресели Иоахина у Вавилон; и майката на царя, и жените цареви, и скопците му, и силните на земята заведе пленници от Ерусалим у Вавилон, и всичките силни мъже седем тисящи, и дърводелците и ковачите, тисяща, всичките юнаци ратници; и заведе ги Вавилонският цар пленници у Вавилон.

Двадесет и една година бе на възраст Седекия когато се въцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и името на майка му бе Амитала, дъщеря на Иеремия от Ливна. И стори зло пред Господа по всичко що направи Иоаким. Защото от гнева на Господа който се разгневи на Ерусалим и на Юда доде ги отхвърли от лицето си стана това да се подигне Седекия против Вавилонския цар.

И хванаха царя та го заведоха при Вавилонския цар в Ривла; и изрекоха осъждение против него. И посякоха синовете на Седекия пред очите му, и избодоха очите на Седекия, и като го вързаха с окови заведоха го у Вавилон.

Така умря Саул за беззаконието си което стори Господу, против словото Господне което не упази, а още защото бе потърсил бесовъпрошател за да се допита, а Господа не попита; затова го умъртви, и върна царството към Давида, Иесеевия син.

Тогаз се събра всичкий Израил при Давида в Хеврон и рекоха: Ето, кост твоя и плът твоя сме. И по-напред още, когато Саул царуваше, ти беше който извождаше и въвождаше Израиля, и на тебе рече Господ Бог твой: Ти ще пасеш людете ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над людете ми Израиля.

А Господ Бог Израилев избра мене от всичкия ми бащин дом за да съм цар над Израиля во век; защото избра Юда княз, а от дома Юдин избра дома на отца ми, и между синовете на отца ми благоизволи да направи мене цар над всичкия Израил. И от всичките ми синове, (защото Господ ми даде много синове) избра Соломона сина ми за да седне на престола на царството Господне, над Израиля;

и рече ми: Соломон син ти, той ще съгради дома ми и дворовете ми; защото го избрах да ми е син, и аз ще му бъда отец. И ще утвърдя царството му до века ако остане постоян за да върши заповедите ми и съдбите ми както в този ден. Сега прочее, пред всичкия Израил, пред събранието Господне, и в ушите на Бога нашего, говоря ви: Пазете и търсете всичките заповеди на Господа Бога вашего, да наследите тази добра земя, и да я оставите после от вас наследие на синовете си за всегда.

Така Давид Иесеевът син царува над всичкия Израил. И времето в което царува над Израиля бе четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три царува в Ерусалим. И умря в добра старост, сит от дни, богатство, и слава; и въцари се вместо него Соломон син му.

И укрепи се Соломон Давидовът син на царството си; и Господ Бог негов бе с него и крайно го възвеличи. И говори Соломон на всичкия Израил, на тисященачалниците и стоначалниците, и на съдиите, и на всичките князове от всичкия Израил, началниците на отечествията; и отидоха Соломон и всичкото събрание с него на високото място което е в Гаваон; защото там беше скинията на събранието Божие която Мойсей рабът Господен направи в пустинята. А Давид беше възнесъл ковчега Божий от Кириатиарим, дето му бе приготвил Давид, защото бе поставил шатър за него в Ерусалим.

И застана Соломон пред олтаря Господен, срещу всичкото Израилево събрание, и простря ръцете си. Защото Соломон направи меден подстав, който имаше пет лакти дължина, и пет лакти ширина, и три лакти височина; и положи го всред двора, и застана на него та падна на коленете си пред всичкото Израилево събрание, и простря ръцете си към небето. И рече: Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на тебе който пазиш завета и милостта към рабите си които ходят пред тебе с всичкото си сърдце,

И като свърши Соломон да се моли, слезе огън от небето та изпояде всесъженията и жъртвите, и слава Господня изпълни дома. И не можаха свещениците да влязат в дома Господен, защото слава Господня изпълни дома Господен. А всичките Израилеви синове, като гледаха огъня че слази и славата Господня над дома, преклониха лице до земята върх помоста та се поклониха и прославиха Господа защото е благ, защото е въ век милостта му. Тогаз царят и всичките люде принесоха жъртви пред Господа. И пожре цар Соломон жъртва, двадесет и две тисящи говеда и сто и двадесет тисящи овци: така царят и всичките люде обновиха дома Божий.

И яви се Господ Соломону през нощ и рече му: Послушах молитвата ти, и избрах това място мене за дом за жъртва. Ако заключа небето да не става дъжд, или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако проводя мор между людете си, и людете ми над които се призова името ми смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето ми, и се върнат от лукавите си пътища, тогаз аз ще послушам от небето, и ще простя греха им и изцеля земята им.

И укрепи се цар Ровоам в Ерусалим, и царуваше; защото Ровоам бе на възраст четиридесет и една година когато се въцари, и царува седемнадесет години в Ерусалим, в града който Господ избра от всичките Израилеви племена за да положи името си там. И името на майка му бе Наама Амонка. И стори зло, понеже не оправи сърдцето си за да търси Господа.

И направиха Авия и неговите люде голямо поразение в тях; и паднаха смъртно ранени от Израиля петстотин тисящи избрани мъже.

И в дните на Авия не придоби вече сила Иеровоам, но порази го Господ, и умря.

И направи Аса което бе добро и право пред Господа Бога своего. Защото махна олтарите на чуждите богове и високите места, и изтроши идолите, и изсече Ашерите. И рече на Юда да търсят Господа Бога на отците си, и да изпълняват закона и заповедите му. Махна още от всичките Юдини градове високите места и кумирите на слънцето; и утиши се царството пред него.

Но високите места не се отмахнаха от Израиля; сърдцето обаче на Аса бе съвършено през всичките му дни.

И разгневи се Аса на гледача, и тури го в тъмница, защото се разсърди против него за това. И утесни Аса няколко от людете в онова време.

А в тридесет и деветото лято на царуването на Аса хвана го болест в нозете додето стана болестта му твърде тежка; нито в болестта си обаче потърси Господа, но лекарите.

И Господ бе с Иосафата, понеже ходи в първите пътища на Давида отца си и не потърси Ваалимите, но Бога на отца си потърси, и в неговите заповеди ходи, а не според делата на Израиля. За това утвърди Господ царството в ръката му; и всичкий Юда даде дарове на Иосафата; и придоби богатство и голяма слава. И възвиси се сърдцето му в пътищата Господни; и още отмахна високите места и Ашерите от Юда.

И Михей рече: чуйте прочее словото Господне: Видях Господа че седи на престола си, и всичкото небесно воинство че предстои около него отдясно и отляво му. И рече Господ: Кой ще прелъсти Ахаава Израилевия цар за да възлезе и да падне в Рамот-галаад? И един говори и рече така, а друг инак. И излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го прелъстя. И рече му Господ: Как? И рече: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И рече Господ: Ще прелъстиш, още и ще сполучиш; излез та направи така. И сега, ето, Господ тури дух лъжлив в устата на тези твои пророци, но Господ говори зло за тебе.

Тогаз се приближи Седекия синът на Ханаана та плесна Михея в ланитата, и рече: През кой път мина духът Господен от мене за да говори на тебе? И рече Михей: Ето, ще видиш в който ден ще влазяш из клет в клет за да се укриеш. И рече Израилевий цар: Хванете Михея та го върнете при Амона градския началник и при Иоаса царския син, и речете: Така говори царят: Турете тогоз в тъмницата, и хранете го с хляб печален и с вода печална доде се върна с мир. И рече Михей: Ако наистина се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. И рече: чуйте вие, всички люде.

А един человек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята; а той рече на колесничника: Завърни ръката си та ме изведи из войнството, защото се раних. И сражението стана голямо в онзи ден; а Израилевий цар се удържа на колесницата срещу Сирийците дори до вечерта, и около захождането на слънцето умря.

А след това съедини се Иосафат Юдинът цар с охозия Израилевия цар, на когото делата бяха нечестиви. И съедини се с него за да направят кораби които да идат в Тарсис; и направиха корабите в Есион-гавер. Тогаз Елиезер Додовът син, от Мариса, пророчествува против Иосафата и рече: Понеже си се съединил с Охозия, Господ сътри делата ти. И строшиха се корабите, и не могоха да идат в Тарсис.

Тридесет и две години на възраст бе Иорам когато се въцари, и царува осем години в Ерусалим. И ходи в пътя на Израилевите царе както направи Ахаавовът дом (защото жена му беше Ахаавова дъщеря,) и стори зло пред Господа.

Подигна още Господ против Иорама духа на Филистимците и на Аравяните, които са близо до Етиопяните; и възлязоха против Юда, и се устремиха на него, и разграбиха всичкия имот що се намери в царския дом, и синовете му още, и жените му, щото не му остана друг син освен Иоахаза най-младия от синовете му. И след всичко това порази го Господ в чревата му с болест неизцелима; и като се мина време, след изтичането на две години излязоха чревата от болестта му; и умря с люти боледувания. А людете му не му направиха горене от аромати според горенето за отците му.

четиридесет и две години на възраст бе Охозия когато се въцари, и царува една година в Ерусалим; и името на майка му бе Готолия, дъщеря на Амрия. И той ходи в пътищата на Ахавовия дом; защото съветница му беше майка му за да нечествува. И стори зло пред Господа както Ахаавовът дом; защото след смъртта на баща му, те му бяха съветници за погублението му.

И потърси Охозия; и хванаха го като бе скрит в Самария, и доведоха го при Ииуя; и убиха го; и погребоха го, защото рекоха: Син е на Иосафата който потърси Господа с всичкото си сърдце. И Охозиевътт дом нямаше сила да удържи вече царството.

И като чу Готолия гласа на людете които тичаха и хвалеха царя, дойде при людете в дома Господен, та видя, и, ето, царят стоеше при стълпа си в входа, и началниците и тръбите при царя; и всичките люде от земята се радваха и тръбеха с тръбите, и пееха с музикалните оръдия певците и онези които бяха изкусни да песнопеят: тогаз раздра Готолия дрехите си и рече: Съзаклятие! Съзаклятие!

И направи Иодай завет между себе си и всичките люде и царя че ще бъдат люде Господни. И влязоха всичките люде в дома на Ваала та го събориха, и олтарите му и кумирите му изпотрошиха, а Матана жреца на Ваала убиха пред олтарите. И нареди Иодай службите на дома Господен в ръцете на свещениците, Левитите, които беше Давид разделил над дома Господен за да приносят всесъженията Господни, както е писано в закона на Моисея, с веселие и с песни според Давидовата наредба.

Седем години на възраст бе Иоас когато се въцари, и царува четиридесет години в Ерусалим; и името на майка му бе Савия, от Вирсавее. И стори Иоас което бе право пред Господа в всичките дни на Иодая свещеникът.

И дойде Дух Божий на Захария сина на Йодая свещеника, и застана над людете и рече им: Така говори Бог: Защо престъпвате вие заповедите Господни? Няма да успеете понеже вие оставихте Господа, и той вас остави. И направиха съзаклятие против него та го убиха с камене, с заповед от царя, в двора на дома Господен. И не си науми цар Иоас милостта която му направи Иодай отец му, но уби сина му; и той като умираше рече: Господ да види и да издири.

На двадесет и пет години бе Амасия като се въцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; и името на майка му бе Иоадана, от Ерусалим. И направи което бе право пред Господа, но не с съвършено сърдце.

И след като се уклони Амасия от Господа, направиха съзаклятие против него в Ерусалим, и побягна в Лахис; но проводиха след него в Лахис та го убиха там.

Шестнадесет години на възраст бе Озия когато се въцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Иехолия, от Ерусалим. И направи което бе право пред Господа по всичко що беше сторил отец му Амасия. И търсеше Бога в дните на Захария, който беше вещ в Божиите видения; и колкото време търсеше Господа, Бог му даваше успех.

Но като се укрепи, надигна се сърдцето му в разтление; и направи престъпление против Господа Бога своего, и влезе в храма Господен за да покади над олтаря на темяна. И влезе след него Азария свещеникът, и с него осемдесет свещеници Господни, храбри мъже. И съпротивиха се на цар Озия, и рекоха му: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите синове, освещените да кадят: излез из светилището, защото си направил престъпление; и това не ще ти бъде за слава от Господа Бога. А Озия, като имаше в ръката си кадилница за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, излезе проказата на челото му пред свещениците в дома Господен, близу при олтаря на темяна. И погледна на него Азария първосвещеникът и всичките свещеници, и, ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят от там; и даже сам той побърза да излезе, защото го порази Господ. И прокажен беше цар Озия дори до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща прокажен, понеже беше отбит от дома Господен; а над царския дом бе Иотам син му, и съдеше людете на земята.

На двадесет и пет години бе Иотам когато се въцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Иеруса, Садокова дъщеря. И направи което бе право пред Господа по всичко що стори баща му Озия; не влезе обаче в храма Господен. И людете бяха още развращени.

На двадесет години бе Ахаз когато се въцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; не направи обаче което бе право пред Господа както Давид отец му; но ходи в пътищата на Израилевите царе, и направи още на Ваалимите леяни идоли. И той покади в дола на Еномовия син, и приведе чадата си през огъня според мерзостите на езичниците които изпъди Господ от лицето на Израилевите синове.

И въ времето на утеснението си още повече нечествува против Господа такъв бе цар Ахаз. И жъртвуваше на Дамасковите богове които го поразиха, и думаше: Понеже боговете на Сирийските царе им помагат, на тях ще принеса жъртва за да помогнат и на мене. Но те станаха причина на падане нему и на всичкия Израил. И събра Ахаз съсъдите на дома Божий, и съсече съсъдите на дома Божий, и затвори дверите на дома Господен, и направи си олтари в всеки ъгъл в Ерусалим. И въ всеки Юдин град направи високи места да кади на други богове, и прогневи Господа Бога на отците си.

Езекия като се въцари беше на двадесет и пет години, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; и името на майка му беше Авия, Захарийна дъщеря. И направи което бе право пред Господа по всичко що направи Давид отец му. В първото лето на царуването си, в първия месец, той отвори дверите на дома Господен и ги поправи.

И за това се помоли Езекия царят и Исаия пророкът, Амосовът син, и викнаха към небето. И проводи Господ ангела, който погуби всичките силни с крепост, и князовете, и войводите в стана на Асирийския цар. И върна се с посрамено лице в земята си. И когато влезе в дома на бога си, тези що бяха излезли из утробата му, убиха го там с нож. Така избави Господ Езекия и Ерусалимските жители от ръката на Сенахирима Асирийския цар, и от ръката на всичките, и утвърди ги отвсякъде. И мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и многоценни неща на Езекия Юдиния цар; и възвеличи се от тогаз пред всичките народи.

Но в работата на посланниците които му проводиха Вавилонските князове да изпитат за знамението което стана в земята, остави го Бог, за да го изкуси и да познае всичко що беше на сърдцето му.

На дванадесет години бе Манасия когато се въцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим. И стори зло пред Господа според мерзостите на езичниците които изпъди Господ от лицето на Израилевите синове. И съгради пак високите места които Езекия отец му бе съсипал, и въздигна олтари на Ваалимите, и направи Ашери, и поклони се на всичкото небесно войнство и служи им. И съгради олтари в дома Господен за който Господ рече: В Ерусалим ще бъде името ми в век. И съгради олтари на всичкото небесно войнство в двата двора на дома Господен. И той преведе синовете си през огъня в дола на Еномовия син; и употребяваше прокобения, гатания, и омаяния, и имаше бесовъпрошатели и вълшебници: много зло стори пред Господа та го раздражи. И постави изваяното, образа който направи, в дома Божий за който Бог рече на Давида и на Соломона сина му: В този дом, и в Ерусалим който избрах от всичките Израилеви племена, ще туря името си въ век; И не ща да поклатя ногата на Израиля от земята която определих за отците ви, ако само внимаят да правят всичко що им заповядах, според всичкия закон и повеленията и съдовете дадени чрез Моисея. И измами Манасия Юда и Ерусалимските жители да правят по-лошо от езичниците които Господ изтреби от лицето на Израилевите синове.

И говори Господ на Манасия и на людете му; но не послушаха. За това доведе против тях Господ главатарите на войнството на Асирийския цар, та хванаха Манасия с куки, и вързаха го с вериги та го заведоха у Вавилон. И като беше в скърб, помоли се на Господа Бога своего, и смири се много пред Бога на отците си. и помоли му се. Тогаз го помилва, и послуша молението му та го доведе пак в Ерусалим, в царството му. Тогаз позна Манасия че Господ той е Бог.

И махна чуждите богове, и образа от дома Господен, и всичките олтари които бе съградил на хълма на дома Господен и в Ерусалим, и хвърли ги вън от града. И поправи олтаря Господен, и пожъртвува на него примирителни и благодарителни жъртви, и заповяда на Юда да служи на Господа Бога Израилева. Людете обаче жреха още по високите места, но само на Господа Бога своего.

На двадесет и две години бе Амон когато се въцари, и царува две години в Ерусалим. И стори зло пред Господа както стори Манасия отец му; и жреше Амон на всичките истукани които Манасия отец му бе направил, и служеше им. И не се смири пред Господа както се смири Манасия отец му; но този Амон направи твърде много престъпления.

На осем години бе Иосия когато се въцари, и царува в Ерусалим тридесет и една. И направи което бе право пред Господа и ходи в пътищата на Давида отца си, и не се уклони на дясно или на ляво. И в осмото лето на царуването си, като бе още млад, начна да търси Бога на Давида отца си; и в дванадесетото лето начна да чисти Юда и Ерусалим от високите места, и от Ашерите, и от ваяните, и от леяните. И съсипаха пред лицето му олтарите на Ваалимите; и кумирите на слънцето които бяха отгоре им строши, и Ашерите, и ваяните, и леяните стри и изтънчи в прах та го хвърли върх гробищата на тези които бяха им жъртвували.

И отговори Хелкия та рече на Сафана писеца: Намерих книгата на закона в дома Господен. И даде Хелкия книгата на Сафана. А Сафан донесе книгата на царя, и занесе още дума на царя и рече: Рабите ти правят всичко що е определено тям; и събраха среброто което се намери в дома Господен, и предадоха го в ръката на настоятелите и в ръката на онези които правят делото. И извести Сафан писецът на царя и рече: Хелкия свещеникът ми даде книга. И прочете я Сафан пред царя. И като чу царят думите на закона, раздра дрехите си. И заповяда царят на Хелкия, и на Ахикама Сафановия син, и на Авдона Михеевия син, и на Сафана писеца, и на Асаия царския слуга и рече: Идете, попитайте Господа за мене и за останалите в Израиля и в Юда за думите на намерената книга; защото е голям гневът Господен който се изля на нас, понеже отците ни не упазиха словото Господне да правят според всичко що е написано в тази книга.

Така говори Господ: Ето, аз докарвам зло на това място и на жителите му, всичките клетви които са писани в книгата която прочетоха пред Юдиния цар. Понеже ме оставиха та кадиха на други богове за да ме прогневят с всичките дела на ръцете си, за това ще се излее гневът ми на това място, и няма да угасне. А на Юдиния цар който ви е проводил да попитате Господа, така ще кажете нему: Така говори Господ Бог Израилев за думите които чу ти: Понеже сърдцето ти омекна, и се смири ти пред Бога като чу неговите думи против това място и против жителите му, и се смири ти пред мене, и раздра дрехите си, и плака пред мене, заради това и аз те послушах, говори Господ.

И застана царят на мястото си та направи завет пред Господа да ходи след Господа, и да пази заповедите му, и свидетелствата му, и повеленията му с всичкото си сърдце и с всичката си душа, да върши думите на завета които са писани в тази книга. И направи всички които се намериха в Ерусалим и въ Вениамин да стоят в това. И Ерусалимските жители направиха според завета на Бога, Бога на отците си. И отмахна Иосия всичките мерзости от всичките места на Израилевите синове, и направи всичките що се намериха в Израил да служат, да служат на Господа Бога своего: през всичките му дни не се отдалечиха от след Господа Бога на отците си.

На двадесет и три години бе Иоахаз когато се въцари, и царува три месеца в Ерусалим.

На двадесет и пет години бе Йоаким когато се въцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и направи зло пред Господа Бога своего.

На осемнадесет години бе Иоахин когато се въцари, и царува три месеца и десет дни в Ерусалим; и направи зло пред Господа.

А в свършването на годината проводи цар Навуходоносор та го доведе у Вавилон с избраните съсъди на дома Господен; и направи Седекия брата на отца му цар над Юда и Ерусалим.

На двадесет и една година бе Седекия когато се въцари, и царува единадесет години в Ерусалим. И стори зло пред Господа Бога своего; не се смири пред Иеремия пророка който говореше из уста Господни. А още се подигна против цар Навуходоносора който го бе заклел в Бога; и ожесточи врата си, и упорствува в сърдцето си да се не върне към Господа Бога Израилева. Всичките още първи от свещениците и людете преумножиха престъпленията си според всичките мерзости на езичниците, и оскверниха дома Господен който освети в Ерусалим.

Но те се присмиваха на посланниците Божии, и презираха словата му, и се подиграваха с пророците му додето възлезе гневът Господен върх людете му, и нямаше вече изцеление. Заради това доведе против тях Халдейския цар, та уби юношите им с нож вътре в дома на светилището им, и не пожали юноша ни девица, старец ни сединав: всичките предаде в ръката му. И всичките съсъди на дома Божий, големи и малки, и съкровищата на дома Господен, и съкровищата на царя и на князовете му, всичките занесе у Вавилон. И изгориха дома Божий, и съсипаха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни съсъди изтребиха. И избягналите от ножа плени у Вавилон, дето бяха раби нему и на синовете му дори до времето на Персийското царство; за да се изпълни словото Господне чрез устата на Иеремия, додето си взе земята съботите си; защото въ всичкото време на запустението си пазеше събота доде се изпълнят седемдесет години.

А в първото лето на Кира Персийския цар, за да се изпълни словото Господне чрез устата на Иеремия, възбуди Господ духа на Кира Персийския цар та прогласи по всичкото си царство, още и писменно и рече: Така говори Кир Персийский цар: Иеова Бог небесний ми даде всичките царства на земята; и той ми заповяда да му съградя дом в Ерусалим, който е в Юда. Който се намира между вас от всичките негови люде, Иеова неговий Бог да бъде с него, и нека възлезе

А в първото лето на Кира Персийския цар, за да се изпълни словото Господне чрез устата на Иеремия, възбуди Господ духа на Кира Персийския цар, та прогласи по всичкото си царство, още и писменно, и рече: - Така говори Кир Персийският цар: Иеова Бог небесний ми даде всичките царства на земята; и той ми заповеда да му съградя дом в Ерусалим, който е в Юда. Който се намира между вас от всичките негови люде, неговът Бог да бъде с него, и нека възлезе в Ерусалим, който е в Юда, и нека съгради дома на Иеова Бога Израилева: той е Бог който е в Ерусалим.

За то нека се определят наши началници за всичкото събрание, и нека дойдат в определени времена всички които са взели чужди жени по нашите градове, и с тях старейшините на всеки град, и съдиите му, додето пламенният гнев на Бога нашего за това нещо се отвърне от нас.

След това възвеличи цар Асуир Амана сина на Амидата Агагеца, и възвиси го, и тури стола му над всичките князове които имаше около си. И всичките царски раби които бяха в царските врата навождаха се и се кланяха на Амана; защото така заповяда царят за него. Но Мардохей не се навождаше, и не му се кланяше. И царските раби които бяха в царските врата рекоха на Мардохея: Защо престъпваш ти заповедта на царя? И като му думаха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали ще бъде твърда работата на Мардохея; защото им беше явил че беше Юдеин.

И в тринадесетия ден в първия месец повикаха се царските писци, та се писа по всичко както заповяда Аман на царските сатрапи, и на областниците във всяка област, и на началниците на всеки народ във всяка област според техните букви, и на всеки народ според езика му: в името на цар Асуира се писа, и се запечата с царския пръстен. И проводиха се писма чрез скороходци по всички царски области за да погубят, и да убият, и да изтребят всички Юдеи, млади и стари, децата и жените, в един ден, тринадесетия на дванадесетия месец, той е месец Адар, и да разграбят користите им. Преписът на писаното чрез което щеше да се раздаде тая заповед по всяка област обнародва се на всичките народи, за да са готови за онзи ден. Скороходците излязоха и бързаха за царската заповед; и повелението се издаде в Суса столицата. А царят и Аман седнаха да пируват; а градът Суса бе в смятение.

А в третия ден Естир се облече с царските си дрехи, и застана у вътрешния двор на царския палат срещу дома на царя; а царят седеше на царския си престол в царския дом, срещу вратата на дома. И като видя царят че стоеше в двора Естир царицата, намери тя благодат пред него, и простря царят към Естир златния скиптър който държеше в ръката си, и приближи се Естир та се допря при краят на скиптра. И рече й царят: що искаш, царице Естир? и кое е искането ти? И до половината от царството ще ти се даде.

Земята е предадена в ръцете на нечестивия. Той покрива лицата на съдиите й; Ако ли не, де е, и кой е?

И този който ненавиди правото ще властвува ли? И ще изкараш ли повинен крепкия праведник

Който говори на цар: Нечестив си, - На князове: Беззаконни сте, -

Защо се разфучаха езичниците, И народите намислиха суета? Предстанаха земните царе, И князовете се събраха наедно Против Господа и против Помазаника му, и думаха: Да разкъснем връзките им, И да отхвърлим от нас въжата им. Този който седи на небесата ще се смее: Господ ще им се поругае.

Но аз, ще рече, помазах Царя си Над Сион, светата моя гора. Аз ще възвестя повелението: Господ ми рече: Син мой си ти: Аз днес те родих. Поискай от мене, и аз ще ти дам народите за наследие твое, И за стяжание твое краищата на земята. Ще ги съкрушиш с жезъл железен, Като грънчарски съсъд ще ги строшиш. Сега прочее, царе, разумейте: Научете се, земни съдии. Слугувайте на Господа с страх, И бойте му се с трепет.

Нечестивите ще се върнат в ад, Всичките езичници които забравят Бога. Защото няма да се забрави за всегда сиромахът: Ожидането на бедните не ще бъде изгубено за всегда. Стани, Господи: да се не крепи человек; Да се съдят езичниците пред тебе. Господи, докарай страх върх тях: Да познаят езичниците че са человеци. (Села.)

Господ е цар в века века: Езичниците ще изчезнат от земята му.

Господ изпитва праведния; А нечестивия и оногоз който обича неправдата мрази душата му.

Ще си напомнят и ще се обърнат към Господа Всичките краища на земята; И ще се поклонят пред тебе Всичките племена на народите; Защото на Господа е царството, И той владее над народите.

Кой е тоз Цар на славата? Господ на Силите, той е Цар на славата. (Села.)

Господ осуетява съвета на езичниците: Превраща мислите на народите. Съветът Господен пребивава въ век, Мислите на сърдцето му в род и род. Блажено онова племе на което Бог е Господ, Народът когото е избрал за наследие свое.

Защото Господ е всевишен, страшен. Цар велик над всичката земя. Покори народи под нас, И племена под нозете ни. Избра за нас наследието наше, Славата на Якова когото възлюби. (Села.) Възлезе Бог с възклицание, Господ с тръбен глас. Пейте Богу, пейте: Пейте Царю нашему, пейте. Защото Бог е цар на всичката земя Пейте песен. Бог царува над езичниците Бог седи на светия си престол.

Защото Господ е Бог велик, И Цар велик над всите богове.

С тръби и с глас на рог Радостно викнете пред Царя Господа.

Тогаз езичниците ще се убоят от името Господне, И всичките земни царе от славата ти.

чрез мене царете царуват, И началниците узаконяват правда. чрез мене князовете началствуват, И големците, и всичките земни съдии.

Правдата възвишава народ; А грехът е безчестие на людете. Благоволението на царя е към разумния раб, А яростта му към оногози който докарва срам.

В устните на царя има богодъхновение; Устата му не ще погрешат в съда. Праведната теглилка и къпони са Господни; Всичките драмове на мешеца са негово дело. Мерзост е за царете да правят беззаконие; Защото престолът се утвърдява с правда. Праведните устни са благоприятни на царете; И те обичат който говори право. Яростта на един цар е обявителка на смърт; Но мъдрий человек я укротява. В светлината на лицето на царя има живот; И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на раб да властвува над началници. Благоразумието на человека възпира яростта му; И слава му е да се не призира на престъплението. Гневът на царя е като рикание на лъв, А благоволението му като роса на тревата.

Устрашаването царево е като рикание на лъв: Който го раздразня съгрешава против живота си.

Цар който седи на съдебний престол Разпръсва с очите си всяко зло.

Сърдцето на царя в ръката Господня е като водни бразди: Където иска обръща го.

Сине мой, бой се от Господа и от царя, И нямай съобщение със смутители; Защото погинването им ще стане внезапно; И кой знае наказанието и от двамата?

Слава Божия е да покрива всяка работа; А слава на царете е да издирват всяка работа. Височината на небето, и дълбочината на земята, И сърдцето на царете са неизпитани. Отнеми нечистото от среброто, И ще излезе съсъд за златаря; Отнеми нечестивите от при царя, И престолът му ще се утвърди в правда. Не се превъзносяй пред царя, И не стой на мястото на големците; Защото по-добре е да ти рекат: Възлез тук, Нежели да те снемат в присътсТвието на началника когото са видели очите ти.

Нечестив управител над бедни люде Е лъв рикаещ и гладна мечка. Княз лишен от разум умножава насилствата; А който мрази грабителството ще продължи дните си.

Когато се праведните увеличават народът се весели; Но когато нечестивий началствува народът въздиша. Който обича мъдростта весели отца си; Но който се съдружава с блудници разпилява имота си. Царът с правдата утвърждава земята си; А дароприемецът я съсива.

Управителят ако слуша лъжливи думи, Всичките му слуги са нечестиви. Сиромах и притеснител се срещат, Господ просвещава и на двамата очите. Когато цар съди сиромасите с истина, Престолът му ще бъде утвърден винаги.

Не е за царете, Лемуиле, Не е за царете да пият вино, Нито за князовете да пият сикера; Да не би като се напият да забравят закона, И извърнат съда на всичките угнетаеми.

Аз казвам да пазиш заповедта на царя, А най-вече заради клетвата Богу. Не бързай да бягаш от присъствието му: Не постоянствувай в лоша работа: Защото всичко каквото ще, направя. В думата на царя има власт; И кой ще му рече: Що правиш?

Да не прокълнеш царя нито в мисълта си, И да не прокълнеш богатия в клетта на ложницата си; Защото небесна птица ще донесе гласа, И крилатото ще възвести за това нещо.

Земята ви е пуста, Градовете ви изгорени с огън: Земята ви, чужденци я пояждат пред очите ви, И е пуста като разорена от чужденци. И Сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина на краставици, Като град обсаден. Ако Господ Саваот не би ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, На Гомор бихме се уподобили. чуйте словото Господне, князове Содомски: Слушайте закона на Бога нашего, люде Гоморски:

Не принасяйте вече суетни приношения. Темянът е мерзост на мене: Новомесечията и съботите, Свикването на събиранията не мога да търпя: Беззаконие е тържественото събиране. Душата ми мрази новомесечията ви и праздниците ви: Досаждение са на мене: дотегна ми да търпя.

И ще съди помежду народите, И ще обличи много племена; И ще изковат ножовете си за палечници, И копията си за сърпове: Народ върх народ не ще да дигне нож, Нито ще научат вече бран.

Да не речете: Съюз, На всичко което тези люде ще рекат: Съюз; И да не се боите от това от което се те боят, И да се не ужасавате.

Защото ни се роди дете, Син ни се даде; И началството му ще бъде на рамото му; И името му ще се нарече чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на бъдещия век, Княз мира. Не ще има свършък в наращението на началството му и на мира Върху Давидовия престол и неговото царство, За да го нареди и да го утвърди В съд и правда, от нине и до века. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.

И Вавилон, славата на царствата, Славната хвала на Халдеите, Ще бъде както когато разори Бог Содом и Гомор: Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаем в род и род; Нито Аравяните ще поставят шатрите си там, Нито овчари ще почиват там.

Ще употребиш тази пословица против Вавилонския цар, и ще речеш: Как престана насилникът! Престана берникът! Господ съкруши жезъла на нечестивите, Скиптъра на владетелите.

И земята е осквернена под жителите си; Защото престъпиха законите, промениха повелението, Разрушиха вечния завет. За то клетва пояде земята, И които живеят на нея изтеглиха наказанието си; За това жителите на земята изгореха, И малцина человеци останаха.

Ето, един цар ще царува с правда, И князове ще владеят с правосъдие.

Защото Господ е съдия наш, Господ е законоположител наш, Господ е цар наш: Той ще ни спаси.

Който говоря за Кира: Той е пастир мой, И ще изпълни всичките ми щения; И казвам на Ерусалим: Ще се съградиш, И на храма: Ще се турят основанията ти.

Така говори Господ на помазаника си, Кира, когото държа за дясната ръка За да покоря народи пред него; И ще разпаша чреслата на царе За да отворя дверите пред него; И портите не ще се затворят.

Защото онзи народ и царство Които не би ти работили ще загинат; Ей, онези народи съвсем ще запустеят.

Виж, поставих те днес над народите и над царствата за да изкореняваш, и да съсипваш, и да погубяш, и да разваляш, да градиш, и да садиш.

Защото Израилевът дом и Юдинът дом Докараха се много невярно към мене, говори Господ.

Ето, аз ще доведа върх вас народ от далеч, Доме Израилев, говори Господ: Народ силен е той, народ старовременен, Народ на който не знаеш езика, Нито разумяваш що говорят.

Защото от малкия им до големия им Всеки се е вдал в лихоимство; И от пророк до свещеник Всеки прави лъжа.

Но Господ е Бог истинний, Бог живий, и вечний Цар: В гнева му земята ще се потресе, И народите не ще устоят в негодуването му.

Но ако не послушат, Съвсем ще оттръгна и ще изтребя онзи народ, Говори Господ.

Тогаз биде слово Господне към мене и рече: - Доме Израилев, не мога ли да направя вам Както този грънчар? говори Господ. Ето, както е калта в ръката на грънчаря, Така сте и вие, доме Израилев, в моята ръка. Когато бих говорил за народ или за царство Да изкореня, и да съсипя, и да погубя, Ако онзи народ против когото съм говорил Се върне от злото си, Ще се разкая от злото което намислих да му направя. А когато бих говорил за народ или за царство Да съградя и да насадя, Ако направи зло пред мене Да не слуша гласа ми, Тогаз ще се разкая заради доброто Което рекох че ще му направя.

и всичките северни царе, ближните и далечните, един с друг, и всичките царства на вселенната които са по лицето на земята; и царят на Сесах ще пие подир тях. За то ще кажеш тям: Така говори Господ Саваот, Бог Израилев: Пийте, и опийте се, и избълвайте, и паднете, и не станете, заради ножа който аз ще проводя всред вас.

Така говори Господ Саваот: Ето, зло ще излезе от народ към народ, И голяма вихрушка ще се подигне От краищата на земята. И в онзи ден ще лежат убитите от Господа От край земята до край земята: Няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребени: Ще бъдат за тор по повърхността на земята. Лелекайте, пастири, и извикайте, И валяйте се в пръстта, началници на стадото; Защото се изпълниха дните ви за клане и за разпръсването ви; И ще паднете като избран съсъд. И ще се загуби средството за побегване на пастирите, И избавлението от началниците на стадото. Глас на вопъл от пастирите, И виене от началниците на стадото! Защото Господ опустошава пасбището им.

и търсете мира на този град дето ви аз направих да бъдете закарани пленници, и молете се за него Господу; понеже в неговия мир ще имате вие мир.

Как се счупи и съкруши Млатът на всичката земя! Как стана Вавилон запустение между народите!

Бягайте изсред Вавилон Та отървете всеки душата си: Да не погинете в безаконието му; Защото е време на отмъщение Господне: Въздаяние той въздава нему. Вавилон биде златна чаша в ръката Господня Която опиваше всичката земя: От виното му пиха народите; За то народите обезумяха.

И ако възлезе Вавилон до небето, И ако утвърди на високо силата си, Ще дойдат от мене изтребители върх него, говори Господ.

И ще опия князовете му, и мъдрите му, Войводите му, началниците му, и юнаците му; И ще спят сън вечен, и няма да се събудят, Говори Царят на когото името е Господ Саваот. Така говори Господ Саваот: Широките Вавилонски стени съвсем ще се съсипят, И всичките му порти ще се изгорят с огън; И людете всуе ще се трудят, И народите за огъня, и ще се уморят.

И той променява времената и порите: Сваля царе, и поставя царе: Дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните.

Това е сънят; и тълкованието му ще кажем пред царя. Ти си, царю, цар на царе; защото Бог небесний ти даде царство, сила и крепост, и слава. И на всяко място дето живеят человеческите синове, горските зверове и птиците небесни даде в ръката ти, и те постави господар над всички тях. Ти си оная златна глава. И подир тебе ще възстане друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед което ще обладае всичката земя. И четвъртото царство ще стане крепко като желязо; понеже желязото съкрушава и сдробява всичко, и, както желязото което строшава всичко, така ще стрива и строшава. А понеже си видял нозете и пръстите част от грънчарска кал а част от желязо, ще е едно царство разделено; но ще има нещо в него от силата на желязото, както си видял ти желязото смесено с глинена кал. И както пръстите на нозете бяха част от желязо и част от кал, така царството ще е в някои страни крепко и в някои ломко. И както си видял ти желязото смесено с глинена кал, така ще се размесят със семе на человеци; но не ще да са слепени един с друг, както желязото не се смиса с калта. И в дните на онези царе ще възстави Бог небесний царство което въ век няма да се развали; и това царство няма да премине в други люде; ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребивае въ век. Както си видял ти, че камик се отсече от гората без ръце, и съкруши желязото, медта, калта, среброто, и златото, Бог великий направи познато на царя което има да стане подир това; и истинен е сънът, и верно тълкованието му.

Тогаз цар Навуходоносор падна на лице и се поклони Даниилу, и заповяда да му принесат приношение и кадения.. И говори царят Даниилу и рече: Наистина ваший Бог, той е Бог на боговете, и Господ на царете, и който открива тайни, защото възможе ти да откриеш тази тайна. Тогаз царят възвеличи Даниила, и дарове големи и много му даде, и го постави господар над всичката Вавилонска област и началник на управителите над всичките мъдреци Вавилонски. И поиска Даниил от царя; и постави Седраха, Мисаха, и Авденаго над делата на Вавилонската област; а Даниил беше в царския двор.

Цар Навуходоносор направи злат образ, височината му шестдесет лакти, и ширината му шест лакти; и постави го на полето Дура, в областта Вавилонска. И проводи цар Надуходоносор да събере сатрапите, и управителите, и областниците, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоучителите, и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който постави цар Навуходоносор. И сатрапите, управителите, и областниците, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоучителите, и всичките началници на областите събраха се на посвещението на образа, който постави цар Надуходоносор; и предстанаха пред образа който постави Навуходоносор. И прогласител викаше велегласно: Вам се заповядва, народи, племена, и езици! Който час чуете гласа на тръбата, на свирката, на китарата, на самвиката, на псалтиря, на гайдата, и на всякакъв вид музика, паднете та се поклонете на златния образ, който постави цар Навуходоносор; а който не падне да се поклони, в истия час ще бъде хвърлен всред горещата огнена пещ. За то когато чуха всичките народи гласа на тръбата, на свирката, на китарата, на самвиката, на псалтиря, и на всякакъв вид музика, падаха всички народи, племена, и езици и се покланяха на златния образ, който постави цар Навуходоносор.

А някои Халдейци дойдоха тогаз и наклеветиха Юдеите. И отговориха и рекоха на цар Навуходоносора: Царю, да си жив в векъ! Ти, царю, си издал заповед, всеки человек, който чуе гласа на тръбата, на свирката, на китарата, на самвиката, на псалтиря, и на гайдата, и на всякакъв вид музика да падне и да се поклони на златния образ; и който не падне и не се поклони да бъде хвърлен всред горещата огнена пещ. Има едни мъже Юдеи които си поставил ти над делата на Вавилонската област, Седрах, Мисах, и Авденаго: тези человеци, царю, не те почетоха: на боговете ти не служат, и на златния образ когото си поставил не се кланят. Тогаз Навуходоносор с ярост и гняв заповяда да докарат Седраха, Мисаха, и Авденаго. И докараха тези человеци пред царя. И отговори Навуходоносор и рече им: Седрахе, Мисахе, и Авденаго, нарочно ли не служите на бога ми, и не се кланяте на златния образ когото поставих? Сега, като чуете гласа на тръбата, на свирката, на китарата, на самвиката, на псалтиря, и на гайдата, и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и да се поклоните на образа когото съм направил, добре; ако ли не се поклоните, в истия час ще бъдете хвърлени всред горещата огнена пещ; и кой е онзи бог който ще ви отърве от ръцете ми?

Отговориха Седрах, Мисах, и Авденаго та рекоха на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговорим за това нещо. Ако е така, наший Бог комуто ние служим възможен е да ни отърве от горещата огнена пещ; и от ръцете ти, царю, ще ни избави. Но ако и не, да знаеш, царю, че на боговете ти не служим, и на златния образ когото си поставил ти не се кланяме. Тогаз Навуходоносор се изпълни с ярост, и образът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха, и Авденаго, та говори и заповяда да нажежат пещта седем пъти повече отколкото се виждаше нажежена. И заповяда на по-силните мъже от войската си да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горещата огнена пещ. Тогаз онези мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, и мантиите си, и другите си дрехи; и ги хвърлиха всред горещата огнена пещ. А понеже заповедта царска бе притеснителна, и пещта се нажеже премного, пламикът огнен уби онези мъже които дигнаха Седраха, Мисаха, и Авденаго. А тези трима мъже, Седрах, Мисах, и Авденаго, паднаха вързани всред горещата огнена пещ.

А цар Навуходоносор се ужаси; и стана бърже та продума и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирма мъже развързани, и ходят всред огъня, и повреда няма на тях; и зракът на четвъртия е подобен сину божию. Тогаз се приближи Навуходоносор при устието на горещата огнена пещ та говори и рече: Седрахе, Мисахе, и Авденаго, раби на Бога вишнаго, излезте и елате. Тогаз Седрах, Мисах, и Авденаго излязоха изсред огъня. И събраха се сатрапите, управителите, и обрастниците, и везирите царски та видяха тези мъже че огънят нямаше сила върх телата им, и косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върх тях.

Тогаз продума Навуходоносор и рече: Благословен Бог Седрахов, Мисахов, и Авденагов, който изпрати ангела си и избави рабите си които уповаха на него, и не послушаха думата на царя, и предадоха телата си за да не служат нито да се поклонят на друг бог освен на своя си Бог. За то издавам заповед, че всеки народ, племе, и език който говори зло против Бога на Седраха, Мисаха, и Авденаго ще се насече на късове, и къщата му ще стане гноище; защото друг бог няма който може да избави така. Тогаз царят провъзведе Седраха, Мисаха, и Авденаго в областта Вавилонска.

Цар Навуходоносор към всичките народи, племена, и езици които обитават по всичката земя: Мир да се умножи на вас! Угодно биде пред мене да възвестя знаменията и чудесата които ми направи Бог вишний. Колко са големи неговите знамения! и колко крепки чудесата му! Царството му е царство вечно, и властта му из род в род.

Това нещо е с заповед на стражите, и прошението чрез думата на светите, за да познаят живите че Вишний е Владетел на царството на человеците, и комуто ще дава го, и поставя върху него нищожния от человеците.

и ще се изгониш от человеците, и с животните на полето ще е селението ти, и ще ядеш трева като говедата, и росата небесна ще те мокри; и седем времена ще заминат върху тебе, доде познаеш че Вишний е Владетел на царството на человеците, и дава го комуто ще.

За то, царю, нека ти бъде угоден съветът ми, и изсечи греховете си с правда и беззаконията си с милост към убогите; негли се продължи благоденствието ти.

Всичко това постигна цар Навуходоносора. В свършъка на дванадесет месеци, като ходеше по царския палат Вавилонски, отговори царът и рече: Не е ли този великий Вавилон който аз съградих за столица на царството с крепостта на силата си и в чест на славата си? Думата бе още в устата на царя, и стана глас от небето та рече: Тебе се възвестява, царю Навуходоносоре: царството премина от тебе; и ще се изгониш от человеците, и с животните на полето ще бъде селението ти; с трева като говедата ще те хранят; и седем времена ще заминат върх тебе, доде познаеш че Вишний е Владетел на царството на человеците, и го дава комуто ще. Този час словото се извърши върх Навуходоносора; и изгонен биде от человеците, и трева като говедата ядеше, и от росата небесна тялото му се мокреше, доде му пораснаха космите като пера на орли, и ноктите му като на птици.

И в свършъка на дните аз Навуходоносор подигнах очите си към небето, и умът ми се върна в мене, и благослових Вишнаго, и похвалих и прославих Живущаго в век, на когото властта е власт вечна, и царството му из род в род; и всичките земни жители се смятат пред него като нищо; и според щението си прави на небесната войска и на земните жители; и няма който да възбранява ръката му или който да му говори: Що правиш ти? В това време умът ми се върна в мене; и за чест на царството ми върна ми се славата ми и светлостта ми, и везирите ми и големците ми ме търсеха, и утвърдих се на царството си, и ми се притури повече величество. Сега аз Надуходоносор хваля и превъзносям и славя небеснаго Царя; защото всичките му дела са истина, и пътищата му съдба; и може да смири онези които ходят в гордост.

Има человек в царството ти в когото е духът на светите богове; и в дните на баща ти светлина и разум и мъдрост, както мъдростта на боговете, намериха се в него; когото цар Навуходоносор баща ти, царят баща ти постави началник на вълхвите, на вражарите, на Халдеите, и на предвещателите;

Царю, Бог вишний даде на Навуходоносора баща ти царство, и величество, и сила, и чест. И заради величеството което му даде, всичките народи, племена, и езици треперяха и се боеха пред него: когото щеше убиваше, и когото щеше упазваше жив, и когото щеше възвишаваше, и когото щеше смиряваше. Но когато се надигна сърдцето му, и духът му се ожесточи в гордостта, свален биде от царския си престол, и отне се славата му от него, и се изгони от человеческите синове; и сърцето му стана като на животните, и селението му бе с дивите осли: с трева като говедата го хранеха, и тялото му се мокреше от росата небесна, доде позна че Бог вишний е Владетел на царството на человеците, и когото иска поставя над него.

И ти, сине негов, Валтасаре, не смири сърдцето си ако и да знаеше всичко това; но възвиси се ти против Господа небеснаго; и донесоха пред тебе съсъдите на дома му, и пиехте вино от тях, ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и славослови ти боговете сребърни, и златни, медни, железни, дървени, и каменни, които не виждат, нито чуят, нито разумяват; а Бога, на когото в ръката е диханието ти и въ властта му всичките твои пътища, не възвеличи. За то се проводи от него дланта на ръката, и се начерта това писание. И писанието което се начерта е това: МЕНЕ, МЕНЕ, ТЕКЕЛ у ФАРСИН. Това е тълкованието на туй нещо: МЕНЕ: Премери Бог царството ти, и го свърши; ТЕКЕЛ: Претеглен си на весите, и си се намерил недостатъчен; ФЕРЕС: Раздели се царството ти, и се даде на Мидяните и Персяните. Тогаз заповяда Валтасар, и облякоха Даниила с багреницата, и туриха златното огърлие около врата му, и прогласиха заради него да бъде третий началник на царството. Истата нощ биде убит Валтасар царят на Халдейците. И взе царството Дарий Мидянинът, който бе около шестдесет и две години.

Угодно се видя на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, за да са по всичкото царство, и над тях трима председатели, (един от които - бе Даниил), за да им дават сметка тези сатрапи, и царят да няма пагуба. Тогаз този Даниил се предпочете повече от председателите и сатрапите, защото дух изящен имаше в него; и царят намисли да го постави над всичкото царство. А председателите и сатрапите търсеха да намерят причина против Даниил от страна на царството; но не можаха да намерят никаква причина нито кривда; защото бе верен, и не се намери в него никаква погрешка нито кривда. И рекоха тези человеци: Няма да намерим никаква причина против тогоз Даниила освен ако намерим нещо против него от закона на неговия Бог. Тогаз тези председатели и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив въ векъ! Всичките председатели на царството, управителите, и сатрапите, везирите, и областниците съветваха се да се издаде царско повеление, и да се утвърди запрещение, че който направи някакво прошение на какъв-годе бог или человек, до тридесет дни, освен на тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете. Сега, царю, утвърди запрещението и подпиши писмото, за да се не измени, според закона на Мидяните и Персяните който не се унищожава. За то цар Дарий подписа писмото и запрещението.

Даниил, щом се научи че се подписа писмото, влезе в дома си, и, като имаше прозорците на ложницата си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, и се молеше пред Бога своего и славословеше, както правеше по-напред. Тогаз онези человеци се събраха и намериха Даниила че правеше прошение и молеше се пред своего си Бога. За то дойдоха и говориха пред царя заради царското запрещение, и рекоха: Не подписа ли ти запрещение, че всеки человек който прави прошение на какъв-годе бог или человек, до тридесет дни, освен на тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят отговори и рече: Истина е думата, според закона на Мидяните и Персяните който не се унищожава. Тогаз отговориха и рекоха пред царя: Даниил онзи, който е от синовете на Юдиния плен, не те почита, царю, нито запрещението което ти подписа, но прави молбата си три пъти на ден. Тогаз царят, като чу тази дума, наскърби се много, и тури сърцето си за Даниила да го отърве; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави. Тогаз онези человеци се събраха при царя, и рекоха на царя: Знай, царю, че законът на Мидяните и Персяните е: Никакво запрещение нито повеление което царят постави да не се променява.

Тогаз царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. И отговори царят и рече Даниилу: Бог твой комуто ти служиш непрестанно, той ще те отърве. И донесоха един камик та го туриха на устието на рова; и царят го запечата със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени нищо за Даниила. Тогаз царят отиде в палата си, и пренощува гладен, и не остави да се донесат пред него музикални оръдия; и сънят му побегна от него

И стана царят много рано на утринта, и прибърза та отиде при рова на лъвовете. И когато отиде при рова викна с плачевен глас към Даниила; и говори царят и рече Даниилу: Данииле, рабе на Бога живаго, Бог твой комуто ти служиш непрестанно може ли да те отърве от лъвовете? Тогаз отговори Даниил на царя: Царю, да си жив въ векъ! Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете, и не ме повредиха; защото незлобие се намери в мене пред него; още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил. Тогаз царят се зарадва много за това, и заповяда да изведат Даниила из рова. И се възведе Даниил из рова; и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего.

Тогаз царят заповяда, та докараха онези человеци които наклеветиха Даниила, и хвърлиха в рова на лъвовете тях, чадата им, и жените им; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете ги сграбиха и счупиха всичките им кости. Тогаз писа цар Дария към всичките народи, племена, и езици които живееха по всичката земя: Мир да се умножи у вас! Повеление се издаде от мене, въ всичката държава на царството ми да треперят человеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото той е Бог жив, и пребивава въ векъ, и царството му няма да се развали, и властта му ще бъде до край. Той избавя и спасява, и прави знамения и чудеса на небето и на земята, който отърва Даниила от силата на лъвовете. И благоденствуваше този Даниил в царуването на Дария и в царуването на Кира Персянина.

И даде се нему власт и слава и царуване за да му служат всичките народи, племена, и езици: властта му е власт вечна която няма да премине, и царуването му което няма да се развали.

Тези четири големи зверове са четири царе които ще се дигнат от земята. Но светите на Вишнаго ще приемат царството, и ще имат царството въ век и въ веки веков.

Тогаз исках да науча истината за четвъртия звяр който различаваше от всичките други, твърде страшен, на когото зъбите бяха железни и ноктите му медни: пояждаше, съкрушаваше, и стъпкуваше остатъка с нозете си, - и за десетте рога които бяха на главата му, и за другия който излезе и пред който паднаха три, - за онзи рог който имаше очи, и уста които говореха наголямо, на когото видът бе по-як нежели на другарите му.

Така рече той: четвъртий звяр ще е четвъртото царство на земята, което ще различава от всичките царства, и ще изяде всичката земя, и ще я стъпче и съкруши. И десетте рога са десет царе които ще станат от това царство; и след тях друг ще стане; и той ще различава от първите, и ще покори трима царе.

И ще говори думи против Вишнаго, и ще угнетява светите на Вишнаго, и ще размисли да промени времена и закони; и ще се дадат в ръката му до време и времена и пол време. Съдилище обаче ще седне, и ще се отнеме властта му, за да се изтреби и погуби до край.

И царството, и властта, и величието на царствата които са под всичкото небе ще се даде на людете на светите на Вишнаго, на когото царството е царство вечно; и всичките власти ще служат и ще се покорят нему.

А сърдцата на двамата тези царе ще са в лукавство, и ще говорят лъжи на истата трапеза; но то не ще да напредне, понеже свършъкът още ще е в определеното време.

И в онова време ще се подигне Михаил великият княз, стоещият откъм синовете на твоите люде; и ще е време на скърб каквато никога не е бивала от както е народ станал до онова време; и в онова време ще се отърват твоите люде, всеки който се намери писан в книгата.

Те поставиха царе, но не от мене: Направиха началници, но без да имам известие: От среброто си и от златото си направиха си идоли, За да се изтребят.

Ти си погубил себе си Израилю; Но помощта ти е в мене. А сега де е царят ти? — Та да те спаси във всичките ти градове, - И съдиите ти за които си рекъл: Дай ми цар и началници? Дадох ти цар в яростта си, И махнах го в гнева си.

И мъжете на Ниневия повярваха в Бога, проповядаха пост, и се облякоха с вретище, от най големия им до най-малкия им; защото словото бе стигнало до Ниневийския цар, и стана от престола си, и съблече одеждата си от себе си, и се покри с вретище, и седна на пепел. И проповяда се и прогласи се в Ниневия със заповед от царя и от големците му, и каза се: человеците и скотовете, говедата и овците да не вкусят нищо, нито да пасат, нито вода да пият; но человек и скот да се покрият с вретища, и да викат крепко към Бога, и да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата която е в ръцете му.

И рекох: Слушайте сега, главатари Яковови, И началници на Израилевия дом. Не е ли за вас да познавате съда? Вие които мразите доброто и обичате злото, Които одирате кожата им от върху тях, И плътта им от костите им; Които пояждате още и плътта на людете ми, И дерете кожата им от върху тях, И съкрушавате костите им, И ги насичате като за котел, И като месо в гърнето.

Слушайте прочее това, главатари на Якововия дом, И началници на Израилевия дом, Които се гнусите от съдба, И изкривявате всяка правота; Които градите Сион с кръв, И Ерусалим с беззаконие.

И ще съди помежду много племена, И ще изобличи народи крепки до надалеч; И ще изковат ножовете си за палечници, И копията си за сърпове; Народ върх народ не ще вдигне нож Нито ще учат вече бран.

И ти Витлеем Ефрато, Ако и да си малък за да бъдеш между тисящите Юдини, Из тебе ще излезе за мене онзи който ще бъде вожд в Израил, На когото изходите са из начала, от дни вечни.

И Господ ще бъде цар върху всичката земя: В онзи ден ще бъде Господ един, и името му едно.

И всеки, който остане От всичките народи Които са дошли против Ерусалим Ще възлиза всяка година За да се кланя на Царя, Господа на Силите, И да празднува праздника на сените. И които от домородията на земята Не възлязат в Ерусалим, За да се поклонят на Царя, Господа на Силите, На тях не ще има дъжд. И ако не възлезе домородието Египетско, и не дойде, Върху които няма дъжд, на тях ще е язвата С която Господ ще уязви народите Които не възлязат За да празднуват праздника на сените. Това ще е наказанието на Египет, И наказанието на всичките народи Които не възлязат Да празднуват праздника на сените.

А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток пристигнаха в Иерусалим, и казваха: Де е що се е родил цар Юдейски? защото звездата му видяхме на изток, и дойдохме да му се поклоним. Това като чу цар Ирод, смути се, и всичкий Иерусалим с него. И събра всичките първосвещеници и книжници от народа, та разпитваше от тях де имаше да се роди Христос? И те му казаха: Във Витлеем Юдейски; защото така е писано чрез пророка: И ти Витлееме, земя Юдина, никак не си най-малък между воеводствата Юдови; защото от тебе ще излезе Вожд, който ще бъде пастир на народът ми Израиля.

А след отиването им, ето, ангел Господен явява се насън Иосифу и казва: Стани та земи детето и майка му, и бягай в Египет, и бъди там до когато ти река, защото Ирод има да потърси детето да го погуби. И той стана, взе детето и майка му през нощ, и отиде в Египет; И бе там до смъртта Иродова, да се сбъде казаното от Господа чрез пророка, който казва: Из Египет извиках сина си.

Тогава Ирод като видя, че му се подсмяха мъдреците, твърде много се разяри, и проводи та погуби всичките младенци във Витлеем и по всичките негови предели, от две години и по-долу, според времето, което бе добре изпитал от мъдреците.

Пак го завожда дяволът на една планина много висока и показва му всичките царства световни, и славата им; И казва му: Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Тогаз Исус му казва: Махни се, Сатано; защото е писано: Господу Богу твоему да се поклониш, и само нему да послужиш.

Никой не може на двамина господари да работи; защото или едного ще възненавиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону.

И тъй, във всяко нещо, както искате да правят человеците на вас, така и вие правете на тях, защото това е законът и пророците.

А пазете се от человеците; защото на съдовища ще ви предават, и в съборищата си ще ви бият. И пред владетели и царе ще ви извождат заради мене, в свидетелство на тях и на езичниците. А когато ви предадат, недейте се грижи как, или какво ще говорите; защото ще ви се даде в онзи час какво ще говорите. Защото не сте вие които говорите, но Духът на Отца вашего, който говори във вас.

А когато ви гонят в този град, бягайте в другият, защото истина ви казвам: Няма да свършите градовете Израилеви, докле дойде Синът человеческий.

По онова време чу Ирод четверовластник слухът Исусов, и рече на слугите си: Този е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него.

Защото Ирод като хвана Иоан, върза го, и тури го в тъмница, заради Иродиада жената на брата си Филипа. защото Иоан му казваше: Не ти е простено да имаш нея. И искаше да го убие, но се убоя се от народа; защото го имаха като пророк. И когато празднуваха в деня на рождеството Иродово, дъщерята Иродиадина игра насред, и угоди на Ирода. За това с клетва се врече да й даде каквото би му поискала. А тя, нагласена от майка си; Дай ми, казва, тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя. И оскърби се царят, но заради клетвата и заради седещите с него заедно повеле да й се даде. И проводи да посече Иоана в тъмницата. И донесоха главата му на блюдо, и дадоха я на момичето; и занесе я на майка си.

А когато дойдоха в Капернаум, пристъпиха при Петър тези които беряха данта по две драхми за храма, и рекоха: Ваший учител не плаща ли двете драхми? Казва Петър: Плаща. И като влезе в къщи, предвари го Исус та му каза: Как мислиш ти, Симоне? Царете на земята от кои вземат данък или бир? от своите ли синове, или от чужденците? Казва му Петър: От чужденците. Рече му Исус: Като е тъй, синовете са свободни. Но за да ги не съблазним, иди на морето, и хвърли въдица, и първата риба, която се закачи, измъкни я, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; земи го и дай им го за мене и за тебе.

Кажи ни прочее, ти как мислиш? Право ли е да даваме дан на Кесаря, или не? А Исус позна лукавството им, и рече: Защо ме изкушавате, лицемери? Покажете ми монетата на данта. И те му донесоха един пеняз. И казва им: чий е този образ и надписът? Казват му: Кесарев. Тогаз им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите Кесарю, а Божиите Богу.

За това, ето, аз проваждам до вас пророци и премъдри и книжници; и от тях ще убиете и ще разпнете, и от тях ще биете в съборищата си, и ще ги гоните от град в град;

И ще чуете бойове и слухове военни. Гледайте, недейте се смущава: понеже всичко това трябва да бъде; но не е още скончанието. Защото ще възстане народ върх народ, и царство върх царство; и ще бъдат на места гладове, морове и трусове. И всички това ще бъде начало на болежи. Тогаз ще ви предадат на мъки, и ще ви убият, и ще бъдете ненавиждани от всичките народи заради моето име.

А първосвещениците и старейшините и всичкият съвет търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да го убият, и не намерваха: ако и да надойдоха много лъжливи свидетели, не намериха. Напокон дойдоха двама лъжливи свидетели

Тогаз го заплюваха в лицето и го бъхтеха, а други му удряха плесници и казваха: Проречи ни, Христе, кой е що те удари?

А Исус застана пред управителя; и попита го управителът, и казваше: Ти ли си царят на Юдеите? А Исус му рече: Ти казваш. И когато го обвиняваха първосвещениците и старейшините, нищо не отвещаваше. Тогаз му казва Пилат: Не чуеш ли колко свидетелствуват на връх тебе? И не му отговори на нищо ни една реч, така щото управителят се много чудеше.

Тогаз войните управителеви, оттеглиха Исуса в преторията, и събраха против него всичкия полк. И съблякоха го та го облякоха с една червена дълга дреха. И сплетоха венец от тръне та го наложиха на главата му, и тръст в десницата му; и коленичиха пред него, та му се поругаваха и казваха: Радвай се, Царю Юдейски! И като го заплюваха, взеха тръста, и удряха го по главата. И като му се поругаха, съблякоха му дългата дреха та го облякоха с неговите дрехи; и го закараха да го разпнат.

И възложиха над главата му обвинението му написано: ТОЗИ Е ИСУС ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.

Други е избавил, а пък себе си не може да избави. Ако е Цар Израилев, нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в него.

И пристъпи Исус та им говори и рече: Даде ми се всяка власт на небето и на земята.

А след като биде предаден Иоан, дойде Исус в Галилея, и проповядваше благовестието на царството Божие, И казваше: Времето се изпълни, и приближи се царството Божие; покайте се и вярвайте в благовестието.

И чу цар Ирод, (защото явно стана неговото име,) и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него. Други казваха, че е Илия; други пък казваха, че е пророк, или като един от пророците. Но като чу Ирод рече: Този е Иоан, когото аз посякох; той е възкръснал от мъртвите.

Защото този Ирод проводи та улови Иоана, и върза го в тъмницата, заради Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже беше я взел за жена. Защото Иоан казуваше на Ирода: Не ти е простено да имаш братовата си жена. А Иродиада го ненавиждаше, и искаше да го убие, но не можеше. Защото Ирод се боеше от Иоан, като го знаеше че е человек праведен и свет; и припазваше го, и правеше много работи, като го слушаше, и с благодарение го слушаше. И когато настана удобен ден, в който Ирод за денят на рождението си правеше вечеря на големците си и на тисящниците и на старейшините Галилейски, и влезе дъщерята на тази Иродиада и поигра и угоди на Ирода и на седещите с него, рече царят на момичето: Искай ми каквото щеш, и ще ти дам. И закле й се: Ще ти дам каквото ми поискаш, даже до половината от царството ми. А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? и тя рече: Главата на Иоана Кръстителя. И той час влезна набързо при царят, та поиска и рече: Искам да ми дадеш сега тутакси главата на Иоана Кръстителя на блюдо. И царят ако и да се оскърби много, поради клетвите обаче и зарад седящите с него, не рачи да отхвърли просбата й. И тутакси проводи царят един оръжник, и заповяда да донесат главата му, и той отиде та го посече в тъмницата, и донесе главата му на блюдо, и даде я на момичето; и момичето я даде на майка си.

И те като дойдоха казват му: Учителю, знаем че си истински, и не те е грижа от никого; защото не гледаш на лице на человеците, но по истина пътя Божий учиш. Право ли е да дадем дан на Кесаря, или не? Да дадем ли, или да не дадем? А той като позна лицемерието им, рече им: Защо ме изкушавате? донесете ми един динарий да видя. И те му донесоха. И казва им: чий е този образ и надписът? А те му рекоха: Кесарев. И отговори Исус и рече им: Отдайте Кесаревите Кесарю, и Божиите Богу. И почудиха се на него.

А когато чуете бойове и слухове военни, недейте се смущава; защото това трябва да бъде; но не е още свършването. Защото ще се повдигне народ върх народ, и царство върх царство, и ще бъдат трусове по някои места, и ще бъдат гладове и размирици: тези са начало на болезни.

А вие пазете сами себе си; защото ще ви предадат на съдовища, и на съборища ще ви бият, и пред войводи и царе ще ви изкарват заради мене, за свидетелство тям. И трябва първом да се проповяда евангелието на всичките народи. А когато ви поведат на предаване, недейте се от по-напред грижи какво ще продумате, нито преговаряйте; но което ви се даде в онзи час, това говорете; защото не сте вие които ще говорите, но Дух Светий.

И заведоха Исуса при първосвещеника; и събират се при него всичките първосвещеници и старейшините и книжниците. И Петър от далеч го последва до вътре в двора на първосвещеника, и седеше наедно със слугите и грееше се при огъня. А първосвещениците и всичкият съвет търсеха свидетелство върх Исуса да го убият, и не намерваха; защото мнозина свидетелствуваха лъжа на него; но свидетелствата не бяха съгласни.

Тогаз първосвещеникът раздра дрехите си, и рече: Каква още потреба имаме за свидетели? чухте богохулството: как ви се види? и всичките го осъдиха че е повинен на смърт. И начнаха някои да го заплюват, и да прикриват лицето му, и да го бъхтят, и да му казват: Проречи. И слугите го удряха с плесници.

И завчас на сутринта светуваха се първосвещениците със старейшините и книжниците, и всичкия съвет, и вързаха Исуса та го заведоха и предадоха го на Пилата. И попита го Пилат: Ти ли си царът на Юдеите? А той отговори и рече му; Ти казваш. И обвиняваха го първосвещениците много. А Пилат пак го попита и рече; Не отговаряш ли нищо? Виж, колко свидетелствуват върх тебе. Но Исус пак не отговори нищо, така щото Пилат се чудеше.

А Пилат им отговори, и рече: Искате ли да ви пусна царя Юдейски?

И Пилат отговори пак и рече им: Но що искате да сторя тогози когото казвате цар Юдейски? А те пак извикаха: Разпни го.

Тогаз Пилат, понеже искаше да стори угодното на народа, пусна им Варава, а Исуса, като го би, предаде го на разпятие. И войните го заведоха отвътре двора, то ест в преторията, и свикаха всичкия полк. И облякоха му багреница, изплетоха и венец от тръне и наложиха го на главата му, и начнаха да го поздравяват и да казват: Радвай се, Царю Юдейски! И удряха го по главата с тръст, и заплюваха го; и коленичеха та му се кланяха. И след като му се поругаха, съблякоха му багреницата, и облякоха го в неговите дрехи, и го изведоха вън да го разпнат.

И надписът на обвинението му бе надписан: ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.

Христос царът Израилев нека слезе сега от кръста, да видим и да повярваме. И разпетите с него укоряваха го.

Той ще бъде велик, и Син на Вишнаго ще се нарече; и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида; И ще царува над дома Яков във веки, и царството му не ще да има край.

А през онези дни излезе заповед от Кесаря Августа да се напише всичката вселенна. Това написване стана първо когато Кириний владееше Сирия. И идеха всички да се написват, всеки в своят си град.

А в петнадесетата година на владението на Тиверия Кесаря, когато Понтийски Пилат бе управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея, и Филип брат му четверовластник в Итурея и в Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния, във времето на архиереите Анна и Каиафа, слово Божие биде към Иоана сина Захариина в пустинята.

А Ирод четверовластникът като се изобличаваше от него за Иродиада жената на брата си Филипа, и за всичките други злини що бе сторил Ирод, над всичко друго приложи и това, че затвори Иоана в тъмница.

И чу Ирод четверовластник всичко що биваше от него; и в недоумение бе, защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите; пък други, че Илия се е явил; а други че един от старовременните пророци е възкръснал. И рече Ирод: Иоана аз посякох; но кой е този за когото аз таквизи неща слушам? и искаше да го види.

За това и премъдростта Божия рече: Ще им проводя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят; за да се придири от този род кръвта на всичките пророци която е проливана от как се е светът създал,

Когато отхождаш с противника си при княза, в пътя постарай се да се отървеш от него, да не би те завлякъл до съдника, и съдникът те предаде на слугата, и слугата те тури в тъмница.

Никой слуга не може на двама господари да слугува; защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.

защото ви казвам, че всекиму който има ще му се даде; а от тогоз който няма, и това що има, ще се отнеме от него. А моите врагове, онези които ме не рачиха да се въцаря над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не? А той разумя лукавството им, и рече им: Защо ме изкушавате? Покажете ми един динарий. чий образ и надпис има? Отговориха и рекоха: Кесарев. А той им рече: Като е тъй, отдайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога.

А преди всичко това ще турят ръце на вас, и ще ви изгонят, и ще ви предадат на съборища и в тъмници, и ще ви извождат пред царе и пред владетели заради моето име.

за да ядете и да пиете на трапезата ми в царството мое, и да седнете на престоли да съдите дванадесетте племена Израилеви.

И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха. И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари? И други много хули казваха върх него. И като съмна, събраха се старейшините народни, първосвещениците и книжниците, та го изведоха на събора си, и му рекоха: Кажи ни: Ти ли си Христос? И рече им: Ако ви кажа, няма да повярвате;

И начнаха да го обвиняват, и казваха: Тогова го намерихме че развращава народа, и не оставя да дават дан на Кесаря, и казва себе си че е Христос (помазаник), цар. А Пилат го попита, и рече: Ти ли си царят Юдейски? А той отговори и рече му: Ти право казваш. И Пилат рече на първосвещениците и на народа: Аз не намервам никоя вина в тогоз человека.

Подиграваха му се още и войните като пристъпваха до него та му подаваха оцет и казваха: Ако си ти Цар Юдейски, избави себе си. А имаше и надпис над него отгоре, написан с писмена Гръцки, Римски, и Еврейски: ТОЗИ Е ЦАРЪТ ЮДЕЙСКИ.

защото законът чрез Моисея бе даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде.

Отговори Натанаил и казва му: Учителю, ти си Син Божий: ти си цар Израилев.

Имаше някой человек от Фарисеите, на име Никодим, началник Юдейски. Той дойде през нощ при Исуса и рече му: Рави, знаем че от Бога си дошел учител; защото никой не може да прави тези знамения които ти правиш ако да не е Бог с него. Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие.

И за това Юдеите гонеха Исуса, и искаха да го убият, защото правеше тези работи в събота.

И тъй, като разумя Исус че ще дойдат да го грабнат за да го направят цар, отиде пак сам си той на гората.

На утрешния ден народ много който беше дошел на праздника, като чуха че иде Исус в Ерусалим, взеха вейки финикови та излязоха да го посрещнат, и викаха: Осанна! благословен който иде в името Господне, цар Израилев!

И тъй, Пилат влезе пак в преторията, и повика Исуса и рече му: Ти ли си цар Юдейски? Отговори му Исус: От само себе си ли казваш ти това, или други ти рекоха за мене? Отговори Пилат: че аз Юдеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците предадоха те на мене; що си сторил? Отговори Исус: Моето царство не е от този свят; ако беше царството ми от този свят, слугите ми борили се биха да не бъда предаден на Юдеите. А сега царството ми не е от тука. А Пилат му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш че аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки който е от истината слуша гласа ми. Казва му Пилат: Що е истина? И щом рече това излезе пак при Юдеите и казва им: Аз не намервам ни една вина в него. А у вас има обичай да ви пущам едного по пасхата: рачите ли да ви пусна царя Юдейски?

и казваха: Радвай се, царю Юдейски! и удряха му плесници.

А Пилат като чу тази дума повече се убоя. И влезе пак в преторията и казва на Исуса: Ти от къде си? А Исус му ответ не даде. Казва му Пилат: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че власт имам да те разпна, и власт имам да те пусна? Отговори Исус: Не би имал ти никаква власт над мене ако не бе ти дадено от горе; за това който ме предава на тебе има по-голям грях. От това Пилат искаше да го пусне; Юдеите обаче викаха и казваха: Ако пуснеш тогози не си приятел Кесарев: всеки който прави себе си цар противник е Кесарю.

Беше же петък на пасхата, и часът около шест; и казва на Юдеите: Ето вашия цар! А те извикаха: Махни го! махни! разпни го! Казва им Пилат: Царя ли вашего да разпна? Отговориха първосвещениците: Ние нямаме друг цар освен Кесаря.

А Пилат написа и титла, и тури над кръста. И написано бе, ИСУС НАЗАРЯНИН, ЦАР ЮДЕЙСКИ. И тази титла прочетоха мнозина от Юдеите; защото беше близу до града мястото дето разпнаха Исуса, и написано бе Еврейски, Гръцки, и Латински. А първосвещениците Юдейски казваха на Пилата: Недей писа, Цар Юдейски, но че той рече: Цар Юдейски съм. Отговори Пилат: Каквото писах, писах.

И повикаха ги та им заръчаха да не продумат никак, нито да учат в името Исусово. А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете; защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули. А те пак ги заплашиха, и пуснаха ги, понеже не намерваха нищо за което да ги накажат, поради народа; защото всички славеха Бога за това що биде.

И щом ги пуснаха, дойдоха при своите си та известиха това що им рекоха първосвещениците и старейшините. А те като чуха възвисиха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог който си направил небето и земята и морето и всичко що е в тях, който си рекъл чрез устата на Давида раба своего: "Защо се разфучаха езичниците, и народите преговарят суетни неща? Предстанаха царете земни, и князовете се събраха на куп, против Господа и против Помазаника негов." Защото наистина се събраха против светия твой отрок Исуса, когото си помазал, Ирод и Пилат Понтийски, с езичниците и народа Израилев, да сторят това което твоята ръка и твоята воля е предопределила да бъде. И нине, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите раби да говорят твоето слово с всяко дързновение,

Тогаз стана първосвещеникът, и всички които бяха с него, що принадлежеха на Садукейската ерес, изпълнени със завист, и туриха ръце на апостолите и затвориха ги в общата тъмница.

Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма та говорете на народа всичките думи на този живот. Те като чуха това на съвнуване влязоха в храма и поучаваха. А когато дойде първосвещеникът и които бяха с него, свикаха събора и всичкото старейшинство на синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите. Но слугите като отидоха не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха и рекоха: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите стояха вън пред вратата; и като отворихме не намерихме никого вътре. И като чуха тези думи свещеникът и войводата на храма и първосвещениците, в недоумение бяха за тях какво ще бъде това. И дойде някой си та им извести и каза: Ето тези человеци които турихте в тъмницата стоят в храма и поучават народа. Тогаз отиде войводата със слугите и доведе ги, не на сила; защото се боеха от народа да ги не убият с камене. И като ги доведоха поставиха ги пред събора; и попита ги първосвещеникът, и рече: Не ви ли заръчахме и запретихме да не поучавате в това име? И, ето, напълнихте Ерусалим с вашето поучение, и искате да докарате върх нас кръвта на тогоз человека. И отговори Петър и апостолите и рекоха: Подобава да се покоряваме повече Богу, нежели на человеците.

А те си отиваха от събора радостни, защото се сподобиха да претърпят безчестие за неговото име.

В онова време цар Ирод простря ръце да стори зло на някои от църквата. И уби с меч Якова Иоановия брат. И като видя че е угодно на Юдеите приложи да улови и Петра; (а бяха дните на безквасните хлябове;) когото хвана и хвърли в тъмница, и предаде го на четири четворици войни да го вардят, с намерение да го изведе пред народа подир пасхата. И тъй, Петра вардеха в тъмницата; а от църквата ставаше усърдна молба към Бога за него.

И когато щеше Ирод да го изведе, през тази нощ Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, ангел Господен предстана, и светлина осия стаята; и ангелът като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай скоро. И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, и обуй сандалията си. И стори така. И казва му: Облечи дрехата си, и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него, и не знаеше че е истинно това което ставаше от ангела, но мислеше си че видение види. А като преминаха първата стража и втората дойдоха до железните врата които водят към града, и те им се отвориха от самосебе си; и от там като излязоха изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си и рече: Сега наистина зная че Господ проводи ангела своего и ме избави из ръката Иродова и от всичкото очакване на Юдейския народ. И като си помисли дойде в къщата на Мария, майката на Иоана нарицаемаго Марка, дето имаше мнозина събрани та се молеха Богу. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня на име Рода да послуша кой е. И щом позна Петровия глас, от радост не отвори вратата, но затече се и даде известие че Петър стои пред вратата. А те й рекоха: Ти си луда; но тя потвърдяваше че това що им казва е така. А те думаха: Неговът ангел е. А Петър стоеше та хлопаше; и като отвориха, видяха го, и смаяха се. И като им помаха с ръка да мълчат, разказа им как го изведе Господ из тъмницата; и рече: Известете това на Якова и на братята. А той излезе та отиде на друго място.

А като съмна, стана голямо смущение между войните къде се дева Петър. И като го потърси Ирод и го не намери, изпита стражарите и повеле да ги погубят; а той слезе от Юдея в Кесария и там живееше.

А Ирод беше много гневен на Тиряните и Сидоняните; и те дойдоха единодушно при него, и като убедиха Власта, постелника царев, просеха мир; защото тяхната област се хранеше от царевата. И в един отреден ден Ирод, облечен с царска одежда, седна на престола и говореше им всенародно. А народът възгласяваше: Това е глас Божий, а не человечески. И на часа го порази ангел Господен защото не въздаде славата на Бога; и изяден биде от червеи и умря.

И навали народът върх тях; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво; който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха. И внезапно стана трус голям, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха. И като се събуди стражарът и видя отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените. Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука. И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?

И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци. И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром. Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат. И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се; и дойдоха та ги умолиха, и като ги изведоха молеха им се да излязат из града. А те като излязоха из тъмницата отидоха у Лидини, и като видяха братята утешиха ги, и от там тръгнаха.

И като не ги намериха повлекоха Ясона и някои от братята към градоначалниците, и викаха: Тези които размириха света дойдоха и тука; които прие Ясон; и всички тези действуват против Кесаревите повеления, и казват че има друг цар, Исус. И смутиха народа и градоначалниците които чуха това.

и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им;

тисящникът заповяда да го закарат в крепостта, и поръча да го изпитат с бой за да узнае за коя причина викаха така върх него. И като го разтегнаха с ремици, Павел рече на стотника който стоеше там: Законно ли и вам да биете человека Римлянин и несъден? Това като чу стотникът отиде та извести тисящнику и рече: Виж какво ще сториш, защото този человек е Римлянин. А тисящникът пристъпи и рече му: Кажи ми, Римлянин ли си ти? А той рече: Римлянин. И отговори тисящникът: Аз с много сребро съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него. И тъй, тоз час се отстъпиха от него тези които щяха да го мъчат. Още и тисящникът се уплаши като разбра че е Римлянин, и защото го беше вързал. На утринта като искаше да разумее истината в какво го обвиняват Юдеите развърза го от връзките, и повеле да дойдат първосвещениците и всичкият им събор, а доведе долу и Павла та го постави пред тях.

И погледна Павел на събора и рече: Мъже братие: До този ден аз съм живял пред Бога със цяла добра съвест. А първосвещеникът Анания повеле на предстоящите да го ударят по устата. Тогаз Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона ли повеляваш да ме бият? А предстоещите рекоха: Първосвещеника Божий ли хулиш? И Павел рече: Не знаех, братие, че е първосвещеник; защото е писано: "Да не злословиш началника на народа си."

И понеже разумя Павел че едната част са Садукеи а другата Фарисеи, извика в събора: Мъже братие, аз съм Фарисей, син Фарисеев: съдят ме за надеждата и възкресението на мъртвите. И когато рече това, стана разпря между Фарисеите и Садукеите; и раздвои се множеството. Защото Садукеите казват че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а Фарисеите изповядват и двете. И стана глъчка голяма; и дигнаха се книжниците от Фарисейската страна, препираха се и казваха: Никое зло не намерваме в тогоз человека; и ако му е говорил дух или ангел, да се не противим Богу. И понеже стана разпрята голяма, убоя се тисящникът да не би да разкъснат Павла; и повеле да слезе войската и да го грабне отпомежду им и да го заведе в крепостта.

И като преседя между тях до десетина дена слезе в Кесария, и на утринта седна на съдовището и повеле да доведат Павла. И като дойде той, обиколиха го Юдеите които бяха слезли от Ерусалим, и наносяха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат; понеже той се оправдаваше че: Нито против закона Юдейски, нито против храма, нито против Кесаря съм сторил някое престъпление. Но Фест, понеже искаше да угоди на Юдеите, отговори на Павла и рече: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мене? И Павел рече: Аз предстоя на Кесаревото съдовище, дето трябва да се съдя. Не съм обидил в нищо Юдеите, както и ти твърде добре знаеш. Защото ако не съм прав, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта: но ако няма нищо от това което ме те обвиняват, никой не може да ме предаде на волята им. Отнасям се до Кесаря. Тогаз Фест, като се поразговори със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря, при Кесаря ще идеш.

И аз, понеже бях в недоумение за едно такова разискване, казвах ако ще да иде в Ерусалим и там да се съди за това. Но понеже Павел поиска да го оставя за съдбата на Августа Кесаря, повелех да го вардят докле да го изпратя при Кесаря.

А той рече: Не съм полудял, честити Фесте, но изговарям думи от истина и от здрав ум; защото знае за това царът, комуто и с дързновение говоря; понеже не вярвам да има нещо от това да не знае той; защото то не е станало в някой ъгъл. Вярваш ли, царю Агрипо, пророците? зная че ги вярваш. И Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин. А Павел рече: Молил се бих Богу щото не токо без малко но на пълно, и не само ти но и всички които ме днес слушат да станах таквизи какъвто съм и аз, освен тези окови. И това като рече той, стана царът и управителът и Верникия и седещите с тях. И като отидоха на страна говореха помежду си и казваха: Този человек не прави нищо достойно за смърт или за окови. И Агрипа рече Фесту: Този человек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл за съдба пред Кесаря.

защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, яви ми се тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да предстанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всичките които плуват с тебе.

А когато дойдохме в Рим, стотникът предаде окованите на войводата; а на Павла се дозволи да живее особно с война който го вардеше. И след три дни свика Павел по-първите от Юдеите; и като се събраха казваше им: Мъже братие, аз без да съм сторил нищо против народа или против отеческите обичаи, вързан от Ерусалим предадоха ме в ръцете на Римляните; които като ме изпитаха щяха да ме пуснат, защото ни една вина за смърт нямаше в мене; но понеже Юдеите се противяха, принудих се да се отнеса до Кесаря; а не че имах да обвиня в нещо народа си.

Всеки человек да се покорява на властите що са над него; защото няма власт която да не е от Бога; и колкото власти има на света всичките са от Бога отредени. Тъй щото, който се противи на властта противи се на Божията наредба; и които се противят ще вземат осъждение на себе си. Защото владетелите не са страх за добрите работи, но за злите. Искаш ли да се не боиш от властта? прави доброто и ще имаш похвала от нея; понеже владетелът е Божий слуга на тебе за добро. Ако ли правиш зло, да се боиш; защото не носи напраздно сабята, понеже Божий слуга е, отмъстител да извършва гнева против тогози който прави злото. За това, нуждно е да се покорявате, не тъкмо поради гнева, но и зарад съвестта. Понеже за това и дан плащате, защото са Божии служители които постоянно с това се занимават. И тъй, отдавайте на всички кому каквото сте длъжни: комуто сте дан длъжни, данта; комуто бир, бирта, комуто страх, страха, комуто почест, почестта.

А говорим мъдрост между съвършените; но не мъдрост от този век, нито от господарите на този век, които преминават; но говорим в тайна премъдростта Божия, скритата, която Бог от преди вековете е предопределил за наша слава; която никой от господарите на този век не е познал; защото ако биха познали, не биха разпели Господа на славата,

Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза: всичко ми е позволено, но аз не ще бъда обладан от нищо.

Всичко ми е дозволено, но всичко не е за полза: всичко ми е дозволено, но всичко не е за назидание.

Напокон ще бъде скончанието когато предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всяко началство и всяка власт и сила; защото трябва да царува докле положи всичките врагове под нозете си.

Няма вече Юдеин, нито Елин, няма раб, нито свободен, няма мъжки пол ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса. Ако ли сте вие Христови, то сте семе Авраамово, и по обещание наследници.

Но що казва писанието? "Изпъди рабинята и сина й; защото синът на рабинята няма да бъде наследник наедно със сина на свободната." И тъй, братие, не сме чада на рабинята, но на свободната.

Стойте прочее постоянни в свободата с която ни Христос освободи, и не се подлагайте пак под иго на робство.

Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч, в тази: "Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си."

А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вяра, кротост, въздържание: против таквиз няма закон.

по-горе от всяко началство, и власт, и сила, и господство, и от всяко име с което се именуват, не само в този свят, но и в бъдещия; и всичко покори под нозете му; и постави го над всичко, глава на църквата,

че в онова време бяхте без Христа, отчуждени от гражданството Израилево, и странни от заветите на обещанието, без да имате надежда, и без Бога бяхте на света;

За то, не сте вече странни и пришелци, но съграждани на светиите и свои на Бога.

защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но среща началствата, среща властите, среща управителите на тъмнотата на този век, срещу лукавите духове в поднебесната.

За това и Бог го превъзвиши, и подари му име което е над всяко друго име; така щото на Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните, и всеки език да изповяда че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Защото нашето жителство е на небеса, от дето и Спасителя очакваме, Господа Исуса Христа,

понеже чрез него бе създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било, или господства, или началства, или власти, всичкото чрез него и заради него се създаде;

Братие, гледайте да ви не заплени някой с философия и с праздна измама по предание человеческо, по стихиите на света, а не по Христа;

А ние знаем че законът е добър ако го употребява някой законно; като знае това, че законът не бе положен за праведния, но за беззаконните и непокорливите, за нечестивите и грешните, неправедните и скверните, за отцеубийците и майкоубийците, за человекоубийците, за блудниците, мъжеложниците, заробителите, лъжците, клетвопрестъпниците, и за всичко друго що е противно на здравото учение,

А на Царя на вековете, на нетленнаго, невидимаго, едного премъдраго Бога, чест и слава във веки веков. Амин.

И тъй, моля ви, преди всичко да правите моления, молитви, прошения, благодарения за всички человеци, за царе, и за всички които са на власт, за да поминем живот тих и безмълвен във всяко благочестие и честност.

което в свое си време ще покаже блаженият и единият Властител, Цар на царствуващите и Господ на господствуващите,

ако търпим, то ще и да царуваме с него; ако се отричаме, и той ще се отрече от нас;

Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат, и да бъдат готови на всяко добро дело, да не хулят никого, да не са крамолници, да бъдат тихи, и да показват към всичките человеци всяка кротост.

А за Сина казва: "Твоят престол е, Боже, във век века: скиптърът на твоето царство е скиптър на правдата;

А оглавлението в това което говорим е, че ние имаме такъв първосвещеник който седна отдясно на величествения престол на небесата, служител на светилището и на истинната скиния която е Господ въздигнал, а не человек.

Други пък претеглиха присмехи и биения, а още и окови и тъмници; с камене бидоха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, с нож заклани умряха, скитаха се в овчи и кози кожи, и търпеха оскъдност, бедствия и злострадания; (те за които светът не бе достоен) скитаха се по пустините, по горите, по пещерите, и пропастите на земята.

Бъдете послушни и покорявайте се на вашите наставници; защото те бодърствуват за вашите души както що имат да дадат ответ; за да правят това бодърствуване с радост, а не с въздишане; защото това не е полезно за вас.

Вие обаче сте род избран, царско свещенство, народ свет, люде които Бог придоби за да възвестите добродетелите на тогова който ви призва от тъмнината в чудната своя светлина;

Възлюбени, моля ви се, като пришелци и чужденци на света да се отдалечавате от плътските похоти, които воюват против душата; да имате добро поведението си между езичниците, та дето ви одумват като злодейци, от добрите ви дела, като ги видят, да прославят Бога в денят на посещението. И тъй, на всяко человеческо началство бъдете покорни заради Господа; или на царя, като що има най-висока власт; или на управителите, като на проводени от него за наказание на злодейците, и за похвала на добротворците. Защото така е волята Божия, като правите добро да затуляте устата на невежеството на безумните человеци; като свободни, и не като че имате свободата покривало на злото, но като раби Божии. Всичките почитайте, братството обичайте, бойте се Богу, царят почитайте. Слуги, покорявайте се на господарите с всеки страх, не току на добрите и на кротките, но и на строптивите;

и осъди на разорение градовете Содомски и Гоморски и направи ги на пепел, та ги постави пример на онези които после щяха да нечествуват; и освободи праведнаго Лота, комуто бе досадило нечистото поведение на нечестивите; (защото праведният който живееше между тях от ден на ден мъчеше праведната си душа като гледаше и слушаше техните беззаконни дела;)

а най-паче на тези които с пожелание на нечистота следват подир плътта, и презират властта. Те са дързостливи, безочливи, и не треперят кога хулят чиновничествата. Дето ангелите, ако и по-големи да са в крепост и сила, не произносят против тях хулителен съд пред Господа;

Всеки който прави грях прави и беззаконие; защото грехът е беззаконие.

така и тези които бълнуват и оскверняват плътта, презират властта, и началствата злословят.

Иоан на седемте църкви които са в Азия: Благодат вам и мир от оногози който е, и който е бил, и който иде, и от седемте духове които са пред неговия престол, и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първородният от мъртвите, и началникът над царете на земята. На тогози който е възлюбил нас, и умил ни е от греховете ни с кръвта си, и който е направил нас царе и свещеници Богу и Отцу своему, на него да бъде слава и държава във веки веков. Амин.

Който победи, ще му дам да седне с мене на престола ми, както и аз победих и седнах с Отца си на неговият престол.

И тоз час бидох в изстъпление Духом, и, ето, беше поставен престол на небето, и на престола имаше някой седнал; и седналият бе подобен на яспис и сардийски камик: имаше около престола и дъга на глед подобна на смарагд. И около престола имаше двадесет и четири престола, и на престолите видях че седяха двадесет и четири старци облечени с бели дрехи, и имаха на главите си венци златни. И от престола изхождаха светкавици и гръмежи и гласове. Имаше и седем светила огнени които горяха пред престола, които са седемте духове Божии. И пред престола имаше море стъклено, подобно на кристал, и всред престола и около престола четири животни пълни с очи и от пред и от зад.

И когато животните приносят слава и почест и благодарение на тогози който седи на престола и живее във веки веков, двадесетте и четири старци падат пред седналия на престола, и се покланят живеещему във веки веков, и полагат венците си пред престола, и казват:

и направил си ни Богу нашему царе и свещеници; и ще царуваме на земята. И видях, и чух глас от много ангели около престола и животните и старците; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи. И казваха с глас голям: Достойно е Агнето закланото да вземе сила и богатство и премъдрост и крепост и почест и слава и благословение. И всяко създание което е на небето и на земята и под земята, и колкото са в морето, и всичко що е в тях, чух че казваха: На тогози който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почест и слава и държава във веки веков.

След това видях, и ето народ много когото никой не можеше да изброи, от всичките колена и племена и народи и езици, които стояха пред престола и пред Агнето облечени в бели дрехи, и държеха финикови вейки в ръце, и викаха с голям глас и казваха: Спасение Богу нашему който седи на престола, спасение и на Агнето! И всичките ангели стояха около престола и около старците и четирите животни, и паднаха на лице пред престола та се поклониха Богу,

За това са пред престола Божий, и служат нему ден и нощ в неговият храм; и седещият на престола ще разпростре скинията си върху тях.

И седмият ангел затръби; и станаха гласове големи на небето които казваха: Царствата световни станаха царства на Господа нашего и на Христа негов, и ще царува във веки веков. И двадесетте и четири старци които седяха пред Бога на престолите си паднаха на лицата си и поклониха се Богу, и думаха: Благодарим ти, Господи Боже Вседържителю, който си, който си бил, и който ще бъдеш, защото си приел голямата си сила и въцарил си се. И езичниците се разгневиха; и дойде твоят гняв и времето на мъртвите да се съдят и да дадеш заплатата на твоите раби пророците, и на светиите, и на онези които се боят от името ти, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.

И застанах на пясъка морски, и видях звяр който възлязваше от морето, който имаше седем глави и десет рога; и на роговете му десет корони, и на главите му имена богохулни. И звярът когото видях приличаше на рис, и краката му бяха като на мечка, и устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, и престола си, и власт голяма.

И друг ангел идеше след него, и казваше: Падна, падна Вавилон, градът голям; защото от виното на яростта на своето блудодеяние напои всичките народи.

И раздели се великият град на три части, и градовете езически паднаха. И великий Вавилон се помена пред Бога, да му даде чашата на виното от яростта на гнева си. И всеки остров изчезна, и планините се не намериха.

И дойде един от седемте ангели, които държеха седемте чаши, та поговори с мене и рече ми: Ела, ще ти покажа съдбата на голямата блудница която седи на многото води; с която блудствуваха царете земни, и опиха се жителите на земята от виното на нейното блудодеяние.

Тука е умът който има мъдрост. Седемте глави са седем гори дето жената седи на тях; и седем царе има: Петте паднаха, и единият стои, другият не е дошел още, и кога дойде малко трябва да постои. И звярът който беше и го няма той е осмият, и от седемте е, и отхожда в погибел. И десетте рога които видя ти десет царе са които още не са приели царство, но за един час приимат власт като царе със звяра. Те са единомислени, и ще предадат на звяра силата си и властта си.

Те ще се бият с Агнето; и Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; и които са с него звани са и избрани и верни. И казва ми: Водите които си видял дето седи блудницата, те са народи и люде и племена и езици. И десетте рога които си видял на звяра, те ще възненавидят блудницата, и ще я направят пуста и гола, и плътта й ще поядат, и нея ще изгорят в огън. Защото Бог тури в сърдцата им да сторят неговата воля, и да действуват единомислено, и да дадат царството си на звяра докле се сбъдат Божиите думи. И жената която си видял е големият град който царува над земните царе.

И извика силно с глас голям и казваше: Падна, падна Вавилон великий, и стана жилище на бесовете, и прибежище на всеки дух нечист, и прибежище на всяка нечиста и омразна птица; защото всичките народи пиха от виното на яростта на нейното блудодеяние, и царете земни блудствуваха с нея, и търговците земни се обогатиха от безмерната нейна разкош.

И ще възплачат за нея и ще пожалеят за нея царете земни които са блудствували и разкошествували с нея, кога видят дима на изгарянето й. От далеч ще стоят поради страха на мъките й, и ще казват: Горко, горко, тебе, граде велики Вавилоне, граде крепки, че в един час дойде съдбата ти!

И един силен ангел взе един камик голям като воденичен та го хвърли в морето и рече: Така със стремление ще бъде хвърлен Вавилон град великий, и няма да се намери вече.

И из устата му излязва сабя остра да удря с нея езичниците; и той ще ги упасе с жезъл железен; и той стъпкува жлеба на виното на яростта и на гнева на Бога Вседържителя.

И на дрехата си и на бедрото си имаше написано името: ЦАР НА ЦАРЕТЕ И ГОСПОД НА ГОСПОДАРИТЕ.

И видях едного ангела че стоеше в слънцето; и извика с голям глас и казваше на всичките птици що летят по сред небето: Елате и събирайте се на вечерята на Бога великаго, да ядете плътта на царе, и плътта на тисящници, и плътта на юнаци, и плътта на коне и на тези които седят на тях, и плътта на всички, свободни и роби, и малки и големи. И видях звяра и царете земни и войските им събрани да направят бой със седещият на коня и с неговата войска.

Блажен и свет който има част в първото възкресение: над тях втората смърт не ще има власт, но ще бъдат свещеници Богу и Христу, и ще царуват с него тисяща години.

И видях един бял престол голям и тогози който седеше на него, от лицето на когото побягна земята и небето, и не се намери място за тях. И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога; и книгите се разгънаха; и друга книга се отвори която е на живота; и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в книгите. И даде морето мъртвите що бяха в него; и смъртта и ад дадоха мъртвите що бяха в тях; и съдени бидоха всеки според делата си.

И седещият на престола рече: Ето, правя всичкото ново. И казва ми: Напиши: защото тези думи са истинни и верни. И рече ми: Свърши се: Аз съм Алфа и Омега, начало и конец: на жедния ще дам аз даром от извора на водата на живота.

И показа ми чиста река от вода на живот, бистра както кристал, която изхождаше от престола на Бога и на Агнето и всред стъгдта му. И от двете страни на реката беше дървото на живота което даваше плодове дванадесет, и раждаше плод всеки месец; и листете на дървото са за изцеление на народите. И никоя проклетия не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него, и рабите негови ще му служат. И ще гледат лицето му; и неговото име ще е на челата им. И нощ не ще да има там; и нямат нужда от светило и от слънчена виделина, защото Господ Бог ги осветява; и ще царуват във веки веков.