23 – Любов

Заради това ще остави человек баща си и майка си, и ще се прилепи при жена си, и ще бъдат двамата една плът.

И слугува Яков за Рахил седем години; и видяха му се малко дни поради любовта му към нея.

Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята която ти дава Господ Бог твой.

Не пожелай дома на ближния си, не пожелай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела м, нито нищо което е на ближния ти.

Ако срещнеш на неприятеля си вола или осела му заблудил, непременно да му го закараш. Ако видиш на враждебника си осела че е паднал под товара си, и ти се иска да отбегнеш да му не помогнеш, непременно трябва с него наедно да помогнеш.

И замина Господ пред него и провъзгласи: Господ, Господ Бог благоутробен и милосерд, дълготърпелив, и многомилостив, и истинен,

Да не възненавидиш брата си в сърдцето си: да обличиш смело ближния си, и да се не натовариш с грях поради него. Да не отмъщаваш, нито да имаш злоба върх синовете на людете си, но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.

Пришлецът който се е засилил при вас да ви бъде като един ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото пришелци бяхте в Египетската земя. Аз съм Господ Бог ваш.

И ако осиромашее брат и, и ослабее ръката му при тебе, тогаз да му помогнеш, като на чужденец или пришлец, за да живее наедно с тебе. Да не вземеш от него лихва или печалба, но бой се от Бога твоего: и да живее брат ти наедно с тебе. Среброто си да не му дадеш с лихва, и за печалба да не му дадеш храната си.

А Моисей беше человек много кротък, повече от всичките человеци които бяха на земята.

и да обичаш Господа Бога твоего с всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичката си сила.

И тъй, да знаеш че Господ Бог твой, той е Бог, Бог верний. който съхранява завета и милостта към онези които го обичат и пазят заповедите му, до тисяща родове; а на онези които го ненавидят, въздава им в лице и ги изтребя: няма да забавя на оногоз който го ненавиди: ще му въздаде в лицето му.

който прави съд на сирачето и на вдовицата, и обича чужденеца, комуто дава храна и облекло. Обичайте прочее чужденеца; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.

Обичай прочее Господа Бога твоего, и пази заръчванията му, и повеленията му, и съдовете му, и заповедите му през всичките си дни.

И ако прилежно послушате заповедите ми които ви аз заповядвам днес, да обичате Господа Бога вашего, и да му служите с всичкото си сърдце и с всичката си душа,

да не слушаш думите на онзи пророк или на онзи съновидец; защото ви изкушава Господ Бог ваш за да познае да ли обичате Господа Бога вашего от всичкото си сърдце и от всичката си душа.

Да му дадеш непременно, и сърдцето ти да не скърби когато му даваш; понеже за това ще те благослови Господ Бог твой във всичките ти дела и във всичките ти предприятия. Защото няма да изчезне сиромах отсред земята ти; за това ти аз заповядвам и казвам: Непременно да отваряш ръката си към брата си, към сиромаха си, и към оскудния си на земята си.

Всеки да дава по силата си, според благословението на Господа Бога твоего което ти е дал.

И ще обреже Господ Бог твой сърдцето ти и сърдцето на семето ти, за да обичаш Господа Бога твоего от всичкото си сърдце и от всичката си душа, за да бъдеш жив.

да обичаш Господа Бога твоего, да слушаш гласа му, и да си прилепен нему; защото това е животът ти и дължината на дните ти, за да живееш на земята за която се кле Господ на отците ти, Авраама, Исаака, и Якова да им я даде.

Но пазете добре да вършите заповедите и закона който ви заповяда Моисей рабът Господен, да обичате Господа Бога вашего, и да ходите във всичките му пътища, и да пазите заповедите му, и да сте прилепени нему, и да му служите с всичкото си сърдце и с всичката си душа.

Не продължавайте да говорите горделиво: Да не излезе велеречие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от него се претеглюват делата.

И като свърши да говори Саулу, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида и възлюби го Ионатан както истата си душа. И взе го при себе си Саул онзи ден и го не остави да се върне вече в бащиния си дом. Тогаз Йонатан направи уговор с Давида, защото го обичаше като истата си душа. И съблече Ионатан мантията си която имаше на себе си та я даде Давиду, и дрехите си, дори до самия си меч, и лъка си, и пояса си.

А когато отиде момчето, стана Давид от южната страна та падна на лицето си на земята, и поклони се три пъти; и целуваха се един друг; и плакаха и двамата; но Давид твърде много. И рече Ионатан Давиду: Иди с миром както се заклехме ние двама в името Господне и рекохме: Господ нека е между мене и тебе, и между моето семе и твоето семе във век! И стана та отиде; а Ионатан влезе в града.

На оскърбения трябва съжаление от приятеля му; Но той е оставил страха на Всесилнаго.

Помни, Господи, милосердията си, И милостите си, защото са от века. Греховете на младостта ми И престъпленията ми да не помниш: Според милостта си помни ме ти, Господи, заради благостта си.

Ще води кротките в пътя на съд, И ще научи кротките на пътя си.

Всичките Господни пътища са милост и истина На онези които пазят завета му и свидетелствата му.

Възлюбете Господа, всички преподобни негови: Господ съхранява верните, И въздава изобилно на онези които се обхождат горделиво.

Господи, милостта ти стига до небето, Истината ти до облаците. Правдата ти е като високите планини Съдбите ти са бездна голяма человеци и скотове упазваш, Господи. Колко е драгоценна милостта ти, Боже За то человеческите синове се надеят на покрова на крилата ти.

Ти, Господи, не възпирай щедротите си от мене: Твоята милост и твоята истина да ме вардят винаги.

Първому Певцу, Псалом Давидов. Блажен който пригледва сиромаха: В скърбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще упази живота му: Блажен ще бъде той на земята; И ти не ще да го предадеш на щението на враговете му. Господ ще го укрепява на одъра на немощта: В болестта му ти ще постилаш всичката му постелка.

Първому Певцу, Псалом на Давида когато дойде пророк Натан при него, след като беше влязъл той при Витсавия. Помилвай ме, Боже, според милостта си: Според множеството на милосердието си изглади беззаконието ми.

Послушай ме, Господи. Защото е блага твоята милост: Според многото твои щедроти погледни на мене;

Защото ти си, Господи, благ и милосерд И многомилостив към всички които те призовават.

Но, Господи, ти си Бог щедър и милостив, Дълготърпелив, многомилостив, и истинен.

Който клевети скришно съседа си, Него ще погубя: Който има горделиво око и надигнато сърдце, Него не ща да търпя.

Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив. Не ще е противен за всякога, Нито ще държи гняв в век. Не ни е сторил според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконията ни. Защото колкото е небето високо от земята, Толкоз е голяма милостта му към онези които му се боят: Колкото отстои изток от запад, Толкоз е отдалечил от нас престъпленията ни.

А милостта Господня е от века И до века върх онези които му се боят, И правдата му върх синовете на синовете.

Славете Господа, защото е благ, Защото милостта му е во век.

Да песнословят Господу за неговата милост, И за чудесата му към человеческите синове. Защото насити душа жадна, И душа гладна изпълни с добрини.

Защото милостта му е голяма върху нас, И истината Господня е във век. Алилуя.

Песен на Степените, Давидова. Ето, колко е добро и колко угодно Да живеят братя в единомислие!

Славете Бога небеснаго; Защото милостта му е въ век.

Милостив и жалостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив. Благ е Господ към всички; И щедротите му са върху всите му творения.

Господ въздига смирените, А нечестивите унижава дори до земята.

Милост и истина да те не оставят; Вържи ги около врата си; начертай ги на плочата на сърдцето си.

Пий вода от щерната си, И оназ която извира от кладенеца ти. Нека се изливат вън твоите извори Като водни отоци по стъгдите. Да бъдат те на самаго тебе, А не и на чужди с тебе. Да бъде благословен твоят източник: И весели се с жената на младостта си. Тя да ти бъде като елен рачителна и сърна мила: Нейните гръди да те напояват въ всяко време: Възхищавай се всякога от любовта й. И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда, И искаш да пригръщаш пазухата на чужда жена?

Тия шест мрази Господ, И седем са мерзост на душата му: - Очи горделиви, език лъжлив, И ръце които проливат кръв неповинна, Сърдце което крои лоши намислювания, Нозе които тичат скоро да правят зло, Свидетел лъжлив който говори лъжа, И онзи който сее раздори между братя.

Страхът Господен е да мрази някой злото. Аз мразя високоумие, и гордост, И лукав път, и строптиви уста.

Аз обичам които ме обичат; И които ме търсят ще ме намерят.

Омразата повдига раздори; Но любовта покрива всичките погрешки.

Дойде ли гордост, дохожда и срам; А мъдростта е съ смирените.

Милостивий человек благотвори на душата си; А жестокият смущава плътта си.

Един разпръсва, но повече изобилва; А друг пастри без мяра, но пак достига в скудост. Благотворителната душа ще се огои; И който пои, ще бъде напоен и той.

Който щади тоягата си мрази сина си; Но който го обича наказва го с време.

Който презира ближния си съгрешава; А който помилва сиромасите блажен е.

Който угнетява убогия безчести Създателя му; А който помилва сиромаха почита го.

Мек ответ утишава ярост; А жестока дума възбужда гняв.

Господ съсипва дома на горделивите; А утвърдява предела на вдовицата.

Мерзост е Господу всеки що има горделиво сърдце; Ръка на ръка и да се присъедини, няма да остане ненаказан. С милост и истина се очиства беззаконието; И със страха Господен става уклонение от злото.

Гордостта предшествува на погибелта; И високоумството предшествува на падането. По-добре да е някой смиреномъдър със смирените, Нежели да дели користи с гордите.

Благоугодните думи са сот от мед, Сладост на душата, и изцеление на костите.

Който покрива престъпление търси любов; Но който разказва работата раздвоява най-тесни приятели.

Приятел обича всякога; И брат се ражда за нуждно време.

Смърт и живот е в ръката на езика; И които го обичат ще ядат плодовете му.

человек който има прители трябва да се обхожда приятелски; И има приятел по-тесен и от брат.

Който помилва сиромаха заима Господу; И той ще му въздаде въздаянието му.

Милостта на человека е чест нему: И сиромахът е по-добър от лъжеца.

Да прави някой правда и съд По-угодно е Господу от жъртва. Надигнато око, и кичливо сърдце, И светилникът на нечестивите е грях.

Който затуля ушите си от вика на сиромаха, Ще викне и той, и няма да се послуша.

Който следва правда и милост Ще намери живот, правда, и слава.

Който пази устата си и езика си Пази душата си от утеснения. Горделив и кичлив присмивател се нарича Онзи който действува с ярост и гордост.

Който има добро око ще бъде благословен; Защото дава от хляба си на сиромаха.

Изпъди присмивателя, и ще се махне препирането, И сварата и укорът ще престанат. Който обича сърдечната чистота Има благодат на устните си, и царят му е приятел.

Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода; Защото ще натрупаш жар на главата му, И Господ ще те възмъзди.

Който дава на сиромасите не ще да достигне в скудост; А който отвраща очите си ще има много клетви.

Гневлив человек възбужда прения; И яростлив человек умножава беззакония.

Гордостта на человека ще го смири; А смиреният ще придобие чест.

Тези трите са непостижими за мене, И тези четири неща не разумявам: Следите на орел по въздуха, Следите на змия върху канарата, Следите на кораб всред морето, И следите на мъж при девица.

Отваряй устата си за безгласния, За съда на всичките сирачета. Отваряй устата си, съди праведно, И защищавай сиромаха и оскудния.

Не спеши в духа си да си яростлив, Защото яростта почива в пазухата на безумните.

Соломоновата Песен на Песните. Да ме целуне с целуванията на устата си; Защото любовта ти е по-добра от виното. Заради благовонието на добрите твои масти Името ти е маст излeяна; За това те обичат девиците. Привлечи ме: ще тичам след тебе. Царят ме въведе в клетовете си: Ще се радваме и ще се веселим за тебе; Ще помним любовта ти повече от виното: Обичат те с правота.

На конете на Фараоновите колесници Те уподобих, любезна моя. Красни са твоите ланити с вървите на бисера, И вратът ти с огърлия. Ще ти направим златни чепочки С сребърни капки. Додето царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благовонието си. Вързоп със смирна е за мене възлюблений ми: Ще нощува между съсците ми. Китка кипрова е за мене възлюблений мой, В лозята на Енгади. Ето хубава си, любезна моя; Ето, хубава си: очите ти са като на гълъбите. Ето, хубав си, възлюблений ми, ей, приятен си: И одърът ни е благоцветен.

Аз съм цвете Сароново И крин юдолний. Както е кринът между трънете, Така е любезната ми между дъщерите. Както ябълката между дърветата на дъбравата, Така е възлюбленият ми между синовете: Пожелах, и седнах под сянката му, И плодът му беше сладък в устата ми. Доведе ме в дома на виното, И хоругвата му над мене бе любов. Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки; Защото съм ранена от любов. Левицата му е под главата ми, И десницата му ме пригръща. Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, и играе по хълмовете. Възлюбленият ми прилича на сърна или на млад елен: Ето, стои зад стената ни, Гледа от прозорците, Занича през решетките.

Отговаря възлюблений ми и говори ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и ела; Защото, ето, зимата се премина. И дъждът замина и отиде си: Цветята се явиха из земята; Времето на резидбата пристигна, И гласът на гъргорицата се чу в нашата земя: Смоковницата прозябва първите си смокви, И по лозята цветът на гроздето издава благовоние. Стани, любезна моя, прекрасна моя, та ела. О гълъбице моя, в разселените на скалата, В скришните места на стръмнините, Покажи ми лицето си, направи ме да чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно. Хванете ни лисиците, Малките лисици които погубват лозята, Защото лозята ни цъвтят. Възлюбленият ми е мой, и аз негова: Пасе между криновете. Доде повее дневният тих ветрец и побягнат сенките Върни се, възлюблений ми: стани подобен на сърне Или на млад елен върху Ветерските гори.

Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, В сърните и в елените на полето, Да не дигнете и да не събудите любовта ми додето ще. Коя е тая която възлиза от пустинята Както стълпове дим, накадена със смирна и ливан, С всякакъв благовонен прах от търговеца?

Ето, хубава си, любезна моя: ето, си хубава: Очите ти под булото ти са като на гълъбите: Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаадската гора: Зъбите ти са като стадо от стрижени овци Които възлизат от къпането, Които всички се агнят близнета И няма ялова между тях: Устните ти като червена прежда, и говоренето ти благодатно: Ланитите ти под булото ти Като част от нар: Шията ти като Давидовия стълп Съградения за оръжница, Дето висят тисяща щитчета — Всички са като щитове на крепки: Двата ти съсца като две сърнета близнета Които пасат между криновете. Доде повее дневният тих ветрец и побегнат сенките Аз ще ида в гората на смирната и на хълма на ливана. Ти си прекрасна, любезна моя; И порок няма в тебе.

Пленила си сърдцето ми, сестро моя, невесто: Пленила си сърдцето ми с едно от очите си, С едно огърлие на шията си. Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от виното е твоята любов, И благовонието на твоите масти повече от всичките аромати! Устните ти, невесто, капят като меден сот: Мед и мляко има под езика ти; И благовонието на дрехите ти като благоуханието на Ливан. Градина затворена е сестра ми, невестата: Извор затворен, източник запечатан. Твоите леторасли са рай от нарове, С избрани плодове, кипър с нард, Нард и шафран, тръст и корица, С всичките дървя на ливан, Смирна и алой с всичките най-първи аромати. Източник на градини, Кладенец на жива вода, и поточки от Ливан. Стани, Севере, и ела, Юже: Повей в градината ми, Да потекат ароматите и. Да дойде възлюблений ми в градината си, И да яде изрядните си плодове.

Дойдох в градината си, сестро моя, невесто: Обрах смирната си с ароматите си: Ядох сота си с меда си: Пих виното си с млякото си. Яжте, приятели: Пийте, ей, изобилно пийте, възлюблени. Аз спя, но сърдцето ми е будно. Гласът на възлюбления ми! хлопа: Отвори ми, сестро моя, любезна моя, Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки. Съблякох дрехата си: как да я облека? Умих нозете си: как да ги окалям? Възлюблений ми провря ръката си през дупката на вратата; И сърцето ми се смути за него.

Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, Ако намерите възлюбления ми да му кажете че съм ранена от любов. Що различава твоя възлюблен от друг възлюблен, О ти прекрасна между жените? Що различава от друг възлюблен твоя възлюблен, Та ни заклеваш ти така?

Възлюблений мой е бял и румен, Личи между десет тисящи. Главата му е злато опитано: Косите му са разресани, черни като гарван, - Очите му са като на гълъби върху потоците на водите, Омити в мляко, и седят като многоценни камене в гнездата си, - Ланитите му като лехи от аромати, Като съдове от благовонни садения: Устните му са кринове От които капе избрана смирна, - Ръцете му златни пръстене Споени с хрисолит, - Коремът му слоновено изделие украсено с сапфири, - Краката му мраморни стълпове Утвърдени на стояла от чисто злато, - Видът му като Ливан, Изящен като кедрове: Устата му са услаждение, И той всичкий е рачителен: Този е възлюбленият ми, и този е приятелят ми, О Ерусалимски дъщери.

Аз съм на възлюбления си, и възлюблений ми е мой: Пасе между криновете.

Отвърни очите си отсреща ми, Защото ме обладаха. Косите ти са като стадо от кози Налегали по Галаад.

Колко са красни стъпките ти с чехлите, дъщи княжеска! Извитието на бедрата ти е подобно на огърлия, Дело на ръце художнически. Пъпът ти е чаша обла, неоскудна от подправено вино, - Коремът ти житен копен ограден с кринове, Двата ти съсца като две сърнета близнета, - Вратът ти като слонов стълп,- Очите ти като водоемите в Есевон Към вратата Бат-рабим,- Носът ти като спълпът на Ливан Който гледа към Дамаск,- Главата ти върху тебе като Кармил, И косите на главата ти като багреница: Царят е вързан в плетениците ти. Колко си хубава и колки приятна, О възлюблена, в нежностите си! Този твой раст прилича на финик, И съсците ти на гроздове. Рекох: Ще възляза на финика, ще хвана ветвите му; И, ето, съсците ти ще бъдат като граздове на лоза, И уханието на носа ти като ябълки, И небцето ти като доброто вино Което тече сладко за възлюбления ми, И прави да говорят устните на спещите.

Аз съм на възлюбления си; И неговото желание е към мене. Ела, възлюблений мой, да излезем на полето, Да пренощуваме по селата. Да осъмнем в лозята; Да видим прозябна ли лозето, Отвори ли цвят гроздето, И цъвнаха ли наровете: Там ще ти дам любовта си. Мандрагорите дадоха ухание; И при вратата ни има Всякакви плодове угодни, нови и вехти: Скрила съм ги за тебе, възлюблени мой.

Левицата му била би под главата ми, И десницата му пригърнала би ме.

Заклевам ви, Ерусалимски дъщери, да не дигнете нито да събудите любовта ми Додето ще. Коя е тая що възлиза от пустинята Подпряла се на възлюбления си? Аз те събудих под ябълката: Там те роди майка ти: Там те роди родителката ти

Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си, Защото любовта е крепка като смъртта, Ревнуванието жестоко като ад, Святкането му святкане огнено, пламик устремителен. Много вода не може да угаси любовта, Нито реки могат да я потопят: Ако би дал някой всичкия имот на дома си за любовта, Съвсем ще го презрат.

Горделивите человечески очи ще се унижат, И надигането на человеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в онзи ден. Защото денят на Господа Саваота ще бъде Върх всекиго горделив и величав, И върх всекиго що се надига, (и ще се унижи,)

Но великодушният умишлява великодушие, И на великодушие ще се утвърждава той.

Гърба си дадох на бичове, И челюстите си на скубатели: Не скрих лицето си от укори и заплювания.

Презрен и отхвърлен от человеците: человек на скърби и навикнал на болест; И, както человек от когото отвръща някой лице, презрен бе, И за нищо го не вменихме. Той наистина взе на себе си болестите ни, И със скърбите ни се натовари; А ние го възмнехме уязвен, Поразен от Бога, и оскърбен. Но той биде наранен заради престъпленията ни, Биен биде заради беззаконията ни: Наказанието биде на него за нашия мир; И с неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овци: Отбихме се всеки в пътя си; И Господ възложи на него беззаконието на всинца ни. Той бе насилван и озлобен, Но не отвори устата си: Както агне водено на заклание, И както овца пред стригачите си безгласна, Така не отвори устата си.

Не е ли да разделяш хлеба си на гладния, И да въвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го облачаш, И да не криеш себе си от своята си плът?

И отваряш душата си на гладния, И наситиш утеснената душа, Тогаз светлина ще ти изгрева в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне.

Ще помена милосердията Господни, Хваленията Господни, По всичко що ни е Господ направил, И големата благост към Израилевия дом Която показа тям според щедротите си, И според множеството на своята милост.

Господ ми се яви отдавна и рече: Ей, възлюбих те с вечна любов; За то те привлякох с милост.

Милост Господня е че не се довършихме, понеже не оскъдяха щедротите му: Подновяват се всяка заран: голяма е твоята вярност.

и помолих се на Господа Бога моего, и се изповядах, и рекох: О Господи, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта към онези които те любят и пазят твоите заповеди!

И ще те сгодя за себе си във век; Ей ще те сгодя за себе си в правда, и в съдба, И в милост, и в щедроти; И ще те сгодя за себе си във вярност; И ще познаеш Господа.

Той ти показа, человече, шо е доброто; И що иска Господ от тебе Освен да правиш праведното, и да обичаш милост, И да ходиш смирено с Бога твоего?

Търсете Господа, всички кротки земни Които извършвате съдбите му: Търсете правда, търсете кротост. Негли се покриете в деня на гнева Господен.

Господ Бог твой който е всред тебе, Силният, ще те спаси, Ще се развесели за тебе с радост Ще те милва в любовта си, Ще се весели за тебе с песни.

Така говори Господ Саваот и рече: Съдете съд истинен, и правете милост и щедроти всеки на брата си; и не насилствувайте вдовицата, и сирачето, чужденеца, и сиромаха; и никой от вас да не съвещава зло в сърдцето си против брата си.

Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно. Блажени нажалените, защото те ще се утешат. Блажени кротките; защото те ще наследят земята. Блажени които гладуват и жадуват за правдата; защото те ще се наситят. Блажени милостивите; защото те помилвани ще бъдат. Блажени чистосърдечните; защото те ще видят Бога. Блажени миротворците; защото те синове Божии ще се нарекат. Блажени гонените заради правдата; защото е тяхно царството небесно. Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене. Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небесата вашата заплата: понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас.

А пък аз ви казвам, че всякой, който се гневи на брата си без причина, ще бъде повинен на съд; и който рече на брата си, Рака, повинен ще е за пред събора; а който му рече, Безумне, ще бъде повинен за пъкълът огнений. И тъй, ако принесеш дара си на олтара, и там се усетиш, че брат ти има нещо на тебе; остави дарът си там пред олтаря, и иди, първом се примири с брата си, и тогаз ела та принес дарът си.

Чули сте че е речено: Око за око, и зъб за зъб. А пък аз ви казвам; Да се не противите злому; но който те плесне по дясната страна, обърни му и другата. И на тогози който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха. И който тя понуди да идеш с него една миля, иди с него две. Който проси от тебе, дай му; и който иска да заеме от тебе, недей се отвръща от него.

Чули сте, че е речено: Да любиш ближния си, и да ненавиждаш врагът си. Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят: за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небеса: защото той повелява на слънцето си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и неправедните. Защото ако любите любящите вас, коя заплата имате? Не правят ли това и митарите? И ако поздравявате само братята си, що повече правите? Не правят ли така и митарите? И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса.

Внимавайте да не правите своите милостини пред человеците за да ви виждат; инак нямате заплата при Отца вашего който е на небеса. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по съборищата и по улиците, за да се прославят от человеците; истина ви казвам, приимат вече заплатата си. А ти кога правиш милостиня, да не узнае лявата ти ръка, що прави десницата ти; за да бъде твоята милостиня в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.

Защото ако простите вий на человеците съгрешенията им, ще прости и вам Отец ваш небесний; ако ли вие не простите на человеците съгрешенията им, то и Отец ваш няма да ви прости съгрешенията ваши.

Никой не може на двамина господари да работи; защото или едного ще възненавиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону.

Не съдете, да не бъдете съдени; Защото с каквато съдба съдите, с такваз ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, ще ви се възмери. И защо виждаш съчицата в окото на брата си, а гредата която е в твоето око не усещаш? Или как ще речеш на брата си: Остави да извадя съчицата из окото ти, а ето гредата в твоето око? Лицемере, извади първом гредата из своето око, и тогава щеш чисто видя да извадиш съчицата из братовото си око.

И тъй, във всяко нещо, както искате да правят человеците на вас, така и вие правете на тях, защото това е законът и пророците.

Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обременени; и аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.

и рече: Истина ви казвам, ако се не обърнете, и бъдете както децата, няма да влезете в царството небесно. И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в царството небесно.

Как ви се вижда? Ако някой си человек има сто овци, и се изгуби една от тях, не остава ли деветдесетте и девет на горите, и отхожда да търси изгубената? И ако се случи да я намери, истина ви казвам, че се радва за нея повече нежели за деветдесетте и девет не изгубени. Така не е по волята на Отца вашего, който е на небеса да погине един от тези малките.

А ако ти съгреши брат ти, иди и обличи го между тебе и него самичък. Ако те послуша, спечелил си брата си:

Тогаз пристъпи Петър при него и рече: Господи, до колко пъти, ако ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? Казва му Исус: Не ти казвам, до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем.

Почитай баща си и майка си; и, Люби ближните си както себе си.

Рече му Исус: Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си, и дай го на сиромаси; и ще имаш съкровище на небеса; и дойди та ме последвай.

Така ще бъдат последните първи, и първите последни; защото мнозина са звани, а малцина са избрани.

Във вас обаче не ще така да бъде; но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам; и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде раб; както Син человечески не дойде да му послужат, но да послужи, и да даде живота си откуп за мнозина.

А Исус му рече: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първа и голяма заповед. А втора подобна на нея: Да възлюбиш ближният си като себе си.

И най-големият от вас да бъде вам слуга. А който възнесе себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възнесе.

Тогава Царят ще рече на тези които са от дясната му страна: Елате, вие благословени на Отца моего, наследвайте царството приготвено за вас от създание мира; защото огладнях, и дадохте ми да ям; ожеднях, и напоихте ме; странен бях, и прибрахте ме; гол бях, и облякохте ме, болен бях, и посетихте ме, в тъмница бях, и дойдохте при мене. Тогаз праведните ще му отговорят и рекат: Господи, кога те видяхме гладен, и те нахранихме; или жеден, и те напоихме? Кога пак те видяхме странен и те прибрахме; или гол, и те облякохме? И кога болен или в тъмница те видяхме, и дойдохме при тебе? И ще отговори Царят и ще им рече: Истина ви казвам: Колкото че сте сторили това на едного от тези най-малките мои братя, на мене сте го сторили.

Тогаз ще рече и на тези които са от лявата му страна: Идете от мене, проклети, в огънят вечен, приготвения за дявола и за ангелите негови; защото огладнях, и не ми дадохте да ям; ожеднях и не ме напоихте; странен бях, и не ме прибрахте, гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте. Тогаз ще му отговорят и те и ще рекат: Господи, кога те видяхме гладен, или жеден, или странен, или гол, или болен, или в тъмница, и не ти послужихме? Тогаз ще отговори и ще им рече: Истина ви казвам: Колкото че не сте сторили това на едного от тези най-малките, нито на мене сте го сторили.

пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата.

И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти,

И като седна призова дванадесетте, и казва им: Който иска да е пръв, ще бъде най-последен от всичките, и на всичките слуга.

А между вас няма да бъде така; но който между вас иска да бъде големец, ще ви бъде слуга; и който от вас иска да бъде пръв, ще бъде раб на всичките. Защото Син человечески не дойде да му слугуват, но да слугува, и да даде живота си откуп за мнозина.

И когато стоите да се молите, прощавайте, ако имате нещо върху някого, за да ви прости и Отец ваш който е на небеса вашите съгрешения. Но ако вие не прощавате, нито Отец ваш който е на небеса ще ви прости съгрешенията ваши.

и да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкото си сърдце, и с всичката си душа, и с всичкия си ум, и с всичката си сила." Тая е първата заповед. и втора подобна ней: "Да възлюбиш ближнаго твоего както себе си." По-голяма от тези друга заповед няма. И рече му книжникът: Добре, учителю, право си казал, че един е Бог, и няма друг освен него, и да го люби някой със все сърце, и с всичкият си разум, и с всичката душа, и с всичката сила, и да люби ближнаго своего както себе си, то е повече от всичките всесъжения и жертви.

И когато беше той във Витания, в дома на Симона прокаженаго, и седеше на трапезата, дойде една жена, която имаше алавастър с миро нардово, чисто и скъпо; и като разби алавастъра, изля мирото на главата му.

А той отговори и рече им: Който има две дрехи нека даде на тогози който няма; и който има храна нека прави такожде.

Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат, благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост. На тогоз който те удари по страната на лицето, обърни и другата, и от тогоз който ти взема дрехата не спирай и ризата си. Всекиму който би ти поискал дай; и от тогоз който взема твоите неща не си ги искай. И както искате да правят человеците вам, така и вие правете тям.

И ако любите онези които любят вас, каква благодат имате? защото и грешниците любят любящите тях. И ако правите добро на онези които вам правят добро, каква благодат имате? защото и грешниците правят същото. И ако давате на заем на тези от които се надеете пак да вземете, каква благодат имате? защото и грешни на грешни заемат за да вземат пак равното.

Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ към неблагодарните и злите. Бъдете прочее милосерди както и Отец ваш е милосерд. И не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете; давайте и ще ви се даде; мяра добра, натъпкана, стресена, и препълнена ще ви дадат в пазухата ви; защото с истата мяра с която мерите ще ви се възмери.

И, ето, жена някоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро. и, като застана при нозете му отзад и плачеше, начена да облива нозете му със сълзи и отриваше ги с космите на главата си, и целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото.

Някой си заимодавец имаше двама длъжници; единът беше длъжен петстотин динарии, а другият петдесет. И понеже нямаха да му платят, прости им ги и на двамата. И тъй, кажи ми кой от тях ще го възлюби повече? Отговори Симон и рече: Мисля че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил. И като се обърна къде жената рече на Симона: Видиш ли тази жена? Влезох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обле нозете ми, и с космите на главата си ги отри. Ти целуване ми не даде; а тя, от как съм влязъл, не е престанала от да целува нозете ми. Ти с масло главата ми не помаза; а тя с миро помаза нозете ми. За това ти казвам: Прощават й се многото нейни грехове, защото много възлюби; а комуто се малко прощава, малко люби.

И той отговори, и рече: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си."

На това отговори Исус и рече: человек някой слязваше от Ерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв. И по случай някой си свещеник слязваше по него път: и като го видя, мина от среща и замина. Подобно и Левит някой, като стигна на това място, дойде, видя, мина от среща и замина. Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го видя смили се, и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му. И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя. И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците? А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави.

Кога те кани някой на свадба, не седай на първото място, да не би да е призовал и другиго по-почтен от тебе, и дойде този който е поканил и тебе и него и ти рече: Дай място на тогова; и тогаз начнеш с усрамяване да захванеш последното място. На кога те поканят, иди и седни на последното място, за да ти рече, кога дойде този който те е призовал: Приятелю, възлез по-горе. Тогаз щеш има слава пред тези които седят с тебе наедно. Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе.

Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено. Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи; и ще бъдеш блажен; защото нямат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните.

И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, видя го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна. Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му, и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим; защото този ми син мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. И начнаха да се веселят.

Никой слуга не може на двама господари да слугува; защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона.

И седем пъти на ден ако ти прегреши, и седем пъти на ден се възвърне към тебе, и каже: Покайвам се, да му простиш.

Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.

А Закхей застана и рече Господу: Господи, ето, половината от имота си давам на сиромасите; и ако съм обидил някого в нещо с клевета, въздавам четверократно.

И рече: Истина ви казвам че тая сирота вдовица тури от всичките най-много; защото всички тези туриха в даровете Божии от изобилието си; а тя от нямането си тури всичкия си имот, колкото имаше.

А вие не така; но най-големият изпомежду ви да бъде както най-малкия, който началствува, както оногоз който слугува. Защото кой е по-голям, който седи на трапезата ли, или който слугува? не този ли който седи? Но аз помежду вас съм като един който слугува.

И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида.

А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие.

Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който вярва в него, но да има живот вечен. Понеже не е проводил Бог Сина си на света да съди света, но за да бъде спасен светът чрез него.

Той трябва да расте, а аз да се смалявам.

За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак.

Просълзи се Исус. И думаха Юдеите: Виж колко го обичаше!

Тогаз Мария взе една литра чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови, и отри нозете му с космите си; и къщата се изпълни от благоуханието на мирото.

И пред праздника на пасхата, като знаеше Исус че дойде часът му, да премине от този свят към Отца, както бе възлюбил своите които бяха на света, до край ги възлюби

После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан.

И тъй, аз, Господ и Учител, ако ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму нозете да омивате. Защото аз ви пример дадох да правите и вие както аз направих вам. Истина, истина ви казвам: Никой раб не е по-горен от господаря си; нито посланник е по-горен от оногоз който го е изпратил. Това като знаете, блажени сте ако го правите.

А един от учениците когото обичаше Исус беше се облегнал на скута Исусов.

Нова заповед ви давам: Да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си. От това всички ще познаят че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.

Ако имате любов към мене, упазете моите заповеди.

Който има моите заповеди и ги държи, той е който ме люби; а който ме люби възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя, и ще явя себе си нему.

Отговори Исус и рече му: Който люби мене ще упази моето слово; и Отец ми ще го възлюби, и ще дойдем при него, и ще направим жилище у него. Който не люби мене моите думи не държи; и словото което слушате не е мое, но на Отца който ме е проводил.

Както Отец възлюби мене, и аз възлюбих вас; пребъдете в моята любов. Ако държите моите заповеди ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца си и пребъдвам в неговата любов. Това ви говорих за да пребъде моята радост във вас, и вашата радост да бъде изпълнена. Тая е моята заповед, да имате любов помежду си както ви аз възлюбих. Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си. Вие сте ми приятели ако правите това което ви аз заповядвам. Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарът му; а вас ви нарекох приятели, защото всичко що чух от Отца си явих ви го.

Това ви заповядвам, да имате любов един към друг.

защото сам си Отец ви люби, понеже мене възлюбихте и повярвахте че аз от Бога излязох.

аз в тях, и те в мене; да бъдат съвършени в едно, и да разбере светът че ти си ме проводил, и възлюбил си ги както си възлюбил мене.

И явих им твоето име, и ще явя, да бъде в тях любовта с която си ме възлюбил, и аз в тях.

А като се наобедваха, казва Исус Симону Петру: Симоне Ионин, любиш ли ме повече от тия? Казва му: Ей, Господи, ти знаеш че те обичам. Казва му: Паси агънците ми. Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли ме? Казва му: Ей, Господи, ти знаеш че те обичам. Казва му: Паси овците ми. Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли ме? Наскърби се Петър, защото му рече трети път: Обичаш ли ме? И рече му: Господи, ти всичко знаеш, ти знаеш че те обичам: Казва му Исус: Паси овците ми.

И всичките вярващи бяха наедно, и всичко имаха общо; и стоката и имането си продаваха и разподеляха ги на всички, всекиму според нуждата що имаше. И всеки ден пребъдваха единодушно в храма, и преломяваха хляб от къща в къща, и приимаха храна с радост и простосърдечие,

И никой от тях не беше в лишение, защото всички които бяха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се всекиму според колкото му трябваше.

И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми. И като коленичи извика с глас голям: Господи, не им считай този грях. И това като рече заспа.

А мястото на писанието което прочиташе беше това: "Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си. В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята."

Всякак ви показах че така трудеще се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава някой от колкото да взема.

А надеждата не посрамя; защото любовта Божия е излена в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Светаго. Понеже Христос, когото ние бяхме още немощни, на определеното време умря за нечестивите. Защото едва ще се намери да умре някой и за праведен человек; (а може би да дръзне някой да умре за благодетелния;) но Бог показва своята към нас любов, защото когато ние още бяхме грешници Христос умря за нас; много повече сега, като се оправдахме чрез кръвта му, ще се избавим от гнева чрез него. Защото неприятели като бяхме ако се примирихме с Бога чрез смъртта на Сина му, колко повече сега примирени като сме ще се избавим чрез неговия живот!

Кой ще ни отлъчи от любовта Христова? скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож? (както е писано: "За тебе всеки ден сме убивани: вменявани сме като овци за клане,") но във всичко това препобеждаваме чрез тогози който ни е възлюбил.

Понеже съм уверен че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещото, нито височина, нито дълбочина, ни друго някое създание не ще може да ни отлъчи от любовта Божия която е в Христа Исуса Господа нашего.

Защото казвам чрез дадената ми благодат всекиму който е между вас, да не мъдрува за себе си по-високо от колкото трябва да мъдрува, но да мъдрува така щото да смиреномъдърствува, по мярката на вярата която мярка е всекиму Бог разделил.

Любовта да бъде нелицемерна: имайте отвращение от злото, и прилепявайте се към доброто. Обичайте се един друг с братска любов: предваряйте да си отдавате един на друг почест; бивайте в усърдието нелениви, духом пламенни: Господу служете: в надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни: помагайте на светиите в нуждите им: от гостолюбие се не оставяйте.

Благославяйте тези които ви гонят: благославяйте, и не кълнете. Радвайте се с онези които се радват, и плачете с онези които плачат. Истото един към друг мъдрувайте: не мъдрувайте високи неща, но да се водите по смирените: не имайте себе си за мъдри. Никому не въздавайте зло за зло; промишлявайте това което е добро пред всичките человеци. Ако е възможно, колкото от ваша страна, имайте мир с всичките человеци.

Не си отмъстявайте, възлюблени мои; но дайте място на гнева; защото е писано: "Мое е отмъщението, аз ще сторя въздаяние, казва Господ." И тъй, ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жеден, напой го; защото това като правиш ще натрупаш жар на главата му. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

Не оставайте никому длъжни в нищо освен да имате любов един на другиго; защото който люби другиго изпълнява закона; понеже заповедите: "Не прелюбодействувай;" "Не убивай;" "Не кради;" "Не лъжесвидетелствувай;" "Не пожелай;" и коя да е друга заповед, в това слово се заключава: "Люби ближнаго твоего както самаго себе си." Любовта не прави зло ближнему; следователно любовта е изпълнение на закона.

Слабия във вярата приимайте, не с препиране за мненията.

А ти защо съдиш брата си? или защо и ти презираш брата си? понеже ние всинца ще предстанем на Христовото съдовище. Защото е писано: "Жив съм аз, казва Господ, пред мене ще се поклони всяко коляно, и всеки език Бога ще славослови." И тъй, всеки от нас за себе си ще даде ответ Богу.

Тъй като е, да не съдим вече един другиго; но съдете повече това, да не полагате на брата си препъване или съблазън. Зная и уверен съм в Господа Исуса че нищо няма от самосебе си нечисто; освен за тогоз който мисли за нещо че е нечисто, нечисто е нему. Но, ако е брат ти скръбен поради яденето, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай тогоз за когото е Христос умрял.

И тъй, да дирим това което служи за мир и за назидание един на друг.

Ние силните длъжни сме да носим слабостите на безсилните, и да не угодяваме на себе си. Но всеки от нас да угодява на ближния си в доброто за назидание. Понеже и Христос не угоди на себе си, но както е писано: "Укоренията на онези които те укоряват нападнаха върх мене." Защото всичко що е от по-напред писано, за поучение нам е преднаписано, та чрез търпението и утешението на писанието да имаме надежда. А Бог на търпението и на утешението дано ви даде единомислие помежду ви по Христа Исуса, да славите единодушно с едни уста Бога и Отца на Господа нашего Исуса Христа. За това, приимайте се един друг, както и Христос ни прие за слава Божия.

Поздравете се един друг със свето целуване. Поздравяват ви всичките църкви Христови.

И моля ви се, братие, да се привардвате от тези които правят раздори и съблазни против учението което вие сте научили, и отстранявайте се от тях. Защото таквизи человеци не служат Господу нашему Исусу Христу, но на своя си търбух; и със сладки и ласкателни думи прелъгват сърдцата на простодушните.

Но според както е писано: "Око не е видяло, и ухо не е чуло, и на человек на сърдцето не е дохождало, това което е приготвил Бог на тези които го любят."

Сега прочее голям порок е за вас дето имате помежду си съдби. Защо по-добре не оставате обидени? защо не предпочитате да изгубите своето?

За това що ми писахте, добре е да се не прикоснува человек до жена. Но по причина на блудодеянията нека има всеки своя си жена, и всяка жена да има своя си мъж. Мъжът да отдава на жената длъжното ней благоразположение: подобно и жената на мъжът. Жената не владее на своето си тяло, но мъжът: така и мъжът не владее на своето си тяло, но жената. Не оставайте лишени един от друг, освен ако е нещо по съгласие за време за да се упражнявате в пост и молитва; и пак се схождайте наедно, да ви не изкушава Сатана поради вашето невъздържане.

Защото, като съм свободен от всички, заробих себе си на всичките за да придобия по-многото.

Никой да не търси своята си полза, но всеки ползата на другиго.

Не бивайте съблазън ни на Юдеи, ни на Елини, нито на църквата Божия; както и аз угождавам на всички във всяко нещо без да търся своята си полза, но ползата на мнозина за да се спасят.

за да няма раздор в тялото, но удовете да имат истото попечение един за друг. И ако страда един уд, всите удове състрадат; ако ли слави един уд, всите удове се радват с него заедно.

Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка. И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгоряване, а любов нямам, нищо не се ползувам. Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне:

А сега остават тези трите, вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е любовта.

Следвайте любовта, и желайте с ревност духовните дарби, и най-паче да пророчествувате.

Всичко у вас с любов да бива.

Защото любовта Христова ни принуждава; понеже сме разсъдили за това че, ако е умрял един за всичките, то всичките са умрели; и умря за всичките, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогоз който е умрял и възкръснал за тях.

но във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснение, в биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения, с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата; в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме,а пък всичко владеем.

че, като търпят голямо утеснение, преумножената тяхна радост и дълбоката им нищета показаха преизобилно богатството на тяхната щедрост; защото според силата си (това го свидетелствувам), и повече от силата си, доброволни се посочиха, като ни умоляваха с голямо приканване да приеме дара им и участието в служението на светиите; и не само както се надеехме, но себе си отдадоха първом Господу, а после нам, с волята Божия;

И тъй, както изобилвате във всяко нещо, във вяра и в слово и в разум и във всяко усърдие и в любовта си към нас, така да преизобилвате и в това благодеяние. Това не ви го казвам като заповед, но чрез усърдието на другите да опитам и искреността на вашата любов; защото знаете благодатта на Господа нашего Исуса Христа, че богат като бе стана сиромах за вас за да се обогатите вие с неговата сиромашия.

Защото ако се появи от по-напред у някого усърдие, той е приет според колкото има, а не според колкото няма.

Покажете прочее към тях и пред църквите доказателството на вашата любов и на нашата с вас похвала.

Всеки според произволението на сърдцето си, не със скърб или от принуждение; защото Бог обича оногози който дава с драго сърдце.

И сам аз Павел моля ви с кротостта и тихостта Христова, аз който съм смирен когато съм при вас, а когато не съм при вас вземам дързновение към вас;

За това, благодарен оставам в немощи, в укорения, в нужди, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогаз съм силен.

И тъй, братие, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, мир имайте; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас. Поздравете се един друг с целуване свето.

Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта Божия, и общението на Светаго Духа да бъде със всички вас. Амин

Няма вече Юдеин, нито Елин, няма раб, нито свободен, няма мъжки пол ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса.

Защото в Христа Исуса нито обрязването има некаква сила нито необрязването, но вяра която действува с любов.

Защото вие, братие, на свобода бяхте призвани, само не употребявайте свободата за причина на плътта, но с любов един друг си слугувайте. Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч, в тази: "Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си." Ако ли се хапете един друг и се ядете, пазете се да не би един друг да се изтребите.

И делата на плътта са явни: те са прелюбодеяние, блуд, нечистота, похотливост, идолослужение, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси, зависти, убийства, пиянства, кощунства, и подобните на тях; за които ви предказвам, както и предрекох, че които правят таквиз работи няма да наследят царството Божие.

А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вяра, кротост, въздържание: против таквиз няма закон.

Братие, ако и впадне человек в някое прегрешение, вие духовни поправяйте таковаго с дух на кротост; но пази и себе си да не би и ти изкушен да бъдеш. Един другиму теготите носете, и така ще изпълните закона Христов.

Защото ако мисли някой себе си че е нещо, като не е нищо, лъже се с ума си. Но всеки да изпитва своето дело, и тогаз ще има похвала само в себе си, а не в другиго;

Да не ни се додева да правим добро; защото ако се не уморяваме, на време ще пожънем. И тъй, докле имаме време, да струваме добро на всички, а най-вече на своите по вярата.

както е избрал нас в него преди създание мира да бъдем свети и непорочни пред него в любов;

За това и аз, като чух вярата ви в Господа Исуса и любовта ви към всичките светии, не преставам да благодаря Богу за вас, и да ви поменувам в молитвите си;

Бог обаче, който е богат в милост, за голямата си любов с която ни възлюби, и като бяхме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа, (по благодат сте вие спасени,)

Защото негово сме творение създадени в Христа Исуса за добри дела, които е Бог предуготвил да ходим в тях.

чрез вярата ви да се всели Христос във вашите сърдца, щото, вкоренени и основани в любовта, да можете да разумеете наедно с всичките светии що е широчината и дължината и дълбочината и височината, и да познаете любовта Христова, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните с всичката пълнота Божия.

И тъй аз, узник в Господа моля ви да ходите достойно на званието в което бидохте призовани, с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претърпявате един друг с любов, като се стараете да увардите единството на Духа в свързката на мира:

Който е крал да не краде вече, а пай-паче да се труди да работи доброто с ръцете си, за да има да раздава и на тогози който има нужда. Никое гнило слово да не излязва из устата ви, но онова което е добро за потребното назидание, за да принесе благодат на тези които слушат; и не оскърбявайте Сетия Дух Божий, с когото сте запечатани за деня на изкупуването. Всяко огорчение, и ярост, и гняв, и вик, и хула, да се дигне от вас наедно с всяка злоба; а бивайте благи един другиму, милосерди: прощавайте си един на друг, както ви е и Бог простил чрез Христа.

И тъй, бивайте подражатели Богу като чада възлюблени; и ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма.

Покорявайте се един другиму в страх Божий.

Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде себе си за нея,

Така са длъжни мъжете да любят жените си както своите си тела. Който люби жена си себе си люби; Защото никой никога не е възненавидял своята си плът, но храни я и се грижи за нея, както и Господ църквата. Понеже сме удове на неговото тяло, от неговата плът и от неговите кости.

"Заради това ще остави человек баща си и майка си и ще се прилепи при жена си, и ще бъдат двамата в една плът." Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки един от вас да люби жена си така както себе си; а жената да се бои на мъжа си.

Вие, чада, слушайте родителите си в Господа; защото това е праведно. "Почитай отца си и майка си," което е първа заповед с обещание; "да ти бъде добре, и да бъдеш многолетен на земята." И вие, отци, не раздражавайте чадата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господне. Вие, раби, покорявайте са на вашите по плът господари със страх и трепет, в простотата на сърдцето си, както на Христа.

Мир на братята и любов с вяра от Бога Отца и Господа Исуса Христа. Благодат да бъде с всичките които любят искренно Господа нашего Исуса Христа. Амин

Защото Бог ми е свидетел че милея за всички вас с милосърдие Исус Христово. И това се моля, да преизобилва любовта ви още повече в познание и във всяко разумение, да изпитвате по-доброто, за да бъдете искренни и непрепъвани до деня Христов,

И тъй, ако има някое утешение в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосердие и съжаление, изпълнете радостта ми да мислите все едно всички, да имате еднаква любов, да сте единодушни и единомислени. Да не правите нищо от съперничество или от тщеславие, но по смиреномъдрие всеки един да има другиго по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за себе си, но всеки и за другите.

Да бъде във вас същото мъдруване което беше и в Христа Исуса; който в образ Божий като бе не го помисли похищение да е равен Богу, но обезслави себе си, като прие рабски образ и стана подобен на человеците; и като се намери по образ както человек смири себе си, и послушлив биде даже до смърт, и смърт на кръст.

За това, възлюблени и въжделени мои братие, радосте и венче мой, така стойте в Господа, любезни мои.

Благодарим Богу и Отцу на Господа нашего Исуса Христа, молеще се винаги за вас, като чухме вашата в Христа Исуса вяра, и любовта ви към всичките светии,

Сега се радвам в страданията си за вас, и запълням в моето тяло недостатъка на Христовите скърби зарад неговото тяло което е църквата;

да се утешат сърцата им съединени купно в любов, и във всяко богатство на съвършено разумение, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа,

А сега отхвърлете и вие всичко това, гняв, ярост, злоба, хулене, срамотни речи от устата си. Недейте говори лъжа един на друг, като се съблякохте вече от ветхия человек с делата му, и облякохте се с новия, който се подновява в познание по образа на тогоз който го е създал; дето няма Елин нито Юдеин, обрязване и необрязване, варвар, Скит, раб, свободен; но все и във все Христос.

И тъй, като избрани Божии свети и възлюблени облечете се с милосердие, благодат, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение. Претърпявайте си един на друг, и един на друг си прощавайте ако би някой да има връх някого тъжба: както и Христос е простил вам, така и вие. И над всичко това облечете се в любовта, която е свързка на съвършенството. И мир Божий да владее в сърдцата ви, на който сте призовани в едно тяло; и благодарни бивайте. Словото Христово да се вселява във вас богато с всяка премъдрост; учете се и вразумявайте се в псалми и пения и песни духовни, като пеете Господу с благодат в сърцата си. И все що правите словом или делом, всичко правете в името на Господа Исуса, благодареще чрез него Богу и Отцу.

Жени, покорявайте се на своите си мъже, както подобава в Господа. Мъже, любете жените си, и не бивайте жестоки към тях. чада, бъдете послушни на родителите си във всичко, защото това е благоугодно Господу. Отци, не раздразняйте чадата си, да не малодушествуват.

Раби, бъдете във всичко послушни на вашите по плът господари, не с работене само пред очите им както человекоугодници, но с простота сърдечна боеще се от Бога. И все що правите, работете от душа, като на Господа, а не като на человеци;

Към външните обхождайте се с мъдрост като изкупувате времето. Говоренето ви да бъде винаги с благодат подправено със сол, да знаете как трябва да отговаряте всекиму едному.

И вас Господ да умножи и да ви направи да преизобилвате в любовта един към друг и към всичките, както и ние към вас, за да утвърди сърдцата ви непорочни в светостта пред Бога и Отца нашего в пришествието на Господа нашего Исуса Христа с всите негови светии.

А за братолюбието нямате нужда да ви пиша; защото вие сами сте от Бога научени да имате любов един към друг; защото и правите това на всите братя които са по всичка Македония. И молим ви се, братие, да преуспевате повече,

За това, утешавайте се един друг, и назидавайте един другиго, както и правите. И молим ви, братие, да познавате тези, които се трудят помежду ви, и са настоятели ваши в Господа, и ви поучават, и да ги почитате премного с любов за делото им. Живейте мирно помежду си. Молим ви още, братие, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, поддържайте немощните, бъдете към всички търпеливи. Гледайте да не отдава някой някому зло за зло; но търсете всякога доброто един на друг си и на всичките.

Длъжни сме, братие, да благодарим Бога всякога за вас както е достойно, защото вярата ви превъзрастява, и умножава се любовта на всекиго едного към другиго помежду всички вас; така щото и сами ние се хвалим с вас в църквите Божии за вашето търпение и за вярата ви във всичките гонения ваши и притесненията които претърпявате, което е доказателство на праведната съдба Божия, за да се сподобите в царството Божие за което и страдате;

А Господ да управи сърцата ви в любов Божия и в търпение Христово.

А целта на заръчането е любов от чисто сърдце, от добра съвест, и от нелицемерна вяра;

и преумножи се благодатта на Господа нашего с вяра и любов в Христа Исуса.

Никой да не презира твоята младост; но бъди на верните образ в слово, в поведение, в любов, в дух, във вяра, в чистота.

Ако ли някой не промишлява за своите си, и най-паче за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от неверник е по-лош.

Но ти, человече Божий, бягай от тези неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.

Благодаря Богу, комуто от прародители още служа с чиста съвест, че непрестанно те поменувам в молбите си ден и нощ, и като помня сълзите ти желая да те видя за да се изпълня с радост;

Защото Бог не даде нам дух на боязън, но дух на сила и любов и целомъдрие. И тъй, не се срамувай от свидетелството на Господа нашего, нито от мене неговия узник, но стани участник в злостраданията на евангелието по силата от Бога,

А раб Господен не трябва да се кара, но да бъде кротък към всичките, поучителен, незлоблив, с кротост да наставлява противниците, дано би им дал Бог покаяние да познаят истината,

Защото человеците ще бъдат самолюбиви, сребролюбиви, величави, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, немилосерди, непримирителни, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, напрасничави, надути, повече сластолюбиви а не боголюбиви, и ще имат вид на благочестие, а от силата негова ще са отречени; и от таквизи се отвращай.

А ти си последвал моето учение, поведение, намерение, вярата ми, дълготърпението, любовта, търпението,

Но ти говори което подобава на здравото учение: старците да бъдат трезвени, честни, целомъдрени, здрави във вярата, в любовта, в търпението; такожде и старите жени да имат начин свещенолепен, да не са клеветници, нито да са предадени много на винопийство, да поучават на добро, да разумяват младите жени да любят мъжете си и чадата си, да са целомъдрени, чисти, да си редят добре къщите, да са добри, благопокорни на мъжете си, за да се не охулюва словото Божие. Подобно и момците увещавай да бъдат целомъдрени. Во всичко показвай себе си пример на добрите дела: в поучението показвай неразтленност, честност, слово здраво, неукорно, за да се засрами противникът като няма да рече за вас нищо лошо.

Напомняй им да се покоряват на началствата и властите, да ги слушат, и да бъдат готови на всяко добро дело, да не хулят никого, да не са крамолници, да бъдат тихи, и да показват към всичките человеци всяка кротост. Защото и ние някога си бяхме несмислени, непокорливи, прелъщавани, и порабощени на различни похоти и сласти, живеехме в злоба и завист, бяхме омразни, и мразехме се един друг. Но когато се яви благодатта и человеколюбието на Спаса нашего Бога, не от праведните дела които сме сторили ние, но по своята си милост той ни спаси с окъпването на възраждането, и с подновението от Духа Светаго,

Благодаря Богу моему и винаги те поменавам в молитвите си, като слушам твоята любов и вяра, която имаш към Господа Исуса и към всите светии,

Защото голяма радост и утешение имаме за твоята любов, понеже сърдцата на светиите отпочинаха си чрез тебе, брате. За това, ако и да имам голямо дързновение в Христа да ти повелявам това което подобава, но по любов повече те моля, такъв както съм, като Павел старец, а сега и узник Исус Христов.

Защото Бог не е неправеден че да забрави вашето дело и труда на любовта която показахте към неговото име като послужихте и служите на светиите.

защото ще бъда милостив на техните неправди, и греховете им и беззаконията им няма вече да помена."

и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела; да не оставяме събирането си както имат обичай някои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.

защото когото Господ обича наказва го; и бие всякого сина когото приима." Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му? Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове. Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем?

Братолюбието да пребъдва. Страннолюбието не забравяйте; понеже чрез него някои без да знаят угостили са ангели. Помнете запрените като че сте с тях наедно запрени; злостраждащите като що сте и вие в тяло.

А благодеянието и спомоществованието недейте забравя; защото таквизи жертви са благоугодни Богу.

Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване,

И тъй, любезни мои братие, да бъде всеки человек бърз на чуене, а муден на говорене, и муден на гняв; защото гневът на человека не върши Божията правда. За това, отхвърлете всяка нечистота и множеството злоба, и приемете с кротост всаденото слово което може да спаси душите ви.

Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие.

Защото ако влезе в съборището ви человек със злат пръстен и с великолепни дрехи, а влезе и сиромах с уплескани дрехи, и погледнете на тогози който е с великолепните дрехи, та му речете: Ти седни тука добре; и на сиромаха речете: Ти стой там; или, седни тука до подножието ми; да ли не сте направили отличие помежду си, и не сте ли станали съдници с лукави помишления? Слушайте, любезни мои братие. Не избра ли Бог сиромасите от този свят богати с вяра, и наследници на царството което обеща на тези които го любят? А вие обезчестихте сиромаха. Не са ли богатите които ви угнетяват? и не влачат ли ви те по съдовища?

Ако изпълнявате вие царския закон според писанието: "Да възлюбиш ближнаго своего както самаго себе си," добре струвате. Но ако гледате на лице грях струвате, и от закона както престъпници се изобличавате.

Защото съдбата ще бъде немилостива на тогози който милост не е сторил; и милостта се хвали над съда.

Някой брат или някоя сестра ако са голи и лишени от дневната храна, и някой от вас им рече: Идете си с миром, топлете се и хранете се, а не им дадете потребното за тялото, коя полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

Така и езикът малък уд е, но много се хвали. Ето, малък огън колко голямо вещество запаля! И езикът е огън, свят пълен с неправда. Така между нашите удове се намерва езикът, който заразява всичкото тяло и възпаля колелото на живота ни, и сам той се запаля от пъкъла.

Кой е от вас мъдър и учен? да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост. Но ако имате в сърдцето си завист горчива и свада недейте се хвали и лъга против истината.

защото дето е завист и свада там има бъркотия и всякаква лошавина. Но мъдростта която е от горе първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. И плодът на правдата сее се с мир за миротворците.

От де произлязват бойове и борби между вас? Не от там ли, от сластите ваши които воюват в удовете ви? Желаете, и нямате: убивате и завиждате, и не можете да получите: карате се и се биете, но нямате, защото не просите. Просите, и не получавате, защото зле просите, да иждивите в сластите си.

Но по-голяма благодат дава Бог; за това казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. " И тъй, покорете се Богу: съпротивете се на дявола, и ще побегне от вас. Приближете при Бога, и ще приближи и той при вас. Очистете ръцете си, вие грешни, и осветете сърдцата си, вие двоеумни. Мъчете се, и тъжете, и плачете: смехът ви да се обърне на плач, и радостта ви на тъга. Смирете се пред Господа, и той ще ви възвиси. Не се одумвайте един друг, братие: който одумва брата и съди брата си одумва закона и съди закона; и ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.

И тъй, на всекиго който знае да прави доброто и го не прави, грях е нему.

Имайте търпение и вие, укрепете си сърдцата; защото пришествието Господне наближи. Не въздишайте един на другиго, братие, да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата. Братие мои, вземете пример на злостраданието и на дълготърпението пророците които говориха в името Господне.

Изповядвайте един на други прегрешенията си, и молете се един за друг да изцелеете. Голяма сила има усърдната молба на праведния.

Понеже сте очистили душите си с послушанието на истината чрез Духа за нелицемерно братолюбие, възлюбете се усърдно един друг от чисто сърдце;

И тъй отхвърлете всяка злоба, и всяка лъст и лицемерие и завист, и всяко одумване. Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете,

Всичките почитайте, братството обичайте, бойте се Богу, царят почитайте. Слуги, покорявайте се на господарите с всеки страх, не току на добрите и на кротките, но и на строптивите;

Защото на това сте и звани; понеже и Христос пострада за вас, и остави пример вам, да последвате по неговите стъпки; който грях не е сторил, нито се намери лъст в устата му; който, укоряван, укорение не отвръщаше, като страдаше не заплашваше, но предаваше себе си на тогоз който съди праведно;

А най-после, бъдете всинца единомислени, състрадателни, братолюбиви, милостиви, дружелюбиви. Не въздавайте зло за зло или хула за хула, но, напротив това, благославяйте; понеже знаете че на това бяхте призвани, за да наследите благословение.

А преди всичко имайте усърдна любов помежду си; защото любовта ще покрие множество грехове. Бивайте едни на други гостолюбиви без роптание. Всеки според дарбата която е приел, служете с нея едни на друг като добри строители на многоразличната Божия благодат.

Подобно и вие, млади, покорявайте се на презвитерите; и всички един на друг като се покорявате облечете смиреномъдрието; защото Бог се противи на гордите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под държавната ръка Божия, за да ви възвиси на време; и всяка ваша грижа възложете на него, защото той се грижи за вас.

Поздравете се един други със целуване на любов. Мир на всички вас които сте в Христа Исуса. Амин

И за това истото, турете всичкото си старание и приложете на вярата си добродетел, на добродетел благоразумие, на благоразумие въздържание, на въздържание търпение, на търпение благочестие, на благочестие братолюбие, и на братолюбие любов.

А който пази неговото слово, в него наистина Божията любов е съвършена. По това знаем че сме в него.

Който казва че е във виделина, а ненавижда брата си, в тъмнина е до нине. Който люби брата си, той пребъдва във виделина; и няма съблазън в него. А който ненавижда брата си в тъмнина е и в тъмнина ходи, и не знае къде отхожда, защото тъмнината му е заслепила очите.

Не обичайте света нито което е във света. Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него.

Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем и да сме чада Божии. За това светът не познава нас, защото не позна него.

Защото това е заръчването което от начало чухте, да любим един другиго.

Ние знаем че преминахме от смърт в живот, защото любим братята: който не люби брата си остава в смърт. Всеки който ненавижда брата си человекоубийца е; и знаете че никой человекоубийца няма живот вечен да пребъдва в него. От това познаваме любовта, че той живота си положи за нас; и ние сме длъжни да положим нашия живот за братята. Но който има световните добрини, и гледа брата си че има нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любовта Божия? чадца мои, да не любим със дума, нито с език, но с дело и с истина.

И тая е неговата заповед, да вярваме в името на Сина му Исуса Христа, и да любим един другиго, както е дал нам заповед.

Възлюблени, да любим един другиго; защото любовта е от Бога; и всеки който люби от Бога е роден и познава Бога. Който не люби не е познал Бога, защото Бог е любов. В това се яви Божията към нас любов, че Сина своего единороднаго проводи Бог на света за да живеем чрез него. В това е любовта, не че ние сме Бога възлюбили, но че той възлюби нас, и проводи Сина своего умилостивение за нашите грехове. Възлюблени, понеже така възлюби нас Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго. Бога никой не е видял никога. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта негова е съвършена в нас.

И ние познахме и повярвахме любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта пребъдва в Бога, и Бог в него. В това е съвършена любовта в нас, да имаме дързновение в съдния ден; защото както е той така сме и ние в този свят. В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда вън страха; защото страхът има мъка, и който се страхува не е съвършен в любовта. Ние любим него защото първом той възлюби нас. Ако рече някой: Любя Бога, а ненавижда брата си, лъжец е; защото който не люби брата си когото е видял, Бога когото не е видял как може да го люби? И тая заповед имаме от него, че който люби Бога да люби и брата си.

Всеки който вярва че Исус е Христос от Бога е роден; и всеки който люби оногози който е родил люби и роденият от него. От това познаваме че любим чадата Божии, когато Бога любим и заповедите негови пазим; защото тая е любовта Божия, да пазим заповедите негови; и заповедите му не са тежки.

Да бъде с вас благодат, милост, мир от Бога Отца и от Господа Исуса Христа, Сина Отча, в истина и любов.

И сега, госпожо, умолявам те, не като че ти пиша нова заповед, но тая която от начало имахме: Да любим един другиго. И тая е любовта, да ходим по заповедите негови. Тая е заповедта, както сте изпърво чули, да ходите в нея.

Пазете себе си в любовта Божия, в ожидание на милостта на Господа нашего Исуса Христа за живот вечен. И към едни бивайте милостиви, с разсъждение; а други спасявайте със страх като ги изтръгвате из огъня; и гнусете се даже и от дрехата осквернена от плътта.

и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първородният от мъртвите, и началникът над царете на земята. На тогози който е възлюбил нас, и умил ни е от греховете ни с кръвта си,

Но имам нещо против тебе защото си оставил първата си любов.

Зная твоите дела и любовта и служенето, и вярата и търпението ти, и за делата ти че последните са по-много от първите.

Аз които любя, изобличавам и наказвам ги; за това, бъди ревнител и покай се.

Няма да огладнеят вече нито да ожеднеят вече, нито ще ги удари слънцето нито някой пек; защото Агнето което е посред престола ще ги упасе, и ще ги заведе на живи извори от води, и ще обърше Бог всяка сълза от очите им.

И аз Иоан видях светия град, Ерусалим новий, че слязваше от Бога из небето приготвен както невяста украсена за мъжа си.

И ще обърше Бог всяка сълза от очите им, и смъртта не ще я има вече, нито жалеяне нито писък ни болест ще има вече, защото първото се мина. И седещият на престола рече: Ето, правя всичкото ново. И казва ми: Напиши: защото тези думи са истинни и верни. И рече ми: Свърши се: Аз съм Алфа и Омега, начало и конец: на жедния ще дам аз даром от извора на водата на живота. Който побеждава ще наследва всичко, и ще му бъда Бог, и той ще ми бъде син.