25 – Пари

И след няколко дни принесе Каин от плодовете на земята приношение Господу. И Авел принесе и той от първородните на овците си, и от тлъстината им. И погледна Господ благосклонно на Авеля и на приношението му, а на Каина и на приношението му не погледна; и разсърди се Каин твърде много, и лицето му беше навъсено.

И Аврам беше много богат с добитък, със сребро, и със злато.

И не ги побираше земята да живеят наедно, защото имотът им беше много, и не можеха да живеят наедно.

и благословен Бог Вишний който предаде враговете ти в ръката ти. И Аврам му даде десетък от всичко.

и Господ благослови господина моего премного, и стана велик; и даде му овци, и говеда, и сребро, и злато, и раби, и рабини, и камили, и осли.

И извади рабът сребърни и златни украшения и облекла та даде на Ревека: даде още скъпи дарове на брата й и на майка й.

И посея Исаак в онази земя, и събра през онова лято стократно; и благослови го Господ. И увеличаваше се този человек, и напредваше да става велик, додето стана твърде велик. И придоби овци, и говеда, и раби много; а Филистимците му завидяха.

и този камик който поставих стълп ще бъде дом Божий; и от всичко което ми дадеш ще дам десетъка на тебе.

И събра Йосиф жито както морския пясък твърде много, щото престана да го смята: защото беше безсметно.

И гладът беше по всичкото лице на земята. А Йосиф отвори всичките житници и продаваше жито на Египтяните; и градът натегнуваше по Египетската земя. И от всичкине места дохождаха в Египет при Йосифа за да купуват жито; защото гладът натегнуваше по всичката земя.

И хранеше Йосиф баща си и братята си и всичкия дом на баща си с хляб, според челядите им.

А хляб нямаше по всичката земя; защото гладът беше твърде тежък, щото Египетската земя и Ханаанската земя изнемогоха от глада. И събра Йосиф всичкото сребро което се намерваше в Египетската земя и в Ханаанската земя, за житото което купуваха; и донесе Йосиф среброто у Фараоновия дом. И като оскудя среброто от Египетската земя и от Ханаанската земя, дойдоха всичките Египтяни при Йосифа и рекоха: Дай ни хляб: защо да умрем пред лицето ти? защото оскудя среброто. А Йосиф рече: Докарайте скотовете си; и ще ви дам хляб за скотовете ви ако е среброто оскудяло. И докараха скотовете си на Йосифа; и даде Йоси хляб за конете, и за овците, и за говедата, и за ослите; и храни ги с хляб в оназ година за всичките им скотове. И като се свърши оназ година, дойдоха при него втората година и рекоха му: Не ще да скрием от господаря нашего че оскудя среброто; и скотовете станаха на господаря нашего: не остана друго пред господаря нашего освен телесата ни и земята ни. Защо да погинем пред твоите очи, и ние и земята ни? Купи нас и земята ни за хляб; и ще бъдем, ние и земята ни, раби Фараону. И дай ни семе, за да останем живи, и да не умрем, и земята да не запустее. И купи Йосиф всичката земя за Фараона; защото Египтяните продадоха всеки нивата си, понеже гладът натегнуваше на тях: така земята стана Фараонова. И премести народа по градовете, от край до край на Египетските предели.

но всяка жена ще поиска от ближната си и от съседката си сребърни неща, и златни неща, и облекла; и ще ги турите на синовете си и на дъщерите си, и ще оберете Египтяните.

Тогаз рече Господ Мойсею: Ето, ще ви одъждя хляб от небето; и ще излязват людете и всеки ден ще събират колкото е доволно за деня, за да ги опитам ще ходят ли в закона ми, или не. А в шестия ден нека приготвят онова което ще внесат, и да е двойно отколкото събират всеки ден.

И рече им Мойсей: Никой да не остави от него до утре. Но не послушаха Мойсея, и някои оставиха от него до утре; и червяса и се усмърдя; и разгневи се на тях Мойсей.

Не кради.

Не пожелай дома на ближния си, не пожелай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела м, нито нищо което е на ближния ти.

Да не правите при мене и сребърни богове, нито да си правите златни богове.

И който открадне человека и го продаде, или ако се намери в ръцете му, непременно да се умъртви.

Ако някой даде на ближния си пари или някакви съдове да ги пази, и се откраднат от къщата на человека, ако се намери крадецът, ще плати двойно. Ако ли се не намери крадецът, тогаз стопанинът на къщата ще се заведе пред съдиите да се изпита дали е турил ръка върх притежанията на ближния си.

Ако дадеш на заем сребро на съседа си сиромаха между моя народ, да не постъпваш с него като лихоимец, да му не наложиш лихва.

Кажи на Израилевите синове да вземат за мене приношение: от всекиго человека който от самоволно сърце би дал ще приемете приношението за мене.

Вземете приношение за Господа от каквото имате: всеки който има произволение в сърдцето си нека принесе приношението Господне: злато, и сребро, и мед,

И дойдоха, и мъже и жени които имаха произволно сърдце, та принесоха гривни, и обеци, и пръстене, и мъниста, всякакви златни неща; и всички които принесоха златно приношение принесоха Господу.

та говориха Мойсею и казваха: Людете приносят повече от онова което е доволно за служенето на тази работа която Господ заповяда да се направи. Тогаз заповяда Мойсей, и прогласиха в стана и говориха: Никой мъж нито жена да не работи вече за приношение на светилището. И людете престанаха да приносят вече. Защото веществото което имаха беше им доволно за всичката работа за да я направят, и повече бе.

Ако някой съгреши и направи законопрестъпление против Господа, и излъже ближния си за залог, или за нещо дадено в ръцете му, или за грабеж, или онеправдава ближния си, или намери изгубено нещо и слъже за него, или се закълне лъжливо за нещо, от всичко това що прави человекът та съгрешава с него,

И когато жънете жетвата на вашата земя, да не дожънеш краищата на нивата си; и падналите в жетвата си класове да не събереш. И лозето си да не повториш да обираш, нито пабирък на лозето си да събираш: на сиромаха и на чужденеца да го оставиш. Аз съм Господ Бог ваш. Да не крадете, нито да лъжете; и никой да не излъже ближния си.

Да не направиш неправда на ближния си, нито да грабиш: да не пренощува заплатата на наемника ти у тебе до утрото.

Да не направите неправда в съдба, в мяра, в веси, и в мерило. Веси праведни, теглилки праведни, ефа праведна, и ин праведен да имате. Аз съм Господ Бог ваш който ви изведох из Египетската земя.

И когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си, и падналите в жетвата ти класове да не събереш: за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ Бог ваш.

Шест години да сееш нивата си, и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му; а в седмата година да бъде събота за почиване на земята, събота Господу: нивата си да не сееш, и лозето си да не режеш. Да не жънеш жетва която расте от самосебе си, и грозде от нерязано лозе да не обираш: година на почиване да бъде на земята.

И да изброиш за себе си седем седмици от години, седем пъти по седем години; и дните на седемте седмици от години ще ти бъдат четиридесет и девет години. Тогаз да направиш да възгласят тръбите с възклицание в десетия ден на седмия месец; в деня на умилостивението да направите да възгласи тръбата по всичката ваша земя. И да осветите петдесетата година, и да прогласите освобождение по земята на всичките й жители: това да бъде за вас юбилей; и да се върнете всеки на стяжанието си, и да се върнете всеки при рода си. Петдесетата година да ви бъде година на юбилей: да не сеете, нито да жънете което расте от самосебе си по нея, и да не оберете нерязаното и лозе. Защото това е юбилей: свет да бъде той за вас: от полето да ядете произведението и.

И ако осиромашее брат и, и ослабее ръката му при тебе, тогаз да му помогнеш, като на чужденец или пришлец, за да живее наедно с тебе.

Да не вземеш от него лихва или печалба, но бой се от Бога твоего: и да живее брат ти наедно с тебе. Среброто си да не му дадеш с лихва, и за печалба да не му дадеш храната си.

И всеки десетък от земята, от семето на земята, и от плода на дървята Господен е свет е Господу.

И рече Господ Аарону: В тяхната земя ти да нямаш наследие, нито да имаш дял между тях: аз съм дял твой и наследие твое между Израилевите синове. А на Левиевите синове, ето, аз давам всичките десетъци в Израил в наследие заради слугуването що вършат, слугуването в скинията на събранието.

И говори Господ Моисею и рече: Говори на Левитите и кажи им: Когато вземате от Израилевите синове десетъка който ви дадох от тях за наследие ваше, тогаз да приносите от тях приношение възвишаемо Господу, десетък от десетъка. И тези възвишаеми ваши приношения ще се смятат вам като жито от гумното, и като изобилие на вино от жлеба. Така и вие да приносите приношение възвишаемо Господу от всичките си десетъци които вземате от Израилевите синове; и от тях да давате възвишаемото приношение Господне на Аарона свещеника. От всичките си дарове да приносите всяко възвишаемо приношение Господу, от всичко най-добро от тях освещената им част.

Защо да угасне името на отца ни отсред родовете му понеже няма син? Дайте ни наследие между братята на отца ни. И принесе Моисей съдът им пред Господа. И говори Господ Моисею и рече: Право говорят Салпаадовите дъщери: непременно да им дадеш стяжание за наследие между братята на отца им, и да направиш да мине върх тях наследието на отца им. И говори на Израилевите синове и кажи: Ако някой человек умре и няма син, тогаз да преминете наследието му на дъщеря му. Ако ли няма дъщеря, тогаз да дадете наследието му на братята му. Ако ли няма братя, тогаз да дадете наследието му на братята на отца му. Ако ли отец му няма братя, тогаз да дадете наследието му на по-ближния му сродник из рода му, и той да го наследи. И това да бъде на Израилевите синове правило за съд както заповяда Господ Моисею.

И принесохме дар Господу, всеки каквото намери златни неща, чепочки, и гривни, пръстене, обеци, и мъниста, за да бъде умилостивение за душите ни пред Господа.

И да не прехожда наследието от племе в друго племе, но всеки от племената на Израилевите синове да бъде прилепен за наследието си.

И не кради.

И не пожелай жената на ближния си; ни да пожелаеш дома на ближния си, ни нивата му, ни раба му, ни рабинята му, ни вола му, ни осела му, нито нищо което е на ближния ти.

в земя дето ще ядеш хляб не с скудост, не ще да си лишен от нищо в нея; в земя на която каменете са желязо, и от горите й ще изкопаеш мед.

да не би като ядеш и се наситиш, и съградиш добри къщи и се населиш, и говедата ти и овците ти се умножат, и се умножи среброто ти и златото ти, и всичко що имаш се умножи, да не би се тогаз превъзнесло сърдцето ти, та забравиш Господа Бога твоего който те изведе из Египетската земя, из дома на рабството; който те преведе през тази голяма и страшна пустиня дето имаше горителни змии, скорпии, и суша, дето нямаше вода; който ти извади вода из твърдия камик; който те храни в пустинята с манна, която не знаеха отците ти, за да те смири и да те опита, да ти направи добро в сетнините ти; и да не би да речеш в сърдцето си: Силата ми и крепостта на ръката ми спечелиха ми това богатство. Но да помниш Господа Бога твоего; защото той е който ти дава сила да придобиваш богатство, за да утвърди завета си за който се кле на отците ти, както днес.

Защото Иеова Бог ваш е Бог на боговете, и Господ на господарите, Бог великий, крепкий, и страшний, който не гледа на лице, и не приима дар; който прави съд на сирачето и на вдовицата, и обича чужденеца, комуто дава храна и облекло.

и там да приносите всесъжението си, и жъртвите си, и десетъците си, и възвишаемите приношения на ръцете си, и обричанията си, и самоволните си приношения, и първородните от говедата си и от овците си;

тогаз на мястото което избере Господ Бог ваш да насели там името си, там да приносите всичко що ви заповядвам: всесъженията си, и жъртвите си, десетъците си, и възвишаемите приношения на ръцете си, и всичките си избрани обричания които сте обрекли Господу;

Не можеш да ядеш отвътре вратата си десетъка на житото си, или на виното си, или на елея си, или първородните на говедата си или на овците си, нито някое от обричанията си които си обрекъл, нито самоволните си приношения, или възвишаемите приношения на ръцете си;

Давай непременно десетъка от всичките си произведения които си посеял, които произвожда нивата ти всяка година. И да ядеш десетъка на житото си, на виното си, и на маслото си, и първородните от говедата си и от овците си пред Господа Бога твоего, на мястото което избере за да положи името си там, за да се научиш да се боиш всякога от Господа Бога твоего.

В свършъка на седем години да направиш оставяне. И това е правилото на оставянето: всеки заимодавец който даде на заем на ближния си да го остави; да го не иска от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява оставяне за Господа. От чужденеца можеш да го искаш; но каквото има твое у брата ти, ръката ти да го остави

то Господ Бог твой ще те благослови както ти се обеща; и ще даваш на заем на много народи, но ти не ще да вземаш на заем; и ще владееш над много народи, но над тебе няма да владеят.

Ако има у тебе сиромах от братята ти отвътре в някои от вратата ти, в земята ти която Господ Бог твой ти дава, да не ожесточаваш сърдцето си, нито да затвориш ръката си от брата си сиромаха; но непременно да отвориш ръката си към него, и непременно да му дадеш на заем доволно за нуждата му, за каквото има потреба.

Внимай на себе си да не влезе лоша мисъл в сърдцето ти, та речеш: Приближава седмата година, годината на оставянето; и да не стане лукаво окото ти против брата ти сиромаха и му не дадеш, и извика към Господа против тебе, и ти бъде грях. Да му дадеш непременно, и сърдцето ти да не скърби когато му даваш; понеже за това ще те благослови Господ Бог твой във всичките ти дела и във всичките ти предприятия. Защото няма да изчезне сиромах отсред земята ти; за това ти аз заповядвам и казвам: Непременно да отваряш ръката си към брата си, към сиромаха си, и към оскудния си на земята си.

И да направиш праздника на седмиците Господу Богу твоему с възможното от ръката ти самоволно приношение което ще приносиш, според колкото те е благословил Господ Бог твой.

Всеки да дава по силата си, според благословението на Господа Бога твоего което ти е дал.

Нито да взема много жени за себе си, за да не отстъпи сърдцето му; нито да трупа твърде много сребро и злато за себе си.

За това не ще имат наследие между братята си: тяхното наследие е Господ, както им рече.

Да не поместиш междите на ближния си които дедите ти са поставили в твоето наследие което ще наследиш в земята която Господ Бог твой ти дава за да я наследиш.

Да не заемнеш на брата си за лихва пари, ни храна, нито друго което се заемнува. На чужденец можеш да даваш с лихва: на брата си обаче да не дадеш с лихва; за да те благославя Господ Бог твой във всичките ти предприятия на земята в която отхождаш за да я наследиш.

Ако се съгледа някой че е откраднал някого от братята си, от Израилевите синове, та го е направил роб или го е продал, тогаз тоя крадец да се умъртви; и да отмахнеш злото от сред си.

Като обереш лозето си, да се не връщаш да го пребираш: да бъде за чужденеца, за сирачето, и за вдовицата;

и въведе ни в това място, и даде ни тая земя, земя дето тече мляко и мед. И сега, ето, донесох начатките на плодовете на земята която ми ти, Господи, даде. И да ги поставиш пред Господа Бога твоего, и да се поклониш пред Господа Бога твоего. И да се развеселиш във всичките благости които Господ Бог твой даде на тебе и на твоя дом, ти, и Левитинът, и пришлецът който е всред вас.

Когато свършиш да отделяш всичките десетъци на рожбите си в третото лето, в летото на десетъците, и ги дадеш на Левитина, на пришлеца, на сирачето, и на вдовицата, и ядат отвътре вратата ти, и се наситят, тогаз да речеш пред Господа Бога твоего: Очистих от къщата си посвещенията, и дадох ги на Левитина, и на пришлеца, на сирачето, и на вдовицата, по всичките твои заповеди които ми си заповядал; аз не престъпих заповедите ти, нито ги забравих;

И Господ ще те умножи в благости, в плода на утробата ти, и в плода на скотовете ти, и в плода на земята ти върх земята която се кле Господ на твоите отци да ти даде. Ще ти отвори Господ доброто си съкровище, небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му, и да благослови всичките дела на ръцете ти; и ще даваш на заем на много народи, а ти няма да вземеш на заем.

А всичкото сребро и злато, и медните и железните съсъди посвещени са Господу: да се внесат в съкровището Господне.

А на Левиевото племе не даде наследие Моисей: Господ Бог Израилев, той беше наследието им както им рече.

Господ осиромашава, и обогатява: Смирява, и възвишава. Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от гноя, За да ги направи да седнат между князовете, И да ги направи да наследят славен престол; Защото са Господни стълповете на земята, И тури вселенната на тях.

И проводи Господ Натана при Давида. И дойде при него та му рече: Имаше двама мъже в един град, единият богат, а другият сиромах. Богатият имаше овци и говеда твърде много. А сиромахът нямаше друго освен едно малко агне женско което бе купил, и хранеше го; и порасна то с него и с чадата му наедно, от хляба му ядеше, и от чашата му пиеше, и на лоното му лежеше, и то му беше като дъщеря. И дойде един пътник при богатия; и посвидя му се да вземе от овците си и от говедата си да приготви на пътника който бе дошел при него, но взе на сиромаха агнето та го приготви за человека който бе дошел при него. И разпали се много гневът на Давида против тогоз человека; и рече Натану: Жив е Господ, достоен е за смърт този человек който е сторил това; и ще плати агнето четверократно понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.

И рече царят на Орна: Не; но непременно ще го купя от тебе с заплата; защото не ща да принеса всесъжения на Господа Бога моего без да платя. И купи Давид гумното и воловете за петдесет сикли сребърни. И съгради там Давид олтар Господу, и принесе всесъжения и примирителни приношения. И прие Господ молбата за земята, та престана язвата от Израиля

И обкова Соломон дома извътре с чисто злато; и прокара завесата с златни цепи пред давира, и покри я с злато. И всичкия дом обкова с злато доде свърши всичкия дом; обкова още с злато всичкия олтар който е при давира.

И пода на дома обкова с злато извътре и извън.

И направи Соломон всичките съсъди които бяха на дома Господен, - златния олтар, и златната трапеза на която се полагаха хлябовете на предложението, и светилниците, пет от дясно и пет от ляво пред давира, от чисто злато, и цветята, и светилата, и клещите от злато, и чашите, и щипците, и легените, и темянниците, и кадилниците от чисто злато, и резетата от злато за дверите на най-вътрешния дом, светая светих, и за дверите на дома, сиреч, на храма.

А тежината на златото което дохождаше на Соломона всяка година беше шестстотин и шестдесет и шест таланта злато,

и всичките съсъди за питие на цар Соломона бяха златни, и всичките съсъди в дома на Ливанската дъбрава от чисто злато: ни един от сребро: среброто се вменяваше за нищо в дните на Соломона. Защото имаше царят на морето Тарсийски кораби с корабите на Хирама: еднъж в три години дохождаха корабите от Тарсис та доносяха злато и сребро, слонови зъби, и обезяни, и пауни. И възвеличи се цар Соломон повече от всичките земни царе с богатство и премъдрост.

И като отиде да донесе, викна след нея и рече: Донес ми, моля, уломък хляб в ръката си. А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко елей в кърчага; и, ето, събирам две дръвцета за да ида и да го направя за мене и за сина ми, та да го изядем и да умрем. А Илия й рече: Не бой се: иди, направи както рече ти; но от него направи първо за мене един малък потребник та ми донес, и после направи за себе си и за сина си; защото така говори Господ Бог Израилев: Делвата на брашното не ще да се изпраздни, нито кърчагът на елея ще оскудее, до деня в който Господ ще даде дъжд по лицето на земята. И тя отиде та направи според Илиевото слово; и ядеше тя и той и домът й много дни: делвата на брашното не се изпраздни, нито кърчагът на елея оскудя, според словото Господне което говори чрез Илия.

И рече й Елисей: Що да ти направя? Кажи ми: що имаш в дома си? А тя рече: Рабинята ти няма нищо в дома освен една масленица с елей. И рече: Иди, вземи назаем от вън съдове, от всичките си съседи съдове праздни: вземи на заем не малко. Сетне влез та затвори вратата след себе си и след синовете си, и налей от елея в всичките онез съдове, и пълните тури на страна. И тя си тръгна от него та затвори вратата след себе си и след синовете си; и те приближиха при нея съдовете, а тя наливаше. И като се напълниха съдовете, рече на сина си: Донес ми и друг съд. А той рече: Няма друг съд. И престана елеят. Тогаз дойде та обади на Божия человек. И той рече: Иди, продай елея та плати дълга си, и живей с остатъка, ти и чадата ти.

И даде му Езекия всичкото сребро колкото се намери в дома Господен и в съкровищата на царския дом. В онова време разкова Езекия златото от дверите на храма Господен и от стълповете които той, Езекия Юдинът цар, бе покрил с злато, и го даде на Асирийския цар.

И извади от там всичките съкровища на дома Господен и съкровищата на царския дом, и съсече всичките златни съсъди които направи Соломон Израилевът цар в храма Господен, както говори Господ. И пресели всичкия Ерусалим, и всичките князове, и всичките силни юнаци, десет тисящи пленници, и всичките дърводелци и ковачи: не остана освен по-сиромашката част от людете на земята.

И призова Явис Бога Израилева и рече: Дано ме благословиш с благословение, и дано разпространиш пределите ми, и ръката ти да е с мене, и да ме пазиш от зло, та да нямам скръб! И даде му Бог, което поиска.

А още които бяха близу при тях, дори до Исахара и Завулона и Нефталима, донесоха им храна с осли, и с камили, и с мъски, и с волове, храна брашно, низаници смокви, и сухо грозде, и вино, и елей, и говеда, и овци изобилно; защото беше веселие в Израил.

И, ето, аз в бедствията си приготвих за дома Господен сто тисящи таланта злато, и тисяща тисяща таланта сребро, а мед и желязо нетеглено, защото е много; и приготвих и дърва и камене; и ти придай на тях.

Аз прочее приготвих според всичката си сила за дома на Бога моего златото за златните, и среброто за сребърните, и медта за медните, желязото за железните, и дърва за дървените, ониксови камене, и камене за спояване, камене стивиевидни и пъстрошарни, и всякакви скъпоценни камене, и множество мрамори. И още за желанието ми към дома на Бога моего, освен всичко що приготвих за святия дом, дадох и от своя си имот повече злато и сребро за дома на Бога моего:

и дадоха за делото на дома Божий злато пет тисящи таланта и десет тисящи драхми, и сребро десет тисящи таланта, и мед осемнадесет тисящи таланта, и сто тисящи таланта желязо. И у които се намериха камене дадоха ги на съкровищницата на дома Господен с ръката на Иехиила Гирсонеца. И зарадваха се людете, защото имаха усърдие, понеже с пълно сърдце приносяха доброволно Господу; още и цар Давид се зарадва с голяма радост.

и богатството и славата от тебе са, и ти владееш над всичко; и в ръката ти е крепостта и силата, и в ръката ти е да възвеличаваш и да укрепяваш всичко.

Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да ти приносим доброволно приношение като това? защото всичкото е от тебе, и от твоето даваме тебе.

Господи Боже наш, всичко това множество което приготвихме да ти съградим дом за светото твое име от твоята ръка иде, и твое е всичко.

И рече Бог Соломону: Понеже си имал това в сърдцето си, и не си просил богатство, имения, и слава, нито живота на тези, които те ненавидят, нито си просил много дни, но си просил за себе си мъдрост и разум за да съдиш людете ми над които те направих цар, дават ти се мъдрост и разум; и богатство, и имения, и слава ще ти дам, както не е било на царете които бяха преди тебе, нито след тебе ще бъде подобно.

И направи царят в Ерусалим среброто и златото като камене, и кедрите направи като черниците в полето по множеството.

Рече още на людете които живееха в Ерусалим да дават дела на свещениците и на Левитите, за да се укрепяват в закона Господен. И като се издаде тая заповед, Израилевите синове донесоха много начатки от жито, вино, и елей, и мед и от всичките земни плодове; донесоха още изобилно и десетъците от всяко нещо.

И стана голям вик от людете и от жените им против братята им Юдеите. Защото имаше едни да говорят: Ние, синовете ни, и дъщерите ни сме мнозина; за това да вземем жито, да ядем, и да живеем. И имаше имаше да говорят: Ние дадохме на залог нивята си, лозята си, и къщите си за да вземем жито по причина на глада. Имаше още и други да говорят: Ние над нивята и над лозята си взехме на заем сребро за царските данъци. А сега снагата ни е като снагата на братята ни, чадата ни като чадата им; и, ето, ние подчинихме синовете си и дъщерите си в работа за да са раби, и едни от дъщерите ни са заведени в порабощение; и няма нищо в нашата власт, защото други имат нивята и лозята ни. И оскърбих се твърде много като чух вика им и тези думи. И размислих в себе си, и обличих благородните и кметовете, и рекох им: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание та им рекох: Ние според силата си изкупихме братята си Юдеите, продадените на езичниците; а вие сами ще продадете ли братята си? ще се продадат ли те нам? А те мълчеха и не намериха ответ. И рекох: Не е добро това нещо което вие правите. Не трябва ли да ходите в страха на Бога нашего, за да ни не укоряват езичниците, враговете ни? И аз, още и братята ми и рабите ми, заели сме им сребро и жито. Но да оставим, моля, това изискване. Върнете им, прочее, днес нивята им, лозята им, и маслините им, и къщите им, и стотното от среброто, и от житото, и от виното, и от елея което изисквате от тях. Тогаз рекоха: Ще отдадем всичко, и не щем да искаме нищо от тях: така ще направим както ти казваш. Тогаз повиках свещениците, чрез които взех клетва от тях че ще направят според това слово. Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог всекиго человека от дома му и от труда му който не свърши това слово, и така да бъде отърсен и празден. И рекоха всичкото събрание: Амин, и прославиха Господа. И направиха людете според това слово.

И метнахме жребия между свещениците, Левитите, и людете за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на Бога нашего, според отечествията ни, в определени времена всяко лето, за да горят на олтаря на Господа Бога нашего според писаното в закона; и да доносяме всяко лето в дома Господен начатките от земята ни, и начатките от плодовете на всяко дърво; и първородните от синовете ни и от скотовете, според писаното в закона, и първородните от говедата ни и от стадата ни, да ги докараме в дома на Бога нашего, на свещениците които служат в дома на Бога нашего; и да доносяме начатките от нашето тесто, и приношенията си, и плодовете от всяко дърво, от вино, и от елей на свещениците, в стаите на дома на Бога нашего; и на Левитите десетъците от нашата земя; и тези Левити да вземат десетъците по всичките градове на земледелието ни. И свещеникът, Ааронов син, ще бъде с Левитите когато вземат десетъците; и Левитите ще доносят десетъка от десетъците в дома на Бога нашего, в стаите на съкровищния дом. Защото Израилевите синове и Левийните синове ще доносят приношенията от житото, от виното, и от елея в стаите дето са съсъдите на светилището, и свещениците които служат, и вратарите, и певците; и няма да оставим дома на Бога нашего.

и приготвил бе за него голяма стая, дето по-напред туряха хлебните приншения, ливана, и съсъдите, и десетъците от житото, от виното, и от елея, отредените за Левитите и за певците и за вратарите, и приношенията за свещениците.

Тогаз донесе всичкий Юда в съкровищата десетъка от житото и от виното и от елея.

И добитъкът му беше седем тисящи овци, и три тисящи камили, и петстотин чифта волове, и петстотин ослици, и голямо множество слуги; и тоя человек бе най-голям от всичките жители на изток. И синовете му ходеха та правеха пирове по къщята си, всеки на деня си, и проваждаха та повикваха трите си сестри за да ядат и да пият с тях.

и рече: Гол излязох из утробата на майка си: гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне: да бъде името Господне благословено.

Богатството което е погълнал, ще го избълва; Бог ще го изтръгне из търбуха му.

Защото угнети сиромасите и ги остави: Грабна дом който не бе съградил.

Преминват дните си в благополучие; И в една минута слазят в ад.

Защото си взел залог от брата си без причина, И си лишил голите от дрехите им. Не си напоил с вода утрудения, И лишил си гладния от хляб.

И Всесилний ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.

Едни преместят предели, Грабят стада и пасят ги. Отнимат осела на сирачетата Вземат говедото на вдовицата в залог: Изтласкват бедните от пътя: На земята сиромасите се крият купно. Ето, като диви осли в пустинята излазят по работите си Подраняват за грабеж Пустинята дава им храна за чадата им. Жънат нива, която не е тяхна. И берат лозе с неправда Правят да нощуват без дреха голите Които нямат завивка в студа Измокрувани от горските буйни дъждове Те пригръщат скалата, понеже нямат прибежище. Грабват сирачето от съсците, И вземат залог от сиромаха. Правят голия да си отиде без дреха; И които носят сноповете остават гладни.

Защото погибелта от Бога бе за мене ужас, И пред неговото величие не можех се утърпя. Ако съм турил надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование, - Ако съм се развеселил защото богатството ми бе голямо, И защото е намерила ръката ми изобилие,-

Който не приима лицето на князове, Нито гледа на богатия повече нежели на сиромаха, Понеже всички тези са дело на ръцете му?

И върна Господ пленението Иовово като се помоли за приятелите си; и даде Господ на Иова двойно всичко каквото имаше по-напред.

И не се намерваха по всичката земя жени красни като Иововите дъщери; и отец им даде им наследие между братята им.

Поискай от мене, и аз ще ти дам народите за наследие твое, И за стяжание твое краищата на земята.

Защото няма да се забрави за всегда сиромахът: Ожидането на бедните не ще бъде изгубено за всегда.

Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И ублажава себе си лихоимецът: презира Господа.

Не дава среброто си с лихва, Нито приема дарове против неповинния. Който прави това няма да се поколебае во веки.

Господ е делът на наследието ми и на чашата ми: Ти съхраняваш достоянието ми. частта ми падна на весели места: Ей, приех прекрасно наследие.

Псалом Давидов. Господ е Пастир мой: Не ще бъда в лишение.

Бойте се Господу, светии негови; Защото за онези които му се боят няма лишение.

Всичките ми кости ще рекат: Господи, кой е подобен на тебе Който избавяш сиромаха от по-силния му, И сиромаха и нищия от грабителя му?

Уповай на Господа, и прави добро Населявай земята, и храни се с истината. И весели се в Господа, И ще ти даде прошенията на сърдцето ти.

Млад бях, ето, остарях, И не видях праведния оставен, Нито семето му да проси хляб. Всеки ден помилва, и дава на заем, И семето му е в благословение.

Праведните ще наследят земята, И ще живеят на нея въ век.

А аз съм сиромах и нищ; Но Господ се грижи заради мене: Помощ моя и избавител мой си ти: Боже мой, да не закъснееш.

Първому Певцу, Псалом Давидов. Блажен който пригледва сиромаха: В скърбен ден ще го избави Господ. Господ ще го варди и ще упази живота му: Блажен ще бъде той на земята; И ти не ще да го предадеш на щението на враговете му.

Които се надеят на имота си, И се хвалят с множеството на богатството си, Никой не може никога да изкупи брата, Нито да даде Богу изкуп за него, (Защото скъпо е изкупването на душата им, И преминва за всегда,)

Ето человека който не тури Бога за своя крепост, Но упова на многото си богатство, И се утвърждавашена лукавството си.

Не уповайте на насилство, И на грабителство не имайте суетна надежда: Богатство ако тече, не прилепявайте сърдцето си.

Защото ще избави сиромаха който вика, И угнетения и безпомощния. Ще помилва сиромаха и убогия, И ще спаси душите на убогите.

Съдете право сиромаха и сирачето: Правете правда на сиромаха и нищия: Отървайте го от ръката на нечестивите.

Защото Господ Бог е слънце и щит Господ ще даде благодат и слава Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие

Ще пригледне на молитвата на запустените, И не ще да презре моленето им.

Изобилие и богатство ще има в дома му, И правдата му остава въ век.

Добрият человек помилва и дава на заем: Устроявя работите си с правосъдие.

Който въздига от пръстта сиромаха, И от гноището възвишава нищия; За да го постави да седне с князовете, С князовете на людете му:

Техните идоли са сребро и злато, Дела на человечески ръце.

Господ ще ви възрасти, Вас и вашите чада. Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята.

Що да въздам Господу, За всичките му благодеяния към мене?

Очите на всичките гледат към тебе; И ти им даваш храната на време. Отваряш ръката си И насищаш желанието на всичко живо.

Такива се пътищата на всеки лихоимец: Лихоимството отнема живота на обладаните от него.

Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като съкровища, Тогаз ще разумееш страха Господен, И ще намериш Божието познание.

Почитай Господа от имота си И от начатките на всичкия си доход; И ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И жлебовете ти ще се преливат с ново вино.

Блажен человек който е намерил мъдрост, И человек който е придобил разум; Защото нейната търговия е по-добра от търговията на сребро, И печалбата й от чисто злато. По-скъпоценна е от многоценни камене; И всичко каквото би пожелал ти не се сравнява с нея.

Не отричай доброто към онези на които се стои Когато ти дава ръка да го направиш. Не казвай на ближния си: Иди и върни се пак, и утре ще ти дам, Като го имаш при себе си.

Сине мой, ако си станал поръчник за приятеля си, Или си дал ръка за някого чужд, Впримчил си се с думите на устата си, Хванал си се с думите на устата си. Направи прочее това, сине мой, и отърви се Понеже си паднал в ръцете на приятеля си, - Иди, припадни, и принуди приятеля си. Не давай сън на очите си, Нито дремане на клепачите си: Отърви се като сърна от ръката на ловец, И като птица от ръката на птицеловец.

Крадецът не бива толкоз презираем Ако краде да насити душата си когато е гладен; А ако се хване ще отдаде седмократно, Ще даде всичкия имот на къщата си.

Богатството и славата са с мене, Изящният имот и правдата. Плодовете ми са по-добри от злато и от най-чисто злато, И приходите ми от избрано сребро. Ходя по пътя на правдата, Между пътеките на правосъдието, За да направя да наследят имот тези които ме обичат, И да напълня съкровищата им.

Съкровища от неправди не ползуват; А правдата освобождава от смърт. Господ не е остави да гладува душата на праведния; Но отхвърля желанието на нечестивите. Ленивата ръка докарва сиромашия; А ръката на радивия обогатява. Който събира лятно време, той е син разумен; А който спи в жетва, той е син който докарва срам.

Имотът на богатия е укрепеният негов град; А погинване на нищите е тяхната сиромашия.

Езикът на праведния е избрано сребро: Сърдцето на нечестивите е нищожно. Устните на праведния пасат мнозина; А безумните умират от недостатък на ума. Благословението Господне обогатява; И Господ не ще притури скърб при него.

Лъжливи къпони са мерзост Господу; А прави драмове са благоугодни нему.

Който се поручава за другиго ще пострада зло; А който мрази поръчителството безопасен е. Благодатната жена придобива чест; И силните придобиват богатство.

Един разпръсва, но повече изобилва; А друг пастри без мяра, но пак достига в скудост. Благотворителната душа ще се огои; И който пои, ще бъде напоен и той. Който задържа жито ще бъде проклет от народа; А който продава, благословение ще бъде на главата му. Който има усърдие за доброто ще придобие благоволение; Но който иска злото, то ще и да дойде върх него. Който се надее на богатството си ще падне; А праведните като леторасъл ще прозябнат.

Душата на ленивия желае, и няма; А душата на радивите ще се угои.

Някой се прави богат, а няма нищо; А някой се прави сиромах, но има имот много. Избавление на душата на человека е богатството му; А сиромахът не чуе само обличение.

Богатство придобивано от суета ще намалее; А който събира с ръката си ще го умножи.

Добрият оставя наследие на синове и внуци; А богатството на грешния се пази за праведния.

Сиромаха го мрази даже и ближният му; А на богатия приятелите са много. Който презира ближния си съгрешава; А който помилва сиромасите блажен е. Не заблуждават ли се които измислюват зло? Но милост и истина ще бъде на тези които измислюват добро. От всеки труд има полза, А от бледословието на устните само скудост.

Който угнетява убогия безчести Създателя му; А който помилва сиромаха почита го.

В дома на праведния има голямо изобилие, А в дохода на нечестивия смущение.

По-добро малкото със страх Господен, Нежели съкровища много и смущение в тях. По-добро гощаване от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.

Користолюбивият смущава дома си; А който мрази даровете ще живее.

По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда.

Колко е по-добро стяжанието на мъдростта нежели на златото, И предпочитаемо стяжението на разума нежели на среброто!

По-добре залък сух и мир с него, Нежели дом пълен от жертви с разпря. Благоразумний раб ще властвува над син който докарва срам, И ще вземе дял от наследието между братя. Горнилото е за среброто, и пещта за златото; А Господ опитва сърдцата.

человек оскуден от ум дава ръка, И става поручник за приятеля си.

Сиромахът говори с моления; Но богатият отговаря с жестокост.

Който помилва сиромаха заима Господу; И той ще му въздаде въздаянието му.

Ленивият не ще да оре поради зимата: Ще проси в жетва, и няма да намери.

Двойни драмове и двойни мерки, И двете са мерзост Господу.

Хлябът на лъжата е сладък человеку; Но след това устата му ще се напълнят с камичета.

Наследие бързо придобито из начало, Сетнината му не се благославя.

На радивия мислите само в изобилие водят, А на всеки припрян само в скудост. Придобиването на съкровища с лъжлив език Е една суета гонена от тези които търсят смърт.

Който затуля ушите си от вика на сиромаха, Ще викне и той, и няма да се послуша.

Който обича веселба осиромашева: Който обича вино и елей не обогатява. Нечестивий ще бъде изкуп за праведния, И престъпникът за правите. По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със сварлива и яростлива жена. Многоценно съкровище и елей се нахождат в дома на мъдрия; А безумний человек ги поглъща.

Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не рачат да работят: Той желае всеки ден желания; А праведний дава и не е свидлив.

По-предпочитаемо е добро име нежели голямо богатство, И добра благодат нежели сребро и злато. Богат и сиромах се срещат, Господ е създател и на двамата.

Богатий властвува на сиромасите; И който се заима раб е на заимодавеца. Който сее беззаконие ще пожъне суета; И жезълът на буйството му ще изчезне. Който има добро око ще бъде благословен; Защото дава от хляба си на сиромаха.

Който угнетява сиромаха за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще дойде в скудост.

Не оголвай сиромаха защото е сиромах, Нито притеснявай бедния в портата; Защото Господ ще отсъди съдбата им, И ще оголи душата на тези които са ги оголили.

Не бъди от тези които дават ръка, От тези които стават поручители за дългове. Ако нямаш от де да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

Не се старай да се обогатиш: Отдалечавай се от тази си мисъл. Ще туриш ли очите си на онова което го няма? Защото наистина то си прави крила, Като орел лети към небето.

Защото пияницата и разкошният ще осиромашеят; И сънливостта ще облече человека с дрипи.

С мъдростта се гради дом, И с разума се утвърждава; И чрез знание клетовете ще се напълнят С всяко многоценно и благоприятно богатство.

Още малко сън, малко дремане, Малко сгъване на ръце за спане, И сиромашията ти ще дойде като пътник, И скудостта ти като оръжен мъж.

Дума прилично речена е Като златни ябълки в сребърни пъстроти.

Ако е гладен неприятелят ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода; Защото ще натрупаш жар на главата му, И Господ ще те възмъзди.

Защото богатството не е вечно; Нито венецът е из род в род.

По-добър е онзи сиромах който ходи в целостта си, Нежели развращений в пътищата си, ако и да е богат. Който пази закона е разумен син; А който прави приятелство с разкошните посрамя баща си. Който умножава имота си с лихва и лакомство Събира го за тогоз който помилва сиромасите.

Богатий человек се има за мъдър; Но сиромах разумен го обличава.

Който работи земята си ще се насити с хляб; А който следва суетните ще се насити със сиромашия. Верний человек ще има много благословение; Но който бърза да се обогати не ще да остане ненаказан. Да е някой лицеприемник не е добро; Защото такъв человек за един уломък хляб ще направи престъпление. Който има лукаво око бърза да се обогати, А не знае че скудост ще го стигне. Който обличава человека после ще намери по-голяма благодат, Нежели този що ласкае с език. Който краде баща си или майка си и дума: Не е грях, Той е другар на разбойника.

Който дава на сиромасите не ще да достигне в скудост; А който отвраща очите си ще има много клетви.

Праведний дава внимание в съдбата на бедните: Нечестивий не вникнува за да познае.

Който взема дял с крадец мрази душата си: Слуша заклеването, и не обажда.

Суета и лъжливо слово отдалечи от мене; Сиромашия и богатство не ми давай; Храни ме с нуждната ми храна; Да не би да се преситя, и се отрека от тебе, Ии река: Кой е Господ? Или да не би да се намеря сиромах та открадна, И взема името на Бога моего всуе.

Отваряй устата си, съди праведно, И защищавай сиромаха и оскудния. Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-скъпа от многоценни камене.

Отваря ръката си на сиромасите, И простира ръцете си към оскудните.

Направих си големи работи: Съградих си къщи: насадих си лозя: Направих си градини и садове, И насадих в тях дървя от всякакъв плод: Направих си водоеми, за да поя от тях Насадената с дървя дъбрава: Придобих раби и рабини, И имах раби домочадци: Имах още стада и пастви Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим: Събрах си сребро, и злато, И скъпи вещи от царе и от места: Придобих си певци и певачки, И наслажденията на человеческите синове — Всякакъв вид великолепия. И възвеличих се и умножих се Повече от всичките бивши преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми остана си в мене. И всичко каквото поискаха очите ми Не им отрекох: Не възбраних сърдцето си от всяко веселие; Защото сърдцето ми се веселеше съ всичките ми трудове, И това бе делът ми от всичкия ми труд. И разгледах аз всичките си дела които направиха ръцете ми, И труда в който се трудих; И, ето, всичко е суета и угнетение на духа, И нема полза под слънцето.

Който обича среброто, не ще да се насити със сребро, Нито с доходи който обича изобилие. И то е суета.

Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще се върне, ще отиде както е дошел; И няма да вземе нищо от труда си За да занесе с ръката си.

И на когото человека е дал Бог богатство и имот, Дал му е и власт да яде от тях, И да взима дела си, и да се весели в труда си: То е дар Божий.

человек комуто Бог дава богатство, и имот, и слава, Що душата му се не лишава от всичко що би пожелал; Но Бог му не дава власт да яде от тях, Но ги яде чужденец. То е суета и зла болест.

За веселба правят пирове, и виното весели живота; А среброто отговаря на всичко.

Сей семето си заран, и вечер да си не почива ръката ти; Защото не знаеш кое ще успее, това или онова, Или да ли ще са двете равно добри.

И земята им се напълни със сребро и злато, И няма свършък на съкровищата им: Напълни се земята им и с коне, И няма свършък на колесниците им. И напълни се земята им с идоли: Поклониха се на ръчните си дела, На онова което пръстите им направиха.

За да лишат сиромасите от съда, И да разграбят праведното на нищите от людете ми, За да им станат корист вдовиците, И да съблекат сирачетата!

Но великодушният умишлява великодушие, И на великодушие ще се утвърждава той.

О вие които сте жадни, елате всички при водите; И вие които нямате сребро, елате, купете, та яжте; Ей, елате, купете вино и млеко, Без сребро и без плата. Защо иждивявате сребро не за хлеб, И труда си не в насищение? Послушайте ме с внимание, и ще ядете благо, И душата ви ще се развесели с тлъстина.

Не е ли да разделяш хлеба си на гладния, И да въвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го облачаш, И да не криеш себе си от своята си плът?

И отваряш душата си на гладния, И наситиш утеснената душа, Тогаз светлина ще ти изгрева в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне.

Тогаз ще видиш и ще се зарадваш, И сърдцето ти ще затрепти и ще се разшири; Защото изобилието на морето ще се върне към тебе: Имотът на народите ще дойде при тебе. Множество камили ще те покрият, Велблюдите Мадиамски и Гефаски: Всичките от Сава ще дойдат: Злато и темян ще донесат; И ще възвестят хвалите Господни.

Вместо мед ще донеса злато, И вместо железо ще донеса сребро, И вместо дърво мед, И вместо камене железо; И ще направя настоятелите ти мир, И началниците ти правда.

И ти запустяла, какво ще направиш? Ако се облечеш и с червено, Ако се украсиш и със златни украшения, Ако и премного стивие да теглиш на очите си, Напраздно ще се украсиш: Любовниците ти ще те презрят, ще търсят живота ти.

Имотът ти и съкровищата ти ще предам в разграбване без замяна; И то заради всичките ти грехове, и по всичките твои предели.

О ти който живееш край много води, Който си пълен със съкровища, Дойде свършъкът ти, Предел на лихоимството ти.

Всичките й люде въздишат и искат хляб: Дадоха скъпоценните си неща за храна за да се повърне животът им. Виж, Господи, и призри, защото станах унищожена.

Среброто си ще хвърлят по пътищата, И златото им ще бъде като нечистота: Среброто им и златото им не ще могат да ги избавят В деня на гнева Господен: Няма да наситят душите си, и няма да напълнят чревата си; Защото се спънаха в беззаконието си.

Ето, това беше беззаконието на сестра ти Содом, Нейното и на дъщерите й: Гордост, пресищане от хляб, и безгрижно спокойствие; А сиромаха и оскудния не подкрепяваше. И възвишаваха се, и правеха мерзости пред мене; За то, като видях това, махнах ги.

и не насилствува человека, връща на длъжника залога му, не граби с насилие, дава хляба си на гладния, и покрива с дреха голия, не дава с лихва, и не взема придобитък, отвръща ръката си от неправда, прави права съдба между человека и человека, ходи в повеленията ми, и пази съдбите ми за да прави истина: той е праведен: наистина той ще живеее, говори Господ Иеова.

сиромаха и скъдния насилствува, граби с насилие, не връща залога, и подига очите си към идолите и прави мерзости, дава с лихва и взема придобитък, той ще живее ли? Няма да живее! Всички тези мерзости е сторил: непременно ще се умъртви: кръвта му ще бъде върх него.

В тебе вземаха дарове за да проливат кръв: ти си взел лихва и придобитък, и с насилие си лихоимствувал от ближните си, и мене си забравил, говори Господ Иеова.

Людете на тази земя употребяваха притеснение, и грабяха с насилие, и насилствуваха сиромах и оскуден, и чужденец притесняваха без съдба. И потърсих между тях мъж който да въздигне ограждения и да застане в пролома пред мене заради мястото за да го не разоря; и не намерих.

с мъдростта си и разума си ти си придобил за себе си богатство, и придобил си в съкровищата си злато и сребро: с голямата си мъдрост ти си придобил богатството си чрез търговията си, и сърдцето ти се превъзнесе заради богатството ти:) за то, така говори Господ Иеова: Понеже си направил ти сърдцето си като сърдце Божие, ето, за то ще докарам против тебе чужденци насилници от народите; и ще изтръгнат саблите си против хубостта на мъдростта ти, и ще осквернят светлостта ти:

и ще речеш: Ще възляза в земя на села неоградени: ще дойда при онези които почиват и живеят в безопасност, при всички които живеят в места неоградени и нямат вереи и врата, за да обереш обир, и изкориствуваш корист, за да възвърнеш ръката си върх запустения населени, и върх люде събрани от народите, които са придобили скотове и имот, които живеят по високите страни на земята. Шева, и Дедан, и търговците на Тарсис с всичките му млади лъвове ще ти рекат: Дошел си обир ли да обереш? Събрал си множеството си корист ли да користвуваш? Сребро и злато ли да грабнеш, скотове и имот ли да вземеш, обир ли голям да направиш?

И в пиенето на виното заповяда Валтасар да донесат златните и сребърните съсъди които Навуходоносор баща му отне от храма който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му. Тогаз се донесоха златните съсъди които се отнеха от храма на дома Божий който бе в Ерусалим; и пиеха с тях царят и големците му, жените му и наложниците му. Пиеха вино, и хвалеха боговете златни, и сребърни, медни, железни, дървени, и каменни.

Колкото се умножиха, толкоз ми съгрешиха: Славата им в безчестие ще променя.

Ефрем е търговец: Веси лъстиви има в ръката му: Обича да онеправдава. И Ефрем рече: Наистина аз обогатих, Придобих с имот: Във всичките ми трудове няма да се намери В мене беззаконие което да се смята за грех.

И ще въздам годините които изпояде скакалецът, Ателавът, и пръгът, и гъсеницата, Голямата моя войска която проводих против вас И ще ядете изобилно и ще се наситите И ще похвалите името на Господа Бога вашего Който направи чудесни дела с вас; И людете ми няма да се посрамят във век.

За то, понеже угнетявате сиромаха И вземате от него данък жито, Ако и да съградихте домове от дялани камене, Няма обаче да живеете в тях: Ако и да насадихте лозя желателни, Няма обаче да пиете виното им. Защото зная многото ваши престъпления И тежките ви грехове, Вие които угнетявате праведния, приемате дарове, И окривявате сиромасите в портата.

Слушайте това, вие които поглъщате убогите, И погубвате сиромасите на таз земя, И казвате: Кога ще мине новомесечието, за да продадем жито? И съботата, за да отворим пшеница, И да смалим ефата, и да уголемим сикъла, И да преправим весите за измама? - За да купим сиромасите със сребро, и убогия за един чифт обуща, И да продадем изсевките на пшеницата?

И желаят ниви, и вземат с насилие, - И домове, и грабят ги; Така разграбят человека и дома му, Ей, человека и наследието му.

Не ще ли да вземат всички тези притча против него, И пословица присмивателна против него? и рекат: Горко на умножаващия не своето!- до кога?- И на натегнуващия на себе си със залози! Не ще ли да станат внезапно онези които те хапят, И да се повдигнат онези които те правят окаянен, И ти да им си в разграбване?

За то имотът им ще бъде в разграбване, И къщите им в запустение; И ще съградят къщи, а няма да обитават; И ще насадят лозя, а няма да пият виното им.

Но ни среброто им ни златото им Ще може да ги избави В деня на гнева Господен; И всичката земя ще бъде погълната От огъня на ревността му; Защото ше направи скончание, даже и скоро, Върх всички които живеят на земята.

Среброто е мое, и златото е мое, говори Господ Саваот.

И рекох им: Ако ви се вижда добро, дайте ми мъздата ми; ако ли не, отречете я. И претеглиха за мъздата ми тридесет сребърника И рече ми Господ: Хвърли ги на грънчаря: почтена цена с която се оцених от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен на грънчаря.

Ще краде ли человек Бога? Вие обаче ме крадохте. И говорите: В какво те крадохме? В десятъците и в приношенията. Вие сте проклети с клетва; Защото вие ме крадохте, ей, всичкий народ. Донесете всичките десятъци във влагалището, За да бъдат храна в дома ми; И опитайте ме сега в това, Говори Господ Саваот, Ако не ви отворя хлябите небесни Та излея благословение върху вас Щото да не стига место за него.

И като влязоха в къщата, намериха детето с майка му Мария, и паднаха та му се поклониха, и като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, и ливан и смирна.

Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно.

Блажени които гладуват и жадуват за правдата; защото те ще се наситят.

И на тогози който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и връхната си дреха. И който тя понуди да идеш с него една миля, иди с него две. Който проси от тебе, дай му; и който иска да заеме от тебе, недей се отвръща от него.

Внимавайте да не правите своите милостини пред человеците за да ви виждат; инак нямате заплата при Отца вашего който е на небеса. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по съборищата и по улиците, за да се прославят от человеците; истина ви казвам, приимат вече заплатата си. А ти кога правиш милостиня, да не узнае лявата ти ръка, що прави десницата ти; за да бъде твоята милостиня в тайно; и Отец твой, който види в тайно, ще ти въздаде на яве.

хляба наш насъщний дай нам днес; и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници;

Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат; Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават нито крадат; защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

Никой не може на двамина господари да работи; защото или едного ще възненавиди, а другиго ще възлюби; или едному ще бъде привържен, а другиго ще презира. Не можете да работите Богу и Мамону.

Заради това казвам ви: Не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас като се грижи, може да приложи един лакът на ръстът си? И за облекло защо се грижите? Разсмотрете криновете в полето как растат; не се трудят, нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, и утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй недейте се грижи, и не думайте, какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем? (защото всичко това езичниците го търсят;) понеже Отец ваш небесни знае че имате нужда от всичко това. Но търсете първом царството Божие и правдата негова; и всичко това ще ви се приложи. За това недейте се грижи за утре; защото утрешният ден ще се погрижи за себе си. Доста е на деня неговото му зло.

Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всякой който проси приима, и който търси намира, и който хлопа, ще му се отвори.

И тъй ако вие, които сте лукави, знаете да давате добри давания на чадата си, колко повече Отец ви който е на небеса, ще даде добрини на тия, които искат от него?

Казва му Исус: Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда; а Син человеческий няма де глава да подклони.

Не вземайте нито злато, нито сребро, нито мед в поясите си; нито тържик за път, нито две дрехи, нито обуща, нито тояга; защото работникът е достоен за своята прехрана

И който напои едного от тези малките само с една чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби заплатата си.

Друго падна на добрата земя, и даваше плод, едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.

А в трънете посеяното, той е, който слуша словото, и грижите на този век, и измамата на богатството заглушава словото, и безплодно бива. А посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който и дава плод, и прави, един сто, друг шестдесет, а друг тридесет.

Пак е подобно царство небесно на имане скрито в нива, което като го намери человек скри го, и от радостта си отхожда и продава все що има, и купува онази нива. Пак е подобно царство небесно на человек търговец който търсеше добри бисери; който като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го.

Понеже що се ползува человек, ако всичкия свет спечели, а душата си отщети? или що ще даде человек за размяна на душата си?

А когато дойдоха в Капернаум, пристъпиха при Петър тези които беряха данта по две драхми за храма, и рекоха: Ваший учител не плаща ли двете драхми? Казва Петър: Плаща. И като влезе в къщи, предвари го Исус та му каза: Как мислиш ти, Симоне? Царете на земята от кои вземат данък или бир? от своите ли синове, или от чужденците? Казва му Петър: От чужденците. Рече му Исус: Като е тъй, синовете са свободни. Но за да ги не съблазним, иди на морето, и хвърли въдица, и първата риба, която се закачи, измъкни я, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; земи го и дай им го за мене и за тебе.

За това царство небесно е уподобено на человек цар, който поиска да прегледа сметка със слугите си. И когато начна да пресметва, докараха му един длъжник от десет хиляди таланта. И понеже нямаше да ги плати, повеле господарят му да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко що имаше, и дългът да се плати. Падна прочее слугата, кланяше му се и думаше: Господи! имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. И смили се господарят на тогози слуга, пусна го и прости му заема. Но щом излезе този слуга, намери едного от съслужителите си, който му бе длъжен сто пенязи; улови го та го даваше и казваше: Плати ми това що ми си длъжен. Падна прочее съслужителът му на нозете му, молеше му се и казваше: Имай търпение към мене, и всичко ще ти платя. Но той не щеше, но отиде и затвори го в тъмница, докле да плати дълга. И като видяха съслужителите му това що стана, твърде се наскърбиха; и дойдоха та казаха на господаря си всичко що стана. Тогаз го повика господарят му, и казва му: Рабе лукави, всичкия онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да помилваш съслужителя си, както помилвах и аз тебе? И разгневи се господарът му и предаде го на мъчителите, докле да заплати всичко що му бе длъжен. Така и Отец мой небесен ще стори с вас, ако не простите от сърцата ваши всеки на брата си прегрешенията му.

Рече му Исус: Ако искаш съвършен да бъдеш, иди, продай имането си, и дай го на сиромаси; и ще имаш съкровище на небеса; и дойди та ме последвай. Като чу това слово момъкът отиде си наскърбен; защото имаше имот много.

А Исус рече на учениците си: Истина ви казвам, че мъчно ще влезе богат в царството небесно. И пак ви казвам: По-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. Като чуха учениците му, твърде се удивиха, и думаха: Като е тъй, кой може спасен да бъде? А Исус ги погледна и рече им: У человеците това е невъзможно, но у Бога всичко е възможно.

Тогаз отговори Петър и рече му: Ето ние оставихме всичко и последвахме те; нам прочее що ще ни бъде? А Исус им рече: Истина ви казвам, че вие които ме последвахте, на второто битие когато седне Син человечески на престола на славата си, ще да седнете и вие на дванадесет престола, да съдите дванадесетте племена Израилеви. И всеки който е оставил къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или чада, или ниви, заради моето име, стократно ще приеме, и живот вечен ще наследи.

Защото царство небесно е подобно на человек домовит, който излезе щом съмна да наеме работници за лозето си. И като се погоди с работниците по един пеняз на ден проводи ги на лозето си. И като излезе по трите часа, видя други че стояха на пазаря праздни, и тям рече: Идете и вие на лозето; и каквото е праведно ще ви дам. И те отидоха. Пак като излезе по шестте и по деветте часа стори такожде. А около единадесетте часа като излезе, намери други че стоят празни, и казва им: Защо стоите тука цял ден празни? Казват му: Защото никой не ни цени. Казва им: Идете и вие на лозето, и каквото е праведно ще вземете. Като стана вечер, стопанинът на лозето казва на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите. И дойдоха цанените по единадесетте часа, и взеха по един пеняз. А като дойдоха първите, мислеха си, че ще вземат повече; но и те взеха по един пеняз. И като го взеха, роптаеха на стопанина, и казваха: че тези последните един час работиха, и тях си направил равни с нас, които претеглихме теготата на деня и пека. А той отговори и рече едному от тях: Приятелю, не те обиждам; не се ли погоди с мене по един пеняз? Земи си твоето и иди си; искам да дам и на тогози последният, както и на тебе. Нямам ли власт да сторя каквото ща със своето си? Или окото ти е лукаво, защото аз съм благ? Така ще бъдат последните първи, и първите последни; защото мнозина са звани, а малцина са избрани.

И влезе Исус в храма Божий, и изпъди всички които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите претури, и седалищата на онези които продаваха гълъби; и казва им: Писано е: Домът ми дом на молитва ще да се нарече; а вие го направихте вертеп разбойнически.

Кажи ни прочее, ти как мислиш? Право ли е да даваме дан на Кесаря, или не? А Исус позна лукавството им, и рече: Защо ме изкушавате, лицемери? Покажете ми монетата на данта. И те му донесоха един пеняз. И казва им: чий е този образ и надписът? Казват му: Кесарев. Тогаз им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите Кесарю, а Божиите Богу.

Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото давате десятък на мятвата, на копара и на кимиона; и оставихте по-важните неща на закона, правосъдието, милостта, и вярата; тях трябваше да правите, и онези да не оставяте.

Защото ще дойде както человек, който, като тръгваше за чужбина, свика своите си слуги, и предаде им имането си. И едному даде пет таланта, другиму два, а другиму един, всекиму според силата му; и тутакси тръгна. А този който взе петте таланта, отиде да работи с тях, и направи други пет таланта. Такожде и този който взе двата, спечели и той други два. А този който взе единият, отиде та разкопа в земята и скри среброто на господаря си. След много време идва господарът на тези слуги, и вижда счет с тях. И дойде този който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта, и рече: Господарю, пет таланта ми предаде; ето други пет таланта спечелих над тях. И рече му господарят му: Добре, рабе добри и верни: на малкото си бил верен, над много ще те поставя: влез в радостта на господаря си. Дойде и този който бе взел два таланта и рече: Господарю, два таланта ми предаде; ето, други два таланта спечелих върх тях. Рече му господарът му: Добре, рабе добри и верни; на малкото си бил верен, над много ще те поставя, влез в радостта на господаря си. Пристъпи и този, който бе взел единият талант и рече: Господарю, знаех те че си человек жесток, че жънеш дето не си сеял, и събираш от дето не си разпръсвал; и понеже се убоях, отидох та скрих таланта ти в земята; ето, имаш твоето си. А господарът му отговори и рече му: Рабе лукави и лениви, знаеше че жъна дето не съм посеял, и събирам от дето не съм разпръсвал: Като е тъй трябваше ти да дадеш среброто ми на банкерите, и кога си дойдех да бих взел моето с лихва. Вземете прочее от него таланта, и дайте го на тогози който има десетте таланта. Защото на всекиго който има ще му се даде и ще му се преумножи; а от този който няма, и това което има ще се вземе от него. И непотребния този раб хвърлете го във външната тъмнота; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Тогава Царят ще рече на тези които са от дясната му страна: Елате, вие благословени на Отца моего, наследвайте царството приготвено за вас от създание мира; защото огладнях, и дадохте ми да ям; ожеднях, и напоихте ме; странен бях, и прибрахте ме; гол бях, и облякохте ме, болен бях, и посетихте ме, в тъмница бях, и дойдохте при мене. Тогаз праведните ще му отговорят и рекат: Господи, кога те видяхме гладен, и те нахранихме; или жеден, и те напоихме? Кога пак те видяхме странен и те прибрахме; или гол, и те облякохме? И кога болен или в тъмница те видяхме, и дойдохме при тебе? И ще отговори Царят и ще им рече: Истина ви казвам: Колкото че сте сторили това на едного от тези най-малките мои братя, на мене сте го сторили.

Тогаз ще рече и на тези които са от лявата му страна: Идете от мене, проклети, в огънят вечен, приготвения за дявола и за ангелите негови; защото огладнях, и не ми дадохте да ям; ожеднях и не ме напоихте; странен бях, и не ме прибрахте, гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не ме посетихте. Тогаз ще му отговорят и те и ще рекат: Господи, кога те видяхме гладен, или жеден, или странен, или гол, или болен, или в тъмница, и не ти послужихме? Тогаз ще отговори и ще им рече: Истина ви казвам: Колкото че не сте сторили това на едного от тези най-малките, нито на мене сте го сторили.

пристъпи при него жена, която имаше в съд алавастрен много скъпо миро, и възливаше го на главата му като бе седнал на трапезата. А учениците му, като видяха това, възнегодуваха и думаха: За какво тая пагуба? Защото това миро можеше да се продаде на голяма цена, и да се раздаде на сиромасите. Но Исус позна това и рече им: Защо досаждате на жената? защото добра работа стори на мене. Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате.

и рече: Какво ще ми дадете, и аз ще ви го предам? И те му предложиха тридесет сребърници. И от тогаз търсеше благовремие да го предаде.

Тогаз Юда, който го предаде, като видя че бе осъден разкая се и върна тридесетте сребърници на първосвещениците и старейшините, и казваше: Съгреших че предадох кръв неповинна. А те рекоха: Нам що ни е? Гледай ти. И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде та се обеси. А първосвещениците взеха сребърниците, и рекоха: Не е простено да ги турим в храмската каса; понеже са цена на кръв. И като се съветваха, купиха с тях нивата грънчарска, за погребване на странни. За това се нарече онази нива Кръвна нива и до днес. Тогаз се изпълни реченото от Иеремия пророка, който казва: И взеха тридесетте сребърници, цената на оцененият, когото оцениха от синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчарската нива, според както ми Господ заповяда.

И друго падна на добрата земя, и даваше плод, който възлязваше и възрастваше, и принесе едно тридесет, и друго шестдесет, а друго сто.

И в трънете посеяното са тези, които слушат словото; и грижите на този век, и прелестта на богатството, и пожеланията за други работи, като навлязват, заглушават словото, и безплодно бива. А на добрата земя посеяното са тези, които слушат словото, и приимат, и дават плод, едно тридесет, и едно шестдесет, и едно сто.

А той отговори и рече им: Дайте им вие да ядат. И казват му: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат? А той им казва: Колко хляба имате? Идете та вижте. И като узнаха казват: Пет, и две риби. И повеле им да турят всичките да насядат по зелената трева на трапези на трапези. И насядаха на лехи на лехи, по сто и по петдесет. И като взе петте хляба и двете риби, погледна на небето и благослови, и преломи хлябовете, и даваше на учениците си да наслагат от преде им; и двете риби раздели на всичките. И ядоха всички и наситиха се. И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите. А онези които ядоха хлябовете бяха около пет хиляди мъже.

кражби, лихоимства, лукавства, коварство, похотливост, поглед лукав, хулене, гордост, безумство. Всички тези лукави неща из вътре излязват, и оскверняват человека.

Защото, който иска да упази живота си ще го изгуби; и който изгуби животът си заради мене и за евангелието, той ще го упази. Понеже какво ще ползува человека, ако спечели всичкия свят, и отщети душата си? Или какво ще даде человек в размяна за душата си?

А Исус като го погледна, възлюби го, и рече му: Едно ти не достига; иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите; и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай. Но той се наскърби за тая дума, и отиде си нажален; защото имаше имот много.

А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство? А учениците му се смайваха за неговите думи. И Исус пак отговори и рече им: чада, колко е мъчно да влязат в царството Божие тези, които имат надеждата си на богатството? По-лесно е камила да мине през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. А те се твърде много удивяваха и говореха помежду си: И кой може спасен да бъде? А Исус погледна на тях и рече: У человеците е невъзможно; но не у Бога; защото у Бога всичко е възможно.

И начна Петър да му говори: Ето, ние оставихме всичко и последвахме тебе. А Исус отговори и рече: Истина ви казвам: Няма ни един който да е оставил къща, или братя, или сестра, или баща, или майка, или жена, или чада, или нивя, заради мене и за евангелието, и да не вземе стократно сега на това време къщи и братя и сестри и майки и чеда и нивя наедно с гонения, и в идущия век живот вечен.

И дойдоха в Ерусалим; и като влезе Исус в храма, начна да изпъжда онези които продаваха и купуваха в храма, и трапезите на среброменителите, и столовете на онези, които продаваха гълъби, претури. И не допущаше да пренесе някой никакъв съсъд през храма. И поучаваше и казваше им: Не е ли писано: Домът ми ще се нарича дом на молитва за всичките народи? а вие го направихте "вертеп разбойнически."

И те като дойдоха казват му: Учителю, знаем че си истински, и не те е грижа от никого; защото не гледаш на лице на человеците, но по истина пътя Божий учиш. Право ли е да дадем дан на Кесаря, или не? Да дадем ли, или да не дадем? А той като позна лицемерието им, рече им: Защо ме изкушавате? донесете ми един динарий да видя. И те му донесоха. И казва им: чий е този образ и надписът? А те му рекоха: Кесарев. И отговори Исус и рече им: Отдайте Кесаревите Кесарю, и Божиите Богу. И почудиха се на него.

И седна Исус срещу съкровищницата, та гледаше как туряше народът пари в съкровищницата; и много богати туряха много. И дойде една вдовица сирота и тури две лепти, сиреч един кодрант. И призва учениците си, и казва им: Истина ви казвам: Тая сирота вдовица тури най-много от всичките които туриха в съкровищницата: защото всички туриха от изобилието си, а тя от нямането си тури всичко що имаше, всичкия си имот.

И когато беше той във Витания, в дома на Симона прокаженаго, и седеше на трапезата, дойде една жена, която имаше алавастър с миро нардово, чисто и скъпо; и като разби алавастъра, изля мирото на главата му. А имаше някои, които негодуваха в себе си и думаха: Защо стана тая пагуба на мирото? защото можеше то да се продаде за повече от триста пенези, и да се раздадат на сиромасите; и роптаеха на нея. Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? добра работа стори на мене. Защото сиромасите всякога имате със себе си, и когато щете можете да им сторите добро, мене обаче всякога нямате.

И те като чуха възрадваха се; и обещаха се да му дадат сребро; и търсеше как да го предаде на сгодно време.

А той отговори и рече им: Който има две дрехи нека даде на тогози който няма; и който има храна нека прави такожде.

Дойдоха и митари да се кръстят, и рекоха му: Учителю, що да правим? И той им рече: Не събирайте нищо повече от това що ви е заповядано. Питаха го и военните, и говореха: И ние що да правим? И рече им: Не правете никому насилство, нито оклеветявайте; и доволни бъдете със заплатите си.

И той подигна очите си към учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие. Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете.

Но горко на вас богатите, защото приимате вече утешението си. Горко на вас наситените; защото ще изгладнеете. Горко на вас които се смеете нине; защото ще жалеете и ще плачете.

На тогоз който те удари по страната на лицето, обърни и другата, и от тогоз който ти взема дрехата не спирай и ризата си. Всекиму който би ти поискал дай; и от тогоз който взема твоите неща не си ги искай.

И ако любите онези които любят вас, каква благодат имате? защото и грешниците любят любящите тях. И ако правите добро на онези които вам правят добро, каква благодат имате? защото и грешниците правят същото.

И ако давате на заем на тези от които се надеете пак да вземете, каква благодат имате? защото и грешни на грешни заемат за да вземат пак равното. Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ към неблагодарните и злите.

давайте и ще ви се даде; мяра добра, натъпкана, стресена, и препълнена ще ви дадат в пазухата ви; защото с истата мяра с която мерите ще ви се възмери.

На това отговори Исус и рече: человек някой слязваше от Ерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв.

И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя.

Хляба наш насъщния давай ни го всеки ден:

И тъй, когато вие, лукави както сте, знаете да давате добри давания на чадата си; колко повече Отец небесний ще даде Духа Светаго на онези които просят от него.

Но от това що имате дайте милостиня, и, ето, всичко ще бъде за вас чисто. Но горко на вас, Фарисеите! защото давате десетък от мятвата, от рутата и от всяко зеле, и небрежите съдбата и любовта Божия. Това трябваше да правите, и онова да не оставяте.

И рече му някой си от народа: Учителю, речи на брата ми да раздели с мене наследието. А той му рече: человече, кой ме е поставил съдник или делител над вас? И рече им: Гледайте и пазете се от любостяжанието; защото ако има някой премного, животът му не се състои от имота му.

И рече им притча, и казваше: На някой си богат человек нивята му дадоха много плод. И мислеше си в себе си и думаше: Що да сторя? защото нямам де да събера плодовете си. И рече: Това ще да сторя: да събера житниците си, и да съградя по-големи, и да събера там всичките си жита и имота си; и да река на душата си: Душо, имаш много пригоди вложени за много години; почивай, яж, пий и весели се. А Бог му рече: Безумне! тази нощ ще ти изискат душата; а това що си приготвил кому ще бъде? Така бива на тогози който събира за себе си, и не богатее в Бога.

Рече пак на учениците си: За това ви казвам: Недейте се грижи за животът си що да ядете, нито за тялото си що да облечете. Животът е по-драгоценен от храната, и тялото от облеклото. Разсмотрете враните че не сеят нито жънат: те нямат нито съкровища нито житници, и Бог ги храни: колко повече сте вие по-добри от птиците? И кой от вас с грижене може да приложи на възрастта си един лакът? И тъй, ако най-малко нещо не можете, защо се грижите за друго? Разсмотрете криновете как растат: не се трудят нито предат; но казвам ви че нито Соломон във всичката си слава се облече както един от тях. И ако тревата, която днес я има на полето, и утре я хвърлят в пещ, Бог я така облича, колко повече вас, маловерци? И вие недейте търси какво ще ядете или какво ще пиете; и недейте се обезпокоява; защото всичко това търсят езичниците на света; а Отец ваш знае че това ви трябва. Но търсете царството Божие, и това всичко ще ви се приложи.

Продайте имота си и дайте милостиня: направете си кесии които не овехтеват, съкровище на небеса което не оскудева, дето крадец не приближава, нито молец разтлява.

Защото дето е съкровището ваше, там ще бъде и сърцето ваше.

Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено. Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи; и ще бъдеш блажен; защото нямат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните.

Тъй прочее всеки от вас който не се отрече от всичкия си имот не може да бъде мой ученик.

Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запаля свещ, и не мете къщата, и не търси прилежно докле я намери? И когато я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата която бях изгубила. Така, ви казвам, бива радост пред ангелите Божии за едного каещаго се грешника.

Рече още: Някой си человек имаше двама синове; и по-младият от тях рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си. И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне. И като иждиви всичко, стана голям глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност. И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине. И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядяха свинете; и никой му не даваше. И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хляб, а пък аз мра от глад! Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си. И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, видя го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна. Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му, и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим; защото този ми син мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. И начнаха да се веселят.

Говореше още на учениците си: беше някой си богат человек, който имаше домостроител; и го наковладиха нему че разсипва имението му. И повика го и рече му: Що е това което слушам за тебе? дай сметката на домостроителството си; защото не можеш вече да си домостроител. Тогаз домостроителът рече в себе си: Що да сторя? понеже господарът ми отнема от мене домостроителството. Да копая не мога: да прося срам ме е. Разумях що да направя, за да ме приемат в къщите си кога бъда изместен от домостроителството. И повика всекиго от длъжниците на господаря си; и рече на първия: Колко си длъжен на господаря ми? А той рече: Сто вати масло. И рече му: Вземи записката си, и седни скоро та напиши петдесет. После рече другиму: А ти колко си длъжен? И той рече: Сто кори жито. И казва му: Земи си записката и пиши осемдесет. И похвали господарът неправедният домостроител че разумно сторил; защото синовете на този век в своя си род са по-хитри от синовете на виделината. И аз ви казвам: Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат във вечните обиталища когато оскудеете.

Верният в малкото, и в многото е верен; а неправедният в малкото, и в многото е неправеден. И тъй, ако в неправедното богатство вие не бидохте верни, кой ще ви повери истинното богатство? И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?

Никой слуга не може на двама господари да слугува; защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона. Всичко това чуваха и Фарисеите, които бяха сребролюбци; и присмиваха му се.

Имаше някой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло. Имаше пък и някой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му. И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му. И дойде време та умря сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умря и богатият и погребан бе. И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия. И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик. Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голяма, така що които искат да минат от тука към вас, да не могат, нито пък които са там да преминат към нас. А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място. Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тях. А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде някой от мъртвите при тях, ще се покаят. Пак му рече: Ако не слушат Моисея и пророците, не щат се увери нито ако някой си и от мъртвите възкръсне.

Който поиска да си уварди живота ще го изгуби; и който го изгуби, ще го уварди.

Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.

Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай. А той като чу това оскърби се, защото беше много богат.

И като го видя Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси? А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно.

А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те. А той им рече: Истина ви казвам, че няма никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие, и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен.

А Закхей застана и рече Господу: Господи, ето, половината от имота си давам на сиромасите; и ако съм обидил някого в нещо с клевета, въздавам четверократно.

И рече: человек някой си благороден отиде в страна далечна да приеме за себе си царство и да се върне. И повика десет от слугите си, и даде им десет мнаси, и рече им: Търгувайте докле дойда. А гражданите негови ненавиждаха го, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем тогова да царува над нас. И като взе царството и се върна, рече да му повикат онези слуги на които даде среброто, да узнае кой какво е припечелил. И дойде първият и рече: Господи, твоята мнаса придоби десет мнаси. И рече му: Добре рабе добри: понеже на най-малкото се показа верен, имай власт над десет града. И дойде вторият и каза: Господи, твоята мнаса стори пет мнаси. Рече и на тогова: Бъди и ти владетел над пет града. Дойде и друг, и рече: Господи, ето твоята мнаса, която имах скътана в кърпа; защото се боех от тебе; понеже си строг человек; вземаш което не си положил, и жънеш което не си сеял. И казва му: От устата ти ще те съдя, рабе лукави. Знаел си че съм человек строг, и вземам което не съм положил, и жъна което не съм сеял; и защо не даде среброто ми на лихваря, така щото аз като си дойдех щях да го прибера с лихвата? И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на тогози който има десетте мнаси; (и рекоха му: Господи, той има десет мнаси;) защото ви казвам, че всекиму който има ще му се даде; а от тогоз който няма, и това що има, ще се отнеме от него.

И като влезе в храма, начна да изпажда тези които продаваха и купуваха; и казваше им: Писано е: "Домът ми е дом за молитва: а вие го направихте пещера разбойническа."

Право ли е за нас да даваме дан Кесарю, или не? А той разумя лукавството им, и рече им: Защо ме изкушавате? Покажете ми един динарий. чий образ и надпис има? Отговориха и рекоха: Кесарев. А той им рече: Като е тъй, отдайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога.

И като погледна Исус, видя богатите които туряха даровете си в съкровищницата. А видя и някоя сирота вдовица която тури там две лепти. И рече: Истина ви казвам че тая сирота вдовица тури от всичките най-много; защото всички тези туриха в даровете Божии от изобилието си; а тя от нямането си тури всичкия си имот, колкото имаше.

И намери в храма тези които продаваха волове и овци и гълъби, още и тези що седяха та разменяваха пари. И направи бич от върве та изпъди всичките от храма, и овците и воловете; и парите на среброменителите разсипа, и трапезите им претури. и на тези що продаваха гълъбите рече: Дигнете тези от тука: не правете Бащиният ми дом дом търговски. И наумиха си учениците негови че е писано: "Ревността на твоя дом ме изяде."

Работете, не за храна която се разваля, но за храна която трае в живот вечен, която Син человечески ще ви даде; защото Отец, Бог, на него е положил своя печат.

А Исус им рече: Аз съм хлябът на живота: който иде при мене няма да огладнее, и който вярва в мене никога няма да ожеднее.

Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот, и да го имат преизобилно. Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците.

Тогаз един от учениците му, Юда Симонов Искариотски, който щеше да го предаде, казва: Защо да се не продаде това миро за триста динари, и да се дадат на сиромасите? А това го рече, не защото го беше грижа за сиромасите, но защото бе крадец, и той имаше касата, и носеше каквото туряха в нея. Тогаз Исус рече: Недейте я: за деня на погребението ми го е задържала. Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате.

И в онзи ден няма да поискате от мене нищо. Истина, истина ви казвам че всичко каквото попросите от Отца в мое име ще ви даде. До нине не сте попросили нищо в мое име: просете, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

И всичките вярващи бяха наедно, и всичко имаха общо; и стоката и имането си продаваха и разподеляха ги на всички, всекиму според нуждата що имаше. И всеки ден пребъдваха единодушно в храма, и преломяваха хляб от къща в къща, и приимаха храна с радост и простосърдечие,

И Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но което имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи.

А множеството които бяха повярвали имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо. И апостолите със сила голяма отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат бе над всички тях. И никой от тях не беше в лишение, защото всички които бяха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото, и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се всекиму според колкото му трябваше.

Така Иосий наречения от апостолите Варнава (което се тълкува, Син Утешения,) Левит, родом Киприянин, който имаше своя земя, продаде я, и донесе парите, и сложи ги пред нозете на апостолите.

А някой си человек на име Анания, със жена си Сапфира, продаде стяжание, и утаи от цената, със знанието и на жена си; и донесе една част и сложи я пред нозете на апостолите. А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърдцето ти, да излъжеш Духа Светаго и да утаиш от цената на нивата? Като стоеше непродадена, не беше ли твоя? и като се продаде, не беше ли в твоя власт? Защо тури това нещо в сърдцето си? Не си рекъл лъжа на человеци, но на Бога.

А като видя Симон че с възлагането на апостолските ръце се даваше Светий Дух, принесе им сребро и казваше: Дайте и на мене тази власт щото върх когото възложа ръце да приима Духа Светаго. А Петър му рече: Среброто ти с тебе наедно в погибел да бъде защото си възмнял че дарът Божий със сребро се придобива.

За това учениците отредиха всеки от тях според състоянието си да проводят помощ на братята които живееха в Юдея;

На никого среброто или златото или дрехата не пожелах. И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които бяха с мене, тези мои ръце послужиха. Всякак ви показах че така трудеще се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава някой от колкото да взема.

И тъй, ти който учиш другиго, не учиш ли себе си? Ти който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

И тъй, ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жеден, напой го; защото това като правиш ще натрупаш жар на главата му.

Понеже за това и дан плащате, защото са Божии служители които постоянно с това се занимават. И тъй, отдавайте на всички кому каквото сте длъжни: комуто сте дан длъжни, данта; комуто бир, бирта, комуто страх, страха, комуто почест, почестта. Не оставайте никому длъжни в нищо освен да имате любов един на другиго; защото който люби другиго изпълнява закона; понеже заповедите: "Не прелюбодействувай;" "Не убивай;" "Не кради;" "Не лъжесвидетелствувай;" "Не пожелай;" и коя да е друга заповед, в това слово се заключава: "Люби ближнаго твоего както самаго себе си."

Или не знаете че неправедните няма да наследят царството Божие? Недейте се лъга: нито блудниците, нито идолослужителите, ни прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито лихоимците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят царството Божие.

И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгоряване, а любов нямам, нищо не се ползувам.

А колкото за събирането на милостинята за светиите, както наредих в църквите Галатийски така сторете и вие. В първия ден на седмицата, всеки от вас да отделя по нещо според както му успева работата, и да го има при себе си; да не би кога дойда тогаз да стават събиранията на милостинята.

И това съкровище имаме го в пръстни съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас.

понеже ние не сматряме на видимите, но на невидимите, защото видимите са привременни, а невидимите вечни.

Защото знаем че, ако се развали земната къща на нашето селение, имаме от Бога здание на небеса, дом неръкотворен, вечен.

защото според силата си (това го свидетелствувам), и повече от силата си, доброволни се посочиха, като ни умоляваха с голямо приканване да приеме дара им и участието в служението на светиите; и не само както се надеехме, но себе си отдадоха първом Господу, а после нам, с волята Божия;

защото знаете благодатта на Господа нашего Исуса Христа, че богат като бе стана сиромах за вас за да се обогатите вие с неговата сиромашия.

Защото ако се появи от по-напред у някого усърдие, той е приет според колкото има, а не според колкото няма. Понеже не искам да е на други облекчение, а на вас утеснение, но да бъде равно, така щото вашето в сегашното време изобилие да запълни тяхното лишение, за да послужи и тяхното изобилие на вашето лишение; така щото да бъде изравнение, според както е писано: "Който събра много, не му се преумножи; и който малко, не му не достигна."

И тъй, за нуждно го намерих да се примоля на братята да дойдат по-напред при вас и да предуготвят вашата предизвестна милостиня, да бъде готова тъй като милостиня, а не като лихоимство.

А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки според произволението на сърдцето си, не със скърб или от принуждение; защото Бог обича оногози който дава с драго сърдце. А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото като имате винаги във всичко всяко доволство да преизобилвате във всяко добро дело; както е писано: "Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му вечно пребъдва."

А този който дава семе на сеятеля и хляб за храна да даде и да умножи семето ваше, и да възрасти плодовете на вашата правда, та да бъдете от всякъде богати във всяка щедрост, която чрез нас произвожда благодарение Богу. Защото служенето на тая служба не само че запълня скудостта на светиите, но и преизобилва чрез много благодарения Богу; понеже чрез опитът на това служене те славят Бога за покорството което имате в изповядането на евангелието Христово, и за щедростта на вашето към тях и към всички участие,

Искаха само да помним сиромасите; за което и се потрудих с усърдие това истото да сторя.

Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч, в тази: "Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си."

Недейте се лъга: Бог поругаем не бива; понеже каквото посее человек това ще и да пожъне; защото който сее в плътта си от плътта си ще тление да пожъне; а който сее в Духа от Духа ще живот вечен да пожъне. Да не ни се додева да правим добро; защото ако се не уморяваме, на време ще пожънем. И тъй, докле имаме време, да струваме добро на всички, а най-вече на своите по вярата.

на мене най-малкия от всичките светии даде се тая благодат да благовестя между езичниците неизследимото богатство Христово;

Който е крал да не краде вече, а пай-паче да се труди да работи доброто с ръцете си, за да има да раздава и на тогози който има нужда.

Не гледайте всеки само за себе си, но всеки и за другите.

Но това което беше за мене придобиване, щета го вмених за Христа; а още и вменявам всичкото че е щета поради превъзходството на познаването на Христа Исуса Господа моего; за когото изгубих всичко и вменявам всичко за измет, само Христа да придобия

Не че по оскъдност казвам това; защото аз се научих да съм задоволен в каквото се намервам. Знам да живея оскъдно, знам и изобилно да живея: всякъде и всякак съм научен и да съм сит и да съм гладен, и да съм в изобилие и да съм в скъдност. Всичко мога чрез Христа който ме укрепява. Но добре сторихте че взехте участие в скръбта ми. А и вие, Филипяни, знаете че в началото на благовествуването, когато излязох из Македония, ни една църква не влезе в съобщение с мене за даване и за вземане, тъкмо едни вие; защото и в Солун и еднъж и дваж провождахте ми в нуждата ми. Не че искам дара, но искам плода който се умножава за ваша сметка. Но приех всичко, и имам изобилно: задоволих се като приех от Епафродита проводеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна Богу. А Бог мой ще изпълни всяка ваша потреба по своето богатство в славата чрез Христа Исуса.

Мислете за горното, а не за земното;

Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса.

Защото и когато бяхме при вас, това ви заръчахме че, ако не рачи някой да работи, нито да яде.

Така и жените с прилична премена, със срамежливост и целомъдрие да украсяват себе си, не с плетения на космите или със злато или с бисери или с многоценни дрехи;

Ако ли някой не промишлява за своите си, и най-паче за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от неверник е по-лош.

А благочестието с благодарение е голямо придобиване. Защото не внесохме в света нищо: явно че не можем нито да изнесем нещо; а като имаме прехрана и облекло да сме благодарни с това. А които искат да се обогатеват падат в напаст, и в примка, и в много несмислени и вредителни похоти които правят человеците да потъват в пагуба и в погибел. Защото корен на всите злини е сребролюбието, което като се ревне на някои стори ги та се заблудиха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби.

На богатите в този свят заръчай да не високоумствуват, нито да се надеят на непостоянството на богатството, но на Бога живаго който дава нам всичко изобилно за наслаждение;

Защото человеците ще бъдат самолюбиви, сребролюбиви, величави, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,

Защото епископът подобава да е непорочен както домостроител Божий, да не е безочлив, нито гневлив, нито пияница, нито побойник, нито да е лаком за мръсна печалба;

Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама когато се връщаше от поразяването на царете и го благослови, комуто Авраам отдели и десетък от всичкия обир,- той който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир,- без баща, без майка, без родословие, и няма нито начало на дни нито край на живот, но, уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник. А смотрете колко велик бе той комуто патриарх Авраам даде и десетък от обирите. И които от Левиевите синове приимат свещенството имат заповед по закону да вземат десетък от народа, сиреч, от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Авраамови; но той, който не се водеше от техният род, взе десетък от Авраама, и благослови тогози който имаше обещанията. А без всяко противоречие по-малкото се благославя от по-голямото. И тука вземат десетък человеци смъртни; а там взема той за когото се свидетелствува че живее. И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Авраама; защото беше още в чреслата на баща си когато го срещна Мелхиседек.

С вяра Моисей като дойде на възраст отказа се да се нарича син на Фараоновата дъщеря, и предпочете по-добре да злостражда с народа Божий, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди че поношението за Христа е по-голямо богатство от Египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние.

Да не е сребролюбиво поведението ви; доволствувайте се с каквото имате, защото той рече: "Няма да те оставя, нито да те забравя;"

А благодеянието и спомоществованието недейте забравя; защото таквизи жертви са благоугодни Богу.

Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване, а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти. Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Всяко добро даване, и всяка съвършена дарба от горе е, и слязва от Отца на светлините в когото няма изменение или сянка на променяване.

Защото ако влезе в съборището ви человек със злат пръстен и с великолепни дрехи, а влезе и сиромах с уплескани дрехи, и погледнете на тогози който е с великолепните дрехи, та му речете: Ти седни тука добре; и на сиромаха речете: Ти стой там; или, седни тука до подножието ми; да ли не сте направили отличие помежду си, и не сте ли станали съдници с лукави помишления? Слушайте, любезни мои братие. Не избра ли Бог сиромасите от този свят богати с вяра, и наследници на царството което обеща на тези които го любят? А вие обезчестихте сиромаха. Не са ли богатите които ви угнетяват? и не влачат ли ви те по съдовища? Не хулят ли те доброто име с което се именувате?

Ако изпълнявате вие царския закон според писанието: "Да възлюбиш ближнаго своего както самаго себе си," добре струвате.

Коя полза, братие мои, ако казва някой че има вяра, а дела няма? Да ли може вярата да го спаси? Някой брат или някоя сестра ако са голи и лишени от дневната храна, и някой от вас им рече: Идете си с миром, топлете се и хранете се, а не им дадете потребното за тялото, коя полза? Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

Просите, и не получавате, защото зле просите, да иждивите в сластите си.

Елате сега вие които казвате: Днес или утре ще идем в този град, и ще преседим там една година, и ще търгуваме, и ще спечелим,- вие които не знаете утре какво ще бъде; защото що е животът ви? наистина пара е която за малко се явява, и после изчезнува; вместо да казвате: Ако ще Господ, и бъдем живи, ще направим това или онова.

Елате сега, вие богати, плачете и ридайте зарад бедствията които идат над вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви молци ги изядоха. Златото ви и среброто ви поръждавя, и ръждата им ще бъде в свидетелство върх вас, и ще пояде плътта ви както огън. Събирахте съкровища за последните дни:

ето, заплатата на работниците които са жънали нивята ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа Саваота. Веселихте се на земята и разпусно живяхте, огоихте сърдцата си като в ден на заклание:

да би изпитат на вашата вяра, като е много по-драгоценен от тлеемото злато което се изпитва чрез огън, да се намери в похвала и почест и слава когато се яви Исус Христос;

като знаете че от суетното ваше отцепреданно поведение не сте изкупени с тленни неща, със сребро или злато,

на които украшаването да не е външно, сиреч, плетене на космите и китене със злато, или премена на дрехите; но потаяният человек на сърдцето украсен с нетлението на кротък и тих дух, което е многоценно пред Бога.

Не обичайте света нито което е във света. Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него. Защото всичко що е във света, похотта на плътта, и похотта на очите, и гордостта на живота, не е от Отца, но от света е. Но светът прехожда и неговата похот; а който прави волята Божия във веки пребъдва.

Но който има световните добрини, и гледа брата си че има нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любовта Божия? чадца мои, да не любим със дума, нито с език, но с дело и с истина.

Така, понеже си хладък, и нито студен нито топъл, ще те избълвам из устата си. Понеже казваш: Богат съм, и обогатих се, и нямам нужда от нищо, и не знаеш че ти си окаянен, и беден, и сиромах, и сляп, и гол, съветвам те да купиш от мене злато пречистено през огън за да се обогатиш, и дрехи бели за да се облечеш и да се не види срамотата на твоята голота, и помажи очите си с колурий за да гледаш.

И чух глас отсред четирите животни който казваше: Една ока пшеница за динар, и три оки ечимик за динар; и маслото и виното не повреждай.

И царете земни, и големците, и богатите, и тисящниците, и силните, и всеки роб, и всеки свободен скриха се в пещерите и в канарите на планините, и казват на планините и на канарите: Паднете върх нас и скрийте ни от лицето на седещия на престолът, и от гнева на Агнето;

И струваше всичките, малки и големи, и богати и сиромаси, и свободни и раби, да приимат белег на дясната си ръка или на челата си, и да не може никой да купи или да продаде освен който има белега или името звярово, или числото на неговото име.

И търговците земни плачат и жалеят за нея, защото никой не купува вече стоките им, стоки от злато, и сребро, и драгоценни камене, и бисери, и висон, и багреница, и коприна, и червеница, и всяко дърво благовонно, и всеки съсъд от слонови кости, и всеки съсъд от скъпоценно дърво и от мед и от железо и от мрямор, и корица, и темян, и миро, и ливан, и вино, и масло, и семидал, и пшеница, и добитъци, и овци, и коне, и колесници, и телеса, и души человечески. И овощията каквито ги душата ти желаеше отидоха от тебе, и всичкото тлъсто и светло отиде от тебе, и няма вече да ги намериш.

Търговците на тези неща, които се обогатиха от нея, ще се спрат издалеч поради страха на мъките й, ще плачат и ще жалеят, и ще думат: Горко, горко, граде велики, облечени с висон и багреница и червеница, и украсен със злато и драгоценни камене и бисери; защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, и всичкото множество в корабите, и кораберите, и колкото търгуват по море спряха се издалеч,

И рече ми: Свърши се: Аз съм Алфа и Омега, начало и конец: на жедния ще дам аз даром от извора на водата на живота.

И Духът и невястата казват: Ела; и който чуе нека рече: Ела; и който е жеден нека дойде, и който иска нека вземе даром водата на живота.