27 – Страдание

а от дървото на познаване на добро и на зло, да не ядеш от него; защото в който ден ядеш от него непременно ще умреш.

А на жената рече: Ще ти преумножа скръбта в чревоношението ти: с болезни ще раждаш чада; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее. А на Адама рече: Понеже си послушал гласа на жена си, и си ял от дървото за което ти заповядах и казах: Да не ядеш от него, проклета да е земята поради тебе: със скръб ще ядеш плодовете и през всичките дни на живота си. Тръне и бодли ще ти произрастява; и ти ще ядеш на полето тревата. С пота на лицето си ще ядеш хляба си доде се върнеш в земята от която си взет; понеже пръст си, и в пръст ще се върнеш.

И рече Господ: Видях, видях злостраданието на людете ми които са в Египет, и чух вика им от причината на притеснителите им; защото познах болезните им. И слязох за да ги освободя от ръката на Египтяните, и да ги изведа из оназ земя в земя добра и пространна, в земя дето тече мляко и мед, на мястото на Хананейците, и Хетейците, и Аморейците, и Ферезейците, и Евейците, и Иевусейците. И сега, ето, викането на синовете Израилеви стигна при мене: видях още и утеснението с което ги утесняват Египтяните.

Господ ще воюва за вас; и вие ще останете мирни.

И рече: Ако послушаш прилежно гласа на Господа Бога твоего, и направиш онова което е угодно пред очите му, и дадеш слушане на заповедите му, и увардиш всичките му повеления, не ще да ти нанеса ни една от болестите които нанесох върх Египтяните; защото аз съм Господ който те изцелявам.

Ако ги угнетите някак, и извикат към мене, непременно ще послушам гласа им,

И да служите на Господа Бога вашего, и той ще благославя хляба ти и водата ти; и ще отдалечавам всяка болест от помежду ви.

И ако осиромашее брат и, и ослабее ръката му при тебе, тогаз да му помогнеш, като на чужденец или пришлец, за да живее наедно с тебе.

И ще дам мир на земята; и ще си лягате, и никой няма да ви устрашава; и ще изтребя злите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви.

и ако презретете повеленията ми, или ако душата ви се погнуси от съдбите ми да не вършите всичките ми заповеди, и нарушите завета ми, и аз ще направя вам това: ще проводя върх вас ужас, чахотка, и треска които ще погубват очите ви и ще стопяват душата ви; и ще сеете семето си напраздно, защото неприятелите ви ще го ядат. И ще туря лицето си против вас, и ще бъдете убити пред неприятелите си; и тези които ви ненавидят ще владеят над вас; и ще бягате когато никой не ви гони.

Когато се намериш в скръб, и те постигне всичко това в последните дни, ако се обърнеш към Господа Бога твоего и послушаш гласа му, понеже Господ Бог твой е Бог милостив, няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета на отците ти за който им се кле.

И ще оттегли Господ от тебе всяка болест, и няма да наведе на тебе ни една от злите Египетски болести които познаваш; но ще ги положи върх всички онез които те ненавидят.

Облеклата ти не овехтяха на тебе, нито ногата ти е отекла в тези четиридесет години. Ще познаеш прочее в сърдцето си че както человек наказва сина си, така Господ Бог твой те наказва. За това, да пазиш заповедите на Господа Бога твоего, да ходиш в пътищата му и да се боиш от него.

който прави съд на сирачето и на вдовицата, и обича чужденеца, комуто дава храна и облекло.

Ето, аз полагам днес пред вас благословение и клетва: благословението, ако послушате заповедите на Господа Бога вашего които ви аз заповядвам днес; и клетвата, ако не послушате заповедите на Господа Бога вашего, но кръшнете от пътя който ви аз заповядвам днес та последвате други богове които не сте познавали.

Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, и колесници, и люде повече от тебе, да не се убоиш от тях; защото с тебе е Господ Бог твой който те изведе из Египетската земя.

И ако слушаш добре гласа на Господа Бога твоего, ш внимаеш да правиш всичките негови заповеди които ти аз днес заповядвам, ще те възвиши Господ Бог твой над всичките народи на земята.

Викам свидетел против вас днес небето и земята че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това изберете живота, за да живеете, ти и семето ти: да обичаш Господа Бога твоего, да слушаш гласа му, и да си прилепен нему; защото това е животът ти и дължината на дните ти, за да живееш на земята за която се кле Господ на отците ти, Авраама, Исаака, и Якова да им я даде.

Бъдете крепки и дързновени, не бойте се, нито да се страхувате от лицето им; защото Господ Бог твой, той е който предиде пред тебе: не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.

И Господ, той е който ходи пред тебе, той ще бъде с тебе: не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се нито се страхувай.

Вижте сега че Аз съм, Аз, И освен мене няма Бог: Аз умъртвявам и изцелявам: И няма кой да избавя от ръката ми.

Ето, заповядвам ти: бъди крепък и мъжествен; да не се уплашиш и да не се страхуваш; защото е с тебе Господ Бог твой де и да идеш.

И рече им Исус: Не бойте, се нито да се страхувате: бъдете крепки и мъжествени; понеже така ще направи Господ на всичките ви неприятели против които ратувате.

Господ умъртвяха, и съживява: Низводи в ад, и възводи. Господ осиромашава, и обогатява: Смирява, и възвишава. Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от гноя, За да ги направи да седнат между князовете, И да ги направи да наследят славен престол; Защото са Господни стълповете на земята, И тури вселенната на тях.

И съгради там Давид олтар Господу, и принесе всесъжения и примирителни приношения. И прие Господ молбата за земята, та престана язвата от Израиля

В онези дни разболя се Езекия до смърт; и дойде при него пророк Исаия Амосовий син та му рече: Така говори Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. Тогаз обърна лицето си към стената та се помоли Господу и рече: Моля се, Господи, помни сега как ходих пред тебе с истина и с цяло сърдце, и направих угодното пред тебе. И плака Езекия с голям плач. И преди да излезе Исаия в средния двор, биде слово Господне към него и рече: Върни се та кажи на Езекия вожда на людете ми: Господ Бог на Давида отца ти така говори: чух молитвата ти, видях сълзите ти: ето, аз ще те изцеля: на третия ден ще възлезеш в дома Господен. И ще приложа на дните ти петнадесет години; и ще освободя тебе и този град от ръката на Асирийския цар, и ще защитя този град заради мене и заради раба ми Давида.

Хвалете се в светото негово име: Да се весели сърцето на онези които търсят Господа. Търсете Господа и неговата сила: Търсете лицето му винаги. Поменувайте чудесата му които е направил, Знаменията му, и съдбите на устата му,

и людете ми над които се призова името ми смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето ми, и се върнат от лукавите си пътища, тогаз аз ще послушам от небето, и ще простя греха им и изцеля земята им. Сега очите ми ще бъдат отворени, и ушите ми внимателни, в молитвата която се прави на това място.

С него са плътски мишци; а с нас е Господ Бог наш за да ни помогне и да се бие в боевете ни. И укрепиха се людете от думите на Езекия Юдиния цар.

и дойде вестител при Иова та рече: Воловете оряха, и ослиците пасяха при тях; и нападнаха Савците та ги откараха, и рабите поразиха с острото на ножа; и само аз се отървах да ти обадя. Като още говореше той, дойде и друг та рече: Огън Божий падна от небеса та изгори овците и рабите и пояде ги; и отървах се само аз да ти обадя. Този като говореше още, дойде и друг та рече: Халдеите направиха три чети, и се устремиха върх камилите и ги откараха, и рабите поразиха с острото на ножа; и отървах се само аз да ти обадя. Този като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в дома на най-стария си брат; и, ето, дойде голям вятър из оттатък пустинята та удари четирите ъгла на дома; и падна върх децата, и умряха; и отървах се само аз да ти обадя. Тогаз стана Иов, раздра дрехата си, и острига главата си, и падна на земята та се поклони,

и рече: Гол излязох из утробата на майка си: гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне: да бъде името Господне благословено.

И отговори Сатана Господу и рече: Кожа за кожа, и все що има человек ще даде за живота си. Но сега простри ръката си та се прикосни до костите му и до плътта му: да ли не ще те похули в лице? И рече Господ на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му упази. Тогаз излезе Сатана от при Господа та порази Иова с лош струпей от плесните на нозете му до върха му. И взе си чреп за да се чеше с него, и седеше в пепел.

Тогаз му рече жена му: Още ли държиш незлобието си? Похули Бога и умри. А той й рече; Ти говориш както говори една от безумните жени. Доброто ли само ще приемем от Бога? злото да не приемем ли? В всичко това не съгреши Иов с устните си.

А като чуха тримата приятели на Иова всичко това зло което бе нападнало върх него, дойдоха всеки от мястото си, - Елифаз Теманецът, и Валдад Шуахецът, и Софар Нааматецът; защото се бяха съгласили да дойдат наедно да го съжалят и да го утешат. И като подигнаха очите си от далеч и го не познаха, възвисиха глас та плакаха; и раздра всеки дрехата си, и хвърлиха пръст на главите си към небето. И седяха с него на пръстта седем дни и седем нощи; и никой не говори дума нему защото виждаха че болката му беше много голяма.

Ето, блажен е онзи человек когото обличава Бог; За то не презирай наказанието на Всесилнаго; Защото той наранява, и обвързва; Поразява, и ръцете му изцеляват.

Но ще ми бъде още това утешение, И в скръб когато не би ме пожалил ще се развеселя, че аз не скрих думите на Светаго. Що е силата ми та да се стърпявам? И що е сетнината ми та да продължа живота си?

На оскърбения трябва съжаление от приятеля му; Но той е оставил страха на Всесилнаго.

Плътта ми е облечена с червие и буци от пръст: Кожата ми се пука и тече.

Доде напълни устата ти съ смях И устните ти с възкликновение.

Душата ми е отегчена от живота ми: Ще се предам на оплакването си: Ще говоря в горестта на душата си.

Защото ти ще забравиш скърбта: Ще я помниш както води които са оттекли. И твоят век ще бъде по-светъл от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора; И ще си безопасен, защото има надежда; Ей, ще копаеш, и ще си легнеш безопасно. Ще легнеш, и не ще има кой да те устрашава; И мнозина ще търсят твоето лице.

А вие сте измислители на лъжа: Всинца сте безполезни лекари.

Той ако и да ме убива, аз на него се надея; Но ще защитя пътищата си пред него.

И това мое тяло тлее като гнила вещ, Като дреха от молец сядена.

Само плътта му върху него ще боледува, И душата му в него ще жалее.

Костите ми залепнаха за кожата ми и за плътта ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

Защото зная че е жив Изкупителят ми, И в последно време ще възстане на земята; И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак с плътта си ще видя Бога:

И сега душата ми се изля в мене: Скърбни дни ме постигнаха. През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

червата ми възвряха и не си починаха: Скърбни дни ме стигнаха. Ходих почернял, не от слънце: Станах, виках в събрание. Станах брат на чакалите И другар на камилоптиците. Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от пламенение;

Пак се наказва с болки на одъра си, И всичките му кости с силни болки, Щото животът му се отвръща от хляба, И душата му от желаемото ястие. Плътта му се изнурява така щото не се вижда, И невидимите му кости се подават. А душата му се приближава при рова, И животът му при убиващите.

Наистина към Бога трябва някой да говори: Пострадах, не ща да направя вече зло. Което аз не видя, ти ме научи: Ако съм сторил беззаконие, не ща да сторя вече.

И върна Господ пленението Иовово като се помоли за приятелите си; и даде Господ на Иова двойно всичко каквото имаше по-напред. Тогаз дойдоха при него всичките му братя, и всичките му сестри, и всички които го познаваха по-напред та ядоха хляб с него в дома му; и, плакаха за него, и утешиха го за всичкото зло което Господ нанесе на него; и даде му всеки по един сребърник, и всеки по една златна обеца.

Предстанаха земните царе, И князовете се събраха наедно Против Господа и против Помазаника му, и думаха: Да разкъснем връзките им, И да отхвърлим от нас въжата им. Този който седи на небесата ще се смее: Господ ще им се поругае.

Но ти си, Господи, защищение мое, Слава моя, и който възвишаваш главата ми. Викнах с гласа си към Господа; И послуша ме от светата си гора. (Села.) Аз легнах и спах: Станах, защото Господ ме поддържа. Не ще се убоя от много тисящи люде Които нападат върх мене изоколо.

Мирно ще легна и ще спя, Защото само ти, Господи, правиш ме да живея в безопасност.

Помилвай ме, Господи, защото съм немощен: Изцели ме, Господи, защото се смутиха костите ми, И душата ми твърде се смути: Но ти, Господи, до кога? Върни се, Господи: избави душата ми: Спаси ме заради милостта си;

И Господ ще бъде прибежище на бедния, Прибежище в скърбни времена. И ще се надеят на тебе които познават името ти; Защото не си оставил онези които те търсят, Господи.

Помилвай ме, Господи! Виж скърбта ми от враговете ми; Ти който ме подигаш от вратата на смъртта,

Видял си; защото ти гледаш неправдата и притеснението За да въздадеш с ръката си: Тебе се предава сиромахът: На сирачето си ти помощник.

До кога ще имам съветвания в душата си, Болезни всеки ден в сърдцето си? До кога ще се възноси врагът ми върх мене? Погледни, послушай ме, Господи Боже мой: Просвети очите ми да не би да заспя в смърт:

Винаги имам Господа пред себе си: Понеже е отдясно ми да се не поколебая. За това се зарадва сърдцето ми, и развесели се славата ми, А още и плътта ми ще почива в надежда. Защото няма да оставиш душата ми в ад, Нито ще оставиш преподобния си да види изтление. Ще ми изявиш пътя на живота: Пред лицето ти има пълнота от радост, Отдясно тебе всякога веселие.

Упази ме като зеница на око: Скрий ме под сянката на крилете си От лицето на нечестивите които ме съсипаха. Вразите на душата ми обиколиха ме.

Първому Певцу. Псалом на Давида раба Господен, който говори Господу словесата на тази песен в деня когато го избави Господ от ръката на всичките му неприятели, и от ръката на Саула, и рече: - Ще те възлюбя, Господи, крепосте моя. Господ е канара моя, твърдиня моя, и избавител мой: Бог мой, скала моя: на него ще се надея. Щит мой и рог на спасението ми: Висок мой стълп е. Ще призова Господа хвалимаго, И ще се избавя от враговете си. Смъртни болезни ме окружиха, И порои на беззаконие ме устрашиха. Адови болезни ме обиколиха, Смъртни примки ме стигнаха. В утеснението си призвах Господа, И към Бога моего викнах: чу от храма си гласа ми; И викането ми дойде пред него в ушите му.

Защото не презре, и не се отвърна от скърбта на оскърбения, И не скри лицето си от него; Но послуша когато извика той към него.

Псалом Давидов. Господ е Пастир мой: Не ще бъда в лишение. На зелени пасища ме упокоява При тихи води ме води. Възвраща душата ми. Води ме през пътеки на правда заради името си. И даже в дола на смъртната сянка ако ходя Не ще се оплаша от зло, Защото ти си с мене. Твоят жезъл и твоята тояга, те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза срещу враговете ми: Помазал си с елей главата ми: чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми, И аз ще живея в дома Господен на дълги дни.

Погледни към мене и помилвай ме, Защото останах сам и угнетен съм. Скърбите на сърдцето ми се умножиха: Изведи ме из утесненията ми. Виж угнетението ми и труда ми. И прости всичките ми грехове.

Псалом Давидов. Господ е виделина моя и спасение мое: От кого ще се убоя? Господ е сила на живота ми: От кого ще се устраша? Когато приближиха при мене лукавите За да изядат плътта ми. Съперниците и враговете ми, Те се спънаха и паднаха. И ако се опълчи против мене войнство Сърдцето ми няма да се уплаши, И ако се дигне върх мене бран И тогаз ще съм уверен. Едно просих от Господа, това ще търся, Да живея в дома Господен въ всичките дни на живота си, Да гледам красотата на Господа. И да го диря в храма му. Защото в зъл ден ще ме скрие в скинията си: Ще ме прикрие в скришното на шатъра си: Ще ме възвиши на камик.

И ако отец ми и майка ми ме оставят, Господ, обаче, ще ме приеме.

Господ е сила моя и щит мой: На него упова сърдцето ми, и помогна ми; За то развесели се сърдцето ми, И с песните си ще го възхваля.

Господи Боже мой, викнах към тебе, И изцелил си ме. Господи възвел си от ада душата ми: Упазил си живота ми за да не слеза в рова. Песнопейте Господу, преподобни негови, И възхваляйте паметта на неговата светост. Защото гневът му е само една минута: А в добрата му воля има живот. Вечер дохожда плач, А на утринта радост.

Каква полза от кръвта ми ако сляза в рова? Пръстта ще те песнослови ли? Ще възвещава ли истината ти? Послушай, Господи, и помилвай ме: Господи, бъди ми помощник. Променил си плача ми в радост мене: Съблякъл си ми вретището, и препасал си ме с веселие. За да ти псалмопее славата ми, и да не млъкнува. Господи Боже мой, въ век ще те хваля.

Приклони към мене ухото си: Ускори да ме избавиш: Бъди ми силна крепост, Дом на утвърждение за да ме спасиш. Защото ти си моя канара и твърдиня; И заради името си ръководи ме и управяй ме.

Помилвай ме, Господи, защото съм утеснен: Изтая от скърб окото ми, Душата ми, и утробата ми. Защото се изнури в тъга животът ми, И годините ми в стенания: От страданието ми изнемощя силата ми, И костите ми изтаяха. На всичките си врагове станах укор, И най-вече на ближните си, И страх на познайниците си: Които ме гледаха по улиците бягаха от мене. Забравен бидох от сърдцето на всичките като мъртъв: Станах като непотребен съсъд;

В ръцете ти са времената ми: Избави ме от ръката на враговете ми И от тези които ме гонят.

Когато мълчех, овехтяха костите ми От стенанието ми всеки ден; Понеже дене и ноще тежеше ръката ти върх мене: Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села.)

Ето, окото Господне е върху онези които му се боят, Върху онези които се надеят на милостта му, За да избави от смърт душата им, И в глад да ги упази живи.

Ангел Господен се опълчава около онези които му се боят, И ги избавя.

Очите Господни са върху праведните, И ушите му към техния вик. Лицето Господне е против онези, които правят зло, За да изтреби от земята помена им. Извикаха праведните, и Господ чу, И от всичките им скърби ги избави. Господ е близу при онези които са съ съкрушено сърдце, И спасява онези които имат смирен дух. Много са скърбите на праведния; Но от всички тях ще го избави Господ. Той пази всичките му кости: Никоя от тях няма да се съкруши.

А когато те бяха в скърб Аз се облачех въ вретище Смирявах с пост душата си. И молитвата ми се връщаше в пазухата ми Обхождах се като с приятел, като с мой брат Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.

Колко е драгоценна милостта ти, Боже За то человеческите синове се надеят на покрова на крилата ти. Ще се наситят от тлъстината на дома ти; И от ръката на твоите сладости ще ги напоиш. Защото у тебе е източникът на живота В виделината ти ще видим виделина.

Господ ще му се присмее, Понеже гледа че иде денят му Нечестивите изтръгнаха меч И запнаха лъка си За да свалят сиромаха и нищия, За да заколят ходещите в правота. Мечът им ще влезе в сърдцето им, И лъковете им ще се строшат.

Гледай незлобивия, и виж правия, Защото мирният человек ще има остатък;

Няма здраве в плътта ми от гнева ти: Няма мир в костите ми поради греха ми. Защото беззаконията ми надминаха над главата ми: Като тежко бреме натегнаха на мене. Смърдят и гноят се раните ми Поради безумието ми. Пострадах, сгърбих се съвсем: Вес ден ходя нажален. Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в плътта ми. Разболях се и премного изнемощях: Рикая от утеснението на сърдцето си. Господи, пред тебе е всичкото ми желание, И въздиханието ми не се крие от тебе. Сърдцето ми трепери, силата ми ме оставя, И виделината на очите ми, и тя не е с мене.

Отдалечи от мене удара си: От поразението на ръката ти аз изчезнувам. Когато с обличения наказваш человека за беззаконието му Разваляш като молец красотата му: Наистина всеки человек е суета. (Села.) Послушай, Господи, молитвата ми, И дай ухо на вика ми. Не премълчавай на сълзите ми; Защото съм странен при тебе И пришлец, както всичките мои отци.

И възведе ме из рова на погибелта, Из тинята и калта, И постави на камик нозете ми: Утвърди стъпките ми; И тури в устата ми песен нова, пение Богу нашему. Ще видят мнозина и ще се убоят, И ще уповаят на Господа.

Ти, Господи, не възпирай щедротите си от мене: Твоята милост и твоята истина да ме вардят винаги.

Господ ще го укрепява на одъра на немощта: В болестта му ти ще постилаш всичката му постелка. Аз рекох: Господи, помилвай ме Изцели душата ми, защото ти съгреших.

Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш вътре в мене? Надей се на Бога; защото аз още ще го славословя За спасението на лицето му. Боже мой, душата ми е отпаднала вътре в мене; За то ще помня за тебе от Иорданската земя И от Ермонимската, от гората Мисар.

Тогаз ще вляза при Божия олтар, При Бога веселието на радостта ми; И с китара ще славословя тебе, о Боже, Боже мой. Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш вътре в мене? Надей се на Бога; защото още ще го словословя: Той е спасение на лицето ми и Бог мой.

Първому Певцу, на Кореевите Синове: Песен върху Аламот Бог е нам прибежище и сила, Винаги готова помощ в скърби, За това не ще да се убоим ако би се и земята поклатила, И горите преместили всред моретата,

Млъкнете, и разумейте че аз съм Бог Ще се възвиша между езичниците Ще се възвиша на земята. Господ на Силите е с нас Високо прибежище е нам Якововий Бог. (Села.)

Защото този Бог е Бог наш въ век века: Той ще ни ръководи дори до смърт.

И призови ме в скърбен ден: Ще те избавя, и ще ме прославиш.

Стори да чуя радост и веселие, Да се зарадват костите които си строшил.

Жъртви на Бога с дух съкрушен: Сърдце съкрушено и смирено, Боже, ти не ще да презреш.

А праведните ще видят и ще се убоят; И ще му се присмеят и рекат: Ето человека който не тури Бога за своя крепост, Но упова на многото си богатство, И се утвърждавашена лукавството си.

Ще избави с мир душата ми от боя, който е върху ми; Защото мнозина са с мене.

Възложи на Господа товара си, и той ще те подпре: Не ще допусти никога да се поклати праведният.

В който ден се убоя На тебе ще се надея. За Бога ще похваля словото му: На Бога уповах: няма да се убоя: Какво ще ми стори плът? Всеки ден извращат работите ми: Всичките им помисли против мене са за зло. Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Като че пречакват душата ми.

Ти си изброил скитанията ми: Тури сълзите ми в съсъда си. Не са ли те в твоята книга?

На Бога се надея: няма да се убоя: Какво ще ми стори человек? Върх мене са, Боже, моите към тебе обричания Ще ти отдавам славословия. Понеже си избавил душата ми от смърт, Да ли не и нозете ми от подплъзновение За да ходя пред Бога въ виделината на живите?

Първому Певцу, върху Ал-ташхет, Миктам на Давида когато побягна от лицето Саулово в пещерата. Помилвай ме, о Боже, помилвай ме; Защото на тебе упова душата ми, И на сянката на твоите крила ще се надея Доде заминат злощастията.

Но ти, Господи, ще им се присмееш: Ще се поругаеш на всичките езичници. О Сило моя, на тебе ще се надея: Защото Бог ми е прибежище.

А аз ще пея на твоята сила. И на ранина с радост ще песнословя твоята милост; Защото ми си станал крепост И прибежище в деня на скърбта ми. О Сило моя, тебе ще песнопея; Защото ти, Боже, си крепост моя. Бог мой милостив.

Първому Певцу, върху Негинот. Псалом Давидов. Послушай, Боже, вика ми: Внимавай на моленето ми. От краищата на земята към тебе ще викам когато премира сърдцето ми Настави ме на канарата която е премного висока за мене. Защото ти ми стана прибежище, Стълп крепък пред врага. В скинията ти ще обитавам винаги: Ще прибегна под покрива на твоите крила. (Села.)

Първому Певцу, върху Иедутун, Псалом Давидов. Наистина душата ми има тихо упование на Бога: От него е спасението ми. Наистина той е канара моя и спасение мое, Прибежище мое: няма много да се поклатя.

Но ти, о душо моя, имай тихо упование на Бога, Защото от него е чакането ми. Той е наистина канара моя и спасение мое, Прибежище мое: няма да се поклатя. От Бога е спасението ми и славата ми: Канара на силата ми, прибежището ми е в Бога. Имайте упование на него на всяко време: Люде, отваряйте пред него сърдцата си: Бог е нам прибежище. (Села.)

Псалом на Давида когато се намираше в Юдината пустиня. Боже, ти си Бог мой; От рано те търся: Душата ми е жадна за тебе, желае те плътта ми В една пуста, суха, и безводна земя, За да гледам твоята сила и твоята слава Както те видях в светилището. Понеже милостта ти е по-добра от живота, Устните ми ще те хвалят. Така ще те благославям в живота си: В името ти ще дигам ръцете си. Като от тлъстина и маст ще се насити душата ми, И с радостни устни ще те песнословят устата ми. Когато те поменувам на постелката си За тебе размишлявам в стражите нощни. Понеже ти ми стана помощ, За то под сянката на крилата ти ще се радвам. Прилепи се душата ми след тебе: Твоята десница ме подпира.

Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в светото свое жилище. Бог населява в домородие осамотените: Извожда в изобилие затворените; А отстъпниците живеят в безводна земя.

И даже до старост и седина, Боже, не ме оставяй, Доде проповедвам на идещия род мишцата ти, Силата ти на всичките послеродни. Ей, Боже, правдата ти е превъзвишена; Защото си направил велиичия. Боже, кой е подобен на тебе? Ти който си ми показал много и тежки притеснения Пак ще ме съживиш, И от бездните на земята пак ще ме избавиш. Ще нарастиш величието ми; Ей, ще се върнеш и ще ме утешиш. И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и твоята истина: На тебе, Светий Израилев, Ще песнопея с китара. Ще се радват устните ми когато ти песнопея, И душата ми която си избавил.

Всякога обаче с тебе съм аз: Ти ме хвана за дясната ми ръка. чрез съвета си ще ме водиш, И след това ще ме приемеш в слава. Кого имам на небето? И на земята не ща другиго освен тебе. чезне плътта ми и сърдцето ми; Но Бог е сила на сърдцето ми И дял мой въ век.

Съдете право сиромаха и сирачето: Правете правда на сиромаха и нищия:

Желае, и даже премира душата ми За дворовете Господни Сърдцето ми и плътта ми радостно викат Към Бога живаго. Ей, врабчето намери селение, И ластовицата гнездо за себе си дето туря пилетата си, При твоите олтари, Господи на Силите, Царю мой и Боже мой. Блажени които живеят в дома ти Всякога ще те хвалят. (Села.)

В деня на скърбта си призовавам те, Защото ще ме послушаш.

Защото голяма е върху мене твоята милост; И си избавил душата ми ада преизподнаго.

Помни колко е кратко времето ми: В каква суета си направил всичките человечески синове! Кой человек ще живее, и не ще види смърт? Кой ще избави душата си от адовата ръка? (Села.)

Молитва на Моисея, Божия человек. Господи, ти си бил нам прибежище из род в род.

Който живее под покрива на Всевишнаго Ще пребивае под сянката на Всемогущаго. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на него ще се надея. Защото той ще те избавя от сетта на ловеца И от губителен мор. С перата си ще те покрива; И под крилата му ще имаш прибежище: Неговата истина е щит и всеоръжие. Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата която лети дене, От мор който ходи в тъмнина, От погибел която запустява всред пладнина. Тисяща ще падат от страната ти, И десет тисящи отдясно ти; Но при тебе няма да се приближи.

Понеже ти си направил Господа, моето упование, Вишнаго, свое прибежище, Няма да ти се случи никакво зло, И язва няма да се приближи при жилището ти. Защото ще заповяда на ангелите си за тебе Да те пазят въ всите твои пътища: На ръце ще те подигат Да не би да препънеш о камик ногата си. Ще настъпиш лъв и аспид: Ще стъпчеш млад лъв и ламя. Понеже положи в мене любовта си, За то ще го избавя: Ще го туря в безопасност защото позна името ми. Ще ме призове, и ще го послушам: С него ще съм когато е в скърб: Ще го избавя, и ще го прославя. Ще го наситя с дългоденствие, И ще му покажа спасението си.

В множеството на грижите на сърдцето ми Твоите утешения развеселиха душата ми.

Но Господ е прибежище мое, И Бог мой канара на упованието ми.

Псалом на Славословие. Възкликнете към Господа, всичка земя. Работете Господу с веселие: Идете пред Него с радост. Познайте че Господ е Бог: Той ни направи, а не ние: Ние сме негови люде и овци на паствата му. Влезте въ вратата му съ славословие И в дворовете му с хваление: Славославете го, благославяйте името му. Защото Господ е благ: Милостта му е във век, И до род и род истината му.

Молитва на скърбещия кога тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи послушай молитвата ми, И викането ми да дойде при тебе. Не крий лицето си от мене: В деня на утеснението ми приклони към мене ухото си: В деня в който те призивам послушай ме скоро. Защото изчезнаха като дим дните ми, И костите ми като храстие изсъхнаха. Поразено е сърдцето ми и изсъхнало като трева, Щото забравих да ям хляба си. От гласа на въздиханието ми, Костите ми прилепнаха за кожата ми

Дните ми са като сянка в уклонение. И аз изсъхнах като трева. Но ти, Господи, във век пребиваваш, и паметта ти в род и род.

Псалом Давидов. Благославяй, душо моя, Господа, И всички вътренни мои, светото му име. Благославяй, душо моя, Господа, И не забравяй всичките му благодеяния: Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести, Избавя от тление живота ти, Венчава те с милост и щедроти,

Защото той познава нашето създание, Помни, че ние сме пръст. Дните на человека са като трева: Като цвят на полето, така цъвти. Защото преминва вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече. А милостта Господня е от века И до века върх онези които му се боят, И правдата му върх синовете на синовете.

Много пъти ги избави, Но те го разгневиха с съветите си; За то се и унижиха заради беззаконието си. Но погледна в утеснението им Когато чу вика им; И помена своя към тях завет, И разкая се според голямата си милост. И направи ги да намерят милосердие Пред всичките които ги бяха пленили.

Бяха гладни и жедни: Душата им чезнеше в тях. Тогаз викнаха към Господа в скърбта си; И ги избави от утесненията им;

Защото насити душа жадна, И душа гладна изпълни с добрини. Те седяха в тъмнина и в смъртна сянка, Вързани съ скърб и с желязо, Защото не се покориха на Божиите слова, И съвета на Вишнаго презряха. За то смири сърдцето им с труд: Паднаха, и нямаше кой да им помогне. Тогаз викнаха към Господа в скърбта си; И ги избави от утесненията им: Изведе ги из тъмнината и из сянката на смъртта, И оковите им разкъса.

Безумните са в скърб за беззаконните си пътища И за неправдите си. От всяко ястие се гнуси душата им, И приближават се до вратата на смъртта. Тогаз викат към Господа в скърбта си; И спасява ги от утесненията им. Проважда словото си и ги изцелява, И отървава ги от тлението им.

Върни се, душо моя, в покоя си, Защото Господ ти стори добро. Защото си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, Нозете ми от подплъзване Ще ходя пред Господа В земята на живите.

Многоценна е пред Господа Смъртта на преподобните му.

В скърб призвах Господа: Господ ме послуша и даде ширина. Господ ми е помощник: няма да се уплаша: Що може да ми стори человек?

По-добре да се надее някой на Господа, А не да уповае на человека. По-добре да се надее някой на Господа, А не да уповае на князове.

Няма да умра, но ще живея, И ще разказвам делата Господни.

Жестоко ме наказа Господ, Но на смърт не ме предаде.

Далет. Душата ми се залепи за пръстта Оживи ме според словото си.

Душата ми тае от скърб: Утвърди ме според словото си.

Това е моето утешение в скърбта ми, че твоето слово ме оживи.

Преди да се оскърбя аз бях заблудил; Но сега вардя твоето слово.

Добре ми стана че се оскърбих, За да науча повеленията ти.

Познавам, Господи, че твоите съдби са правда, И ти по вярност си ме оскърбил. Твоята милост нека ми бъде утешение Според словото ти към твоя раб. Да дойде върх мене милосердието ти, за да живея; Защото твоят закон е наслаждение мое.

Ако не беше ми твоят закон наслаждение, То аз бих погинал в оскръбението си. Въ век няма да забравя твоите завещания, Защото в тях си ме оживил.

Много съм оскърбен: Господи, съживи ме според словото си.

Скърби и утеснения ме намериха. Заповедите ти са наслаждението ми.

Помощта ми е от Господа Който направи небето и земята.

Господ ще те пази от всяко зло: Ще пази душата ти. Господ ще пази изхождането ти и вхождането ти От сега и до века.

Тези които сеят съ сълзи С радост ще пожънат. Който излязва с плач И носи семе за сеене, Той непременно с радост ще се върне И ще носи сноповете си

Почаках Господа, почака душата ми, И уповах на словото му. Душата ми чака Господа Повече от онези които чакат зората, Ей, които чакат зората.

Първому Певцу. Псалом Давидов. Избави ме, Господи, от лукав человек: Пази ме от неправеден человек; Които размишляват зло в сърдце: Всеки ден се събират на бой. Острят езика си като змиин: Яд аспидов има под устните им. (Села.)

Зная че Господ ще покаже правосъдие на угнетения, И правда на сиромасите.

Масхил на Давида. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа: С гласа си към Господа се моля. Изливам пред него моленето си: Скърбта си пред него изявявам. Когато духът ми изнемощяваше в мене, Тогаз ти позна пътя ми. Примка скриха за мене На пътя по който ходех. Погледни надясно, и, ето, няма никой да ме познава: Прибежище не се намери за мене: Няма кой да попита за състоянието на душата ми. Към тебе, Господи, викнах: Рекох: Ти си прибежище мое: Дял мой си в земята на живите. Внимавай на вика ми, Защото съм в голямо унижение. Избави ме от гонителите ми, Защото са по-силни от мене. Изведи из тъмница душата ми За да славя името ти: Праведните ще се съберат около мене Когато ми сториш благодеяние.

Простирам ръцете си към тебе. Душата ми жаднее за тебе като безводна земя. (Села.) Скоро ме послушай, Господи: духът ми изчезнува: Не скривай лицето си от мене, За да се не уподобя на онези които слазят в рова.

Господ е близу при всички които го призиват, При всички които го с истина призиват. Изпълнява желанието на тези които му се боят, И викането им слуша, и избавя ги. Господ пази всички които го обичат; А ще изтреби всичките нечестиви. Устата ми ще говарят хвалата Господня; И всяка плът да благославя светото негово име въ век века.

Който прави правосъдие на угнетените; Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните; Господ отваря очите на слепите; Господ възправя сгърбените; Господ обича праведните; Господ пази странните; Въздига сирачето и вдовицата; А пътя на нечестивите превраща.

Изцелява съкрушените в сърдце, И обвързва раните им.

Уповай на Господа от всичкото си сърдце, И не се облягай на своя разум. Въ всичките си пътища познавай него; И той ще оправя стъпките ти. Не мечтай себе си мъдър; Бой се от Господа, и уклонявай се от зло; То ще е здраве в жилите ти И мозък в костите ти.

Скръбта в сърдцето на человека го смирява; А добрата дума го весели.

Сърдце весело прави засмено лице; А от скърбта на сърдцето угнетява се духът.

Веселото сърдце е благотворно като лекарство; А унилий дух изсушава костите.

Името Господне е крепък стълп: Праведният който прибягва в него в защита е.

Духът на человека ще го подпира в немощта му; Но унилий дух кой може въздигна?

Смърт и живот е в ръката на езика; И които го обичат ще ядат плодовете му.

Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка. Избавяй влачимите на смърт, И не се оттегляй от онези които са докарани до клане.

Давайте сикера на тези които са в премеждие, И вино на огорчените в душата: За да пийнат и да забравят сиромашията си, И да не помнят вече зластраданието си. Отваряй устата си за безгласния, За съда на всичките сирачета.

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето. Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкоренение на насаденото; Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене; Време за плачене, и време за смеяне; Време за сетование, и време за ликование;

По-добре име добро нежели многоценно миро, И денът на смъртта нежели денът на раждането. По-добре да отиде някой в дом на сетование Нежели да отиде в дом на пирование, Защото то е сетнината на всекого человека, И живият ще го тури в сърдцето си. По-добра е печалта нежели смехът; Защото от дряхлостта на лицето сърдцето става по-весело. Сърдцето на мъдрите е в дом на сетование; Но сърдцето на безумните в дом на веселба.

В благополучен ден весели се, А в злополучен ден бъди смотрелив, Защото Бог направи едното противоположно на другото, За да не намерва человек нищо зад себе си.

Де можете да бъдете бити като прилагате бунтуване? Всичката глава е болна, И всичкото сърдце изнемощело. От стъпката на ногата дори до главата няма в него целост, Но струпеи, и посинения, и гнойни рани: Не се стиснаха, нито се обвързаха, Нито се омекчиха с маз.

Всичката земя се успокоява и безмълствува: Възглашават радостно.

И ще удари Господ Египет: Ще удари и ще изцели; И ще се обърнат към Господа; И ще бъде умолен от тях, и ще ги изцели.

За това чреслата ми са пълни с болеж: Болезни ме обладаха както болезните на раждаща; Сгърбен съм та не мога да чуя; Смутен съм та не мога да видя.

Земята сетува, повенува: Светът изнемощява, повенува: Високите от людете на земята са изнемощели. И земята е осквернена под жителите си; Защото престъпиха законите, промениха повелението, Разрушиха вечния завет. За то клетва пояде земята, И които живеят на нея изтеглиха наказанието си; За това жителите на земята изгореха, И малцина человеци останаха.

Защото си бил сила на сиромаха, Сила на нищия в утеснението му, Прибежище от буря, сенка от пека, Когато устремлението на насилниците нападне като буря върх стена.

Ще погълне смъртта за всегда; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете си от всичката земя; Защото Господ говори това.

Ще упазиш в съвършен мир Непоколебимия умом, Защото на тебе той уповава. Уповавайте на Господа всекога; Защото Господ Иеова е вечна крепост;

Господи, мир ще дадеш нам; Защото ти си направил и всичките наши дела за нас.

И така ще чака Господ за да ви помилва, И така ще се превъзнесе за да ви пожали; Защото Господ е Бог правосъден: Блажени всички които го чакат. Защото людете ще се населят в Сион у Ерусалим: Ти няма да плачеш вече: Той тутакси ще те помилва в гласа на вопъла ти: Когато го чуе ще ти отговори. И ако ви даде Господ Хлеб на скърб и вода на утеснение, Но учителите ти няма да се отнемат вече, И очите ти ще гледат учителите ти. И ушите ти ще слушат зад тебе слово което ще говори: Този е пътят, ходете по него, - Когато се обръщате на десно И когато се обръщате на лево,

Укрепете ослабналите ръце, И утвърдете разслабените колена. Речете на устрашените в сърдце: Укрепете се, не бойте се: Ето, Бог ваш ще дойде с отмъщение, С въздаяние Божие: Той ще дойде и ще ви избави. Тогаз очите на слепите ще се отворят, И ушите на глухите ще се оттулят Тогаз хромият ще скача както елен, И езикът на немия ще пее; Защото в пустата земя ще изврат води, И потоци в пустинята.

И там ще бъде друм и път, И ще се наименува път свет: Нечистий няма да мине през него; но ще бъде за тях: Този що пътува — даже и глупавите — няма да заблуждават. Лъв не ще да има там, И хищний звер не ще възлезе по него: Не ще се намери там; Но избавените ще ходят там. И изкупените Господни ще се върнат И ще дойдат с възклицание в Сион; И вечно веселие ще бъде на главата им: Радост и веселие ще придобият; А скърб и въздишане ще побегнат.

Утешавайте, утешавайте людете ми, Говори Бог ваш. Говорете насърдчително на Ерусалим, и викнете към него че времето на воинствуванието му се изпълни, че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господня Двойно за всичките си грехове.

Ще пасе стадото си както пастир: Ще събере агнетата с мишцата си, И ще ги носи в пазухата си; И ще води полека доещите,

Не знаеш ли? не си ли чул че вечний Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабева и не се утрудва? Неговият разум е неизследим. Той дава крепост на ослабналите, И наращава силата на немощните. И младите ще ослабеят и ще се утрудят, И избраните момци ще се спънат и паднат; Но които чакат Господа ще подновят силата си: Ще възлезат с крила като орли: Ще тичат, и не ще се утрудят: Ще ходят, и не ще ослабеят.

Не бой се, защото аз съм с тебе: Не трепери, защото аз съм Бог твой: Ще те укрепя, ей, ще ти помогна, Ей, ще те подпра с десницата на правдата си.

Когато сиромасите и нищите поискат вода, и няма, И езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Бог Израилев няма да ги оставя.

И сега така говори Господ, Творецът ти, Якове, И Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото аз те избавих, Призвах те по име: мой си ти. Когато минуваш през водите с тебе ще бъда, И през реките, не ще те потопят: Когато ходиш през огъня ти няма да се изгориш, И пламикът не ще те опали.

Аз създавам виделината и творя тъмнината: Правя мир, творя и зло: Аз Господ съм който правя всичко това.

И до старостта ви аз съм истият, И до седина аз ще ви нося: Аз ви направих, и аз ще ви дигна; Ей, аз ще ви нося и спася.

Ето, очистих те, но не като сребро: Изпитах те в горнилото на скърбта.

Няма да огладнеят нито ще ожеднеят: Не ще ги удари нито пек ни слънце; Защото който ги помилва ще ги поведе, И при водни източници ще ги приведе.

Веселете се, небеса, и радвай се земльо: Извикайте с радостен глас, гори; Защото Господ утеши людете си, И помилва оскърбените си.

Ето, на дланите си те начертах: Твоите стени са всякога пред мене.

Защото Господ ще утеши Сиона: Той ще утеши всичките му запустели места, И ще направи пустинята му като Едем, И пустотата му като рай Господен: Веселие и радост ще се намерва в него, Славословие, и глас на хваление.

И изкупените Господни ще се върнат, И ще дойдат с възклицание в Сион; И вечно веселие ще бъде на главата им: Радост и веселие ще придобият, И скърбта и въздиханието ще побегнат. Аз, аз съм който ви утешавам: Кой си ти та се боиш от смъртен человек, И от человечески син който ще стане като трева;

Кой повярва на известието ни? И мишцата Господня кому се откри? Защото възлезе пред него както отрасъл, И както корен от суха земя: Нямаше вид нито великолепие, та да го видим, Нито благообразие, та да го желаем. Презрен и отхвърлен от человеците: человек на скърби и навикнал на болест; И, както человек от когото отвръща някой лице, презрен бе, И за нищо го не вменихме. Той наистина взе на себе си болестите ни, И със скърбите ни се натовари; А ние го възмнехме уязвен, Поразен от Бога, и оскърбен. Но той биде наранен заради престъпленията ни, Биен биде заради беззаконията ни: Наказанието биде на него за нашия мир; И с неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овци: Отбихме се всеки в пътя си; И Господ възложи на него беззаконието на всинца ни. Той бе насилван и озлобен, Но не отвори устата си: Както агне водено на заклание, И както овца пред стригачите си безгласна, Така не отвори устата си. чрез угнетение и съдба биде грабнат; А за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите: Заради престъплението на людете ми биде уязвен. И гробът му се определи при злодеите; Но в смъртта си остана с богатия, Защото не бе направил неправда, И нямаше лъст в устата му. Но Господ благоволи да го предаде на биене и на страдание. Когато дадеш душата му приношение за престъпление, Ще види семе, ще продължи дните си, И волята Господня ще благоуспее в ръката му. Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити; Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си, Защото той ще се натовари с беззаконията им. За то ще му дам дял с големите; И със силните ще раздели корист, Защото предаде себе си на смърт, И с престъпници се счете; И той взе на себе си греховете на мнозина, И ще ходатайствува за престъпниците.

Не бой се, защото не ще бъдеш поругана; И не се свени, защото не ще бъдеш посрамена; Защото ще забравиш посрамението на младостта си, И няма вече да помниш поношението на вдовството си.

С правда ще се утвърдиш: Далеч ще бъдеш от насилството, защото не ще се боиш, - Далеч от треперането, защото не ще се приближи до тебе.

Ни едно оръжие устроено против тебе няма да благоуспее; И ще победиш всеки език който би се повдигнал против тебе в съдба. Това е наследието на рабите Господни; И правдата им е от мене, говори Господ.

Защото ще излезете с радост, И ще бъдете водени с мир: Планините и хълмовете ще възкликнат пред вас радостно, И всичките полски дървета ще изплескат с ръце.

Ще влезе в мир: Които ходят в правостта си Ще си починат на леглото си.

Защото така говори Всевишний и Превъзнесений, Който живее във вечността, на когото името е Светий: Аз обитавам на високо и свето место, Още със съкрушения в сърдце и смирения духом, За да оживявам духа на смирените, И да оживявам сърдцето на съкрушените,

Видех пътищата му, и ще го изцеля; И ще го водя, и ще въздам пак утешения Нему и на оскърбените му. Аз създавам плода на устните: Мир, мир, на далечния и на ближния, Говори Господ; и ще го изцеля.

Такъв ли е постът който аз избрах, Ден в който да смирява человек душата си? — Да навожда главата си като ситник, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден Господу? Постът който аз избрах, не е ли този, - Да развързваш узите на злото, Да отвързваш стеганията на ярема, И да оставяш свободни насилваните, И да съкрушаваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хлеба си на гладния, И да въвождаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го облачаш, И да не криеш себе си от своята си плът?

Тогаз твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще прозябне, И правдата ти ще предиде пред тебе, И славата Господня ще ти е задна стража. Тогаз ще зовеш, и Господ ще отговаря: Ще викнеш, и той ще рече: Ето, аз. Ако извадиш изсред си хомота, Посочването с пръст, и суетните думи, И отваряш душата си на гладния, И наситиш утеснената душа, Тогаз светлина ще ти изгрева в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне. И Господ ще те води всекога, И ще насищава душата ти в бездъждие, И ще даде сила на костите ти; И ще бъдеш като градина напояваема, и като воден източник На който водите не пресекнуват.

Духът на Господа Иеова е върх мене; Защото Господ ме помаза За да благовествувам на смирените: Проводи ме да изцеля съкрушените в сърдце, Да проповедвам освобождение на пленниците, И на затворниците отваряне на тъмница; За да проповедвам годината на благоволението Господне, И деня на отмъщението от Бога нашего; За да утеша всичките сетуващи; За да наредя за сетуващите в Сион Да им дам красота вместо пепел, Елей на веселие вместо плач, Облекло на хваление вместо дух на униние, За да се наричат дървета на правда, Насаждане Господне, да се прослави той.

Във всичките им скърби скърбеше, И ангелът на присътствието му ги избави; С любовта си и с милосердието си той ги изкупи, И дигна ги, и носи ги във всичките древни дни.

Понеже, ето, нови небеса създавам, и нова земя; И предишните няма да се поменат, Нито ще дойдат на ум. Но веселете се и радвайте се всекога В онова което създавам; Защото, ето, създавам Ерусалим за радост, И людете му за веселие. И ще се радвам на Ерусалим, И ще се веселя за людете си; И няма да се чуе вече в него глас на плач И глас на вопъл:

Както един когото утешава майка му, Така аз ще ви утеша; И ще се утешите в Ерусалим.

Благословен онзи человек Който се надее на Господа, И на когото надежда е Господ. Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И не ще види когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане от да дава плод.

Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен: Спаси ме и ще бъда спасен; Защото ти си моята хвала.

Защото аз познавам мислите които мисля за вас, говори Господ, мисли на мир, а не на зло, за да ви дам очакваната сетнина. Тогаз ще извикате към мене, и ще отидете та ще ми се помолите; и ще ви послушам. И ще ме подирите и намерите когато ме потърсите с всичкото си сърдце.

Защото ще възстановя здраве в тебе, И ще те изцеля от раните ти, говори Господ; Защото те те нарекоха Отхвърлен, и казаха: Той е Сион: няма кой да го търси.

Защото наситих разслабена душа, И напълних всяка изнемощяла душа. Тогаз се събудих и разгледах; И сънят ми стана ми сладък.

Ето, аз ще донеса в него здраве и изцеление, и ще ги изцеля, И ще им открия изобилие на мир и на истина.

Помни скърбта ми и бедствието ми, пелина и яда. Душата ми помни това непрестанно, и се е смирила в мене.

Милост Господня е че не се довършихме, понеже не оскъдяха щедротите му: Подновяват се всяка заран: голяма е твоята вярност. Господ е дял мой, рече душата ми; за то ще се надея на него. Благ е Господ на онези които го чакат, на душата която го търси. Добро е да се надее някой, и тихо да очаква спасението Господне.

Но ако и да оскърби, то пак и ще помилва според множеството на милостта си; Защото не оскърбява от сърдцето си, нито угнетява человеческите синове.

Приближил си се в който ден те призвах: рекъл си: Не бой се. Съдил си, Господи, съда на душата ми: изкупил си живота ми.

Кожата ни почерня като пещ От жестокостта на глада.

Ще ги паса в добро пасбище, и кошарата им ще бъде върху високите Израилеви гори: там ще почиват в добра кошара, и ще пасат на тлъсто пасбище върху Израилевите гори. Аз ще паса овците си, и аз ще ги упокоя, говори Господ Иеова. Ще предиря загиналата, и ще докарам заблудилата се, и ще обвържа счупената, и ще укрепя немощната: тлъстата обаче и крепката ще погубя: с правосъдие ще ги паса.

Тогаз продума Навуходоносор и рече: Благословен Бог Седрахов, Мисахов, и Авденагов, който изпрати ангела си и избави рабите си които уповаха на него, и не послушаха думата на царя, и предадоха телата си за да не служат нито да се поклонят на друг бог освен на своя си Бог.

Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете, и не ме повредиха; защото незлобие се намери в мене пред него; още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил. Тогаз царят се зарадва много за това, и заповяда да изведат Даниила из рова. И се възведе Даниил из рова; и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего.

Той избавя и спасява, и прави знамения и чудеса на небето и на земята, който отърва Даниила от силата на лъвовете.

Елате и да се върнем при Господа; Защото той разкъсна, и той ще ни изцели: Порази, и ще обвърже раната ни. Ще ни съживи подир два дни: В третия ден ще ни възкръси, И ще живеем пред него.

От ръката адова ще ги спася, От смърт ще ги избавя. Де е, смърте, гибелта ти? Де, аде, погубването ти? Разкаянието ще се крие от очите ми.

И ще въздам годините които изпояде скакалецът, Ателавът, и пръгът, и гъсеницата, Голямата моя войска която проводих против вас И ще ядете изобилно и ще се наситите И ще похвалите името на Господа Бога вашего Който направи чудесни дела с вас; И людете ми няма да се посрамят във век.

и рече: - Извиках в скръбта си към Господа, и ме послуша: Из корема на ада извиках, и ти чу гласа ми.

Господ Бог твой който е всред тебе, Силният, ще те спаси, Ще се развесели за тебе с радост Ще те милва в любовта си, Ще се весели за тебе с песни.

А вам които се боите от името ми Ще изгрее Слънцето на Правдата, С изцеление в крилата си; И ще излезете и се разиграете като телци из обора.

Тогава Ирод като видя, че му се подсмяха мъдреците, твърде много се разяри, и проводи та погуби всичките младенци във Витлеем и по всичките негови предели, от две години и по-долу, според времето, което бе добре изпитал от мъдреците. Тогава се изпълни реченото от пророка Иеремия, който казва: Глас се чу в Рама, плач и писък и ридание голямо; Рахил оплакваше чадата си, и не рачеше да се утеши, защото ги нямаше вече.

И обхождаше Исус всичката Галилея, та поучаваше в съборищата им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всяка болест и всяка немощ между народа. И разчу се слух за него по всичка Сирия, и довождаха при него всичките болни, които имаха различни болести и мъки, и беснуеми, и лунатици, и разслабени; и ги изцели.

Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно. Блажени нажалените, защото те ще се утешат.

Блажени гонените заради правдата; защото е тяхно царството небесно. Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене. Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небесата вашата заплата: понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас.

Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят:

Заради това казвам ви: Не имайте грижа за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото ваше, какво ще облечете. Не е ли животът по-драгоценен от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на птиците небесни, че не сеят, ни жънат, нито в житници събират, и Отец ваш небесни ги храни. Вие не сте ли много по-горни от тях? И кой от вас като се грижи, може да приложи един лакът на ръстът си? И за облекло защо се грижите? Разсмотрете криновете в полето как растат; не се трудят, нито предат, но казвам ви, че нито Соломон във всичката своя слава не бе облечен както един от тях. И ако Бог така облича тревата на полето, която я днес има, и утре я в пещ хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй недейте се грижи, и не думайте, какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем? (защото всичко това езичниците го търсят;) понеже Отец ваш небесни знае че имате нужда от всичко това. Но търсете първом царството Божие и правдата негова; и всичко това ще ви се приложи. За това недейте се грижи за утре; защото утрешният ден ще се погрижи за себе си. Доста е на деня неговото му зло.

Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всякой който проси приима, и който търси намира, и който хлопа, ще му се отвори.

И, ето, един прокажен дойде, кланяше му се и говореше: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогаз Исус простря ръката си, допря се до него и каза: Искам, бъди очистен; и тоз час очисти му се проказата.

А когато влезе Исус в Капернаум, пристъпи при него някой си стотник, та му се молеше, а казваше: Господи, момчето ми лежи у дома разслабено, и мъчи се зле. Казва му Исус: Аз ще дойда и го изцеля. Отговори стотникът и рече му: Господи! не съм достоен да влезеш под стрехата ми; но речи само реч, и ще оздравее момчето ми. Защото и аз съм человек под власт, и имам подчинени на себе си войни; и казвам на тогози: Иди, и отхожда; и на другиго: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Стори това, и струва го. И като чу Исус, почуди се, и рече на ония които идеха след него: Истина ви казвам: Нито в Израиля съм намерил толкози вяра. И пак ви казвам, че мнозина от изток и запад ще дойдат, и ще насядат с Авраама, и Исаака и Якова в царство небесно; а синовете на царството ще бъдат изпъдени в най-външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. И рече Исус на стотника: Иди, и както си повярвал, нека ти бъде. И оздравя момчето му в същия час.

И когато дойде Исус в Петровата къща, видя че тъща му лежеше болна от огница. И похвана я за ръката, и огницата я остави; и стана, та им служеше.

И когато се свечери, доведоха му мнозина беснуеми, и изпъди духовете с една реч, и колкото болни имаше изцели ги: да се сбъде реченото чрез пророка Исая, който казва: Той взе на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе.

И ето, буря голяма биде на морето, така щото вълните покриваха ладията: а той спеше. И пристъпиха учениците му та го събудиха и казаха: Господи! спаси ни; погинваме. А той им казва: Що сте страхливи, маловери? Тогаз стана, запрети на ветровете и на морето, и тишина голяма биде.

И като дойде той отвъд в Гаргесинската земя, срещнаха го двама беснуеми, които излязоха из гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път. И ето, извикаха и казваха: Що имаш ти с нас, Исусе, Сине Божий? дошел си тука преди време ли да ни мъчиш? А на далеко от тях имаше стадо от много свине, което пасеше. И бесовете му се молеха и казваха: Ако ни изпъдиш, дозволи ни да отидем в стадото на свинете. И рече им: Идете. И те, щом излязоха, отидоха в стадото на свинете; и ето, всичкото стадо на свинете устреми се през стръмнината в морето, и погинаха в водата.

И ето, донесоха му едного разслабен, сложен на постелка; и като видя Исус тяхната вяра, рече разслабленому: Дързай синко, прощават ти се греховете ти. И ето, някои от книжниците рекоха в себе си: Той богохулствува. А Исус като видя помислите им рече: Защо мислите вие зло в сърцата си? Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете ти, или да река: Стани и ходи? Но за да познаете че Син человеческий има на земята власт да прощава грехове, (тогава казва разслабленому:) Стани, вдигни постелката си, и иди у дома си. И той стана и отиде у дома си.

А Исус като чу това, рече им: Здравите нямат нужда от лекар, но болните.

И ето, жена която страдаше от кръвотечение дванадесет години, пристъпи из отзад, и допря се до полата на дрехата му. Защото думаше си: Ако се допра само до дрехата му ще оздравея. А Исус като се обърна та я видя, рече: Дързай дъще; вярата твоя изцели те. И от онзи час оздравя жената.

И когато дойде Исус в къщата началникова, и видя свирачите и народът в смущение, Рече им: Идете си; защото момичето не е умряло, но спи. И присмиваха му се. А като изпъдиха народа, влезе Исус, хвана я за ръката; и момичето стана.

И когато си отиваше Исус от там, вървяха след него двама слепи, които викаха и казваха: Помилвай ни, Сине Давидов. И щом влезе в къщи, пристъпиха слепите при него, и казва им Исус: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват му: Ей, Господи. Тогаз се прикосна до очите им, и каза: Да бъде вам по вярата ваша. И отвориха им се очите. И запрети им Исус строго и рече: Гледайте, да не узнае това никой.

И когато те излязваха, ето, доведоха му един человек ням и беснуем. И след изпъждането на беса, проговори немият; и почудиха се народите и думаха: Никога не се е видяло таквоз нещо в Израил.

И обхождаше Исус всичките градове и села, та поучаваше в съборищата им, и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всяка болест и всяка немощ в народа.

И призова дванадесетте свои ученици, та им даде власт над нечистите духове, да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ.

Болни изцелявайте, прокажени очищавайте, мъртви - възкресявайте, бесове изпъждайте; даром сте приели, даром давайте.

И да се не боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла. Не се ли продават две врабчета за един асарий? и ни едно от тях няма да падне на земята, без волята на Отца вашего. А вам и космите на главите ви всичките са преброени. Не бойте се прочее, вий сте от много врабчета по-добри.

Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери.

слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очищават, и глухи прочуват; мъртви възкръсват, и на сиромасите се благовествува.

Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обременени; и аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.

И ето, имаше человек с изсъхнала ръка; и за да го обвинят попитаха го, и казваха: Дозволено ли е да цери някой в събота? И той им рече: Кой е онзи человек от вас, който ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извади? А колко е по-добър человек от овца! За то е дозволено да прави някой добро съботен ден. Тогаз казва на человека: Простри ръката си; и простря я, и стана здрава както другата.

Но Исус като позна, отиде от там; и последваха го народ много, и ги изцели всичките.

Тогаз му доведоха едного беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.

А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема; корен обаче в себе си няма, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.

И като излезе Исус, видя народ много, и смили се за тях, и изцели болните им.

И щом го познаха тамошните человеци, разпроводиха по всичката онази околност, и доведоха при него всичките болни; и молеха го да се допрат само до полите на дрехите му; и колкото се допряха оздравяха.

И ето жена Хананейка, която бе излязла от онези предели, извика му и казваше: Помилвай ме, Господи, Сине Давидов, дъщеря ми зле страда от бяс. А той ни реч не й отговори: и дойдоха учениците му, та му се молеха и казваха: Отпусни я, защото вика след нас. А той отговори и рече: Не съм проводен, освен до погиналите овце от Израилевия дом. А тя дойде та му се кланяше и казваше: Господи, помогни ми. А той отговори и рече: Не е добро да вземе някой хляба от децата и да го хвърли на псетата. А тя рече: Ей, Господи; но и псетата ядат от трошиците що падат от трапезата на господарите им. Тогаз отговори Исус и рече й: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде както искаш. И оздравя дъщеря й от онзи час.

И дойде при него народ много, които имаха със себе си хроми, слепи, неми, клосни, и други много; и подметнаха ги пред нозете Исусови, и ги изцели: Така що народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, клосни оздравени, хроми да ходят, и слепи да гледат; и прославиха Бога Израилева.

И когато дойдоха при народа пристъпи до него человек някой та коленичи пред него и казваше: Господи, помилвай сина ми, защото се луни, и зле страдае; понеже много пъти пада в огъня, и много пъти във водата. И доведох го при учениците твои, и не можаха да го изцелят. А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете ми го тука. И запрети му Исус, та излезе бесът из него, и оздравя момчето от онзи час.

А Исус им рече: Заради неверството ваше. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото зърно синапово, ще речете на тази гора, Премини от тука там, и ще премине, и не ще ви бъде нищо невъзможно.

И ако те съблазнява ръката ти или ногата ти, отсечи ги, и хвърли ги от себе си: по-добре ти е да влезеш в животът хром или клосен, а не с две ръце или с две нозе, да бъдеш хвърлен във вечния огън. И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го от себе си; по-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен.

Така не е по волята на Отца вашего, който е на небеса да погине един от тези малките.

И ето, двама слепци които седеха по край пътя, като чуха че Исус минува, извикаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов. А народът им запрещаваше, да млъкнат; но те по-силно викаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов. И спря се Исус, та ги повика и рече: Що искате да ви сторя? Казват му: Господи, да се отворят очите ни. А Исус се смили и прикосна се до очите им; и тутакси прогледнаха очите им, и тръгнаха подире му.

И дойдоха при него слепи и хроми в храма; и ги изцели.

А Исус отговори и рече им: Истина ви казвам, ако имате вяра, и не се усъмните, не токо делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все що поискате в молбата, като вярвате ще получите.

Тогаз ще ви предадат на мъки, и ще ви убият, и ще бъдете ненавиждани от всичките народи заради моето име. И тогаз мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят. И много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина. И поради умножаването на беззаконието, на мнозина любовта ще охладнее. А който претърпи до край, той ще спасен да бъде.

защото тогаз ще бъде скръб голяма, каквато не е била от начало на света до нине, нито ще да бъде. И ако да се не скратеха онези дни, ни една плът не би се избавила; но зарад избраните, онези дни ще се скратят.

гол бях, и облякохте ме, болен бях, и посетихте ме, в тъмница бях, и дойдохте при мене.

Казва му Петър: Ако стане нужда и да умра с тебе, няма да се отрека от тебе: Подобно рекоха и всичките ученици.

И като взе Петра и двамата Зеведееви синове, начна да скърби и да тъжи. Тогаз им казва: Прискърбна е душата ми до смърт; постойте тука и бъдете будни с мене. И като отиде малко на напред, падна на лицето си, и молеше се и думаше: Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тая чаша; не обаче както искам аз, но както искаш ти,

Тогаз им пусна Варава; а Исуса би, и предаде го на разпятие.

И като го разпнаха, споделиха си дрехите му, и хвърлиха жребие; [за да се сбъде реченото от пророка: "Разделиха дрехите ми помежду си, и за облеклото ми хвърлиха жребие."]

А около деветия час извика Исус с голям глас, и казваше; Или, Или, лама савахтани? то ест: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?

И имаше в съборището им человек с нечист дух, та извика, и казваше: Остави ни! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? дошел си да ни погубиш ли? Познавам те кой си, Свети Божий. И запрети му Исус, и рече; Млъкни, и излез из него. И нечистият дух, като го покъса, извика с голям глас и излезе от него.

А тъщата Симонова лежеше огничава, и тутакси му казват за нея. И пристъпи та я дигна, като я хвана за ръката; и на часа я остави огницата, и слугуваше им.

И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха му всичките които бяха зле, и беснуемите. И всичкият град се бе събрал пред вратата. И изцели мнозина които бяха зле от разни болести, и много бесове изпъди, и не оставяше бесовете да говорят, понеже го познаваха че е Христос.

И той проповядваше по съборищата им по всичка Галилея, и изпъждаше бесовете. И идва при него един прокажен, та му се молеше и коленичеше пред него и казваше му: Ако да искаш, можеш да ме очистиш. А Исус се смили и простря ръка, та се допря до него, и казва му: Искам, очистен бъди. И като изрече туй, тутакси се махна от него проказата, и се очисти.

И идват при него та му доносят един разслабен, носен от четирима. И като не можаха да приближат до него поради народа, разкриха покривът дето беше, и го разбиха, та спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. А Исус видя вярата им, и казва на разслабения: Синко, прощават ти се греховете ти. А имаше някои от книжниците там, които седяха, и размишляваха в сърцата си: Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога? И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си? Кое е по-лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи? Но за да познаете че власт има Син человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения:) Теб казвам: Стани и вземи одъра си, и иди у дома си. И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали.

И като чу Исус, казва им: Нямат нужда за лекар здравите, но болните; не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.

И влезе пак на съборището, и там беше някой си человек който имаше ръката си изсъхнала. И съгледаха го да ли ще в съботен ден да го изцели, за да го обвинят. И казва на человека който имаше ръката си изсъхнала: Изправи се на сред. И казва им: Простено ли е съботен ден да прави някой добро, или да прави зло: да спаси ли душа, или да погуби? а те мълчеха. А като ги изгледа с гняв, наскърбен за окаменението на сърцето им, казва на человека: Простри ръката си. И простря; и възстанови се ръката му здрава както другата.

Защото изцели мнозина, така щото онези които имаха болести нападаха на него, за да се допрат до него. И нечистите духове, когато го виждаха, припадаха му и викаха: Ти си Син Божий.

И стори дванадесет, да бъдат с него, и да ги изпровожда да проповядват; и да имат власт да изцеляват болестите, и да изпъждат бесовете;

Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат; нямат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.

И дига се голяма буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода. И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме? И стана та запрети на вятъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана вятърът, и стана тишина голяма. И рече им: Защо сте така страхливи? Как нямате вяра?

И щом излезе из ладията, тоз час го срещна един человек от гробищата, с дух нечист, който имаше жилището си в гробищата, и никой не можеше да го върже нито с вериги; защото много пъти бяха го вързали с окови и с вериги, и покъсал бе веригите, и оковите бе строшил; и никой не беше в сила да го укроти. И винаги, нощя и деня, беше по горите и в гробищата, и викаше и изпресичаше себе си с камене. А като видя Исуса от далеч, притече и поклони му се, и извика с глас голям и рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога вишнаго? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи. (Защото му казваше: Излез из человека, душе нечисти.) И попита го: Как ти е името? И отговори и рече: Легеон ми е името; защото сме мнозина. И моли му се много, да ги не отпраща навън от тази земя. А там при гората имаше стадо голямо от свине та пасеше; И помолиха му се всичките бесове и казваха: Проводи ни в свинете, да влезем в тях; И Исус тутакси даде им воля. И излезнаха нечистите духове та влязоха в свинете; и устръми се стадото през стръмнината в морето, (те бяха до две хиляди,) и се издавиха в морето.

И една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, и от много лекари беше много пострадала, още беше издала и всичкото си имане, без да види никаква полза, но повече на зле бе пристигнала, като чу за Исуса, дойде между народа из отзад, и допря се до дрехата му. защото казваше: Ако се допра само до дрехата му, ще изцелея. И на часа пресекна се течението на кръвта й, и усети в тялото си че изцеле от болестта.

Когато той още говореше, идват от началника на съборището, и казват: Дъщеря ти умря; що задаваш вече труд на учителя? А Исус, щом чу думата която говореха, казва на началника на съборището: Не бой се, само вярвай. И не остави никого да го придружи, тъкмо Петра и Якова и Иоана брата Яковов. И идва в дома на началника на съборището, и вижда мълва че плачеха и пищяха много. И като влезе казва им: Защо се мълвите и плачете? Детето не е умряло, но спи. И присмиваха му се. А той като изпъди всичките, взема на детето баща му и майка му и онези които бяха с него, и влязва дето лежеше детето. И като хвана детето за ръка, казва му: Талита, куми; което изтълкувано ще рече: Момиче, теб казвам: Стани. И тутакси момичето стана и ходеше, защото беше на дванадесет години; и смаяха се твърде много.

И не можеше там никое чудо да стори, тъкмо що на малцина болни като положи ръце изцели ги.

И изпъждаха много бесове; и много болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.

и завтекоха се по всичките онези околни места, и наченаха да носят на одрове болните там дето чуваха че е. И дето влязваше в паланки или в градове или в села, туряха по пазаря болните, и молеха му се да се допрат поне до полите на дрехите му; и колкото се допираха, изцеляваха се.

Защото като чу за него някоя си жена, на която дъщеря й имаше дух нечист, дойде и припадна на нозете му. А тая жена бе Елинка, родом Сирофиникианка; и молеше му се да изпъди беса от дъщеря й. А Исус й рече: Остави да се наситят първом чадата; защото не е добре да вземе някой хляба от чадата, и да го хвърли на псетата. А тя отговори и рече му: Ей, Господи, но и псетата отдолу под трапезата ядат от трошиците на децата. И рече й: За тази реч, иди; бесът излезе из дъщеря ти. И като отиде у дома си, намери че бесът бе излязъл, и дъщеря й легнала на постелката.

И довеждат му едного глух и гъгнив, и молят му се да възложи ръка на него. И като го взе на страна от народа, вложи пръстите си в ушите му; и като плюна, похвана го по езика. И погледна на небето, въздъхна, и казва му: Еффата, сиреч. Отвори се. И тоз час се отвориха ушите му; и развърза се връзката на езика му, и говореше чисто. И заръча им да не кажат това никому; но колкото им той заръчваше, толкоз повече те проповядваха; и удивяваха се твърде много, и думаха: Всичко добре прави; и глухите прави да чуят, и немите да говорят.

И идва във Витсаида: и довождат му едного сляп и примолюват му се да се прикосне до него. И хвана слепия за ръка, та го изведе вън от селото, и, като плюна на очите му, възложи на него ръце, и питаше го, види ли нещо. И той прогледа, и казваше: Виждам человеците, като че виждам дървета да ходят. После пак възложи ръцете си на очите му, и направи го да прогледа; и възстанови се зрението му, и видя всичките чисто.

И отговори един от народа, и рече: Учителю, доведох при тебе сина си, който има дух нем. И дето го прихване, тръшка го, и запеня се, и скърца със зъби, и вцепенява се; и рекох на твоите ученици да изпъдят беса, но не могоха. А той му отговори и рече: О роде неверни, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го при мене. И доведоха го при него; и като го видя бесният, тутакси духът го покъса, и той падна на земята, и валяше се запенен. И попита Исус баща му: Колко време е от как му стана това? А той рече: От детинство. И много пъти и в огън го хвърля и във вода да го погуби; но ако можеш нещо, смили се на нас, и помогни ни. А Исус му рече: Това, ако можеш повярва, всичко е възможно за тогози който вярва. И тутакси на детето баща му извика със сълзи и казваше: Вярвам, Господи: помогни на моето неверство. А Исус като видя че се стича народ, запрети на нечистия дух, и му казваше: Душе неми и глухи, аз ти повелявам: Излез от него и да не влезеш вече в него. И духът като изпище, и го покъса силно, изкочи, и момъкът стана като мъртъв, така що мнозина думаха че умря. А Исус го хвана за ръка, и дигна го, и той стана.

И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я; по-добре ти е да влезеш клосен в живота, а не да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в огъня негасим; дето "червеят им не умира, а огънят не угаснува." И ако ногата ти те съблазнява, отсечи я: по-добре ти е да влезеш хром в живота, а не да имаш две нозе и да бъдеш хвърлен в пъкала, в огъня негасим, дето "червеят им не умира, а огънят не угаснува." И ако окото ти те съблазнява, извади го; по-добре ти е да влезеш с едно око в царството Божие, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен; дето "червеят им не умира, а огънят не угаснува."

И идват в Иерихон; и когато излязваше из Иерихон той и учениците му, и народ доволно, Тимеевът син слепият, седеше при пътя та просеше. И като чу че е Исус Назарянин, начена да вика и да казва: Сине Давидов, Исусе, помилвай ме! И запрещаваха му мнозина, да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! И спря се Исус и рече да го повикат, и повикаха слепият и казаха му: Имай дързновение, стани, вика те. И той си хвърли дрехата, и стана та дойде при Исус. Отговори Исус и му рече: Що искаш да ти сторя? И слепият му рече: Учителю, да прогледам. А Исус му рече: Иди, твоята вяра те изцели. И тутакси прогледа, и последва Исус в пътя.

А Исус отговори и казва им: Имайте вяра в Бога. Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но повярва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл. За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вярвайте че ще получите, и ще ви бъде.

А вие пазете сами себе си; защото ще ви предадат на съдовища, и на съборища ще ви бият, и пред войводи и царе ще ви изкарват заради мене, за свидетелство тям. И трябва първом да се проповяда евангелието на всичките народи. А когато ви поведат на предаване, недейте се от по-напред грижи какво ще продумате, нито преговаряйте; но което ви се даде в онзи час, това говорете; защото не сте вие които ще говорите, но Дух Светий. И ще предаде брат брата на смърт, и отец чадо, и ще се подигнат чада върх родители и ще ги умъртвят. И ще бъдете ненавиждани от всички заради моето име: а който претърпи до край, той ще спасен да бъде.

А той още повече казваше: Ако стане нужда и да умра с тебе наедно, няма да се отрека от тебе. Подобно казваха и всичките други.

И взема със себе си Петра и Якова и Иоана, и начна да се ужасава и да тъжи. И казва им: Прискърбна е душата ми до смърт: постойте тука и будни бъдете. И щом позамина малко, падна на земята; и молеше се, ако е възможно да замине от него този час; И думаше: Ава, Отче; на тебе е всичко възможно: замини ме с тази чаша; но не което аз искам, но което ти.

Тогаз Пилат, понеже искаше да стори угодното на народа, пусна им Варава, а Исуса, като го би, предаде го на разпятие.

И като го разпнаха, споделиха дрехите му, и хвърлиха жребие на тях, кой кое да вземе. А бе третий час, и го разпнаха.

И по деветте часа извика Исус с голям глас, и рече: ЕЛОИ, ЕЛОИ, ЛАМА САВАХТАНИ? което ще се рече: Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?

И на тези които повярват ще им споследват тия знамения; с моето име бесове ще изпъждат; нови езици ще говорят; змии ще хващат; и ако нещо смъртно изпият, няма да ги повреди; на болестни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави.

"Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите; проводи ме да изцеля съкрушените сърдцем, да проповядам на пленниците освобождение и на слепите прогледване, да пусна угнетените в свобода,

И в съборището имаше един человек, който имаше дух на нечист бяс; и извика с глас голям, и казваше: Остави! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? Дошел си да ни погубиш ли? Зная те кой си, Светий Божий. И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. И бесът го тръшна насред и излезе из него без да го повреди никак. И смаяха се всички, и разговаряха се помежду си и думаха: Що е това слово че той със власт и сила повелява на нечистите духове, и излязват?

И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея. И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им.

И когато залязваше слънцето, всички които имаха болнави от всякакви болести, доведоха ги при него; а той като възложи ръце на всякого едного от тях, изцели ги.

И когато беше в един от градовете, ето человек пълен с проказа, който, като видя Исуса, падна на лицето си, та му се помоли и казваше: Господи, ако щеш, можеш да ме очистиш. А той простря ръка та се допря до него, и рече: Искам, бъди очистен; и тутакси проказата се махна от него.

Но още повече се разчуваше за него; и събираха се народ много да слушат, и да ги изцелява от болестите им.

И един ден, когато той поучаваше, седяха Фарисеи и законоучители, които бяха надошли от всяко село на Галилея и Юдея и Ерусалим; и сила Господня бе в изцеляването им. И ето человеци които носеха на одър едного человека който беше разслабен; и искаха да го внесат вътре, и да го сложат пред него. Но понеже не намериха през де да го внесат вътре поради народа, възлязоха на покрива, и през керемидите спуснаха го с одъра на сред пред Исуса. И като видя Исус вярата им, рече му: человече, прощават ти се греховете ти. И начнаха да размишляват книжниците и Фарисеите и да казват: Кой е този, който говори богохулство? Кой може да прощава грехове освен едного Бога? А като разумя Исус помислите им, отговори и рече им: Що размишлявате в сърцата си? Що е по-лесно да река: Прощават се греховете ти, или да река: Стани та ходи? Но за да познаете че Син человечески има власт на земята да прощава грехове, (рече разслабленому:) Тебе думам: Стани, и дигни одъра си, та иди у дома си. И на часа стана пред тях, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога.

А отговори Исус и рече им: Нямат нужда за лекар здравите, но болните. Не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.

И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там някой си человек, комуто дясната ръка бе суха. И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него. Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи. Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що трябва да прави някой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби? И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата.

И като слезна с тях, спря се на едно място равно; и там бяха мнозина от учениците негови, и голямо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които бяха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си, и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха. И всичкият народ искаше да се допря до него, защото сила излязваше из него и изцеляваше всичките.

Блажени които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени които плачете сега; защото ще се разсмеете. Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина человеческаго. Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците.

А на някого си стотника слугата, който му бе мил, беше зле болен, на умиране. И като чу за Исуса, проводи до него от старейшините Юдейски да го молят да дойде да оздрави слугата му. И те дойдоха при Исуса та му се молеха прилежно, и казваха че: Достоен е този комуто ще сториш това; защото люби нашият народ, и той ни съгради съборище. А Исус вървеше с тях; и когато не беше вече далеч от къщата, проводи стотникът приятели до него да му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под моят покрив; (за това нито себе си счетох достоен да дойда при тебе;) но речи реч, и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм человек под власт подчинен, и имам под себе си войни; и казвам тому: Иди, и отхожда; и другиму: Ела, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и направя. Това като чу Исус, почуди се на него; и обърна се та рече на идещия след него народ: Казвам ви: нито в Израиля намерих толкози вяра. И когато проводените се върнаха в къщи, намериха болния слуга оздравел.

И когато наближи до вратата градска, ето, изнасяха на вън мъртвец, син единороден на майка си; и тя бе вдовица; и народ много от града имаше с нея. И като я видя Господ, смили се за нея, и рече й: Недей плака. И приближи та допря носилото; а носещите се спряха: И рече: Момче, тебе казвам: Стани. И мъртвият се подигна и седна, и начна да говори; и даде го на майка му.

И в истия час изцели мнозина от болести и немощи, и от лукави духове, и на мнозина слепи подари прогледване. И отговори Исус и рече им: Идете и възвестете Иоану което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръснуват, и на сиромасите се благовествува.

и жени някои които бяха изцелени от зли духове и болести, Мария нарицаемата Магдалина, из която бяха излезли седем бяса,

И във времето на плуването им той заспа; и спусна се буря ветрена в езерото, и пълнеше се ладията, и в опасност бяха. И пристъпиха та го разбудиха и казват: Наставниче, Наставниче, загинваме! А той стана та запрети на вятъра и на вълнението на водата; и уталожиха се, и стана тишина. И рече им: Де ви е вярата? А те уплашени чудеха се, и говореха си един на друг: Кой е този щото повелява и на ветровете и на водата, и го слушат?

И изплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. И щом излезе на земята, срещна го от града някой си человек който от много време имаше бесове, и дреха не обличаше, и в къщи не стоеше, но в гробищата. И като видя Исуса, извика, и припадна нему, и с глас голям рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога Вишнаго? моля ти се недей ме мъчи; защото повеле нечистому духу да излезе из человека. (понеже от много време бе го прехванал; и връзваха го с вериги и с окови та го вардеха; но той разкъсваше връзките, и гонеше го бесът по пустините.) И попита го Исус и рече: Как ти е името? А той рече: Легеон; защото много бесове влязоха в него. И молеха го да им не повелее да идат в бездната. А там имаше стадо от много свине що пасеха по гората; и молеха му се бесовете да им дозволи да влязат в тях; и дозволи им. И като излезнаха бесовете от человека, влязоха в свинете; и впусна се стадото през стръмнината в езерото та се издави.

И жена някоя си що имаше кръвотечение от дванадесет години, която бе издала на лекари всичкия си имот и не може да се излекува от никого, приближи се изотзад, та се допря до полата на дрехата му; и тоз час престана течението на кръвта й.

И когато още говореше, идва някой си от началника на съборището и казва му: Дъщеря ти умря: не труди учителя. А Исус като чу отговори му и рече: Не бой се: тъкмо вярвай, и ще се избави. И когато влезе в къщи, не остави никого да влезе освен Петра и Якова и Иоана, още бащата на момичето и майката. И плачеха всички, и оплакваха го. А той рече: Не плачете: не е умряло, но спи. И присмиваха му се, понеже знаеха че е умряло. Но той изпъди на вън всичките, и хвана го за ръката и извика, и каза: Момиче, стани. И повърна се духът му, и стана на часа; и повеле да му дадат да яде.

И като свика дванадесетте свои ученици, даде им сила и власт над всичките бесове, и да изцеляват болести. И проводи ги да проповядват царството Божие, и да изцеляват болните.

И те излязоха и ходеха от село на село та проповядваха евангелието и изцеляваха навсякъде.

А народите като разбраха, подириха го; и той ги прие и говореше им за царството Божие, и които имаха потреба за изцеляване, изцеляваше ги.

И ето, человек някой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден. И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него. И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха. А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука. И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му.

и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: Наближило ви е царството Божие.

Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над вас всяка сила вражия; и нищо няма да ви повреди.

На това отговори Исус и рече: человек някой слязваше от Ерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв. И по случай някой си свещеник слязваше по него път: и като го видя, мина от среща и замина. Подобно и Левит някой, като стигна на това място, дойде, видя, мина от среща и замина. Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го видя смили се, и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му.

И изпъждаше едного беса който беше ням; и като излезе бесът, проговори немият, и почуди се народът.

Не се ли продават пет врабчета за два асария? и ни едно от тях не е забравено пред Бога; но и космите на главата ви всичките са изброени. И така не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри.

Рече пак на учениците си: За това ви казвам: Недейте се грижи за животът си що да ядете, нито за тялото си що да облечете. Животът е по-драгоценен от храната, и тялото от облеклото. Разсмотрете враните че не сеят нито жънат: те нямат нито съкровища нито житници, и Бог ги храни: колко повече сте вие по-добри от птиците? И кой от вас с грижене може да приложи на възрастта си един лакът? И тъй, ако най-малко нещо не можете, защо се грижите за друго? Разсмотрете криновете как растат: не се трудят нито предат; но казвам ви че нито Соломон във всичката си слава се облече както един от тях. И ако тревата, която днес я има на полето, и утре я хвърлят в пещ, Бог я така облича, колко повече вас, маловерци? И вие недейте търси какво ще ядете или какво ще пиете; и недейте се обезпокоява; защото всичко това търсят езичниците на света; а Отец ваш знае че това ви трябва. Но търсете царството Божие, и това всичко ще ви се приложи. Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде царството.

Продайте имота си и дайте милостиня: направете си кесии които не овехтеват, съкровище на небеса което не оскудева, дето крадец не приближава, нито молец разтлява. Защото дето е съкровището ваше, там ще бъде и сърцето ваше.

и, ето, беше там една жена която имаше дух болестен осемнадесет години, и сгърбена беше, и не можеше никак да се изправи. Като я видя Исус, извика и рече й: Жено, освободена си от болестта си. И положи на нея ръце, и тоз час се изправи жената, и славеше Бога.

А тая като е дъщеря Авраамова, която е вързал Сатана, ето, осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

И рече им: Идете и речете на тази лисица: Ето, бесове изпъждам, и правя изцеления днес и утре; и в третият ден се свършвам.

И, ето, имаше пред него някой си человек красничав. И отговори Исус та говореше на законниците и на Фарисеите и рече: Позволено ли е да цели някой в събота? А те мълчеха. И взе та го изцели, и пусна го.

Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи;

Имаше някой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло. Имаше пък и някой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му. И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му. И дойде време та умря сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умря и богатият и погребан бе. И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия. И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик. Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голяма, така що които искат да минат от тука към вас, да не могат, нито пък които са там да преминат към нас. А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място. Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тях. А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде някой от мъртвите при тях, ще се покаят. Пак му рече: Ако не слушат Моисея и пророците, не щат се увери нито ако някой си и от мъртвите възкръсне.

И веднъж когато влязваше в някое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спряха издалеч; и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни. И като ги видя рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата. И един от тях, като видя че изцеля, повърна се и с голям глас славеше Бога,

Който поиска да си уварди живота ще го изгуби; и който го изгуби, ще го уварди.

А когато наближаваше до Ерихон, някой си сляп седеше край пътя да проси. И като чу че народ минува, попита: Що е това? И казаха му че Исус Назарянин минува. Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме! И тези които вървяха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! И спря се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го, и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам. И Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели. И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като видя това, въздаде хвала Богу.

Понеже Син человечески дойде да потърси и да спаси погиналото.

защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са.

А преди всичко това ще турят ръце на вас, и ще ви изгонят, и ще ви предадат на съборища и в тъмници, и ще ви извождат пред царе и пред владетели заради моето име. И това ще ви стане за свидетелство. И тъй, положете на сърцата си да не преговаряте от по-напред що да отвещаете; защото аз ще ви дам уста и мъдрост на която не ще могат да противоречат нито да противостоят всичките ваши противници. И ще бъдете предадени и от родители и братя и роднини и от приятели; и ще умъртвят някои от вас. И от всички ще бъдете ненавиждани заради моето име. Но косъм от главата ви няма да загине.

А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти.

И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска за да ви отсее като жито; но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вяра; и ти когато се обърнеш утвърди братята си. И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида.

И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята.

И когато дойдоха на мястото, което се нарича Лобно, там разпнаха него и злодейците, едного отдясно а другиго отлево. А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие.

И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай.

И извика Исус с голям глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна.

Защото Бог толкоз възлюби света щото даде Сина своего единороднаго, за да не погине всеки който вярва в него, но да има живот вечен.

И дойде Исус пак в Кана Галилейска, гдето направи водата вино. И имаше някой си царски человек на когото син му бе болен в Капернаум. Той, като чу за Исуса че е дошел от Юдея в Галилея, отиде при него и молеше му се да слезе и да изцели сина му, защото щеше да умре. Тогаз му рече Исус: Ако не видите знамения и чудеса не щете повярва. Казва му царският человек: Господи, слез докле не е умряло детето ми. Казва му Исус: Иди си, син ти е жив. И повярва человекът на речта която му рече Исус, и отиваше си. И когато той вече слазяше, срещнаха го слугите му и обадиха му и казваха: Син ти е жив. А той ги попита в кой час му стана по-леко; и рекоха му: Вчера по седемте часа го остави треската. И тъй, разумя бащата че това стана в онзи час в който му рече Исус: Син ти е жив: и повярва той и всичкият му дом.

В тях лежеха голямо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. [Защото от време на време слязваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.] И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. Него видя Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш? Отговори му болният: Господине, няма человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слязва. Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи. И тоз час человекът оздравя, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота.

Подир това намерва го Исус в храма, и рече му: Ето, сега стана ти здрав: не съгрешавай вече, да ти не стане нещо по-зло.

И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните.

А Исус им рече: Аз съм хлябът на живота: който иде при мене няма да огладнее, и който вярва в мене никога няма да ожеднее. Но аз ви рекох че вие ме видяхте и не вярвате. Всичко що ми дава Отец при мене ще дойде; и който иде при мене, няма да го изпъдя;

И пак говореше Исус народу и казваше: Аз съм виделина на света: който ме следва няма да ходи в тъмнина, но ще има виделината на живота.

И като заминваше, видя едного человека сляп от рождението си. И попитаха го учениците му и рекоха: Рави, кой е съгрешил, той ли или родителите му, та се е сляп родил? Отговори Исус: Нито е той съгрешил нито родителите му; но да се явят делата Божии на него. Аз трябва да върша работите на тогози който ме е проводил докле е ден: иде нощ когато никой не може да работи. Докле съм в света виделина съм на света. Това като рече, плюна на земята, и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия, и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което се тълкува Проводен). И тъй отиде, оми се, и дойде прогледнал.

А пък от века не се е чуло да е отворил някой си очи на сляп роден человек.

Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот, и да го имат преизобилно. Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците.

И аз им давам живот вечен; и няма да загинат във веки, и никой няма да ги грабне от ръката ми. Отец ми който ми ги даде от всички е най-голям; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца ми.

Рече й Исус: Аз съм възкресението и животът: който вярва в мене, и да умре, ще оживее. и всеки който е жив и вярва в мене, до века няма да умре. Вярваш ли това?

И като дойде Мария там дето беше Исус та го видя, падна на нозете му и казваше му: Господи, ако беше бил ти тука, нямаше да умре брат ми. Исус като я видя че плаче, и тези що бяха с нея Юдеи че плачат, разтъжи се духом и се смути. И рече: Де го турихте? Казват му: Господи, ела и виж. Просълзи се Исус. И думаха Юдеите: Виж колко го обичаше!

Казва Исус: Дигнете камика. Казва му Марта, сестрата на умрелият: Господи, смърди вече, защото е четверодневен. Казва й Исус: Не ти ли казах че ако повярваш ще видиш славата Божия? Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша; и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да повярват че ти си ме проводил. И това като рече, възгласи с голям глас: Лазаре, излез вън. И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде.

Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога, и в мене вярвайте. В дома на Отца моего много жилища има; ако да не бе така аз бих ви казал. Отхождам да ви приготвя място.

И каквото попросите в мое име ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя.

Мир ви оставям: моят мир ви давам: аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърдцето ви нито да се устрашава.

Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото искате ще просите, и ще ви бъде. В това се прославя Отец ми, да приносяте много плод; и така ще бъдете мои ученици.

Това ви говорих за да пребъде моята радост във вас, и вашата радост да бъде изпълнена.

Така и вие сега скръб имате; но аз пак ще ви видя, и ще се възрадва сърдцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме от вас. И в онзи ден няма да поискате от мене нищо. Истина, истина ви казвам че всичко каквото попросите от Отца в мое име ще ви даде. До нине не сте попросили нищо в мое име: просете, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

Това ви казах за да имате мир в мене. В света скръб ще имате; но дързайте, аз победих света.

Тогаз Пилат взе Исуса и го би.

И тогаз им го предаде да се разпне. И взеха Исуса и го закараха. И носеше кръста си, и излезе на мястото нарицаемо Лобно, което по Еврейски се казва Голгота, дето го разпнаха, и с него други двама, отсам и отсам, а посред Исуса.

И като прие Исус оцета, рече: Свърши се; и преклони глава и предаде дух.

и пак друго писание казва: "Ще погледнат на него когото прободоха."

и ще бъде че всеки който призове името Господне спасен ще бъде."

за това сърдцето ми се развесели, и зарадва се езикът ми; а още и плътта ми в надежда ще почива; защото няма да оставиш душата ми в ад, нито ще оставиш преподобния си да види изтление: изявил си ми пътищата на живота: с лицето си ще ме изпълниш с веселба."

И Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но което имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи. И като го хвана за дясната ръка дигна го; и тоз час утвърдиха се плесните и глезните му. И скочи та се изправи и ходеше; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога. И видя го всичкият народ че ходи и слави Бога.

така щото изнасяха болните по улиците и слагаха ги на постелки и на одрове, да би поне сянката Петрова в минуването му да осени някого от тях. Събираха се още в Ерусалим и множество от околните градове та носеха болни и страдащи от нечисти духове; и всички получаваха изцеление.

Тогаз стана първосвещеникът, и всички които бяха с него, що принадлежеха на Садукейската ерес, изпълнени със завист, и туриха ръце на апостолите и затвориха ги в общата тъмница. Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма та говорете на народа всичките думи на този живот.

А те си отиваха от събора радостни, защото се сподобиха да претърпят безчестие за неговото име.

А Савел правеше голяма повреда на църквата, понеже влязваше във всяка къща и влачеше мъже и жени та ги предаваше в тъмница. А тези които бяха се разишли обхождаха и благовествуваха словото.

И внимаваше народът единодушно на това което им говореше Филип, като чуеха всички и виждаха знаменията които правеше. Защото нечистите духове с голям глас извикваха и излязваха от мнозина които ги имаха; и мнозина разслабени и хроми изцелени бидоха. И стана радост голяма в онзи град.

как помаза Бог с Дух Свет и със сила Исуса от Назарет, който обхождаше, правеше благодеяния, и изцеляваше всичките насилвани от дявола; защото Бог беше с него.

когото хвана и хвърли в тъмница, и предаде го на четири четворици войни да го вардят, с намерение да го изведе пред народа подир пасхата. И тъй, Петра вардеха в тъмницата; а от църквата ставаше усърдна молба към Бога за него. И когато щеше Ирод да го изведе, през тази нощ Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, ангел Господен предстана, и светлина осия стаята; и ангелът като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай скоро. И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, и обуй сандалията си. И стори така. И казва му: Облечи дрехата си, и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него, и не знаеше че е истинно това което ставаше от ангела, но мислеше си че видение види. А като преминаха първата стража и втората дойдоха до железните врата които водят към града, и те им се отвориха от самосебе си; и от там като излязоха изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него.

и утвърдяваха душите на учениците като ги увещаваха да пребъдват във вярата; и поучаваха ги че с много скърби трябва да влезем в царството Божие.

И навали народът върх тях; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво;

който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада. И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха. И внезапно стана трус голям, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха. И като се събуди стражарът и видя отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените. Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука. И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила; и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?

Големи още чудеса струваше Бог чрез Павловите ръце; до толкоз щото кърпи и престилки от неговото тяло носеха ги по болните, и отмахваше се болестта от тях, и злите духове излязваха из тях.

в служение на Господа с всяко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите;

И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там, освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват. Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповядвам евангелието на Божията благодат.

Всякак ви показах че така трудеще се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава някой от колкото да взема.

Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса. И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня.

А случи се да е болен Поплиев баща, и лежеше от треска и от дисентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли Богу възложи ръце на него и го изцели. И тъй, това като стана, и другите от острова които имаха нещо болест идеха и изцеляваха се;

И не току това, но хвалим се и в скърбите си, като знаем че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда. А надеждата не посрамя; защото любовта Божия е излена в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Светаго.

но Бог показва своята към нас любов, защото когато ние още бяхме грешници Христос умря за нас; много повече сега, като се оправдахме чрез кръвта му, ще се избавим от гнева чрез него. Защото неприятели като бяхме ако се примирихме с Бога чрез смъртта на Сина му, колко повече сега примирени като сме ще се избавим чрез неговия живот! И не току това, но и хвалим се с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа, чрез когото приехме сега примирение.

За това, както чрез едного человека грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и така мина смъртта във всичките человеци понеже всички съгрешиха;

Или не знаете че ние които сме се кръстили в Исуса Христа кръстихме се в смъртта му? И тъй, чрез кръщението спогребохме се с него в смърт, да би, както Христос чрез славата на Отца възкръсна от мъртвите, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако станахме еднакви с него по подобието на смъртта му, би щем еднакви и по подобието на възкресението; като знаем това, че ветхият наш человек бе разпет с него за да изчезне тялото на греха, щото да не бъдем вече роби на греха. Защото който е умрял свободен е от греха.

Ако ли сме умрели с Христа, вярваме че ще и да живеем с него; когато знаем че Христос като възкръсна от мъртвите не умира вече: смъртта вече няма власт над него. Защото, това дето умря той, умря веднъж за греха; а това дето живее, живее за Бога. Така и вие считайте себе си че сте мъртви към греха, а живи към Бога, чрез Христа Исуса Господа нашего. И тъй, да не царува грехът в смъртното ваше тяло за да сте послушни на неговите похоти. Нето представяйте удовете ваши на греха за оръдия на неправдата; но представете себе си на Бога като от мъртвите оживели, и удовете ваши на Бога за оръдия на правдата.

Тогаз прочее какъв плод имахте от онези работи за които сега се срамувате? защото сетнината им е смърт. Но сега като се освободихте от греха, и станахте раби Богу, имате плода си в светост, а сетнината живот вечен.

Защото заплатата на греха е смърт; а Божието дарование е живот вечен в Христа Исуса Господа нашего.

Окаянен аз человек! кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

Сега прочее няма никакво осъждане на тези които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух. Защото законът на Духа на живота в Христа Исуса освободи ме от закона на греха и на смъртта. Понеже невъзможното на закона, по това що бе ослабнал чрез плътта, Бог, като проводи Сина си в подобие на греховната плът и в жертва за греха, осъди греха в плътта. за да се изпълни правдата на закона в нас които не ходим по плът, но по Дух. Защото които живеят по плът, плътското мъдруват, а които живеят по Дух, духовното. Понеже мъдруването на плътта е смърт: а мъдруването на Духа е живот и мир. Защото мъдруването на плътта е вражда против Бога; понеже се не покорява на Божия закон, нито пък може. И които са на плътта не могат да угодят Богу.

Вие обаче не сте на плътта, но на Духа, ако живее във вас Духът Божий. Но ако някой няма Дух Христов, той не е негов. Ако ли е Христос във вас, тялото е мъртво поради греха, а духът е жив поради правдата. Ако ли живее във вас Духът на тогози който е възкръсил Исуса от мъртвите; то този който възкръси Христа от мъртвите ще оживи и смъртните ваши телеса чрез неговия Дух който обитава във вас.

И тъй, братие, ние сме длъжни, не на плътта да живеем по плът. Защото по плът ако живеете ще умрете; но ако умъртвявате Духом телесните дела ще живеете. Понеже които се управляват от Духа Божия, те са синове Божии. Защото не сте приели дух на рабство та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на усиновение, чрез когото и викаме: Ава, Отче. Сам Духът свидетелствува наедно с нашия дух че ние сме чада Божии. Ако ли сме чада, то сме и наследници; наследници на Бога, а сънаследници на Христа; ако страдаме с него наедно, за да станем и съпричастници на неговата слава.

Понеже смятам че нинешните временни страдания не са достойни да се сравнят със славата която има да се открие в нас. Защото усърдното чакане на всичкото създание ожида откриването на синовете Божии. Понеже създанието се подчини на суетността, не своеволно, но чрез тогози който го подчини, с надежда че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в свободата на славата на чадата Божии. Понеже знаем че всичкото създание съвокупно въздиша и на мъки е даже до нине. И не то само, но и ние които имаме начатъка на Духа, и ние сами въздишаме в себе си и ожидаме усиновението, сиреч, изкупуването на нашето тяло. Защото с надеждата се избавихме; а надежда която се види не е надежда; защото това което види някой, как ще се надее за него? Ако ли се надеем за онова което не видим, то с търпение го очакваме.

Така също и Духът ни помага в нашите немощи; понеже не знаем за какво да се молим както подобава; но Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания. А този който изпитва сърдцата знае какво е мъдруването на Духа, че по волята Божия ходатайствува за светиите.

Знаем пък че на тези които любят Бога, които са призвани според неговото предопределение, всичкото на добро им съдействува. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни в образа на Сина му, за да е той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призва; а които призва, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.

И тъй, на това какво има да речем? Ако Бог е от към нас, кой ще бъде против нас? Понеже той който и Сина своего не пожали, но предаде го за всинца ни, как не ще ни подари с него наедно и всичко? Кой ще обвини избраните Божии? Бог е който ги оправдава. Кой ще е този който ще ги осъжда? Христос е който умря а найпаче и възкръсна, който е и от дясната страна на Бога, който и ходатайствува за нас;

Кой ще ни отлъчи от любовта Христова? скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож? (както е писано: "За тебе всеки ден сме убивани: вменявани сме като овци за клане,")

но във всичко това препобеждаваме чрез тогози който ни е възлюбил. Понеже съм уверен че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещото, нито височина, нито дълбочина, ни друго някое създание не ще може да ни отлъчи от любовта Божия която е в Христа Исуса Господа нашего.

Истина говоря в Христа, не лъжа, (понеже имам съвестта си с мене която ми свидетелствува в Духа Светаго,) че имам голяма скръб и непрестанна мъка на сърдцето си. Защото желал бих сам аз да съм анатема, сиреч, отлъчен от Христа, заради моите братя и за моите по плът роднини;

както е писано: "Ето полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън, и всеки който вярва в него няма да се посрами."

Защото казва писанието: "Всеки който вярва в него няма да се посрами." Понеже няма разлика между Юдеина и езичника; защото сам той е Господ на всички, богат към всички които го призовават. Защото: "Всеки който призове името Господне ще се спаси."

И тъй, моля ви, братие, за Божието милосердие, да представите телата ваши в жертва жива, света, благоугодна Богу; то да бъде разумното ваше служене;

в надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни: помагайте на светиите в нуждите им: от гостолюбие се не оставяйте. Благославяйте тези които ви гонят: благославяйте, и не кълнете. Радвайте се с онези които се радват, и плачете с онези които плачат.

Понеже и ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме. Защото Христос за това и умря, и възкръсна, и оживя, да господствува над мъртвите и над живите.

А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Светаго Духа да се преумножава надеждата ви.

На немощните като немощен бидох за да придобия немощните. На всичките станах всичко да би всякак да спася неколцина.

Но когато биваме съдени, наказваме се от Господа за да не бъдем осъдени наедно със света.

за да няма раздор в тялото, но удовете да имат истото попечение един за друг. И ако страда един уд, всите удове състрадат; ако ли слави един уд, всите удове се радват с него заедно.

Защото Бог не е Бог на немирство, но на мир, както по всичките църкви на светиите.

Защото както чрез Адама всички умират, така чрез Христа всички ще оживеят.

Най-последен враг който се унищожава е смъртта.

Защото трябва това тленното да се облече с нетление, и смъртното това да се облече с безсмъртие. А когато тленното това се облече с нетление, и смъртното това се облече с безсмъртие, тогаз ще се сбъде словото което е писано: "Погълната биде смъртта с победа." Де ти, смърте, жилото? де ти, аде, победата?

Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, Отец на милосердието и Бог на всяко утешение, който ни утешава във всяка наша скърб за да можем и ние да утешаваме тези които се намерват във всяка скърб с утешението с което ние сами се утешаваме от Бога. Защото както се преумножават в нас страданията Христови, така чрез Христа се преумножава и утешението наше. И скърбим ли, скърбим за вашето утешение и спасение което се действува чрез търпението на истите страдания, които страдаме и ние; ако ли се утешаваме, утешаваме се за вашето утешение и спасение; и надеждата която имаме за вас е твърда; понеже знаем че както сте участници на страданията така и на утешението.

Защото не искаме да не знаете, братие, за нашата скърб която ни се случи в Азия, че твърде много се отеготихме, повече от силата си, така щото се отчаяхме и за живота си; но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите; който е избавил нас от толкоз близка смърт, и избави ни; комуто се надеем че и пак ще избави,

И това съкровище имаме го в пръстни съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас. Всякак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние; гоними сме, но не оставяеми; обарят ни, но не погинваме. Всякога носим на тялото си умирането на Господа Исуса, за да се яви на тялото ни и животът Исусов. Защото ние живите винаги се предаваме на смърт за Исуса, да се яви и животът Исусов в смъртната наша плът. Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

За това не ни дотегнува; но ако и да тлее външният наш человек, вътрешният обаче всеки ден се подновява. Защото привременната наша лека скърб произвожда нам от много по-много вечна тежина на слава; понеже ние не сматряме на видимите, но на невидимите, защото видимите са привременни, а невидимите вечни.

Защото знаем че, ако се развали земната къща на нашето селение, имаме от Бога здание на небеса, дом неръкотворен, вечен. Понеже в това и въздишаме, и желаем да се облечем с небесното наше жилище,

И тъй, понеже имаме винаги дързновение, и знаем че до когато се намерваме в тялото, отдалечени сме от Господа: (защото с вярване ходим, а не с виждане,) за това и дързновение имаме, и благоволяваме повече да излезем от тялото и да се въдворим при Господа.

Защото любовта Христова ни принуждава; понеже сме разсъдили за това че, ако е умрял един за всичките, то всичките са умрели; и умря за всичките, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогоз който е умрял и възкръснал за тях. За това, ние от нине не знаем никого по плът; а пък, ако и да знаехме Христа по плът, но сега вече така го не знаем.

За то ако е някой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.

но във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснение, в биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения, с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна,

като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме,а пък всичко владеем.

Не ви казвам това за осъждане; защото по-напред рекох че сте в сърдцата ни щото и да умрем наедно и да живеем наедно. Голямо дързновение имам към вас, много се хваля с вас; пълен съм с утешение, и във всяко наше оскърбяване радостта ми е преизобилна.

Защото, от как дойдохме в Македония, плътта ни никакво спокойствие не е приела, но от всякъде бяхме в утеснение: от вън борби, от вътре страхове. Но Бог който утешава смирените утеши ни с дохождането Титово;

Защото скръбта по Бога ражда спасително покайване което не докарва разкайване; световната обаче скърб ражда смърт. Защото, ето, това ваше по Бога скърбене какво усърдие породи във вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какво желание, каква ревност, какво отмъщение! Всякак вие показахте себе си че сте чисто в това нещо.

че, като търпят голямо утеснение, преумножената тяхна радост и дълбоката им нищета показаха преизобилно богатството на тяхната щедрост;

А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото като имате винаги във всичко всяко доволство да преизобилвате във всяко добро дело; както е писано: "Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му вечно пребъдва." А този който дава семе на сеятеля и хляб за храна да даде и да умножи семето ваше, и да възрасти плодовете на вашата правда, та да бъдете от всякъде богати във всяка щедрост, която чрез нас произвожда благодарение Богу.

служители Христови ли са? (като изумен говоря,) аз повече; в трудове повече, в биения по-премного, в тъмници още по-много, много пъти и на смърт. Пет пъти по четиридесет без един удари ми удариха Юдеите; три пъти ме с тояги биха, веднъж с камене ме биха, три пъти коработрошение съм претърпел, една нощ и един ден останах по дълбините на морето. Много пъти съм бил и в пътувания; в беди от реки, в беди от разбойници, в беди от единородни, в беди от езичници, в беди в град, в беди в пустиня, в беди по море, в беди между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жедност, много пъти в неядене, в студ и в голота; освен външното, още и натрупването на много человеци у мене всеки ден, и грижата за всичките църкви. Кой изнемощява, та не изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, и се не разпалям аз? Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това което принадлежи на немощта ми.

С такъв человек ще се похваля, а с мене си няма да се похваля освен с немощите си.

И за да се не превъзносям за премногото откровения даде ми се трън в плътта ми, ангел Сатанин да ме мъчи, за да се не превъзносям. За това нещо три пъти се молих Господу да го отмахне от мене; и рече ми: Доволно ти е моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с крайно благодарение по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова. За това, благодарен оставам в немощи, в укорения, в нужди, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогаз съм силен.

Няма вече Юдеин, нито Елин, няма раб, нито свободен, няма мъжки пол ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса. Ако ли сте вие Христови, то сте семе Авраамово, и по обещание наследници.

А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вяра,

Един другиму теготите носете, и така ще изпълните закона Христов.

И съвъскръси ни и турна ни наедно да седнем в небесно блаженство в Христа Исуса;

За това аз Павел, узник Исус Христов за вас езичниците;

И тъй аз, узник в Господа моля ви да ходите достойно на званието в което бидохте призовани, с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претърпявате един друг с любов,

защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но среща началствата, среща властите, среща управителите на тъмнотата на този век, срещу лукавите духове в поднебесната. За това, вземете всеоръжието Божие за да можете да противостоите в деня лукав, и на всичко като надвиете да устоите.

молеще се Духом на всяко време с всяка молитва и молба, и в това истото бъдете бодри с всяко стърпяване и молене за всичките светии, и за мене да ми се даде слово да отворя устата си с дързновение, за да направя позната тайната на благовестието за което съм посланник в окови, да говоря за него с дързновение както подобава да говоря.

Защото за мене да живея е Христос, и да умра придобиване. Но ако живея в плътта, това ми е плод на делото; и що да избера не зная. Защото в утеснение съм и от двете; понеже имам желание да отида и да съм с Христа, което би било много по-добро;

защото, колкото за Христа, вам е дарено, не само да вярвате в него, но и да страдате за него;

И наистина боледува близу до смърт; но Бог го помилва, и не тъкмо него, но и мене, да ми не стане скърб върх скърб.

защото обрязването сме ние които духом служим Богу, и се хвалим с Христа Исуса, и уверението ни не е на плътта;

да позная него, и силата на неговото възкресение, и участието в неговите страдания, съобразуван със смъртта му,

Защото нашето жителство е на небеса, от дето и Спасителя очакваме, Господа Исуса Христа, който ще преобрази униженото наше тяло да стане съобразно с неговото славно тяло, по действието чрез което може и да покори всичко на себе си.

Радвайте се всякога в Господа: пак ще река: Радвайте се. Кротостта ви да бъде позната на всичките человеци. Господ е близу. За нищо недейте се грижи; но във всяко с благодарение казвайте прошенията си на Бога с молитва и молене; и мир Божий, който превъзходи всеки ум, ще съхрани сърдцата ви и помишленията ви в Христа Исуса.

Знам да живея оскъдно, знам и изобилно да живея: всякъде и всякак съм научен и да съм сит и да съм гладен, и да съм в изобилие и да съм в скъдност. Всичко мога чрез Христа който ме укрепява. Но добре сторихте че взехте участие в скръбта ми.

А Бог мой ще изпълни всяка ваша потреба по своето богатство в славата чрез Христа Исуса.

възмогвани във всичка сила по могуществото на неговата слава във всяко търпение и дълготърпение с радост; благодаряще Богу Отцу който ни удостои за участието в наследието на светиите във виделината; който ни избави от властта на тъмнината, и премести ни в царството на възлюбленаго Сина своего,

Сега се радвам в страданията си за вас, и запълням в моето тяло недостатъка на Христовите скърби зарад неговото тяло което е църквата;

И тъй, ако сте съвъскръснали с Христа, търсете горното, дето Христос седна отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога. Когато Христос животът наш се яви, тогаз и вие с него ще се явите в слава.

И мир Божий да владее в сърдцата ви, на който сте призовани в едно тяло; и благодарни бивайте.

но като бяхме от по-напред, както знаете, пострадали и обезчестени във Филипи, дързнахме в Бога нашего да проповядаме вам евангелието Божие с голям подвиг.

да се не колебае никой в тези скърби; защото вие знаете че на това сме определени, защото когато бяхме при вас, предсказвахме ви че има да претърпим притеснение, както и стана и знаете. За това, и аз като не можах вече да търпя проводих да разумея за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусител, и да бъде трудът ни напраздно.

И не искам, братие, да не знаете за умрелите, за да не скърбите както и другите които нямат надежда. Защото ако вярваме че Исус умря и възкръсна, така и Бог умрелите в Исуса ще приведе с него заедно. Защото това ви казваме със слово Господне, че ние живите които останем до пришествието Господне няма да предварим умрелите;

Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса.

А сам Бог мира да ви освети всесъвършено; и да се съхрани целокупен духът ви, и душата, и тялото без порок, в пришествието на Господа нашего Исуса Христа. Верен е онзи който ви призовава, и ще го направи.

така щото и сами ние се хвалим с вас в църквите Божии за вашето търпение и за вярата ви във всичките гонения ваши и притесненията които претърпявате, което е доказателство на праведната съдба Божия, за да се сподобите в царството Божие за което и страдате; понеже е праведно у Бога да въздаде скърб на тези които ви оскърбяват, а на вас оскърбяемите да даде отрада наедно с нас когато се яви Господ Исус от небето с ангелите на своята сила,

А сам Господ наш Исус Христос, и Бог и Отец наш, който ни възлюби и по благодат даде ни вечно утешение и добра надежда, да утеши сърдцата ви, и да ви утвърди във всяко добро слово и дело.

А сам Господ на мира да ви даде мир всегда и всякак. Господ да бъде с всички вас.

Не пий вече само вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите твои боледувания.

Защото не внесохме в света нищо: явно че не можем нито да изнесем нещо; а като имаме прехрана и облекло да сме благодарни с това.

Защото Бог не даде нам дух на боязън, но дух на сила и любов и целомъдрие.

И тъй, не се срамувай от свидетелството на Господа нашего, нито от мене неговия узник, но стани участник в злостраданията на евангелието по силата от Бога, който е спасил нас и призвал със свето призвание, не според делата ни, но по своето предложение и по дадената нам преди вечните времена благодат в Христа Исуса, а която се откри нине чрез явлението на Спаса нашего Исуса Христа, който унищожи смъртта, и осия живота и безсмъртието чрез евангелието; на което бидох поставен аз проповедник и апостол и учител на езичниците; за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в кого съм повярвал, и уверен съм че е силен да упази залога мой до онзи ден.

за което злострадам даже до окови като злодеец; но словото Божие се не вързва. За това, всичко претърпявам заради избраните, за да получат и те спасението което е в Христа Исуса с вечна слава. Верно е словото; защото ако умрем с него, то ще и да живеем с него; ако търпим, то ще и да царуваме с него; ако се отричаме, и той ще се отрече от нас;

А ти си последвал моето учение, поведение, намерение, вярата ми, дълготърпението, любовта, търпението, гоненията, страданията, които ми станаха в Антиохия, в Икония, в Листра, какви гонения претърпех; и от всичките ме избави Господ. Но и всички които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса ще бъдат гонени.

Но ти бъди трезвен във всичко, злопострадай, изработи делото на благовестител, извърши напълно служенето си.

Защото аз вече ставам жертва, а времето на отхождането ми настана. Аз се подвизах с добър подвиг, пътя свърших, вярата упазих; от сега остава ми венецът на правдата който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мене, но и на всички които са възлюбили неговото явление.

В първия ми ответ никой не предстана с мене, но всички ме оставиха: дано им се за грях не вмени. Но Господ ми предстана и укрепи ме, за да се извърши напълно проповедта чрез мене, и да чуят всичките езичници; и аз се избавих от лъвови уста. И ще ме избави Господ от всяко лукаво дело, и ще ме спаси в небесното свое царство: комуто да бъде слава във веки веков. Амин.

в надеждата на вечния живот който преди вечните времена е обещал Бог който не лъже,

Павел узник Исус Христов, и Тимотей брат, до Филимона възлюбленаго и сътрудника нашего,

но по любов повече те моля, такъв както съм, като Павел старец, а сега и узник Исус Христов.

И тъй, понеже децата участвуват в плът и кръв, и той такожде взе участие в истото за да унищожи чрез смъртта тогози който има държавата на смъртта, сиреч дявола, и да избави тези които поради страха на смъртта през всичкия си живот бяха подчинени на робство.

Понеже в това което пострада и сам изкушен биде може и на искушаемите да помогне.

И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви някой от вас че се е лишил от него. Защото нам се благовести както и тям; но тях ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го бяха чули не беше размесено с вяра. Защото влязваме в упокоението ние които повярвахме, като рече: "Така се заклех в гнева си че няма да влязат в моето упокоение," ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света. Защото негде си е рекъл за седмият ден така: "И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;" и на това място пак: "Няма да влязат в моето упокоение." И тъй, понеже остава някои да влязат в него, и тези на които се от по-напред благовести не са влезли заради непокорството, пак определява някой ден, "Днес," като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: "Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си." Защото ако бе им дал Исус Навин упокоение, след това не би говорил за друг ден. Следователно за народа Божий остава упокоение.

Защото нямаме първосвещеник който да не може да пострада с нас в нашите немощи, но който освен грях, изкушен бе подобно нам всякак. И тъй, да пристъпваме с дързновение към престола на благодатта, за да приемем милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда.

който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си, ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада,

Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голяма борба за страдания, кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така. Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот. И тъй, не напущайте дързновението си, което има голямо въздаяние. Защото ви трябва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието. Защото още твърде малко време и "ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави." "А праведният от вярата ще живее;" и "ако се дръпне някой назад, не ще да благоволи в него душата ми."

За това, и от едного человека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като пясъка който е по край морето и който не може да се преброи.

Всички тези във вяра умряха без да приемат обещанията, но от далеч ги видяха, и увериха се, и поздравиха ги, като изповядаха че са странни и пришелци на земята.

С вяра Моисей като дойде на възраст отказа се да се нарича син на Фараоновата дъщеря, и предпочете по-добре да злостражда с народа Божий, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди че поношението за Христа е по-голямо богатство от Египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото утърпя като че гледаше Невидимаго.

И какво още да говоря? защото не ще ми постигна време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците; които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха в бег чужди войски. Приеха жени мъртвите си възкръснали, а други бяха мъчени като не рачиха да приемат изкупуването, за да получат по-добро възкресение. Други пък претеглиха присмехи и биения, а още и окови и тъмници; с камене бидоха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, с нож заклани умряха, скитаха се в овчи и кози кожи, и търпеха оскъдност, бедствия и злострадания; (те за които светът не бе достоен) скитаха се по пустините, по горите, по пещерите, и пропастите на земята. И всички тези, ако и да приеха добро свидетелство чрез вяра, не получиха обещанието; защото Бог предусмотри нещо по-добро за нас, да не достигнат в съвършенство без нас.

Следователно и ние, като сме обиколени от толкъв облак свидетели, да отхвърлим всяка тегота и греха който ни лесно сплита, и с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще, като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на вярата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдясно на престола Божий. Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.

Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха. И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: "Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава; защото когото Господ обича наказва го; и бие всякого сина когото приима." Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му? Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове. Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост. И всяко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него.

За това, "стегнете ослабналите ръце и разслабените колене," и "направете на нозете си прави пътища," за да не се изкриви хромото, но повече да изцелее.

Помнете запрените като че сте с тях наедно запрени; злостраждащите като що сте и вие в тяло.

Да не е сребролюбиво поведението ви; доволствувайте се с каквото имате, защото той рече: "Няма да те оставя, нито да те забравя;" така щото ние с дързновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се убоя какво ще ми стори человек."

Заради това, Исус, за да освети народа чрез собствената си кръв, вън от вратата градски пострада. И тъй, да излязваме и ние към него вън от стана и да носим неговото поругание. Защото нямаме тука постоян град, но бъдещия търсим.

За то, чрез него да приносяме Богу непрестанно жертва на хваление, сиреч, плод от устни които изповядват неговото име. А благодеянието и спомоществованието недейте забравя; защото таквизи жертви са благоугодни Богу.

Всяка радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения; понеже знаете че изпитанието на вашата вяра произвожда търпение. А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Блажен онзи человек който претърпява изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят.

Братие мои, вземете пример на злостраданието и на дълготърпението пророците които говориха в името Господне. Ето, ублажаваме търпеливите: чули сте търпението Иовово, и видели сте сетнината от Господа, че е многомилостив Господ и благоутробен.

Злострада ли някой от вас? да се моли Богу; весел ли е някой? псалми да пее; болен ли е някой от вас? да призове презвитерите църковни, и да сторят молба над него и да помажат с масло в името Господне: и молбата която е с вяра ще избави страдащия, и Господ ще го привдигне, и грехове ако да е сторил, ще му се простят. Изповядвайте един на други прегрешенията си, и молете се един за друг да изцелеете. Голяма сила има усърдната молба на праведния.

в което се радвате, ако и да скърбите сега малко (ако е потребно) в различни напасти, да би изпитат на вашата вяра, като е много по-драгоценен от тлеемото злато което се изпитва чрез огън, да се намери в похвала и почест и слава когато се яви Исус Христос;

защото това е богоугодно, ако някой заради съвестта към Бога претърпява оскърбения като страда неправедно. Защото каква похвала е ако търпите биене когато съгрешавате? Но ако търпите кога струвате добро и страдате, това е угодно пред Бога. Защото на това сте и звани; понеже и Христос пострада за вас, и остави пример вам, да последвате по неговите стъпки; който грях не е сторил, нито се намери лъст в устата му; който, укоряван, укорение не отвръщаше, като страдаше не заплашваше, но предаваше себе си на тогоз който съди праведно; който сам понесе на тялото си греховете наши на дървото, за да бадем мъртви към греховете и живи към правдата; на когото с раната вие изцелехте.

Но ако и да страдате за правдата блажени сте, а "от техния страх не бойте се нито се смущавайте."

Защото е по-добре да страдате, ако е така волята Божия, като правите добро, а не като правите зло. Понеже и Христос веднъж пострада за греховете, праведният за неправедните, да ни приведе при Бога, умъртвен по плът, а оживотворен по дух;

И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, оръжете се и вие със същата мисъл; (защото пострадалият по плът престанал е от греха;)

Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение което става на вас за изпитня, като че ви се случава нещо чудно; но радвайте се според дето сте причастници на Христовите страдания, за да се зарадвате веселеще се и когато славата негова се яви. Блажени сте ако ви укоряват за името Христово; защото Духът на славата и на Бога почива на вас; от към тях се хули, а от към вас се прославя. Защото никой от вас да не страда като убийца, или като крадец, или като злодеец, или като изпитвател на чужди работи. Но ако страда като Християнин да се не срамува, но да слави Бога в това нещо.

Така и тези които страдат по Божията воля да предават душите си нему, като на верен Създател, в добротворение.

Презвитерите които са между вас умолявам аз, който с тях на едно съм презвитер и свидетел на страданията Христови и причастник на славата която има да се яви:

И тъй, смирете се под държавната ръка Божия, за да ви възвиси на време; и всяка ваша грижа възложете на него, защото той се грижи за вас. Бъдете трезвени, бодри; защото съперникът ви дяволът като лъв рикае, и обхожда да търси кого да погълне; комуто се съпротивете, стоеще твърди в вярата, понеже знаете че истите страдания се случват на братята ви които са на света. А Бог на всяка благодат, който чрез Христа Исуса е призвал нас във вечната своя слава, като пострадате малко, той да ви усъвършенствува, да ви утвърди, да ви укрепи, и да ви направи непоколебими.

както божествената негова сила е дарила нам всичко що е за живота потребно и за благочестието, чрез познанието на тогози който е призовал нас със слава и добродетел;

то знае Господ да освободява благосечстивите от напаст, а неправедните да държи за съдния ден да се мъчат,

Още едно и това да не забравяте, възлюблени, че пред Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден. Господ не забавя обещанието си както що смятат някои това бавене, но търпи ни за много време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.

Вие сте от Бога, чадца, и победили сте ги; защото по-голям е онзи който е във вас, а не който е в света.

И ние познахме и повярвахме любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта пребъдва в Бога, и Бог в него. В това е съвършена любовта в нас, да имаме дързновение в съдния ден; защото както е той така сме и ние в този свят. В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда вън страха; защото страхът има мъка, и който се страхува не е съвършен в любовта.

Защото всяко от Бога родено побеждава света, и тая е победата която е света победила, вярата наша. Кой е който побеждава света ако не този който вярва че Исус е Син Божий?

И това е дързновението което имаме към него, че, ако просим нещо по неговата воля, слуша ни. И ако знаем че ни слуша каквото да му попросим, знаем че получаваме прошенията които сме попросили от него.

Възлюблене, молитствувам във всичко да благоуспеваш и да си здрав както благоуспева душата ти.

и живеещий; и мъртъв бях, и, ето, живея във веки веков, Амин; и имам ключовете на ада и на смъртта.

Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите: На тогози който победи ще му дам да яде от дървото на живота, което е всред рай Божий.

И на ангела на Смирнската църква пиши: Така казва първият и последният, който бе мъртъв и оживя: Зная твоите дела и скръбта и сиромашията, (но богат си,) и хулите на тези които казват себе си че са Юдеи, и не са, но са съборище Сатанинско. Не бой се нищо от онова което има да пострадаш: ето, дяволът има да тури някои от вас в тъмница за да бъдете изкушени; и ще имате скърб до десет дни. Бъди верен до смърт, и ще ти дам венец на живот.

Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт.

Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите: На тогози който победи ще му дам да яде от скритата манна, и ще му дам бяло камиче, и на камичето име ново написано което не познава никой освен който го взема.

И който победи, и който упази до край моите дела, нему ще дам власт над народите; и "ще ги управлява със жезъл железен: ще се строшат като съдовете грънчарски,"- както и аз приех от Отца си. И ще му дам звездата утренна. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

Който победи, той ще се облече в бели дрехи; и няма да изгладя името му от книгата на живота, и ще изповядам неговото име пред Отца си и пред неговите ангели. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

Който победи ще го направя стълб в храма на Бога моего, и няма да излезе вече вън; и ще напиша на него името на Бога моего, и името на града на Бога моего, сиреч, на новия Ерусалим който слязва от небето от Бога моего: ще напиша и новото мое име. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

Който победи, ще му дам да седне с мене на престола ми, както и аз победих и седнах с Отца си на неговият престол. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: Те са които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си, още избелиха дрехите си в кръвта на Агнето. За това са пред престола Божий, и служат нему ден и нощ в неговият храм; и седещият на престола ще разпростре скинията си върху тях. Няма да огладнеят вече нито да ожеднеят вече, нито ще ги удари слънцето нито някой пек; защото Агнето което е посред престола ще ги упасе, и ще ги заведе на живи извори от води, и ще обърше Бог всяка сълза от очите им.

И те го победиха с кръвта на Агнето и със словото на своето свидетелство; и не възлюбиха живота си до смърт.

Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и вярата Исусова. И чух глас от небето който ми казваше: Пиши: Блажени мъртвите които умират от нине в Господа: ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им ходят след тях.

И в него се намери кръв от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.

И видях престоли, и насядаха на тях, и даде се тям съдба; и видях душите на закланите за свидетелството Исусово и за словото Божие, и които не се поклониха на звяра нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и живяха и царуваха с Христа тисящата години.

И ще обърше Бог всяка сълза от очите им, и смъртта не ще я има вече, нито жалеяне нито писък ни болест ще има вече, защото първото се мина. И седещият на престола рече: Ето, правя всичкото ново. И казва ми: Напиши: защото тези думи са истинни и верни. И рече ми: Свърши се: Аз съм Алфа и Омега, начало и конец: на жедния ще дам аз даром от извора на водата на живота. Който побеждава ще наследва всичко, и ще му бъда Бог, и той ще ми бъде син.