32 – Мъченичество

И след няколко дни принесе Каин от плодовете на земята приношение Господу. И Авел принесе и той от първородните на овците си, и от тлъстината им. И погледна Господ благосклонно на Авеля и на приношението му, а на Каина и на приношението му не погледна; и разсърди се Каин твърде много, и лицето му беше навъсено. И рече Господ Каину: Защо си се разсърдил? и защо е лицето ти навъсено? Ако правиш ти добро, не е ли прието? ако ли не правиш добро, грехът лежи при вратата. И към тебе ще бъде неговото желание и ти ще владееш над него. И говореше Каин на брата си Авеля; и когато бяха на полето, дигна се Каин върх брата си Авеля и го уби. И рече Господ Каину: Де е Авел брат ти? А той рече: Не зная: страж ли съм аз на брата си? И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към мене от земята.

А след тези събития Бог изкуси Авраама, и рече му: Аврааме. И той рече: Ето ме. И рече Бог: Вземи сега сина си единородния, когото си възлюбил, Исаака, и иди на мястото Мория, и принес го там във всесъжение, на една от горите която ще ти река. И подрани Авраам на сутринта та оседла осела си, и взе със себе си двама от рабите си и Исаака сина си; и нацепи дърва за всесъжението, и стана та отиде на мястото което му каза Бог. И в третия ден подигна Аврам очи, и видя мястото от далеч. И рече Авраам на рабите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там, и като се поклоним ще се върнем при вас. И взе Авраам дървата за всесъжението и натовари ги на сина си Исаака, и взе в ръка огъня и ножа; и отидоха двамата наедно. Тогаз продума Исаак на Авраама отца си и рече: Отче мой! И той рече: Ето ме, чадо мое. И рече Исаак: Ето огъня и дървата; а де е агнето за всесъжението? И рече Авраам: Бог, чадо мое, ще си промисли агнето за всесъжение; и отиваха двамата наедно. И като пристигнаха на мястото което му рече Бог, съгради там Авраам олтар, и нареди дървата, и като върза Исаака сина си, тури го на олтаря върх дървата. И простря Авраам ръката си та взе ножа за да заколи сина си. Но ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. И рече: Да не простреш ръката си на момчето, и да му не сториш нищо; защото сега познах че ти се боиш от Бога, понеже заради мене не си пожалил сина си единородния. И като подигна Авраам очи, видя, и ето, зад него овен вплетен с рогата си в един храст; и дойде Авраам, и взе овена, и принесе го всесъжение вместо сина си.

А агнето ви или ярето ще бъде непорочно, мъжко единолетно: от овците или от козите ще го вземете.

Не убивай.

Ето, заповядвам ти: бъди крепък и мъжествен; да не се уплашиш и да не се страхуваш; защото е с тебе Господ Бог твой де и да идеш.

И рече царят на скороходците които стоеха пред него: Обърнете се та умъртвете свещениците Господни; понеже имат и те ръката си с Давида, и понеже познаха че той бягаше, и не ми известиха това. Но царевите раби не рачиха да прострат ръцете си за да нападнат върх свещениците Господни. И рече царят на Доика: Обърни се ти та нападни на свещениците. И обърна се Доик Едомянинът, и нападна на свещениците та уби през онзи ден осемдесет и пет мъже които носеха ленен ефод. И Ноб, града на свещениците, порази с острото на ножа, мъже и жени, деца и младенци на цица, и говеда, и осли, и овци, с острото на ножа.

защото когато Иезавел изтреби пророците Господни, Авдия взе сто пророци та ги скри, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и хранеше ги с хляб и вода.)

А той рече: Поревнувах много за Господа Бога на Силите; защото Израилевите синове оставиха завета ти, олтарите ти събориха, и пророците ти избиха с меч; и останах аз сам, и искат живота ми да го отнемат.

Търсете Господа и неговата сила: Търсете лицето му винаги.

И дойде Дух Божий на Захария сина на Йодая свещеника, и застана над людете и рече им: Така говори Бог: Защо престъпвате вие заповедите Господни? Няма да успеете понеже вие оставихте Господа, и той вас остави. И направиха съзаклятие против него та го убиха с камене, с заповед от царя, в двора на дома Господен.

Но те се не покориха, и подигнаха се против тебе, и хвърлиха закона ти зад гърбовете си, и убиха пророците ти които засвидетелствуваха против тях за да ги обърнат към тебе, и направиха големи прогневания.

Тогаз стана Иов, раздра дрехата си, и острига главата си, и падна на земята та се поклони, и рече: Гол излязох из утробата на майка си: гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне: да бъде името Господне благословено.

Той ако и да ме убива, аз на него се надея; Но ще защитя пътищата си пред него.

Защото зная че е жив Изкупителят ми, И в последно време ще възстане на земята; И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак с плътта си ще видя Бога: Когото сам аз ще видя И ще гледат очите ми, а не друг: Дробовете ми изтайват вътре в мене.

Знае обаче пътя ми: изкусил ме е: Ще изляза като злато. Ногата ми хвана стъпките му: Упазих пътя му и не се уклоних

Защо се разфучаха езичниците, И народите намислиха суета? Предстанаха земните царе, И князовете се събраха наедно Против Господа и против Помазаника му, и думаха: Да разкъснем връзките им, И да отхвърлим от нас въжата им. Този който седи на небесата ще се смее: Господ ще им се поругае.

И нека се веселят всички, които се надеят на тебе: Нека се радват за всегда, защото ти им си покровител; И нека се хвалят в тебе онези, които любят твоето име.

Винаги имам Господа пред себе си: Понеже е отдясно ми да се не поколебая. За това се зарадва сърдцето ми, и развесели се славата ми, А още и плътта ми ще почива в надежда. Защото няма да оставиш душата ми в ад, Нито ще оставиш преподобния си да види изтление. Ще ми изявиш пътя на живота: Пред лицето ти има пълнота от радост, Отдясно тебе всякога веселие.

А аз с правда ще видя лицето ти: Ще се наситя от вида ти когато се събудя.

Възвраща душата ми. Води ме през пътеки на правда заради името си. И даже в дола на смъртната сянка ако ходя Не ще се оплаша от зло, Защото ти си с мене. Твоят жезъл и твоята тояга, те ме утешават.

Псалом Давидов. Господ е виделина моя и спасение мое: От кого ще се убоя? Господ е сила на живота ми: От кого ще се устраша? Когато приближиха при мене лукавите За да изядат плътта ми. Съперниците и враговете ми, Те се спънаха и паднаха. И ако се опълчи против мене войнство Сърдцето ми няма да се уплаши, И ако се дигне върх мене бран И тогаз ще съм уверен. Едно просих от Господа, това ще търся, Да живея в дома Господен въ всичките дни на живота си, Да гледам красотата на Господа. И да го диря в храма му. Защото в зъл ден ще ме скрие в скинията си: Ще ме прикрие в скришното на шатъра си: Ще ме възвиши на камик.

Веселете се в Господа и радвайте се, праведни, И викайте с радост, всички прави в сърдце.

Нечестивият козънствува против праведния, И скърца на него съ зъби. Господ ще му се присмее, Понеже гледа че иде денят му Нечестивите изтръгнаха меч И запнаха лъка си За да свалят сиромаха и нищия, За да заколят ходещите в правота. Мечът им ще влезе в сърдцето им, И лъковете им ще се строшат.

Защото за тебе сме убивани вес ден: Вменявани сме като овци за клане.

Първому Певцу, на Кореевите Синове: Песен върху Аламот Бог е нам прибежище и сила, Винаги готова помощ в скърби, За това не ще да се убоим ако би се и земята поклатила, И горите преместили всред моретата,

Защото този Бог е Бог наш въ век века: Той ще ни ръководи дори до смърт.

Възложи на Господа товара си, и той ще те подпре: Не ще допусти никога да се поклати праведният.

Но ти, Господи, ще им се присмееш: Ще се поругаеш на всичките езичници. О Сило моя, на тебе ще се надея: Защото Бог ми е прибежище. Милостивият Бог мой ще ме предвари: Бог ще ме удостои да видя наказанието На онези които ме пречакват.

Когато те поменувам на постелката си За тебе размишлявам в стражите нощни. Понеже ти ми стана помощ, За то под сянката на крилата ти ще се радвам. Прилепи се душата ми след тебе: Твоята десница ме подпира. А които търсят душата ми за да я погубят Ще влязат в дълбините на земята:

А праведните да се веселят, Да се радват пред Бога, И да се наслаждават с веселие. Пейте Богу, песнопейте на името му: Пригответе пътищата на оногози който се вози през пустините: Иеова е името му; И радвайте се пред него.

Всякога обаче с тебе съм аз: Ти ме хвана за дясната ми ръка. чрез съвета си ще ме водиш, И след това ще ме приемеш в слава. Кого имам на небето? И на земята не ща другиго освен тебе. чезне плътта ми и сърдцето ми; Но Бог е сила на сърдцето ми И дял мой въ век.

Блажени людете които познават възклицанието на тръбите Ще ходят, Господи, въ виделината на лицето ти. В твоето име се радват всеки ден, И с правдата ти ще се възвишават.

Който живее под покрива на Всевишнаго Ще пребивае под сянката на Всемогущаго.

Възнеси се, Боже, над небесата; И славата ти да бъде над всичката земя.

Господ съхранява простодушните: В беда бях, и спаси ме. Върни се, душо моя, в покоя си, Защото Господ ти стори добро. Защото си избавил душата ми от смърт, Очите ми от сълзи, Нозете ми от подплъзване Ще ходя пред Господа В земята на живите.

Многоценна е пред Господа Смъртта на преподобните му.

Преподобните ще тържествуват в слава, Ще се радват на одровете си.

Уповай на Господа от всичкото си сърдце, И не се облягай на своя разум.

По-добре име добро нежели многоценно миро, И денът на смъртта нежели денът на раждането.

Ще погълне смъртта за всегда; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете си от всичката земя; Защото Господ говори това.

Твоите умрели ще оживеят, Моите мъртви тела ще възкръснат: Събудете се и пейте радостно, вие които обитавате в пръстта; Защото росата ти е като росата на тревите, И земята ще изхвърли мъртвите.

И изкупените Господни ще се върнат И ще дойдат с възклицание в Сион; И вечно веселие ще бъде на главата им: Радост и веселие ще придобият; А скърб и въздишане ще побегнат.

Веселете се, небеса, и радвай се земльо: Извикайте с радостен глас, гори; Защото Господ утеши людете си, И помилва оскърбените си.

Гърба си дадох на бичове, И челюстите си на скубатели: Не скрих лицето си от укори и заплювания. Защото Господ Иеова ще ми помогне; За то не се срамувам: За то съм турил лицето си като кремен, И зная че не ще бъда посрамен.

И изкупените Господни ще се върнат, И ще дойдат с възклицание в Сион; И вечно веселие ще бъде на главата им: Радост и веселие ще придобият, И скърбта и въздиханието ще побегнат.

Презрен и отхвърлен от человеците: человек на скърби и навикнал на болест; И, както человек от когото отвръща някой лице, презрен бе, И за нищо го не вменихме. Той наистина взе на себе си болестите ни, И със скърбите ни се натовари; А ние го възмнехме уязвен, Поразен от Бога, и оскърбен. Но той биде наранен заради престъпленията ни, Биен биде заради беззаконията ни: Наказанието биде на него за нашия мир; И с неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овци: Отбихме се всеки в пътя си; И Господ възложи на него беззаконието на всинца ни. Той бе насилван и озлобен, Но не отвори устата си: Както агне водено на заклание, И както овца пред стригачите си безгласна, Така не отвори устата си. чрез угнетение и съдба биде грабнат; А за рода му кой ще повествува? Защото се отсече от земята на живите: Заради престъплението на людете ми биде уязвен. И гробът му се определи при злодеите; Но в смъртта си остана с богатия, Защото не бе направил неправда, И нямаше лъст в устата му. Но Господ благоволи да го предаде на биене и на страдание. Когато дадеш душата му приношение за престъпление, Ще види семе, ще продължи дните си, И волята Господня ще благоуспее в ръката му. Ще види плодовете от труда на душата си и ще се насити; Праведният ми раб ще оправдае мнозина чрез опознанието си, Защото той ще се натовари с беззаконията им. За то ще му дам дял с големите; И със силните ще раздели корист, Защото предаде себе си на смърт, И с престъпници се счете; И той взе на себе си греховете на мнозина, И ще ходатайствува за престъпниците.

Защото ще излезете с радост, И ще бъдете водени с мир: Планините и хълмовете ще възкликнат пред вас радостно, И всичките полски дървета ще изплескат с ръце.

Праведният загинва, и никой не туря на сърдце; И благочестивите человеци се вземат от земята, без да разумева некой че праведният се взема преди злото. Ще влезе в мир: Които ходят в правостта си Ще си починат на леглото си.

За да наредя за сетуващите в Сион Да им дам красота вместо пепел, Елей на веселие вместо плач, Облекло на хваление вместо дух на униние, За да се наричат дървета на правда, Насаждане Господне, да се прослави той.

Ще се развеселя премного заради Господа: Душата ми ще се зарадва в Бога моего; Защото ме облече с одежди на спасение, Загърна ме с мантия на правда Като жених украсен с венец, И като невеста накитена с утварите си.

Във всичките им скърби скърбеше, И ангелът на присътствието му ги избави; С любовта си и с милосердието си той ги изкупи, И дигна ги, и носи ги във всичките древни дни.

Има едни мъже Юдеи които си поставил ти над делата на Вавилонската област, Седрах, Мисах, и Авденаго: тези человеци, царю, не те почетоха: на боговете ти не служат, и на златния образ когото си поставил не се кланят. Тогаз Навуходоносор с ярост и гняв заповяда да докарат Седраха, Мисаха, и Авденаго. И докараха тези человеци пред царя. И отговори Навуходоносор и рече им: Седрахе, Мисахе, и Авденаго, нарочно ли не служите на бога ми, и не се кланяте на златния образ когото поставих? Сега, като чуете гласа на тръбата, на свирката, на китарата, на самвиката, на псалтиря, и на гайдата, и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и да се поклоните на образа когото съм направил, добре; ако ли не се поклоните, в истия час ще бъдете хвърлени всред горещата огнена пещ; и кой е онзи бог който ще ви отърве от ръцете ми?

Отговориха Седрах, Мисах, и Авденаго та рекоха на царя: Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговорим за това нещо. Ако е така, наший Бог комуто ние служим възможен е да ни отърве от горещата огнена пещ; и от ръцете ти, царю, ще ни избави. Но ако и не, да знаеш, царю, че на боговете ти не служим, и на златния образ когото си поставил ти не се кланяме.

Тогаз Навуходоносор се изпълни с ярост, и образът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха, и Авденаго, та говори и заповяда да нажежат пещта седем пъти повече отколкото се виждаше нажежена. И заповяда на по-силните мъже от войската си да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горещата огнена пещ. Тогаз онези мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, и мантиите си, и другите си дрехи; и ги хвърлиха всред горещата огнена пещ. А понеже заповедта царска бе притеснителна, и пещта се нажеже премного, пламикът огнен уби онези мъже които дигнаха Седраха, Мисаха, и Авденаго. А тези трима мъже, Седрах, Мисах, и Авденаго, паднаха вързани всред горещата огнена пещ.

А цар Навуходоносор се ужаси; и стана бърже та продума и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирма мъже развързани, и ходят всред огъня, и повреда няма на тях; и зракът на четвъртия е подобен сину божию. Тогаз се приближи Навуходоносор при устието на горещата огнена пещ та говори и рече: Седрахе, Мисахе, и Авденаго, раби на Бога вишнаго, излезте и елате. Тогаз Седрах, Мисах, и Авденаго излязоха изсред огъня. И събраха се сатрапите, управителите, и обрастниците, и везирите царски та видяха тези мъже че огънят нямаше сила върх телата им, и косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върх тях. Тогаз продума Навуходоносор и рече: Благословен Бог Седрахов, Мисахов, и Авденагов, който изпрати ангела си и избави рабите си които уповаха на него, и не послушаха думата на царя, и предадоха телата си за да не служат нито да се поклонят на друг бог освен на своя си Бог.

Даниил, щом се научи че се подписа писмото, влезе в дома си, и, като имаше прозорците на ложницата си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, и се молеше пред Бога своего и славословеше, както правеше по-напред. Тогаз онези человеци се събраха и намериха Даниила че правеше прошение и молеше се пред своего си Бога. За то дойдоха и говориха пред царя заради царското запрещение, и рекоха: Не подписа ли ти запрещение, че всеки человек който прави прошение на какъв-годе бог или человек, до тридесет дни, освен на тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят отговори и рече: Истина е думата, според закона на Мидяните и Персяните който не се унищожава. Тогаз отговориха и рекоха пред царя: Даниил онзи, който е от синовете на Юдиния плен, не те почита, царю, нито запрещението което ти подписа, но прави молбата си три пъти на ден. Тогаз царят, като чу тази дума, наскърби се много, и тури сърцето си за Даниила да го отърве; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави. Тогаз онези человеци се събраха при царя, и рекоха на царя: Знай, царю, че законът на Мидяните и Персяните е: Никакво запрещение нито повеление което царят постави да не се променява.

Тогаз царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. И отговори царят и рече Даниилу: Бог твой комуто ти служиш непрестанно, той ще те отърве. И донесоха един камик та го туриха на устието на рова; и царят го запечата със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени нищо за Даниила. Тогаз царят отиде в палата си, и пренощува гладен, и не остави да се донесат пред него музикални оръдия; и сънят му побегна от него И стана царят много рано на утринта, и прибърза та отиде при рова на лъвовете. И когато отиде при рова викна с плачевен глас към Даниила; и говори царят и рече Даниилу: Данииле, рабе на Бога живаго, Бог твой комуто ти служиш непрестанно може ли да те отърве от лъвовете? Тогаз отговори Даниил на царя: Царю, да си жив въ векъ! Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете, и не ме повредиха; защото незлобие се намери в мене пред него; още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил. Тогаз царят се зарадва много за това, и заповяда да изведат Даниила из рова. И се възведе Даниил из рова; и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего.

И ще говори думи против Вишнаго, и ще угнетява светите на Вишнаго, и ще размисли да промени времена и закони; и ще се дадат в ръката му до време и времена и пол време.

И в онова време ще се подигне Михаил великият княз, стоещият откъм синовете на твоите люде; и ще е време на скърб каквато никога не е бивала от както е народ станал до онова време; и в онова време ще се отърват твоите люде, всеки който се намери писан в книгата. И много от спещите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други в поношение и в укор вечен. И разумните ще сияят като светлостта на твърдта, и онези които обръщат мнозина в правда като звездите въ векове на векове.

Господ е благ, твърдел е в скърбен ден; И познава надеещите се на него.

Аз обаче ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

Блажени гонените заради правдата; защото е тяхно царството небесно. Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене. Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небесата вашата заплата: понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас.

Но аз ви казвам: Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се за тия, които ви правят пакост и ви гонят:

Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат; Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават нито крадат;

А пазете се от человеците; защото на съдовища ще ви предават, и в съборищата си ще ви бият. И пред владетели и царе ще ви извождат заради мене, в свидетелство на тях и на езичниците. А когато ви предадат, недейте се грижи как, или какво ще говорите; защото ще ви се даде в онзи час какво ще говорите. Защото не сте вие които говорите, но Духът на Отца вашего, който говори във вас.

И брат брата ще предаде на смърт, и отец чадо; и ще възстанат чада връх родителите си и ще ги умъртвят. И ще бъдете от всички ненавиждани заради моето име; а който претърпи до край, той ще спасен да бъде. А когато ви гонят в този град, бягайте в другият, защото истина ви казвам: Няма да свършите градовете Израилеви, докле дойде Синът человеческий.

И да се не боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но да се боите повече от оногоз, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла.

И който не взема кръста си, и не следва подире ми, не е достоен за мене. Който намери животът си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене животът си, ще го намери.

Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обременени; и аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.

А Фарисеите като излязоха, наговориха се против него, как да го погубят.

А на каменитите места посеяното, той е който слуша словото, и заскоро с радост го приема; корен обаче в себе си няма, но е привременно; и когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява.

Пак е подобно царство небесно на имане скрито в нива, което като го намери человек скри го, и от радостта си отхожда и продава все що има, и купува онази нива. Пак е подобно царство небесно на человек търговец който търсеше добри бисери; който като намери един многоценен бисер, отиде и продаде все що имаше, и купи го.

и рече на слугите си: Този е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него. Защото Ирод като хвана Иоан, върза го, и тури го в тъмница, заради Иродиада жената на брата си Филипа. защото Иоан му казваше: Не ти е простено да имаш нея. И искаше да го убие, но се убоя се от народа; защото го имаха като пророк. И когато празднуваха в деня на рождеството Иродово, дъщерята Иродиадина игра насред, и угоди на Ирода. За това с клетва се врече да й даде каквото би му поискала. А тя, нагласена от майка си; Дай ми, казва, тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя. И оскърби се царят, но заради клетвата и заради седещите с него заедно повеле да й се даде. И проводи да посече Иоана в тъмницата. И донесоха главата му на блюдо, и дадоха я на момичето; и занесе я на майка си. А учениците му дойдоха та дигнаха тялото, и го погребаха, и дойдоха та казаха на Исуса.

От тогаз начна Исус да показва на учениците си че трябва да иде в Ерусалим, и да пострада много от старейшините и първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и в третия ден да възкръсне.

Тогаз Исус рече на учениците си: Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека дигне кръста си, и нека ме следва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, ще го намери.

Тогаз отговори Петър и рече му: Ето ние оставихме всичко и последвахме те; нам прочее що ще ни бъде?

Ето възлязваме в Иерусалим, и Син человечески ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще го осъдят на смърт, и ще го предадат на езичниците да му се поругаят, да го бият и да разпънат; и в третия ден ще възкръсне.

Друга притча чуйте. Имаше някой си человек домовит, който насади лозе, и огради го с плет, и изкопа в него жлеб, и съзида стълп, и даде го под наем на земледелци и отиде. А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си до земеделците да вземат плодовете му. И земледелците уловиха слугите му, едного биха, другиго убиха, а върх другиго камене хвърлиха. Пак проводи други слуги по-много от първите; и сториха и тям такожде. Напокон проводи при тях сина си, и думаше: Ще се засрамят от сина ми. Но земеделците като видяха синът, рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и да усвоим наследието му. И като го уловиха изведоха го вън от лозето и убиха го.

За това, ето, аз проваждам до вас пророци и премъдри и книжници; и от тях ще убиете и ще разпнете, и от тях ще биете в съборищата си, и ще ги гоните от град в град; за да дойде на вас всяка кръв праведна пролята на земята, от кръвта на праведнаго Авеля, до кръвта на Захария сина Варахиева когото убихте между храма и олтаря.

Тогаз ще ви предадат на мъки, и ще ви убият, и ще бъдете ненавиждани от всичките народи заради моето име. И тогаз мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят.

А който претърпи до край, той ще спасен да бъде.

защото тогаз ще бъде скръб голяма, каквато не е била от начало на света до нине, нито ще да бъде. И ако да се не скратеха онези дни, ни една плът не би се избавила; но зарад избраните, онези дни ще се скратят.

и наговориха се да уловят Исуса с измама и да го убият;

Казва му Петър: Ако стане нужда и да умра с тебе, няма да се отрека от тебе: Подобно рекоха и всичките ученици.

А първосвещениците и старейшините и всичкият съвет търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да го убият,

Тогаз го заплюваха в лицето и го бъхтеха, а други му удряха плесници

И на сутринта всичките първосвещеници и старейшини народни сториха съвет против Исуса, да го убият. И като го вързаха, заведоха го и предадоха го на управителя Понтийскаго Пилата.

Тогаз им пусна Варава; а Исуса би, и предаде го на разпятие.

И като го заплюваха, взеха тръста, и удряха го по главата. И като му се поругаха, съблякоха му дългата дреха та го облякоха с неговите дрехи; и го закараха да го разпнат.

И като го разпнаха, споделиха си дрехите му, и хвърлиха жребие; [за да се сбъде реченото от пророка: "Разделиха дрехите ми помежду си, и за облеклото ми хвърлиха жребие."]

Подобно и на каменитите места посеяното са тези които, като чуят словото, тутакси с радост го приимат; нямат обаче корен в себе си, но привременни са; после като настане скръб или гонение за словото, тутакси се съблазняват.

И чу цар Ирод, (защото явно стана неговото име,) и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, и за това действуват силите чрез него. Други казваха, че е Илия; други пък казваха, че е пророк, или като един от пророците. Но като чу Ирод рече: Този е Иоан, когото аз посякох; той е възкръснал от мъртвите. Защото този Ирод проводи та улови Иоана, и върза го в тъмницата, заради Иродиада, жената на брата си Филипа, понеже беше я взел за жена. Защото Иоан казуваше на Ирода: Не ти е простено да имаш братовата си жена. А Иродиада го ненавиждаше, и искаше да го убие, но не можеше. Защото Ирод се боеше от Иоан, като го знаеше че е человек праведен и свет; и припазваше го, и правеше много работи, като го слушаше, и с благодарение го слушаше. И когато настана удобен ден, в който Ирод за денят на рождението си правеше вечеря на големците си и на тисящниците и на старейшините Галилейски, и влезе дъщерята на тази Иродиада и поигра и угоди на Ирода и на седещите с него, рече царят на момичето: Искай ми каквото щеш, и ще ти дам. И закле й се: Ще ти дам каквото ми поискаш, даже до половината от царството ми. А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? и тя рече: Главата на Иоана Кръстителя. И той час влезна набързо при царят, та поиска и рече: Искам да ми дадеш сега тутакси главата на Иоана Кръстителя на блюдо. И царят ако и да се оскърби много, поради клетвите обаче и зарад седящите с него, не рачи да отхвърли просбата й. И тутакси проводи царят един оръжник, и заповяда да донесат главата му, и той отиде та го посече в тъмницата, и донесе главата му на блюдо, и даде я на момичето; и момичето я даде на майка си. И като чуха учениците му, дойдоха и дигнаха трупа му, и положиха го в гроб.

И начена да ги учи това, че Син человечески трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и след три дни да възкръсне.

И призва народа с учениците си, и рече им: Който иска да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и дигне кръста си и ме следва. Защото, който иска да упази живота си ще го изгуби; и който изгуби животът си заради мене и за евангелието, той ще го упази.

Защото учеше учениците си, и казваше им, че Син человечески ще бъде предаден в ръце на человеци, и ще го убият; и след като го убият, в третия ден ще възкръсне.

Ето, ние възлязваме в Ерусалим, и Син человечески ще бъде предаден на първосвещениците и на книжниците, и ще го осъдят на смърт, и ще го предадат на езичниците; и ще му се поругаят, и ще го бият, и ще го заплюват, и ще го убият, и в третия ден ще възкръсне.

И начна да им говори с притчи: человек някой си насади лозе, и огради го с плет, и изкопа жлеб, и съгради стълп, и даде го под наем на земледелци, и отиде. И във времето на плода проводи при земледелците едного раба, да вземе от земледелците от плода на лозето. А те го уловиха, биха го, и го отпратиха празден. И пак проводи до тях другиго раба; и него като биха с камене, разбиха му главата, и отпратиха го безчестен. И пак проводи другиго; и него убиха; и мнозина други, едни биха, а други убиха. При това още, понеже имаше един син любезен нему, проводи и него последен до тях, и думаше: Ще се посвенят от сина ми. А тези земледелци рекоха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием, и наследието ще бъде наше. И хванаха го та го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

А вие пазете сами себе си; защото ще ви предадат на съдовища, и на съборища ще ви бият, и пред войводи и царе ще ви изкарват заради мене, за свидетелство тям. И трябва първом да се проповяда евангелието на всичките народи. А когато ви поведат на предаване, недейте се от по-напред грижи какво ще продумате, нито преговаряйте; но което ви се даде в онзи час, това говорете; защото не сте вие които ще говорите, но Дух Светий. И ще предаде брат брата на смърт, и отец чадо, и ще се подигнат чада върх родители и ще ги умъртвят. И ще бъдете ненавиждани от всички заради моето име: а който претърпи до край, той ще спасен да бъде.

А след два дни беше пасха и безквасните хлябове: и търсеха първосвещениците и книжниците как да го уловят с измама и да го убият.

А той още повече казваше: Ако стане нужда и да умра с тебе наедно, няма да се отрека от тебе. Подобно казваха и всичките други.

А първосвещениците и всичкият съвет търсеха свидетелство върх Исуса да го убият, и не намерваха;

чухте богохулството: как ви се види? и всичките го осъдиха че е повинен на смърт. И начнаха някои да го заплюват, и да прикриват лицето му, и да го бъхтят, и да му казват: Проречи. И слугите го удряха с плесници.

А те пак извикаха: Разпни го. А Пилат им казваше: че какво зло е сторил? Но те по-много извикаха: Разпни го. Тогаз Пилат, понеже искаше да стори угодното на народа, пусна им Варава, а Исуса, като го би, предаде го на разпятие.

И след като му се поругаха, съблякоха му багреницата, и облякоха го в неговите дрехи, и го изведоха вън да го разпнат.

И като го разпнаха, споделиха дрехите му, и хвърлиха жребие на тях, кой кое да вземе. А бе третий час, и го разпнаха.

А Исус като издаде глас голям, издъхна.

и възрадва се духът ми в Бога спасителя моего

Блажени сте когато ви възненавидят человеците, и когато ви отлъчат и похулят, и пронесат името ви като зло, поради Сина человеческаго. Възрадвайте се в онзи ден и възиграйте; защото, ето, заплатата ваше е много на небеса, понеже бащите им така правеха на пророците.

Но вам които слушате казвам: Любете враговете ваши, добро правете на онези които ви ненавиждат, благославяйте онези, които ви кълнат, и молете се за онези които ви правят пакост.

Но вие любете враговете ваши, и добро правете, и на заем давайте без да се надеете за никое назад възприемане; и ще бъде вашата заплата много, и ще бъдете синове на Вишнаго; защото той е благ към неблагодарните и злите.

И чу Ирод четверовластник всичко що биваше от него; и в недоумение бе, защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите; пък други, че Илия се е явил; а други че един от старовременните пророци е възкръснал. И рече Ирод: Иоана аз посякох; но кой е този за когото аз таквизи неща слушам? и искаше да го види.

И казва че Син человечески трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и в третия ден да възкръсне.

Казваше още на всички: Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва. Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, той ще го спаси.

Горко вам! защото зидате паметниците на пророците, а бащите ви ги убиха. И тъй свидетелствувате и вие и съизволявате на делата на бащите си; защото те ги убиха, а вие им паметниците зидате. За това и премъдростта Божия рече: Ще им проводя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят; за да се придири от този род кръвта на всичките пророци която е проливана от как се е светът създал, от кръвта на Авела, до кръвта на Захария убитаго между олтаря и храма. Ей, казвам ви, ще да се придири от този род.

А на вас моите приятели казвам: Не бойте се от тези които убиват тялото, и които след това не могат повече нищо да направят. Но ще ви обадя от кого да се боите; Бойте се от оногоз който след убиването има власт да хвърли в пъкъла. Ей, казвам ви, от него да се боите.

Не бой се, мало стадо; защото Отец ви благоволи да ви даде царството. Продайте имота си и дайте милостиня: направете си кесии които не овехтеват, съкровище на небеса което не оскудева, дето крадец не приближава, нито молец разтлява.

Ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя си живот, не може да бъде мой ученик. И който не носи кръста си и не върви след мене не може да ми бъде ученик.

Тъй прочее всеки от вас който не се отрече от всичкия си имот не може да бъде мой ученик.

Който поиска да си уварди живота ще го изгуби; и който го изгуби, ще го уварди.

Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят, и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне.

И начна да говори на народа тази притча: Някой си человек насади лозе, и даде го под наем на земледелци, и отиде на чужда страна за много време. И във времето на плодовете проводи едного от слугите си при земледелците, да му дадат от плода на лозето; но земледелците го биха и отпратиха го празден. И повтори да проводи и друг слуга; а те биха и него и обезчестиха го и отпратиха го празен. И пак проводи третаго; но те и него нараниха и изпъдиха. Рече тогаз стопанинът на лозето: Що да сторя? Да проводя любезния си син; може него като видят да се посвенят. Но земледелците като го видяха мислеха в себе си и думаха: Този е наследникът: елате да го убием за да бъде наследството наше. И го изведоха вън от лозето та го убиха. И тъй, какво ще им направи стопанинът на лозето?

а които се сподобят да получат онзи век и възкресението от мъртвите нито се женят нито за мъж отиват: защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са.

А преди всичко това ще турят ръце на вас, и ще ви изгонят, и ще ви предадат на съборища и в тъмници, и ще ви извождат пред царе и пред владетели заради моето име. И това ще ви стане за свидетелство. И тъй, положете на сърцата си да не преговаряте от по-напред що да отвещаете; защото аз ще ви дам уста и мъдрост на която не ще могат да противоречат нито да противостоят всичките ваши противници. И ще бъдете предадени и от родители и братя и роднини и от приятели; и ще умъртвят някои от вас. И от всички ще бъдете ненавиждани заради моето име.

С търпението си придобийте душите си.

И първосвещениците и книжниците търсеха как да го убият; защото се бояха от народа.

А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти.

И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида.

И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха. И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари?

А те викаха и казваха: Разпни го, разпни го. А той и третия път им рече: че какво зло е сторил той? Аз никоя вина за смърт не намервам в него; и тъй, като го накажа ще го пусна. Но те наваляха с големи викове, и искаха да бъде разпнат; и тяхните гласове и първосвещеническите превъзмогоха.

И когато дойдоха на мястото, което се нарича Лобно, там разпнаха него и злодейците, едного отдясно а другиго отлево. А Исус казваше: Отче, прости им, защото не знаят що правят. И като делеха дрехите му метнаха жребие.

И рече му Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мене в рай.

И извика Исус с голям глас и рече: Отче, в твоите ръце предавам духа си. И това като рече издъхна.

и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го;

Истина, истина ви казвам че който слуша словото мое, и вярва в тогоз който ме е проводил, има живот вечен, и на съд няма да дойде, но преминал е от смъртта в животът. Истина, истина ви казвам че иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божия, и които го чуят ще оживеят.

Недейте се чуди на това; защото иде час в който всички които са в гробовете ще чуят гласа му, и ще излязат, онези които са правили добро във възкресението на живот; а които са правили зло във възкресението на осъждение.

Този е хлябът който слязва от небето за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, слезналият от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее във веки; и хлябът който аз ще дам е моята плът която аз ще дам за живота на света.

Моисей не ви ли даде закона? и никой от вас не изпълнява закона? Защо искате да ме убиете?

Истина, истина ви казвам: Ако упази някой моето слово няма да види смърт до века.

Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата си полага за овците.

Както ме познава Отец, и аз познавам Отца; и душата си полагам зарад овците. И други овци имам, които не са от този двор, и тях трябва да събера; и ще чуят гласа ми; и ще бъде едно стадо и един пастир. За това Отец ме люби защото аз полагам душата си за да я взема пак. Никой не ми я отнема, но аз от самосебе си я полагам. Имам власт да я положа, и имам власт пак да я взема. Тази заповед приех от Отца си.

Рече й Исус: Аз съм възкресението и животът: който вярва в мене, и да умре, ще оживее. и всеки който е жив и вярва в мене, до века няма да умре. Вярваш ли това?

И тъй, от онзи ден сговориха се да го убият.

А първосвещениците се наговориха да убият и Лазара,

Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод приноси. Който обича живота си ще го изгуби; и който ненавиди живота си на този свят за вечен живот ще го упази. Ако слугува някой на мене, мене да последва; и дето съм аз там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене него ще почте Отец ми.

Казва му Петър: Господи, защо да не мога да дойда след тебе сега? Душата си ще положа за тебе.

Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си.

Светът ако ви ненавиди, знайте че мене по-напред от вас възненавиде. Ако бяхте от света, светът би любил своето; а понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, за това светът ви ненавиди. Помнете словото което ви аз рекох: Не е рабът по-голям от господаря си. Мене ако изгониха, и вас ще изгонят: ако са държали словото ми, и вашето ще държат. Но всичко това ще ви сторят заради моето име, защото не знаят тогоз който ме е проводил.

От съборищата ще ви отлъчат; но иде час в който всеки който ви убие да мисли че служба принося Богу. И това ще ви сторят защото не познаха Отца нито мене. Но аз ви рекох това, та кога дойде този час да го помните че аз ви съм рекъл; и от най-напред не ви го казах, защото бях с вас.

Така и вие сега скръб имате; но аз пак ще ви видя, и ще се възрадва сърдцето ви, и радостта ви никой няма да отнеме от вас.

Това ви казах за да имате мир в мене. В света скръб ще имате; но дързайте, аз победих света.

Аз им дадох словото твое; и светът ги възненавиде защото не са от света, както аз не съм от света.

Тогаз Пилат взе Исуса и го би. И войните изплетоха венец от тръне, възложиха го на главата му, и облякоха му багрена дреха, и казваха: Радвай се, царю Юдейски! и удряха му плесници.

А първосвещениците и слугите щом го видяха извикаха и казваха: Разпни го! разпни го! Казва им Пилат: Вземете го вие и разпнете го; защото аз не намервам вина в него.

Отговори Исус: Не би имал ти никаква власт над мене ако не бе ти дадено от горе; за това който ме предава на тебе има по-голям грях.

А те извикаха: Махни го! махни! разпни го! Казва им Пилат: Царя ли вашего да разпна? Отговориха първосвещениците: Ние нямаме друг цар освен Кесаря. И тогаз им го предаде да се разпне. И взеха Исуса и го закараха. И носеше кръста си, и излезе на мястото нарицаемо Лобно, което по Еврейски се казва Голгота, дето го разпнаха, и с него други двама, отсам и отсам, а посред Исуса.

И като прие Исус оцета, рече: Свърши се; и преклони глава и предаде дух.

Истина, истина ти казвам: Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше където щеше; но като остарееш ще простреш ръце, и друг ще те опасва и ще те води където ти не щеш. И това рече като назначаваше с каква смърт имаше да прослави Бога. И това щом рече казва му: Върви подире ми.

Казва му Исус: Ако ще да пребъде той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире ми. И тъй се разнесе тая дума помежду братята че този ученик няма да умре; а Исус му не рече че няма да умре, но: Ако ща да остане той докле дойда, теб що ти е?

него, предаден по предопределената воля и предведението Божие, вие като хванахте, чрез ръцете на беззаконници на кръст го приковахте и убихте; когото Бог възкреси като развърза болезните на смъртта, понеже не бе възможно да бъде държан той от нея.

и туриха ръце на апостолите и затвориха ги в общата тъмница.

А те като чуха това късаха се от яд, и наговаряха се да ги убият.

И послушаха го; и повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в името Исусово, и тъй ги пуснаха. А те си отиваха от събора радостни, защото се сподобиха да претърпят безчестие за неговото име.

Твърдоглави и с необрязани сърдца и уши! вие всякога се противите Духу Светому; както бащите ви така и вие. Кого от пророците не изгониха отците ви? а още и убиха ония които предизвестиха за идването на тогози Праведника на когото вие сега станахте предатели и убийци - вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте. А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него. А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и видя славата Божия, и Исуса че стоеше отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина человеческаго че стои отдясно на Бога.

Но те като извикаха с глас голям затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него. И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на някой момък на име Савел. И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми. И като коленичи извика с глас голям: Господи, не им считай този грях. И това като рече заспа.

А Савел съизволяваше на убиването му. И по това време стана голямо гонение против църквата в Ерусалим; и всички се разидоха по Юдейските и Самарийските места освен апостолите. А някои благоговейни человеци погребоха Стефана, и направиха над него голям плач и ридание. А Савел правеше голяма повреда на църквата, понеже влязваше във всяка къща и влачеше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

А мястото на писанието което прочиташе беше това: "Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си. В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята."

А Савел, като дишаше още устрашаване и убийство върх учениците Господни, отиде при първосвещеника, и поиска от него писма до съборищата в Дамаск, че ако би да намери някои от този път, мъже и жени, да ги докара вързани в Ерусалим. И на отиване когато наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус когото ти гониш: не ти е лесно да риташ срещу остен.

И когато се минаха няколко дни, наговориха се Юдеите да го убият; И това тяхно наговаряне стана известно на Савла; и вардеха портите деня и нощя за да го убият.

И говореше и препираше се с Елинистите; а те гледаха да го убият.

В онова време цар Ирод простря ръце да стори зло на някои от църквата. И уби с меч Якова Иоановия брат. И като видя че е угодно на Юдеите приложи да улови и Петра; (а бяха дните на безквасните хлябове;) когото хвана и хвърли в тъмница, и предаде го на четири четворици войни да го вардят, с намерение да го изведе пред народа подир пасхата.

И когато стана стремление от езичниците и от Юдеите с началниците им да ги обезчестят и да ги убият с камене, те се усетиха и прибегнаха в Ликаонските градове, в Листра и Дервия и в околните им места,

и утвърдяваха душите на учениците като ги увещаваха да пребъдват във вярата; и поучаваха ги че с много скърби трябва да влезем в царството Божие.

человеци които са предали душите си за името на Господа нашего Исуса Христа.

И навали народът върх тях; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво; който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им; за да търсят Господа дано би го поне напипали и намерили; ако и да не е далеч той от всекиго едного от нас; защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и някои от вашите стихотворци са рекли: "Защото и негов род сме."

И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там, освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват. Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповядвам евангелието на Божията благодат.

Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса. И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня.

И когато искаха да го убият, стигна известие до тисящника на полка че всичкий Ерусалим е размирен;

и гоних до смърт последователите на това учение като вързвах и предавах в тъмници мъже и жени; както ми свидетелствува и първосвещеникът и всичкото старейшинство; от които бях взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези които бяха там за да ги накажат.

И аз рекох: Господи, те знаят че аз затварях и биех по съборищата тези които вярваха в тебе; и когато се проливаше кръвта на твоего мъченика Стефана и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези които го убиваха.

И като съмна, някои от Юдеите направиха съзаклятие, и се туриха под проклетия, и рекоха нито да ядат нито да пият доде не убият Павла. И тези които направиха това съзаклятие бяха повече от четиридесет души. Те дойдоха при първосвещениците и при старейшините и рекоха: Под проклетия турихме себе си да не вкусим нищо докле не убием Павла. Сега прочее вие със събора явете на тисящника да го доведе утре долу при вас, като да искате уж да разумеете по-известно за него; а ние, преди да наближи той, готови сме да го убием.

Тъй и аз помислих в себе си че трябваше да сторя много противности върх името на Исуса Назарея; което и сторих в Ерусалим; и мнозина от светиите аз запрях в тъмници, като взех власт от първосвещениците; и на убиването им и аз дадох глас върх тях. И във всичките съборища много пъти като ги мъчех принуждавах ги да хулят; и без мяра като имах ярост против тях гонех ги даже и по външните градища.

За това, Юдеите като ме уловиха в храма туриха се да ме убият.

живот вечен на тези които с постоянството в добро дело търсят слава, почест, и безсмъртие;

И не току това, но хвалим се и в скърбите си, като знаем че скръбта произвожда търпение,

Понеже Христос, когото ние бяхме още немощни, на определеното време умря за нечестивите. Защото едва ще се намери да умре някой и за праведен человек; (а може би да дръзне някой да умре за благодетелния;) но Бог показва своята към нас любов, защото когато ние още бяхме грешници Христос умря за нас; много повече сега, като се оправдахме чрез кръвта му, ще се избавим от гнева чрез него. Защото неприятели като бяхме ако се примирихме с Бога чрез смъртта на Сина му, колко повече сега примирени като сме ще се избавим чрез неговия живот!

Или не знаете че ние които сме се кръстили в Исуса Христа кръстихме се в смъртта му? И тъй, чрез кръщението спогребохме се с него в смърт, да би, както Христос чрез славата на Отца възкръсна от мъртвите, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако станахме еднакви с него по подобието на смъртта му, би щем еднакви и по подобието на възкресението; като знаем това, че ветхият наш человек бе разпет с него за да изчезне тялото на греха, щото да не бъдем вече роби на греха. Защото който е умрял свободен е от греха.

Ако ли сме умрели с Христа, вярваме че ще и да живеем с него; когато знаем че Христос като възкръсна от мъртвите не умира вече: смъртта вече няма власт над него. Защото, това дето умря той, умря веднъж за греха; а това дето живее, живее за Бога. Така и вие считайте себе си че сте мъртви към греха, а живи към Бога, чрез Христа Исуса Господа нашего.

Защото по плът ако живеете ще умрете; но ако умъртвявате Духом телесните дела ще живеете. Понеже които се управляват от Духа Божия, те са синове Божии.

Ако ли сме чада, то сме и наследници; наследници на Бога, а сънаследници на Христа; ако страдаме с него наедно, за да станем и съпричастници на неговата слава. Понеже смятам че нинешните временни страдания не са достойни да се сравнят със славата която има да се открие в нас.

Понеже знаем че всичкото създание съвокупно въздиша и на мъки е даже до нине. И не то само, но и ние които имаме начатъка на Духа, и ние сами въздишаме в себе си и ожидаме усиновението, сиреч, изкупуването на нашето тяло.

Знаем пък че на тези които любят Бога, които са призвани според неговото предопределение, всичкото на добро им съдействува. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни в образа на Сина му, за да е той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призва; а които призва, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.

И тъй, на това какво има да речем? Ако Бог е от към нас, кой ще бъде против нас? Понеже той който и Сина своего не пожали, но предаде го за всинца ни, как не ще ни подари с него наедно и всичко?

Кой ще ни отлъчи от любовта Христова? скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож? (както е писано: "За тебе всеки ден сме убивани: вменявани сме като овци за клане,") но във всичко това препобеждаваме чрез тогози който ни е възлюбил. Понеже съм уверен че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещото, нито височина, нито дълбочина, ни друго някое създание не ще може да ни отлъчи от любовта Божия която е в Христа Исуса Господа нашего.

"Господи, пророците твои избиха, и олтарите твои разкопаха; и сам аз останах, и искат и моя живот да вземат." Но що му отговаря божественият ответ? "Оставил съм си седем хиляди души мъже които не са преклонили коляно пред Ваала." Така и в сегашното време останало е нещо остатък по избрание на благодатта.

И тъй, моля ви, братие, за Божието милосердие, да представите телата ваши в жертва жива, света, благоугодна Богу; то да бъде разумното ваше служене; и недейте се съобразява с този век, но преобразувайте се с обновлението на ума си, за да познавате от опитът що е благата, угодната, и съвършената воля Божия.

в надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни: помагайте на светиите в нуждите им: от гостолюбие се не оставяйте. Благославяйте тези които ви гонят: благославяйте, и не кълнете.

Ако е възможно, колкото от ваша страна, имайте мир с всичките человеци. Не си отмъстявайте, възлюблени мои; но дайте място на гнева; защото е писано: "Мое е отмъщението, аз ще сторя въздаяние, казва Господ." И тъй, ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жеден, напой го; защото това като правиш ще натрупаш жар на главата му.

Всеки человек да се покорява на властите що са над него; защото няма власт която да не е от Бога; и колкото власти има на света всичките са от Бога отредени. Тъй щото, който се противи на властта противи се на Божията наредба; и които се противят ще вземат осъждение на себе си. Защото владетелите не са страх за добрите работи, но за злите. Искаш ли да се не боиш от властта? прави доброто и ще имаш похвала от нея; понеже владетелът е Божий слуга на тебе за добро. Ако ли правиш зло, да се боиш; защото не носи напраздно сабята, понеже Божий слуга е, отмъстител да извършва гнева против тогози който прави злото.

Понеже и ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме. Защото Христос за това и умря, и възкръсна, и оживя, да господствува над мъртвите и над живите.

но говорим в тайна премъдростта Божия, скритата, която Бог от преди вековете е предопределил за наша слава; която никой от господарите на този век не е познал; защото ако биха познали, не биха разпели Господа на славата, Но според както е писано: "Око не е видяло, и ухо не е чуло, и на человек на сърдцето не е дохождало, това което е приготвил Бог на тези които го любят."

Не знаете ли че сте храм Божий, и Дух Божий живее във вас?

Защото ми се струва че Бог показа нас апостолите най-последни като осъдени на смърт; защото позор станахме на света, и на ангели, и на человеци:

До този час и гладуваме, и жадуваме, и голи сме, и сме биени, и скитаме се, и трудим се та работим с ръцете си; като ни укоряват, благославяме; като ни гонят, търпим; като ни хулят, молим се; станахме като измет на света, смет на всичките до днес.

Не знаете ли че тялото ваше е храм на Светаго Духа който е във вас, когото имате от Бога, и не сте свои си? Защото вие сте с цена купени; за то прославете Бога с вашите тела и с вашите души, които са Божии.

Защото всеки път когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате докле дойде той.

И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгоряване, а любов нямам, нищо не се ползувам. Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко търпи.

А нине Христос възкръсна от мъртвите, и стана начатък на починалите.

Най-последен враг който се унищожава е смъртта.

Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Исуса Господа нашего.

Безумне, това което ти сееш ако не умре не се съживява.

Така и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила; сее се тяло естествено, възкръсва тяло духовно. Има тяло естествено, има и тяло духовно.

Защото трябва това тленното да се облече с нетление, и смъртното това да се облече с безсмъртие. А когато тленното това се облече с нетление, и смъртното това се облече с безсмъртие, тогаз ще се сбъде словото което е писано: "Погълната биде смъртта с победа." Де ти, смърте, жилото? де ти, аде, победата?

Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, Отец на милосердието и Бог на всяко утешение, който ни утешава във всяка наша скърб за да можем и ние да утешаваме тези които се намерват във всяка скърб с утешението с което ние сами се утешаваме от Бога. Защото както се преумножават в нас страданията Христови, така чрез Христа се преумножава и утешението наше. И скърбим ли, скърбим за вашето утешение и спасение което се действува чрез търпението на истите страдания, които страдаме и ние; ако ли се утешаваме, утешаваме се за вашето утешение и спасение; и надеждата която имаме за вас е твърда; понеже знаем че както сте участници на страданията така и на утешението.

Защото не искаме да не знаете, братие, за нашата скърб която ни се случи в Азия, че твърде много се отеготихме, повече от силата си, така щото се отчаяхме и за живота си; но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите; който е избавил нас от толкоз близка смърт, и избави ни; комуто се надеем че и пак ще избави,

И това съкровище имаме го в пръстни съдове, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас. Всякак се угнетяваме, но не сме в утеснение; в недоумение сме, но не в отчаяние; гоними сме, но не оставяеми; обарят ни, но не погинваме. Всякога носим на тялото си умирането на Господа Исуса, за да се яви на тялото ни и животът Исусов. Защото ние живите винаги се предаваме на смърт за Исуса, да се яви и животът Исусов в смъртната наша плът. Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

За това не ни дотегнува; но ако и да тлее външният наш человек, вътрешният обаче всеки ден се подновява. Защото привременната наша лека скърб произвожда нам от много по-много вечна тежина на слава; понеже ние не сматряме на видимите, но на невидимите, защото видимите са привременни, а невидимите вечни.

Защото знаем че, ако се развали земната къща на нашето селение, имаме от Бога здание на небеса, дом неръкотворен, вечен. Понеже в това и въздишаме, и желаем да се облечем с небесното наше жилище, ако само облечени с него не се намерим голи. Защото ние които сме в това селение стенем под бремето му, понеже искаме, не да се съблечем, но да се облечем още, за да бъде смъртното погълнато от живота. И Бог е който за това истото ни създаде, който ни и даде обручението на Духа.

И тъй, понеже имаме винаги дързновение, и знаем че до когато се намерваме в тялото, отдалечени сме от Господа: (защото с вярване ходим, а не с виждане,) за това и дързновение имаме, и благоволяваме повече да излезем от тялото и да се въдворим при Господа. За това и с ревност се стараем, въдворяваме ли се, отстраняваме ли се, да сме благоугодни нему.

Защото любовта Христова ни принуждава; понеже сме разсъдили за това че, ако е умрял един за всичките, то всичките са умрели; и умря за всичките, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогоз който е умрял и възкръснал за тях.

За това, ние от нине не знаем никого по плът; а пък, ако и да знаехме Христа по плът, но сега вече така го не знаем. За то ако е някой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.

Ние в нищо не даваме никаква съблазън, да не би да се похули служенето; но във всичко представяме себе си като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснение, в биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения, с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата; в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме,а пък всичко владеем.

Не ви казвам това за осъждане; защото по-напред рекох че сте в сърдцата ни щото и да умрем наедно и да живеем наедно. Голямо дързновение имам към вас, много се хваля с вас; пълен съм с утешение, и във всяко наше оскърбяване радостта ми е преизобилна.

че, като търпят голямо утеснение, преумножената тяхна радост и дълбоката им нищета показаха преизобилно богатството на тяхната щедрост;

служители Христови ли са? (като изумен говоря,) аз повече; в трудове повече, в биения по-премного, в тъмници още по-много, много пъти и на смърт. Пет пъти по четиридесет без един удари ми удариха Юдеите; три пъти ме с тояги биха, веднъж с камене ме биха, три пъти коработрошение съм претърпел, една нощ и един ден останах по дълбините на морето. Много пъти съм бил и в пътувания; в беди от реки, в беди от разбойници, в беди от единородни, в беди от езичници, в беди в град, в беди в пустиня, в беди по море, в беди между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жедност, много пъти в неядене, в студ и в голота; освен външното, още и натрупването на много человеци у мене всеки ден, и грижата за всичките църкви.

И за да се не превъзносям за премногото откровения даде ми се трън в плътта ми, ангел Сатанин да ме мъчи, за да се не превъзносям. За това нещо три пъти се молих Господу да го отмахне от мене; и рече ми: Доволно ти е моята благодат; защото силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с крайно благодарение по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова. За това, благодарен оставам в немощи, в укорения, в нужди, в гонения, в притеснения за Христа; защото когато съм немощен, тогаз съм силен.

Защото сте чули някогашното мое в Юдейството повеление, как гонех твърде много църквата Божия и разорявах я.

Сраспях се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във вярата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене.

Но както тогоз роденият по плът гонеше роденаго по дух, така и сега.

А които са Христови разпели са плътта наедно със страстите и похотите й.

защото който сее в плътта си от плътта си ще тление да пожъне; а който сее в Духа от Духа ще живот вечен да пожъне.

А аз да не бъде да се хваля освен с кръста на Господа нашего Исуса Христа, чрез когото е светът за мене разпет, и аз за света.

За това аз Павел, узник Исус Христов за вас езичниците;

За това ви моля да не ви се додее от моите за вас скърби, които са ваша слава. За това, преклонявам коленете си пред Отца на Господа нашего Исуса Христа,

И тъй аз, узник в Господа моля ви да ходите достойно на званието в което бидохте призовани, с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претърпявате един друг с любов,

и ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде себе си за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма.

Искам още, братие, да знаете че всичко що ми се случи спомогна повече за преуспеване на евангелието, до толкоз щото моите за Христа окови станаха известни на всичката претория и на всички други. И повечето от братята в Господа, одързновени от моите окови, осмелиха се повече да говорят словото без страх.

според постоянното мое ожидане и надежда че няма да се посрамя в нищо, но с всяко дързновение, както всякога и сега, ще се възвеличи Христос в тялото ми или чрез живот или чрез смърт.

Защото за мене да живея е Христос, и да умра придобиване. Но ако живея в плътта, това ми е плод на делото; и що да избера не зная. Защото в утеснение съм и от двете; понеже имам желание да отида и да съм с Христа, което би било много по-добро;

и не се устрашавате в нищо от противниците; което ще бъде доказателство за тях на погибел, а за вас на спасение, и то от Бога; защото, колкото за Христа, вам е дарено, не само да вярвате в него, но и да страдате за него;

и като се намери по образ както человек смири себе си, и послушлив биде даже до смърт, и смърт на кръст.

Но, ако и да се приносям аз възлияние на жертвата и за служението на вашата вяра, радвам се и сърадвам се с всички вас.

понеже за делото Христово наближи до смърт, защото презре живота си за да допълни недостатъка на вашите към мене услуги.

защото обрязването сме ние които духом служим Богу, и се хвалим с Христа Исуса, и уверението ни не е на плътта;

Но това което беше за мене придобиване, щета го вмених за Христа; а още и вменявам всичкото че е щета поради превъзходството на познаването на Христа Исуса Господа моего; за когото изгубих всичко и вменявам всичко за измет, само Христа да придобия и да се найда в него, без да имам своя си от закона правда, но правдата която е от вярата Христова, то ест, правдата която е от Бога чрез вярата; да позная него, и силата на неговото възкресение, и участието в неговите страдания, съобразуван със смъртта му, дано би да достигна във възкресението на мъртвите.

Защото нашето жителство е на небеса, от дето и Спасителя очакваме, Господа Исуса Христа, който ще преобрази униженото наше тяло да стане съобразно с неговото славно тяло, по действието чрез което може и да покори всичко на себе си.

Радвайте се всякога в Господа: пак ще река: Радвайте се.

За нищо недейте се грижи; но във всяко с благодарение казвайте прошенията си на Бога с молитва и молене; и мир Божий, който превъзходи всеки ум, ще съхрани сърдцата ви и помишленията ви в Христа Исуса.

Сега се радвам в страданията си за вас, и запълням в моето тяло недостатъка на Христовите скърби зарад неговото тяло което е църквата;

И тъй, ако сте съвъскръснали с Христа, търсете горното, дето Христос седна отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога. Когато Христос животът наш се яви, тогаз и вие с него ще се явите в слава. И тъй, умъртвете земните ваши удове, блуд, нечистота, страст, зла похот, и лихоимство, което е идолослужение;

понеже знаете че ще приемете от Господа заплатата на наследието; защото на Господа Христа слугувате.

И вие станахте подражатели нам и Господу като при много утеснения приехте словото с радост на Духа Светаго;

които и Господа Исуса убиха и своите си пророци, и нас разпъдиха, и Богу не угодяват, и на всичките человеци са противни;

да се не колебае никой в тези скърби; защото вие знаете че на това сме определени, защото когато бяхме при вас, предсказвахме ви че има да претърпим притеснение, както и стана и знаете.

И не искам, братие, да не знаете за умрелите, за да не скърбите както и другите които нямат надежда. Защото ако вярваме че Исус умря и възкръсна, така и Бог умрелите в Исуса ще приведе с него заедно. Защото това ви казваме със слово Господне, че ние живите които останем до пришествието Господне няма да предварим умрелите;

който умря за нас, за да живеем с него и когато сме будни и когато спим.

Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете; защото това е волята Божия за вас в Христа Исуса.

така щото и сами ние се хвалим с вас в църквите Божии за вашето търпение и за вярата ви във всичките гонения ваши и притесненията които претърпявате, което е доказателство на праведната съдба Божия, за да се сподобите в царството Божие за което и страдате; понеже е праведно у Бога да въздаде скърб на тези които ви оскърбяват, а на вас оскърбяемите да даде отрада наедно с нас когато се яви Господ Исус от небето с ангелите на своята сила, в огън пламенен да даде отмъщение на тези които не познават Бога, и които се не покоряват на евангелието на Господа нашего Исуса Христа; които ще приемат наказание, вечна погибел, от лицето Господне и от славата на неговата сила когато дойде да се прослави в своите светии, и да се покаже чуден между всичките вярващи (понеже вие повярвахте в нашето свидетелство) в онзи ден.

да събират имот за себе си добро основание за в бъдеще, за да достигнат вечния живот.

Защото Бог не даде нам дух на боязън, но дух на сила и любов и целомъдрие. И тъй, не се срамувай от свидетелството на Господа нашего, нито от мене неговия узник, но стани участник в злостраданията на евангелието по силата от Бога, който е спасил нас и призвал със свето призвание, не според делата ни, но по своето предложение и по дадената нам преди вечните времена благодат в Христа Исуса, а която се откри нине чрез явлението на Спаса нашего Исуса Христа, който унищожи смъртта, и осия живота и безсмъртието чрез евангелието;

за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в кого съм повярвал, и уверен съм че е силен да упази залога мой до онзи ден.

За това, ти претърпи злострадание като добър воин Исус Христов. Никой воин се не вплита в житейски работи, за да угоди на тогози който го е взел за воин.

Помни Исуса Христа, от семето Давидово, който възкръсна от мъртвите според моето благовествуване; за което злострадам даже до окови като злодеец; но словото Божие се не вързва. За това, всичко претърпявам заради избраните, за да получат и те спасението което е в Христа Исуса с вечна слава. Верно е словото; защото ако умрем с него, то ще и да живеем с него; ако търпим, то ще и да царуваме с него; ако се отричаме, и той ще се отрече от нас;

А ти си последвал моето учение, поведение, намерение, вярата ми, дълготърпението, любовта, търпението, гоненията, страданията, които ми станаха в Антиохия, в Икония, в Листра, какви гонения претърпех; и от всичките ме избави Господ. Но и всички които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса ще бъдат гонени.

Но ти бъди трезвен във всичко, злопострадай, изработи делото на благовестител, извърши напълно служенето си. Защото аз вече ставам жертва, а времето на отхождането ми настана. Аз се подвизах с добър подвиг, пътя свърших, вярата упазих; от сега остава ми венецът на правдата който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мене, но и на всички които са възлюбили неговото явление.

Павел узник Исус Христов, и Тимотей брат, до Филимона възлюбленаго и сътрудника нашего,

но по любов повече те моля, такъв както съм, като Павел старец, а сега и узник Исус Христов.

А видим Исуса, който е направен малко нещо по-долен от ангелите, че за постраждането на смъртта е венчан със слава и чест, да би с Божията благодат вкусил смърт за всекиго человека. Защото подобаваше на тогоз зарад когото е всичко, и чрез когото е всичко станало, като привожда в слава много синове, чрез страданията да направи съвършен началника на тяхното спасение.

И тъй, понеже децата участвуват в плът и кръв, и той такожде взе участие в истото за да унищожи чрез смъртта тогози който има държавата на смъртта, сиреч дявола, и да избави тези които поради страха на смъртта през всичкия си живот бяха подчинени на робство.

Следователно за народа Божий остава упокоение. Защото който е влязъл в неговото упокоение и той си почина от своите си дела, както Бог от неговите си. И тъй, да се постараем да влезем в това упокоение, за да не падне някой в истия пример на непокорството.

който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си, ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада, и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни,

Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голяма борба за страдания, кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така. Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот. И тъй, не напущайте дързновението си, което има голямо въздаяние.

Всички тези във вяра умряха без да приемат обещанията, но от далеч ги видяха, и увериха се, и поздравиха ги, като изповядаха че са странни и пришелци на земята. Защото които така говорят показват че търсят отечество. И ако помнеха онова от което бяха излезли намерили биха време да се върнат. Но сега желаят едно по-добро, сиреч, небесното отечество; за това Бог не се срамува за тях да се казва техен Бог; защото им приготви град.

и предпочете по-добре да злостражда с народа Божий, а не да има кратковременно наслаждение на греха, като разсъди че поношението за Христа е по-голямо богатство от Египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. С вяра остави Египет без да се убои от гнева царев; защото утърпя като че гледаше Невидимаго.

И какво още да говоря? защото не ще ми постигна време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците; които с вяра победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха в бег чужди войски. Приеха жени мъртвите си възкръснали, а други бяха мъчени като не рачиха да приемат изкупуването, за да получат по-добро възкресение. Други пък претеглиха присмехи и биения, а още и окови и тъмници; с камене бидоха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, с нож заклани умряха, скитаха се в овчи и кози кожи, и търпеха оскъдност, бедствия и злострадания; (те за които светът не бе достоен) скитаха се по пустините, по горите, по пещерите, и пропастите на земята.

Следователно и ние, като сме обиколени от толкъв облак свидетели, да отхвърлим всяка тегота и греха който ни лесно сплита, и с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще,

като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на вярата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдясно на престола Божий. Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни. Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха.

Заради това, Исус, за да освети народа чрез собствената си кръв, вън от вратата градски пострада. И тъй, да излязваме и ние към него вън от стана и да носим неговото поругание. Защото нямаме тука постоян град, но бъдещия търсим.

Всяка радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения; понеже знаете че изпитанието на вашата вяра произвожда търпение. А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

Блажен онзи человек който претърпява изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят.

Братие мои, вземете пример на злостраданието и на дълготърпението пророците които говориха в името Господне. Ето, ублажаваме търпеливите: чули сте търпението Иовово, и видели сте сетнината от Господа, че е многомилостив Господ и благоутробен.

за наследие нетленно, неоскверняемо, и неповехнуваемо, съхранено на небеса за вас, които с Божията сила сте вардени чрез вярата за спасение което е готово да се открие на последно време;

При когото идвайте като при камик жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие като живи камене зидете се на дом духовен, на свещенство свето, да принесете жертви духовни благоприятни Богу чрез Исуса Христа.

Защото на това сте и звани; понеже и Христос пострада за вас, и остави пример вам, да последвате по неговите стъпки; който грях не е сторил, нито се намери лъст в устата му; който, укоряван, укорение не отвръщаше, като страдаше не заплашваше, но предаваше себе си на тогоз който съди праведно;

Но ако и да страдате за правдата блажени сте, а "от техния страх не бойте се нито се смущавайте."

Понеже и Христос веднъж пострада за греховете, праведният за неправедните, да ни приведе при Бога, умъртвен по плът, а оживотворен по дух;

Възлюблени, не се чудете за огненото изкушение което става на вас за изпитня, като че ви се случава нещо чудно; но радвайте се според дето сте причастници на Христовите страдания, за да се зарадвате веселеще се и когато славата негова се яви. Блажени сте ако ви укоряват за името Христово; защото Духът на славата и на Бога почива на вас; от към тях се хули, а от към вас се прославя.

Но ако страда като Християнин да се не срамува, но да слави Бога в това нещо.

Така и тези които страдат по Божията воля да предават душите си нему, като на верен Създател, в добротворение.

И когато се яви Пастиреначалникът, ще приемете венец на славата който не повехнува.

И тъй, смирете се под държавната ръка Божия, за да ви възвиси на време; и всяка ваша грижа възложете на него, защото той се грижи за вас. Бъдете трезвени, бодри; защото съперникът ви дяволът като лъв рикае, и обхожда да търси кого да погълне; комуто се съпротивете, стоеще твърди в вярата, понеже знаете че истите страдания се случват на братята ви които са на света. А Бог на всяка благодат, който чрез Христа Исуса е призвал нас във вечната своя слава, като пострадате малко, той да ви усъвършенствува, да ви утвърди, да ви укрепи, и да ви направи непоколебими.

Не както Каин, който бе от лукаваго и закла брата си. И защо го закла? Защото неговите дела бяха лукави, а братовите му праведни.

Недейте се чуди, братие мои, ако светът ви ненавижда. Ние знаем че преминахме от смърт в живот, защото любим братята: който не люби брата си остава в смърт. Всеки който ненавижда брата си человекоубийца е; и знаете че никой человекоубийца няма живот вечен да пребъдва в него. От това познаваме любовта, че той живота си положи за нас; и ние сме длъжни да положим нашия живот за братята.

Вие сте от Бога, чадца, и победили сте ги; защото по-голям е онзи който е във вас, а не който е в света.

Защото всяко от Бога родено побеждава света, и тая е победата която е света победила, вярата наша. Кой е който побеждава света ако не този който вярва че Исус е Син Божий?

Ето, иде с облаците; и ще го види всяко око, и онези които го прободоха, и ще възридаят за него всичките племена земни. Ей, Амин. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, казва Господ който е, и който е бил, и който иде, Вседържител.

и живеещий; и мъртъв бях, и, ето, живея във веки веков, Амин; и имам ключовете на ада и на смъртта.

Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите: На тогози който победи ще му дам да яде от дървото на живота, което е всред рай Божий.

И на ангела на Смирнската църква пиши: Така казва първият и последният, който бе мъртъв и оживя: Зная твоите дела и скръбта и сиромашията, (но богат си,) и хулите на тези които казват себе си че са Юдеи, и не са, но са съборище Сатанинско. Не бой се нищо от онова което има да пострадаш: ето, дяволът има да тури някои от вас в тъмница за да бъдете изкушени; и ще имате скърб до десет дни. Бъди верен до смърт, и ще ти дам венец на живот.

Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите: Който победи няма да се повреди от втората смърт.

Зная твоите дела, и да живееш, дето е престолът Сатанински, и държиш името ми, и не си се отрекъл от вярата ми и в дните в които бе Антипа, верният мой свидетел когото убиха между вас, дето живее Сатана.

Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите: На тогози който победи ще му дам да яде от скритата манна, и ще му дам бяло камиче, и на камичето име ново написано което не познава никой освен който го взема.

И който победи, и който упази до край моите дела, нему ще дам власт над народите; и "ще ги управлява със жезъл железен: ще се строшат като съдовете грънчарски,"- както и аз приех от Отца си. И ще му дам звездата утренна. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

Който победи, той ще се облече в бели дрехи; и няма да изгладя името му от книгата на живота, и ще изповядам неговото име пред Отца си и пред неговите ангели. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

Който победи ще го направя стълб в храма на Бога моего, и няма да излезе вече вън; и ще напиша на него името на Бога моего, и името на града на Бога моего, сиреч, на новия Ерусалим който слязва от небето от Бога моего: ще напиша и новото мое име. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

Който победи, ще му дам да седне с мене на престола ми, както и аз победих и седнах с Отца си на неговият престол. Който има ухо нека слуша що казва Духът към църквите.

И когато отвори петия печат видях под олтаря душите на закланите за словото Божие и за свидетелството което упазиха. И викаха с глас голям и казваха: До кога, Владико свети и истинни, не съдиш и не отмъстяваш кръвта ни от живеещите по земята? И дадоха се всякому бели одежди, и рече им се да си починат още малко време докле се допълнят и съслужителите им и братята им които има да бъдат убити както и те.

След това видях, и ето народ много когото никой не можеше да изброи, от всичките колена и племена и народи и езици, които стояха пред престола и пред Агнето облечени в бели дрехи, и държеха финикови вейки в ръце,

И отговори един от старците та ми рече: Тези облечените с белите дрехи кои са? и от къде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: Те са които идат от голямата скръб; и опраха дрехите си, още избелиха дрехите си в кръвта на Агнето. За това са пред престола Божий, и служат нему ден и нощ в неговият храм; и седещият на престола ще разпростре скинията си върху тях. Няма да огладнеят вече нито да ожеднеят вече, нито ще ги удари слънцето нито някой пек; защото Агнето което е посред престола ще ги упасе, и ще ги заведе на живи извори от води, и ще обърше Бог всяка сълза от очите им.

И езичниците се разгневиха; и дойде твоят гняв и времето на мъртвите да се съдят и да дадеш заплатата на твоите раби пророците, и на светиите, и на онези които се боят от името ти, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.

И те го победиха с кръвта на Агнето и със словото на своето свидетелство; и не възлюбиха живота си до смърт.

И прогневи се змеят върх жената, и отиде да направи бой с останалите от нейното семе, които пазят заповедите Божии и имат свидетелството Исус Христово.

И даде му се да направи бой със светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и език и народ.

И даде му се да даде дух на образа звяров, така щото да продума образът звяров и да стори щото които се не поклонят на звяровия образ да бъдат убити. И струваше всичките, малки и големи, и богати и сиромаси, и свободни и раби, да приимат белег на дясната си ръка или на челата си, и да не може никой да купи или да продаде освен който има белега или името звярово, или числото на неговото име. Тука е мъдростта: който има ум нека сметне числото на звяра, защото е число на человек; и числото му е шестстотин и шестдесет и шест.

Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и вярата Исусова. И чух глас от небето който ми казваше: Пиши: Блажени мъртвите които умират от нине в Господа: ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им ходят след тях.

И видях жената като се опиваше от кръвта на светиите и от кръвта на мъчениците Исусови; и като я видях почудих се с голямо почудване.

и виделина от светило няма да свети вече в тебе; и глас от младоженец и от невяста няма да се чуе вече в тебе; защото търговците ти бяха големците на земята, защото бяха прелъстени с твоето чародаяние всите народи. И в него се намери кръв от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.

и облечен беше в дреха обагрена в кръв; и зовеше се името му СЛОВО БОЖИЕ. И войските небесни идеха след него на бели коне, облечени с висон бял и чист.

И видях престоли, и насядаха на тях, и даде се тям съдба; и видях душите на закланите за свидетелството Исусово и за словото Божие, и които не се поклониха на звяра нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и живяха и царуваха с Христа тисящата години. А другите мъртви не оживяха докле се свършат тисящата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет който има част в първото възкресение: над тях втората смърт не ще има власт, но ще бъдат свещеници Богу и Христу, и ще царуват с него тисяща години.

И ще обърше Бог всяка сълза от очите им, и смъртта не ще я има вече, нито жалеяне нито писък ни болест ще има вече, защото първото се мина. И седещият на престола рече: Ето, правя всичкото ново. И казва ми: Напиши: защото тези думи са истинни и верни. И рече ми: Свърши се: Аз съм Алфа и Омега, начало и конец: на жедния ще дам аз даром от извора на водата на живота.

Който побеждава ще наследва всичко, и ще му бъда Бог, и той ще ми бъде син.

И, ето, ида скоро; и моята заплата е с мене да въздам всекиму според каквито ще бъдат делата му. Аз съм Алфа и Омега, начало и конец, първий и последний.