22 – Чудеса

В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върх водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина.

И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, стана человек жива душа.

И рече Фараон Йосифу: Видях сън, и няма кой да го изтълкува; и аз чух за тебе да казват, че разумяваш сънищата да ги тълкуваш. И отвеща Йосиф Фараону и рече: Не аз, Бог ще даде Фараону благополучен ответ.

И яви му се Ангел Господен в пламен огнен отсред къпината; и погледна, и, ето, къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше. И рече Моисей: Да се върна и да прегледам това голямо видение, и защо къпината не изгаря. И като видя Господ Моисея че се върна да прегледа, повика го Бог отсред къпината и рече: Моисее, Моисее. И той рече: Ето ме. И рече: Да не приближиш тука: изуй обущата от нозете си, защото мястото на което стоиш земя е света.

И рече му Господ: Що е това е което е в ръката ти? А той рече: Жезъл. И рече: Хвърли го на земята. И хвърли го на земята, и стана змия; и побягна Моисей от нея. И рече Господ Моисею: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и хвана я, и стана жезъл в ръката му;) за да повярват че ти се яви Господ Бог на отците им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.

И рече му още Господ: Тури сега ръката си в пазухата си. И тури ръката си в пазухата си; и като я извади, ето ръката му прокажена бяла като сняг. И рече: Тури пак ръката си в пазухата си. И тури пак ръката си в пазухата си; и когато я извади из пазухата си, ето, стана пак както си беше плътта му. А (рече Господ) ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват заради гласа на второто знамение. Ако ли не повярват и в двете тези знамения, нито послушат гласа ти, ще вземеш от водата на реката и ще я изсипеш на сухо; и водата която ще вземеш из реката ще стане кръв на сухото.

И говори Аарон всичките думи които Господ говори на Моисея, и направи знаменията пред людете. И повярваха людете; и когато чуха че Господ посети Израилевите синове, и че погледна на оскърбението им, наведоха се до земята и поклониха се.

А аз ще ожесточа Фараоновото сърдце, и ще умножа знаменията си и чудесата си в Египетската земя.

Когато ви говори Фараон и рече: Покажете вие чудо, тогаз ще речеш Аарону: Вземи жезъла си и хвърли го пред Фараона; и ще стане змия. И влязоха Моисей и Аарон при Фараона, и направиха така както заповяда Господ; и хвърли Аарон жезъла си пред Фараона и пред слугите му, и стана змия. А Фараон призова мъдрите и омаятелите: и Египетските магесници направиха и те така с баянията си. Защото хвърлиха всеки жезъла си, и станаха змии; но Аароновий жезъл погълна техните жезли.

И направиха така Моисей и Аарон както заповяда Господ; и като дигна Аарон жезъла удари водата на реката пред Фараона и пред рабите му; и превърна се в кръв всичката вода на реката. И рибите които бяха в реката измряха, и реката се осмърдя щото Египтяните не могоха да пият вода от реката; и кръвта беше по всичката Египетска земя. Подобно направиха и Египетските магесници с баянията си; и ожесточи се Фараоновото сърце, и не ги послуша, както рече Господ. И върна се Фараон и дойде у дома си, и не тури сърдцето си нито в това.

И рече Господ Моисею: Иди при Фараона и речи му: Така говори Господ: Пусни людете ми за да ми послужат. Ако ли не рачиш да ги пуснеш, ето, аз ще ударя всичките ти предели с жаби. И реката ще кипне с жаби, които като излазят ще навлязат в дома ти, и в ложницата ти, и на одровете ти, и в къщите на слугите ти, и върху людете ти, и в пещите ти, и в нощвите ти. И върх тебе, и върх людете ти, и върх всичките ти слуги ще възлязат жабите. И рече Господ Моисею: Речи на Аарона: Простри ръката си с жезъла си над потоците, и над реките, и над езерата, и изведи жабите по Египетската земя. И простря Аарон ръката си над Египетските води; и възлязоха жабите и покриха Египетската земя. И магесниците направиха така с баянето си, и изведоха жаби по Египетската земя.

И рече Господ Моисею: Речи Аарону: Простри жезъла си и удари земната пръст, за да стане на скнипи в всичката Египетска земя. И направиха така; защото простря Аарон ръката си с жезъла си и удари земната пръст; и тя стана скнипи по человеците и по скотовете: всичката земна пръст стана скнипи по всичката Египетска земя. Така направиха и магесниците с баянията си за да извадят скнипи, но не могоха; а скнипите бяха по человеците и по скотовете. Тогаз рекоха магесниците Фараону: Божий пръст е това. Но сърдцето Фараоново се ожесточи; и той не ги послуша, както говори Господ.

И рече Господ Моисею: Стани утре рано та застани пред Фараона, (ето, той излиза при водата,) и речи му: Така говори Господ: Пусни людете ми за да ми послужат. Защото, ако не пуснеш людете ми, ето, ще проводя на тебе, и на слугите ти, и на людете твои, и на домовете ти, песии мухи; и Египетските къщи, и земята на която живеят, ще се изпълнят с песии мухи. Но ще отделя в онзи ден земята Гесен в която живеят людете ми, щото да няма там песии мухи; за да познаеш че аз съм Господ всред земята. И ще поставя различие между людете си и людете ти: утре ще стане това знамение. И направи Господ така, и дойдоха множество песии мухи на Фараоновия дом, и на домовете на слугите му, и на всичката Египетска земя: земята се повреди от песиите мухи.

И рече Господ Моисею: Иди при Фараона и кажи му: Така говори Господ Бог Еврейски: Пусни людете ми за да ми послужат. Защото, ако не рачиш да ги пуснеш, и ако ги държиш още, ето, ръката Господня ще бъде на скотовете ти които са по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата, и на овците; мор твърде тежък. И ще направи Господ различие между Израилевите скотове и Египетските скотове; от всичките скотове на Израилевите синове не ще да умре нито един. И определи Господ време и рече: Утре ще стори Господ това нещо на земята. И направи Господ това нещо на утрешния ден, и измряха всичките Египетски скотове; а от скотовете на Израилевите синове не умря нито един. И проводи Фараон да видят, и, ето, от Израилевите скотове не умрял нито един, и ожесточи се сърдцето Фараоново, и не пусна людете.

Тогаз рече Господ Моисею и Аарону: Напълнете шепите си с пепел от пещ, и нека го разпръсне Моисей към небето пред Фараона; и ще стане прах по всичката Египетска земя; и ще стане на человеците и на скотовете възпаление което произвожда струпеи, по всичката Египетска земя. И взеха пепела от пеща, и застанаха пред Фараона; и разпръсна го към небето Моисей, и стана възпаление което произвождаше струпеи на человеците и на скотовете. И не могоха магесниците да стоят пред Моисея поради възпалението, защото възпалението беше върх магесниците и върх всичките Египтяни. Но Господ ожесточи сърдцето на Фараона, и не ги послуша, както говори Господ Моисею.

И рече Господ Моисею: Простри ръката си към небето, и ще бъде град по всичката Египетска земя, върх человеците, и върх скотовете, и върх всяка полска трева в Египетската земя. И простря Моисей жезъла си към небето; и Господ проводи гръм и град, и течеше огън по земята; и Господ одъжди град по Египетската земя. Така беше град, и огън размесен с града, град толко тежък щото не е бивал никога по всичката Египетска земя откак е станал там народ. И порази градът, в всичката Египетска земя, всичко що имаше по полетата, от человек до скот; и всичката полска трева порази градът, и всичките полски дървя изпочупи. Само в земята Гесен, дето бяха Израилевите синове, не стана град. Тогаз Фараон проводи та повика Моисея и Аарона и рече им: Този път съгреших: Господ е праведен, а аз и людете мои нечестиви сме.

Тогаз рече Господ Моисею: Простри ръката си над Египетската земя за скакалците за да възлязат на Египетската земя, и да поядат всичката трева на земята, всичко което остави градът. И простря Моисей жезъла си над Египетската земя; и Господ нанесе на земята в всичкия онзи ден и в всичката нощ източния вятър; и на заранта източният вятър нанесе скакалците. И възлязоха скакалците на всичката Египетска земя, и нападнаха по всичките Египетски предели, твърде много: по-напред не са бивали таквиз скакалци, нито ще бъдат таквиз след тях. И покриха лицето на всичката земя, и потъмни се земята; и поядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дървята, колкото градът остави; и не остана нищо зелено по дървята, нито в полската трева, по всичката Египетска земя. Тогаз прибърза Фараон да повика Моисея и Аарона, и рече: Съгреших на Иеова Бога вашего и вам.

И рече Господ Моисею: простри ръката си към небето, и ще бъде тъмнина по Египетската земя, тъмнина що може да се пипа. И простря Моисей ръката си към небето; и стана тъмнина мрачна по всичката Египетска земя три дни. Не се виждаха един други, нито се помести някой от мястото си три дни; а всичките Израилеви синове имаха виделина в жилищата си.

И около среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона който седеше на престола си до първородния на пленника който бе в затвора, и всичките първородни на скотовете. И стана Фараон през нощта, той, и всичките му слуги, и всичките Египтяни; и стана голям вик в Египет, защото нямаше къща в която да няма мъртвец. И повика Моисея и Аарона през нощта и рече: Станете, излезте изсред людете ми, и вие и Израилевите синове; и идете та послужете на Иеова както рекохте; и овците си и стадата си вземете както рекохте, та идете; и благословете и мене. И Египтяните принуждаваха людете, за да ги извадят по-скоро из земята си; защото рекоха: Ние всички измираме.

Тогаз ангел Божий, който предидеше пред Израилевото воинство, дигна се та дойде отдире им; и облачният стълп се дигна от лицето им та застана отдире им, и дойде между Египетското воинство и Израилевото: на едните беше тъмен облак, а на другите светъл през нощта: за то едното воинство не приближи до другото през всичката нощ. И Моисей простря ръката си над морето; и направи Господ да се оттегли морето всичката оная нощ от силен източен вятър, и превърна морето в суша; и водата се раздвои. И влязоха Израилевите синове всред морето по сухо; и водата беше им стена от дясната и от лявата им страна. И Египтяните ги погнаха и влязоха след тях, всичките коне Фараонови, колесниците му, и конниците му всред морето. И в утренната стража погледна Господ от огнения и облачния стълп на Египетското воинство, и смути воинството на Египтяните, и извади колетата на колесниците им; и се теглеха мъчно. И рекоха Егитпяните: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва заради тях против Египтяните. И господ рече Моисею: Простри ръката си над морето, и нека се възвърне водата върх Египтяните, върх колесниците им, и върх конниците им. И простря Моисей ръката си над морето; и около зори морето се върна пак на мястото си; и Египтяните като бягаха посрещнаха го; и изтърси Господ Египтяните всред морето. Защото водата се възвърна и покри колесниците и конниците, всичкото воинство Фараоново което беше влязло след тях в морето: не остана от тях ни един. А Израилевите синове минаха през сред морето по сухо; и водата беше им стена от дясната и от лявата им страна.

И рече: Ако послушаш прилежно гласа на Господа Бога твоего, и направиш онова което е угодно пред очите му, и дадеш слушане на заповедите му, и увардиш всичките му повеления, не ще да ти нанеса ни една от болестите които нанесох върх Египтяните; защото аз съм Господ който те изцелявам.

И рече: Слушайте сега думите ми. Ако има между вас пророк, аз Господ чрез видение ще се опозная нему: на сън ще му говоря.

Понеже всички тези мъже които видяха славата ми и знаменията ми които направих в Египет и в пустинята, и ме раздразниха до сега десет пъти, и не послушаха гласа ми,

И вие приближихте и застанахте под гората; и гората гореше с огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак, и мрак. И говори Господ вам отсред огъня: вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакво подобие; само глас чухте. И ви яви завета си който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи.

чули ли са някога люде Божия глас да говори отсред огън както ти си чул, и да останат живи? Или предприел ли е Бог да дойде да вземе за себе си народ изсред друг народ с опитвания, знамения, и чудеса, и с бран, и с силна ръка, и с прострена мишца, и с големи ужаси по всичко колкото Господ Бог ваш направи за вас в Египет пред очите ти?

и показа Господ знамения и чудеса големи и страшни над Египет, над Фараона, и над всичкия му дом пред очите ни;

И ще оттегли Господ от тебе всяка болест, и няма да наведе на тебе ни една от злите Египетски болести които познаваш; но ще ги положи върх всички онез които те ненавидят.

големите опитвания които видеха очите ти, и знаменията, и чудесата, и крепката ръка, и прострената мишца с които те Господ Бог твой изведе: така ще направи Господ Бог твой на всичките народи от които се ти боиш.

И смири те, и остави те да огладнееш, и храни те с манна, (която ти не знаеше, и отците ти не знаеха,) за да ти покаже че человек не живее само с хляб, но с всяко слово което изхожда из устата Господни живее человек. Облеклата ти не овехтяха на тебе, нито ногата ти е отекла в тези четиридесет години.

И не се въздигна вече в Израил пророк като Мойсея, когото позна Господ лице с лице във всичките знамения и чудеса които Господ го прати да направи в Египетската земя на Фараона, и на всичките му слуги, и на всичката му земя, и във всичката крепка ръка, и във всичките големи и удивителни дела които направи Мойсей пред очите на всичкия Израил

И щом се дигнаха людете из шатрите си за да преминат Йордан, и свещениците които носеха ковчега на завета пред людете, и щом дойдоха които носеха ковчега до Йордан, и нозете на свещениците които носеха ковчега се намокриха в края на водата, (защото Йордан наводнява всичките си брегове през всичките дни на жетвата,) застана водата която слазяше от горе и възвиси се в един куп много далеч от града Адам, който е от страните на Царетан; а водата която слазяше долу към морето на полето, към Солено Море, свърши се и изчезна; и людете преминаха срещу Йерихон. А свещениците които носеха ковчега на завета Господен стоеха твърди на сухо всред Йордан; и всичките Израиляни преминваха на сухо, доде свършиха всичките люде да преминват Йордан.

И в седмия ден станаха рано, при появението на зората, и обиколиха града седем пъти по истия начин: само този ден обиколиха града седем пъти. И в седмия път, като тръбяха свещениците с тръбите, рече Исус на людете: Възкликнете; защото Господ предаде вам града. И градът и всичко е в него ще бъде проклетия Господу: само Раав блудницата да остане жива, тя и всичките които са в къщата с нея; защото скри вестителите които проводихме. Но вий пазете се от проклетията, за да не бъдете проклетия, като вземате от проклетията, и наведете проклетия в стана на Израиля, и го докарате в смятение. А всичкото сребро и злато, и медните и железните съсъди посвещени са Господу: да се внесат в съкровището Господне. И възкликнаха людете когато затръбиха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас, възкликнаха людете с голямо възкликновение, и падна стената на мястото си, и възлязоха людете в града, всеки пред себе си, и превзеха града.

Тогаз говори Исус Господу в който ден Господ предаде Аморейците пред лицето на Израилевите синове, и рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, и ти луно, над дола Еалон. И слънцето застана и луната се спря додето си отмъстиха людете на неприятелите си. Не е ли това написано в книгата на Праведния? И застана слънцето всред небето, и не побърза да зайде почти цял ден.

Тогаз слезе Самсон с баща си в Тамнат та дойдоха до лозята на Тамнат; и ето един млад лъв който рикаеше срещу него. И дойде на него Дух Господен, и разкъсна го като че беше разкъснал яре; и нямаше нищо в ръцете си; но не обяви на баща си или на майка си що бе направил.

И прегърна Самсон средните два стълпа на които стоеше домът и опря се на тях, на единия с дясната си ръка, и на другия с лявата си. И рече Самсон: Нека умре душата ми с Филистимците. И наведе се с сила; и домът падна върх войводите и върх всичките люде които бяха в него. А умрелите които умъртви на умирането си бяха повече от онези които бе умъртвил в живота си.

И взеха Филистимците Божия ковчег та го донесоха в дома на Дагона, и поставиха го близу при Дагона. И когато Азотяните станаха рано на утрешния ден, ето Дагон паднал на лицето си на земята пред ковчега Господен. И взеха Дагона та го поставиха на мястото му. И на утринта като станаха рано, ето Дагон паднал на лицето си на земята пред ковчега Господен, и главата на Дагона и двете длани на ръцете му изсечени върх прага: само трупът на Дагона беше останал.

И натегна ръката Господня на Азотяните, и изтреби ги, и порази ги с почечуи (маясъл), и Азот и пределите му. И като видяха Азотските мъже че стана така, рекоха: Ковчегът на Бога Израилев да не пребивае с нас, защото ръката му се ожесточи върху нас и върху Дагона нашия бог. За това пратиха та събраха при себе си всичките войводи на Филистимците и рекоха: Що да направим за ковчега на Израилевия Бог? А те рекоха: Ковчегът на Израилевия Бог нека се пренесе в Гет. И пренесоха в Гет ковчега на Израилевия Бог. И като го пренесоха, ръката Господня беше против града с ужас много голям; и порази градските мъже от малък до голям, и избухнаха по тях почечуи. За това пратиха Божия ковчег в Акарон. И като дойде ковчегът Божий в Акарон, Акароняните викнаха и рекоха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог у нас за да измори нас и людете наши. И пратиха та събраха всичките войводи на Филистимците и рекоха: Проводете ковчега на Израилевия Бог, и нека се върне на мястото си, за да не измори нас и людете наши; защото беше смъртен ужас по всичкия град: ръката Божия беше там твърде тежка. И мъжете които не умряха нараниха се от почечуи; и градският вик възлезе до небето.

И порази Господ Ветсемеските мъже защото погледнаха в ковчега Господен, и порази от людете петдесет тисящи и седемдесет мъже; и плакаха людете, защото порази Господ людете с голяма язва. И рекоха Ветсемеските мъже: Кой може да застане пред Господа; пред светия този Бог? И от нас към кого ще възлезе?

И рече Давид Саулу: Рабът ти като пасеше овците на отца си, и дохождаше лъв или мечка та грабваше овца от стадото, излазях вслед него та го поразявах, и отървавах я от устата му; и като се повдигнеше върх мене, хващах го за брадата, и поразявах го, и убивах го. Рабът ти е убил и лъв и мечка; и този необразян Филистимец ще бъде като едно от тях, понеже унищожи воинствата на Бога живаго. И рече Давид: Господ който ме отърва от ръката на лъва и от ръката на мечката, той ще ме отърве и от ръката на тогози Филистимеца. И рече Саул Давиду: Иди; и Господ да бъде с тебе.

И рече Давид на Филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе с името на Господа Саваота, Бога на Израилевите воинства които ти унищожи. В този ден ще те предаде Господ в ръката ми; и ще те поразя; и ще отнема от тебе главата ти; и ще предам труповете на Флистимския стан този ден на небесните птици и на земните зверове; за да познае всичката земя че има Бог в Израиля. И ще познае всичкото това множество че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и той ще ви предаде в нашата ръка. И когато стана Филистимецът та идеше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид прибърза и се завтече към опълчението против Филистимеца. И простря Давид ръката си в мешеца та все от там камик, и хвърли се пращата та удари Филистимеца в челото му, щото камикът се заби в челото му; и падна на лицето си на земята. Така се преукрепи Давид над Филистимеца с пращата и с камика, и удари Филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида; за това завтече се Давид та застана над Филистимеца, и взе меча му и изтръгна го из ножницата му, и като го уби отсече главата му с него. А Филистимците като видяха че умря юнакът им побягнаха.

И когато дойдоха до гумното на Нахона, простря Оза ръката си към Божия ковчег та го придържа; защото го потресоха воловете. И разпали се гневът Господен против Оза, и порази го Бог там за грешката му; и умря там при Божия ковчег.

И Илия Тесвиецът, който бе от Галаадските жители, рече Ахааву: Жив Господ Бог Израилев пред когото предстоя, няма да бъде през тези години роса и дъжд освен чрез моето слово.

А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко елей в кърчага; и, ето, събирам две дръвцета за да ида и да го направя за мене и за сина ми, та да го изядем и да умрем. А Илия й рече: Не бой се: иди, направи както рече ти; но от него направи първо за мене един малък потребник та ми донес, и после направи за себе си и за сина си; защото така говори Господ Бог Израилев: Делвата на брашното не ще да се изпраздни, нито кърчагът на елея ще оскудее, до деня в който Господ ще даде дъжд по лицето на земята. И тя отиде та направи според Илиевото слово; и ядеше тя и той и домът й много дни: делвата на брашното не се изпраздни, нито кърчагът на елея оскудя, според словото Господне което говори чрез Илия.

И след това разболя се синът на жената, на госпожата на дома; и болестта му бе силна много, щото не остана дихание в него. И рече на Илия: Що имаш с мене, человече Божий? Да ли си дошел при мене да докараш на памет беззаконията ми, и да умориш сина ми? А той й рече Дай ми сина си. И взе го от пазухата й та го изнесе на горницата дето седеше, и положи го на одъра си. И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата при която аз живея, да умориш сина й? И простря се три пъти върх детето, и извика към Господа и рече: Господи Боже мой, нека се върне, моля се, душата на това дете в него. И послуша Господ Илииния глас, та се върна душата на детето в него, и оживя. И взе Илия детето та го сне от горницата в къщата, и даде го на майка му; и рече Илия: Виж, жив е син ти. И рече жената на Илия: Сега познавам от това че си Божий человек, и словото Господне в устата ти е истина.

и съзида с каменете олтаря в името Господне; и направи бразда около олтаря която вмещаваше две сати семе. И нареди дървата, и насече юнеца на късове та го тури на дървата. И рече: Напълнете с вода четири водоноси та излейте на всесъжението и на дървата. И рече: Повторете; и повториха. И рече: Потретете; и потретиха. И обикаляше водата около олтаря; още и браздата се напълни с вода. И в часа на приношението приближи се Илия пророкът и рече: Господи, Боже Авраамов, и Исааков, и Израилев, нека бъде известно днес че ти си Бог на Израиля, и аз раб твой, и че според твоето слово направих всички тези дела: послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде че ти, Господи, си Бог, и ти си обърнал сърдцата им назад. Тогаз падна огън от Господа та пояде всесъжението, и дървата, и каменете, и пръстта, и облиза водата която бе в браздата. И когато видяха това всичките люде, паднаха на лице и рекоха: Иеова, той е Бог: Иеова, той е Бог.

И взе Илия кожуха си та го сгъна, и удари водата; и раздели се от тук и от тук, и преминаха двамата по сухо.

И като ходеха те още и говореха, ето огнена колесница и огнени коне, и раздвоиха ги един от друг; и възлезе Илия с вихрушка на небето. А Елисей гледаше, и викаше: Отче мой, отче мой, колесница Израилева, и конница негова! И не го видя вече; и хвана дрехите си та ги разкъса на два къса. И като дигна Илиевия кожух който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан. И взе Илиевия кожух който падна от него та удари водата, и рече: Де е Господ Бог Илиев? И като удари и той водата, раздели се от тук и от тук; и премина Елисей.

И възлезе от там в Ветил; и като възлизаше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха и казваха му: Възлизай, плешиве! възлизай, плешиве! А той се обърна назад, и като ги видя прокле ги в името Господне. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца.

И рече й Елисей: Що да ти направя? Кажи ми: що имаш в дома си? А тя рече: Рабинята ти няма нищо в дома освен една масленица с елей. И рече: Иди, вземи назаем от вън съдове, от всичките си съседи съдове праздни: вземи на заем не малко. Сетне влез та затвори вратата след себе си и след синовете си, и налей от елея в всичките онез съдове, и пълните тури на страна. И тя си тръгна от него та затвори вратата след себе си и след синовете си; и те приближиха при нея съдовете, а тя наливаше. И като се напълниха съдовете, рече на сина си: Донес ми и друг съд. А той рече: Няма друг съд. И престана елеят. Тогаз дойде та обади на Божия человек. И той рече: Иди, продай елея та плати дълга си, и живей с остатъка, ти и чадата ти.

И когато влезе Елисей в дома, ето детето мъртво, положено на одъра му. Влезе прочее та затвори вратата след тях си двамината, и помоли се Господу. И възлезе та легна върх детето, и тури устата си върх устата му, и очите си върх очите му, и ръцете си върх ръцете му, и простря се върх него; и стопли се плътта на детето. После се оттегли та ходеше в дома кога тук и кога там; и възлезе пак та се простре върх него; и детето кихна до седем пъти, и отвори детето очите си.

После насипаха на человеците да ядат; и като ядоха от варивото, извикаха и рекоха: человече Божий, смърт има в котела! И не могоха да ядат. А той рече: Донесете брашно. И хвърли го в котела. Сетне рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо лошо в котела. И дойде един человек от Ваалеалиса та донесе на Божия человек хляб от начатките, двадесет ечимени хляба и пресни класове жито, в вретището си. И рече: Дай на людете да ядат. И слугата му рече: Що? да туря ли това пред сто человеци? А той рече: Дай на людете да ядат; защото така говори Господ: Ще ядат, и остатък ще оставят. Тогаз тури пред тях, та ядоха, и оставиха остатък според словото Господне.

И проводи при него Елисей вестител и рече: Иди та се окъпи седем пъти в Иордан; и ще ти се възвърне плътта ти, и ще се очистиш. А Нееман се разгневи та си отиде, и рече: Ето, аз говорих че непременно ще излезе при мене, и ще застане та ще призове името на Господа Бога своего, и ще дигне ръката си върх местото, и ще изцели прокажения. Авана и Фарфар, реките на Дамаск, не са ли по-добри от всичките води на Израиля? Не можех ли да се окъпа в тях и да се очистя? И върна се та си отиде с гняв. А рабите му се приближиха та му говориха и рекоха: Отче мой, ако би ти пророкът казал нещо големо, не би ли го направил? колко повече сега когато ти казва: Окъпи се и очисти се? Тогаз слезе та се потопи седем пъти в Иордан според словото на Божия человек; и плътта му се възвърна като плът на малко дете, и очисти се.

И като сваляше единът гредата, падна желязото в водата; и извика и рече: О, господарю! и то беше заемнато! А человекът Божий рече: Де падна? И показа му мястото. Тогаз отсече едно дърво та хвърли там; и желязото изплава. И рече: Вземи си го. И простря ръката си та го взе.

А Сирийският цар ратуваше против Израиля, и направи съвет с рабите си и рече: На еди-кое и на еди-кое място ще разположа стана си. И проводи человекът Божий на Израилевия цар и рече: Пази се да не преминеш това място, защото Сирийците нападнаха там. И проводи Израилевий цар на мястото което му рече человекът Божий и заръча за него; и упази се от там не еднъж нито дваж. И смути се сърдцето на Сирийския цар за това нещо; и свика рабите си та им рече: Не щете ли да ми известите кой от нашите е към Израилевия цар? И рече един от рабите му: Никой, Господарю мой царю; но Елисей пророкът който е в Израил известява на Израилевия цар думите които говориш в клетта на ложницата си.

И когато стана на утринта слугата на человека Божий та излезе, ето, войска беше обиколила града с коне и колесници; и рече му слугата му: Ах, господарю! какво ще правим? А той рече: Не бой се; защото повече са онези които са с нас нежели онези които са с тях. И помоли се Елисей и рече: Господи, отвори, моля се, очите му за да види. И отвори Господ очите на слугата, та видя; и, ето, гората бе пълна с коне и колесници огнени около Елисея. И когато слязоха към него Сирийците, помоли се Елисей Господу и рече: Порази, моля се, тези люде с слепота. И порази ги с невидение според словото на Елисея. И рече им Елисей: Не е този път, нито този град: дойдете след мене, и ще ви заведа при человека когото търсите. И отведе ги в Самария. И когато дойдоха в Самария, рече Елисей: Отвори, Господи, очите на тези да гледат. И отвори Господ очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.

И като погребваха едного человека, ето, видяха пълк; и хвърлиха человека в гроба на Елисея; и като стигна человекът та досегна костите на Елисея, оживя и стана на нозете си.

И рече Исаия: Това ще ти бъде знамение от Господа че ще направи Господ това нещо което говори: да напредне ли сянката десет стъпала, или да се върне десет стъпала? И отговори Езекия: Леко нещо е да слезе сянката десет стъпала: не, но нека се върне назад десет стъпала сянката. И извика пророк Исаия към Господа; и върна назад сянката десет стъпала през стъпалата по които слезе върху сълнечния часовник на Ахаза.

А в тридесет и деветото лято на царуването на Аса хвана го болест в нозете додето стана болестта му твърде тежка; нито в болестта си обаче потърси Господа, но лекарите.

Но като се укрепи, надигна се сърдцето му в разтление; и направи престъпление против Господа Бога своего, и влезе в храма Господен за да покади над олтаря на темяна. И влезе след него Азария свещеникът, и с него осемдесет свещеници Господни, храбри мъже. И съпротивиха се на цар Озия, и рекоха му: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите синове, освещените да кадят: излез из светилището, защото си направил престъпление; и това не ще ти бъде за слава от Господа Бога. А Озия, като имаше в ръката си кадилница за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, излезе проказата на челото му пред свещениците в дома Господен, близу при олтаря на темяна. И погледна на него Азария първосвещеникът и всичките свещеници, и, ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят от там; и даже сам той побърза да излезе, защото го порази Господ.

И показа ти знамения и чудеса над Фараона, и над всичките му раби, и над всичките люде на земята му, понеже позна ти че се възгордяха против тях. И направи си име както е днес.

Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога, Който прави неизследими величия И чудеса безчислени;

А вие сте измислители на лъжа: Всинца сте безполезни лекари.

Господи Боже мой, викнах към тебе, И изцелил си ме.

Господ ще го укрепява на одъра на немощта: В болестта му ти ще постилаш всичката му постелка. Аз рекох: Господи, помилвай ме Изцели душата ми, защото ти съгреших.

Ти си Бог който правиш чудеса: Явил си между народите силата си.

Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести, Избавя от тление живота ти, Венчава те с милост и щедроти, Насища с благости старостта ти: Младостта ти се подновява като на орел.

Изцелява съкрушените в сърдце, И обвързва раните им.

За то Господ сам ще ви даде знамение: Ето, девицата ще зачне и ще роди син, И ще нарече името му Емануил.

Но той биде наранен заради престъпленията ни, Биен биде заради беззаконията ни: Наказанието биде на него за нашия мир; И с неговите рани ние се изцелихме.

Защото ще възстановя здраве в тебе, И ще те изцеля от раните ти, говори Господ; Защото те те нарекоха Отхвърлен, и казаха: Той е Сион: няма кой да го търси.

ти който си направил знамения и чудеса в Египетската земя, познати дори до този ден, и в Израил, и в человеците; и направил си име като днес; и извел си людете си Израил из Египетската земя със знамения, и чудеса, и с крепка ръка, и с простряна мишца, и с голям ужас;

Ръка Господня биде върху ми та ме изведе чрез Господния Дух и ме постави всред поле; и то бе пълно с кости. И направи ме да мина близу тях изоколо; и, ето, бяха твърде много по лицето на полето; и, ето, бяха твърде сухи. И рече ми: Сине человечески, могат ли тези кости да оживеят? И рекох: Господи Иеова, ти знаеш. И рече ми: Пророчествувай над тези кости и речи им: Сухи кости, слушайте словото Господне. Така говори Господ Иеова към тези кости: Ето, аз ще туря у вас дух, и ще оживеете; и ще туря върх вас жили, и ще докарам плът върх вас, и ще ви обкрия с кожа, и ще туря у вас дух, и ще оживеете; и ще познаете че аз съм Господ. И пророчествувах както ми биде заповядано; и когато пророчествувах стана екот, и ето трус, и костите се събираха, кост с костта си. И видях, и, ето, жили и плът порастнаха върх тях, и кожа ги обкри отгоре; дух обаче нямаше в тях. И рече ми: Пророчествувай заради духа: пророчествувай, сине человечески, и кажи на духа: Така говори Господ Иеова: Дойди духу, от четирите ветрища и духни върх тези убитите, и да оживеят. И пророчествувах както ми заповяда; и духът влезе в тях, и оживяха; и стана на нозете си, войска голяма, твърде много.

Отговори царят и рече Даниилу, на когото името бе Валтасасар: Можеш ли да ми явиш съна който видях, и тълкуванието му? Отговори Даниил пред царя и рече: Тайната за която царят пита не могат мъдреци, вражари, вълхви, или предвещатели да я явят на царя; но има Бог на небето който открива тайни, и прави знайно на цар Навуходоносора що има да стане в сетните дни. Сънят ти и виденията на твоята глава върху одъра ти са тези: Царю, размишленията ти възлезоха в ума ти на одъра ти заради онова което има да стане подир това; и онзи който открива тайни яви ти що има да стане. Но заради мене, това тайнство не ми се откри чрез някоя мъдрост която бих имал аз повече от всичките живи, но за да се обяви тълкованието на царя, и да познаеш размишленията на сърдцето си.

Тогаз Навуходоносор се изпълни с ярост, и образът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха, и Авденаго, та говори и заповяда да нажежат пещта седем пъти повече отколкото се виждаше нажежена. И заповяда на по-силните мъже от войската си да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго и да ги хвърлят в горещата огнена пещ. Тогаз онези мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, и мантиите си, и другите си дрехи; и ги хвърлиха всред горещата огнена пещ. А понеже заповедта царска бе притеснителна, и пещта се нажеже премного, пламикът огнен уби онези мъже които дигнаха Седраха, Мисаха, и Авденаго. А тези трима мъже, Седрах, Мисах, и Авденаго, паднаха вързани всред горещата огнена пещ. А цар Навуходоносор се ужаси; и стана бърже та продума и рече на везирите си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани всред огъня? А те отговориха и рекоха на царя: Наистина, царю. Той отговори и рече: Ето, аз гледам четирма мъже развързани, и ходят всред огъня, и повреда няма на тях; и зракът на четвъртия е подобен сину божию. Тогаз се приближи Навуходоносор при устието на горещата огнена пещ та говори и рече: Седрахе, Мисахе, и Авденаго, раби на Бога вишнаго, излезте и елате. Тогаз Седрах, Мисах, и Авденаго излязоха изсред огъня. И събраха се сатрапите, управителите, и обрастниците, и везирите царски та видяха тези мъже че огънят нямаше сила върх телата им, и косъм от главата им не бе изгорял, и шалварите им не бяха се изменили, нито миризма от огън бе преминала върх тях. Тогаз продума Навуходоносор и рече: Благословен Бог Седрахов, Мисахов, и Авденагов, който изпрати ангела си и избави рабите си които уповаха на него, и не послушаха думата на царя, и предадоха телата си за да не служат нито да се поклонят на друг бог освен на своя си Бог. За то издавам заповед, че всеки народ, племе, и език който говори зло против Бога на Седраха, Мисаха, и Авденаго ще се насече на късове, и къщата му ще стане гноище; защото друг бог няма който може да избави така. Тогаз царят провъзведе Седраха, Мисаха, и Авденаго в областта Вавилонска.

Цар Навуходоносор към всичките народи, племена, и езици които обитават по всичката земя: Мир да се умножи на вас! Угодно биде пред мене да възвестя знаменията и чудесата които ми направи Бог вишний. Колко са големи неговите знамения! и колко крепки чудесата му! Царството му е царство вечно, и властта му из род в род.

И тоз час излязоха пръсти на человеческа ръка и писаха срещу светилника върху мазането на стената на царския палат; и царят видя дланта на ръката която писа. Тогаз зракът на царя се измени, и размишленията му го смущаваха, щото сглобенията на чреслата му се разглобяваха, и колената му едно с друго се тълчеха.

Тогаз царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. И отговори царят и рече Даниилу: Бог твой комуто ти служиш непрестанно, той ще те отърве. И донесоха един камик та го туриха на устието на рова; и царят го запечата със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени нищо за Даниила. Тогаз царят отиде в палата си, и пренощува гладен, и не остави да се донесат пред него музикални оръдия; и сънят му побегна от него И стана царят много рано на утринта, и прибърза та отиде при рова на лъвовете. И когато отиде при рова викна с плачевен глас към Даниила; и говори царят и рече Даниилу: Данииле, рабе на Бога живаго, Бог твой комуто ти служиш непрестанно може ли да те отърве от лъвовете? Тогаз отговори Даниил на царя: Царю, да си жив въ векъ! Бог мой проводи ангела си и затули устата на лъвовете, и не ме повредиха; защото незлобие се намери в мене пред него; още и пред тебе, царю, съгрешение не съм направил. Тогаз царят се зарадва много за това, и заповяда да изведат Даниила из рова. И се възведе Даниил из рова; и никаква повреда не се намери в него, защото имаше вяра в Бога своего. Тогаз царят заповяда, та докараха онези человеци които наклеветиха Даниила, и хвърлиха в рова на лъвовете тях, чадата им, и жените им; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете ги сграбиха и счупиха всичките им кости.

Тогаз писа цар Дария към всичките народи, племена, и езици които живееха по всичката земя: Мир да се умножи у вас! Повеление се издаде от мене, въ всичката държава на царството ми да треперят человеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото той е Бог жив, и пребивава въ векъ, и царството му няма да се развали, и властта му ще бъде до край. Той избавя и спасява, и прави знамения и чудеса на небето и на земята, който отърва Даниила от силата на лъвовете.

И след това Ще излея Духа си на всяка плът; И ще пророчествуват синовете ви и дъщерите ви: Старците ви ще видят сънища, Юношите ви ще видят видения; А още на рабите и на рабините В онези дни ще изливам Духа си. И ще покажа чудеса на небесата и на земята, Кръв, и огън, и стълпове от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде денят Господен, великият и страшният.

И обхождаше Исус всичката Галилея, та поучаваше в съборищата им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всяка болест и всяка немощ между народа. И разчу се слух за него по всичка Сирия, и довождаха при него всичките болни, които имаха различни болести и мъки, и беснуеми, и лунатици, и разслабени; и ги изцели.

И, ето, един прокажен дойде, кланяше му се и говореше: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. Тогаз Исус простря ръката си, допря се до него и каза: Искам, бъди очистен; и тоз час очисти му се проказата.

И когато дойде Исус в Петровата къща, видя че тъща му лежеше болна от огница. И похвана я за ръката, и огницата я остави; и стана, та им служеше.

И когато се свечери, доведоха му мнозина беснуеми, и изпъди духовете с една реч, и колкото болни имаше изцели ги: да се сбъде реченото чрез пророка Исая, който казва: Той взе на себе си нашите немощи, и болестите наши понесе.

И ето, буря голяма биде на морето, така щото вълните покриваха ладията: а той спеше. И пристъпиха учениците му та го събудиха и казаха: Господи! спаси ни; погинваме. А той им казва: Що сте страхливи, маловери? Тогаз стана, запрети на ветровете и на морето, и тишина голяма биде. А человеците се чудеха и казваха: Какъв е този, че и ветровете и морето го послушват?

И като дойде той отвъд в Гаргесинската земя, срещнаха го двама беснуеми, които излязоха из гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път. И ето, извикаха и казваха: Що имаш ти с нас, Исусе, Сине Божий? дошел си тука преди време ли да ни мъчиш? А на далеко от тях имаше стадо от много свине, което пасеше. И бесовете му се молеха и казваха: Ако ни изпъдиш, дозволи ни да отидем в стадото на свинете. И рече им: Идете. И те, щом излязоха, отидоха в стадото на свинете; и ето, всичкото стадо на свинете устреми се през стръмнината в морето, и погинаха в водата. А свинопасците побягнаха, и като дойдоха в града, известиха всичко, и това що стана с беснуемите. И ето, цял град излезе да посрещне Исуса, и като го видяха, помолиха му се да отиде от техните предели.

И ето, донесоха му едного разслабен, сложен на постелка; и като видя Исус тяхната вяра, рече разслабленому: Дързай синко, прощават ти се греховете ти. И ето, някои от книжниците рекоха в себе си: Той богохулствува. А Исус като видя помислите им рече: Защо мислите вие зло в сърцата си? Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете ти, или да река: Стани и ходи? Но за да познаете че Син человеческий има на земята власт да прощава грехове, (тогава казва разслабленому:) Стани, вдигни постелката си, и иди у дома си. И той стана и отиде у дома си. Това като видяха народите почудиха се, и прославиха Бога, който бе дал таквази власт на человеците.

И ето, жена която страдаше от кръвотечение дванадесет години, пристъпи из отзад, и допря се до полата на дрехата му. Защото думаше си: Ако се допра само до дрехата му ще оздравея. А Исус като се обърна та я видя, рече: Дързай дъще; вярата твоя изцели те. И от онзи час оздравя жената.

И когато дойде Исус в къщата началникова, и видя свирачите и народът в смущение, Рече им: Идете си; защото момичето не е умряло, но спи. И присмиваха му се. А като изпъдиха народа, влезе Исус, хвана я за ръката; и момичето стана. И разчу се това по всичката онази земя.

И когато си отиваше Исус от там, вървяха след него двама слепи, които викаха и казваха: Помилвай ни, Сине Давидов. И щом влезе в къщи, пристъпиха слепите при него, и казва им Исус: Вярвате ли че мога да сторя това? Казват му: Ей, Господи. Тогаз се прикосна до очите им, и каза: Да бъде вам по вярата ваша. И отвориха им се очите. И запрети им Исус строго и рече: Гледайте, да не узнае това никой. А те като излязоха, прославиха го по всичката онази земя.

И когато те излязваха, ето, доведоха му един человек ням и беснуем. И след изпъждането на беса, проговори немият; и почудиха се народите и думаха: Никога не се е видяло таквоз нещо в Израил.

И обхождаше Исус всичките градове и села, та поучаваше в съборищата им, и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всяка болест и всяка немощ в народа.

И призова дванадесетте свои ученици, та им даде власт над нечистите духове, да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ.

Болни изцелявайте, прокажени очищавайте, мъртви - възкресявайте, бесове изпъждайте; даром сте приели, даром давайте.

слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очищават, и глухи прочуват; мъртви възкръсват, и на сиромасите се благовествува.

И ето, имаше человек с изсъхнала ръка; и за да го обвинят попитаха го, и казваха: Дозволено ли е да цери някой в събота? И той им рече: Кой е онзи человек от вас, който ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извади? А колко е по-добър человек от овца! За то е дозволено да прави някой добро съботен ден. Тогаз казва на человека: Простри ръката си; и простря я, и стана здрава както другата.

Но Исус като позна, отиде от там; и последваха го народ много, и ги изцели всичките.

Тогаз му доведоха едного беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше. И смаяха се всичкият народ, и думаха: Да не би този да е Христос, синът Давидов?

Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие.

И не стори там много сили заради неверството им.

И като излезе Исус, видя народ много, и смили се за тях, и изцели болните им.

А като стана вечер, дойдоха при него учениците му и рекоха; Пусто е мястото, и времето вече мина; разпусни народа, да идат по селата да си купят за ядене. А Исус им рече: Не им трябва да идат; дайте им вие да ядат. А те му казват: Нямаме тука освен пет хляба и две риби. А той рече: Донесете ми ги тука. И като повеле на народа да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна на небето, и благослови; и като преломи, даде хлябовете на учениците, а учениците на народа. И ядоха всички, и наситиха се; и дигнаха изостаналото от укрухите, дванадесет коша пълни. А онези които ядоха бяха до пет хиляди мъже, освен жени и децата.

А в четвъртата стража на нощта Исус отиде къде тях, и вървеше по морето. И като го видяха учениците че върви по морето, смутиха се и думаха че е призрак, и от страх извикаха. Тоз час Исус им проговори и рече: Дързайте! аз съм: не бойте се.

Отговори Петър и рече му: Господи, ако си ти, повели ми да дойда при тебе по водата. А той рече: Дойди. И като слезе от ладията Петър вървеше по водата да дойде при Исуса. Но понеже виждаше вятъра силен, уплаши се, и, като начна да потъва, извика и рече: Господи, избави ме. И тутакси Исус простря ръка, улови го, и каза му: Маловере, защо си се усъмнил? И от как влязоха в ладията, утихна вятърът. А които бяха в ладията, дойдоха та му се поклониха и думаха: Наистина Син Божий си.

И щом го познаха тамошните человеци, разпроводиха по всичката онази околност, и доведоха при него всичките болни; и молеха го да се допрат само до полите на дрехите му; и колкото се допряха оздравяха.

И ето жена Хананейка, която бе излязла от онези предели, извика му и казваше: Помилвай ме, Господи, Сине Давидов, дъщеря ми зле страда от бяс. А той ни реч не й отговори: и дойдоха учениците му, та му се молеха и казваха: Отпусни я, защото вика след нас. А той отговори и рече: Не съм проводен, освен до погиналите овце от Израилевия дом. А тя дойде та му се кланяше и казваше: Господи, помогни ми. А той отговори и рече: Не е добро да вземе някой хляба от децата и да го хвърли на псетата. А тя рече: Ей, Господи; но и псетата ядат от трошиците що падат от трапезата на господарите им. Тогаз отговори Исус и рече й: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде както искаш. И оздравя дъщеря й от онзи час.

И дойде при него народ много, които имаха със себе си хроми, слепи, неми, клосни, и други много; и подметнаха ги пред нозете Исусови, и ги изцели: Така що народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, клосни оздравени, хроми да ходят, и слепи да гледат; и прославиха Бога Израилева.

А Исус призова учениците си и рече: Жал ми е за народа, защото три дни вече седят при мене, и нямат какво да ядат: а да ги разпусна гладни не ща, да не би да прималнеят по пътят. И казват му учениците му: От де у нас в пустинята толкози хлябове, щото да наситим толкоз народ? И казва им Исус: Колко хлябове имате? А те рекоха: Седем и малко рибици. И повеле на народа да насядат на земята. И като взе седемте хляба и рибите, и благодари, проломи и даде на учениците си, а учениците на народа. И ядоха всички и наситиха се: и дигнаха изостаналото от укрухите седем кошници пълни. А онези които ядоха бяха четири хиляди мъже освен жени и деца.

И преобрази се пред тях; и светна лицето му като слънце, а дрехите му станаха бели като светлината.

И когато дойдоха при народа пристъпи до него человек някой та коленичи пред него и казваше: Господи, помилвай сина ми, защото се луни, и зле страдае; понеже много пъти пада в огъня, и много пъти във водата. И доведох го при учениците твои, и не можаха да го изцелят. А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете ми го тука. И запрети му Исус, та излезе бесът из него, и оздравя момчето от онзи час.

Тогаз пристъпиха учениците при Исус насам и рекоха: Защо ние не могохме да го изгоним? А Исус им рече: Заради неверството ваше. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото зърно синапово, ще речете на тази гора, Премини от тука там, и ще премине, и не ще ви бъде нищо невъзможно.

Но за да ги не съблазним, иди на морето, и хвърли въдица, и първата риба, която се закачи, измъкни я, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; земи го и дай им го за мене и за тебе.

Истина ви казвам, каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето. Пак ви казвам че двама от вас ако се съгласят на земята за всяко нещо, което би да попросят, ще им бъде от Отца моего, който е на небеса; защото дето са двама или трима събрани в мое име, там съм аз посред тях.

А Исус ги погледна и рече им: У человеците това е невъзможно, но у Бога всичко е възможно.

И ето, двама слепци които седеха по край пътя, като чуха че Исус минува, извикаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов. А народът им запрещаваше, да млъкнат; но те по-силно викаха и казваха: Помилвай ни, Господи, Сине Давидов. И спря се Исус, та ги повика и рече: Що искате да ви сторя? Казват му: Господи, да се отворят очите ни. А Исус се смили и прикосна се до очите им; и тутакси прогледнаха очите им, и тръгнаха подире му.

И дойдоха при него слепи и хроми в храма; и ги изцели.

И като видя една смоковница на пътя, дойде при нея, и нищо не намери на нея, само едни листа; и рече й: Да не стане вече от тебе плод до века. И на часа изсъхна смоковницата. И като видяха учениците, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата? А Исус отговори и рече им: Истина ви казвам, ако имате вяра, и не се усъмните, не токо делото на смоковницата ще направите, но и на тази гора ако речете: Дигни се и хвърли се в морето, ще бъде. И все що поискате в молбата, като вярвате ще получите.

И ето, стана трус голям; защото ангел Господен слезе от небето, та пристъпи и отвали камика от вратата, и седеше отгоре на него.

Не е тука; защото възкръсна, както рече: елате, вижте мястото гдето лежеше Господ. И скоро идете та кажете на учениците му, че възкръсна от мъртвите; и ето, отхожда преди вас в Галилея: там ще го видите; ето, казах ви.

И пристъпи Исус та им говори и рече: Даде ми се всяка власт на небето и на земята.

И имаше в съборището им человек с нечист дух, та извика, и казваше: Остави ни! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? дошел си да ни погубиш ли? Познавам те кой си, Свети Божий. И запрети му Исус, и рече; Млъкни, и излез из него. И нечистият дух, като го покъса, извика с голям глас и излезе от него. И всички се смаяха, щото разискваха помежду си, и думаха: Що е това? Кое е това ново учение, щото с власт повелява и на нечистите духове, и послушват го. И разчу се слухът негов наскоро по всичката околност на Галилея.

И щом излязоха из съборището, дойдоха с Якова и Иоана в къщата на Симона и Андрея: А тъщата Симонова лежеше огничава, и тутакси му казват за нея. И пристъпи та я дигна, като я хвана за ръката; и на часа я остави огницата, и слугуваше им.

И като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха му всичките които бяха зле, и беснуемите. И всичкият град се бе събрал пред вратата. И изцели мнозина които бяха зле от разни болести, и много бесове изпъди, и не оставяше бесовете да говорят, понеже го познаваха че е Христос.

И той проповядваше по съборищата им по всичка Галилея, и изпъждаше бесовете.

И идва при него един прокажен, та му се молеше и коленичеше пред него и казваше му: Ако да искаш, можеш да ме очистиш. А Исус се смили и простря ръка, та се допря до него, и казва му: Искам, очистен бъди. И като изрече туй, тутакси се махна от него проказата, и се очисти. И като му запрети строго, тоз час го отпрати, и казва му: Гледай никому нищо да не кажеш; но иди, покажи себе си на свещеника, и принес за очищението си това, което е Мойсей повелел, за свидетелство тям. А той щом излезе, начна да проповядва много и да разнося словото, така щото Исус не можеше вече да влезе явно в някой град; но вън в пусти места бе, и идеха при него от всякъде.

И идват при него та му доносят един разслабен, носен от четирима. И като не можаха да приближат до него поради народа, разкриха покривът дето беше, и го разбиха, та спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. А Исус видя вярата им, и казва на разслабения: Синко, прощават ти се греховете ти. А имаше някои от книжниците там, които седяха, и размишляваха в сърцата си: Що говори този така хули? Кой може да прощава грехове, освен едного Бога? И тутакси като позна Исус с духът си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо мислите това в сърцата си? Кое е по-лесно, да река разслабеному: Прощават ти се греховете ли, или да река: Стани, и вземи одъра си, и ходи? Но за да познаете че власт има Син человечески на земята да прощава грехове, (казва на разслабения:) Теб казвам: Стани и вземи одъра си, и иди у дома си. И стана тутакси, и като дигна одъра си, излезе пред всичките; така щото всички се чудеха и славеха Бога, и думаха: Никога така не сме виждали.

И влезе пак на съборището, и там беше някой си человек който имаше ръката си изсъхнала. И съгледаха го да ли ще в съботен ден да го изцели, за да го обвинят. И казва на человека който имаше ръката си изсъхнала: Изправи се на сред. И казва им: Простено ли е съботен ден да прави някой добро, или да прави зло: да спаси ли душа, или да погуби? а те мълчеха. А като ги изгледа с гняв, наскърбен за окаменението на сърцето им, казва на человека: Простри ръката си. И простря; и възстанови се ръката му здрава както другата.

Защото изцели мнозина, така щото онези които имаха болести нападаха на него, за да се допрат до него. И нечистите духове, когато го виждаха, припадаха му и викаха: Ти си Син Божий. И много им запрещаваше, да го не изявяват.

И стори дванадесет, да бъдат с него, и да ги изпровожда да проповядват; и да имат власт да изцеляват болестите, и да изпъждат бесовете;

И дига се голяма буря ветрена; и вълните се вливаха в ладията, така щото тя вече се пълнеше с вода. И той беше на кърмата заспал на възглавница; и разбуждат го и казват му: Учителю, не те ли е грижа че погинваме? И стана та запрети на вятъра, и рече на морето: Мълчи! умири се! И престана вятърът, и стана тишина голяма. И рече им: Защо сте така страхливи? Как нямате вяра? И убояха се с голям страх, и казваха си един другиму: Кой е прочее този, че и вятърът и морето му се покоряват?

И щом излезе из ладията, тоз час го срещна един человек от гробищата, с дух нечист, който имаше жилището си в гробищата, и никой не можеше да го върже нито с вериги; защото много пъти бяха го вързали с окови и с вериги, и покъсал бе веригите, и оковите бе строшил; и никой не беше в сила да го укроти. И винаги, нощя и деня, беше по горите и в гробищата, и викаше и изпресичаше себе си с камене. А като видя Исуса от далеч, притече и поклони му се, и извика с глас голям и рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога вишнаго? Заклевам те в Бога, недей ме мъчи. (Защото му казваше: Излез из человека, душе нечисти.) И попита го: Как ти е името? И отговори и рече: Легеон ми е името; защото сме мнозина. И моли му се много, да ги не отпраща навън от тази земя. А там при гората имаше стадо голямо от свине та пасеше; И помолиха му се всичките бесове и казваха: Проводи ни в свинете, да влезем в тях; И Исус тутакси даде им воля. И излезнаха нечистите духове та влязоха в свинете; и устръми се стадото през стръмнината в морето, (те бяха до две хиляди,) и се издавиха в морето. А онези които пасяха свинете побягнаха та известиха в града и селата. И жителите излязоха да видят какво е станало. И идват при Исуса, и виждат бесният в когото беше легеонът че седи и облечен и смислен; и убояха се. И приказаха им онези които видяха, как бе работата на бесния, и за свинете. И начнаха да му се молят да си отиде от техните предели.

И една жена, която имаше кръвотечение дванадесет години, и от много лекари беше много пострадала, още беше издала и всичкото си имане, без да види никаква полза, но повече на зле бе пристигнала, като чу за Исуса, дойде между народа из отзад, и допря се до дрехата му. защото казваше: Ако се допра само до дрехата му, ще изцелея. И на часа пресекна се течението на кръвта й, и усети в тялото си че изцеле от болестта. И тутакси Исус като позна в себе си че излезе от него сила, обърна се към народа и казваше: Кой се допря до дрехите ми? И казваха учениците му: Видиш народът че те притиска и казваш: Кой се допря до мене? И обзираше се да види тази която бе сторила това. А жената уплашена и разтреперана, като знаеше това което стана с нея, дойде и припадна му, и каза му всичката истина. А той й рече: Дъщи, твоята вяра те изцели: иди си с миром, и здрава бъди от болестта си.

Когато той още говореше, идват от началника на съборището, и казват: Дъщеря ти умря; що задаваш вече труд на учителя? А Исус, щом чу думата която говореха, казва на началника на съборището: Не бой се, само вярвай. И не остави никого да го придружи, тъкмо Петра и Якова и Иоана брата Яковов. И идва в дома на началника на съборището, и вижда мълва че плачеха и пищяха много. И като влезе казва им: Защо се мълвите и плачете? Детето не е умряло, но спи. И присмиваха му се. А той като изпъди всичките, взема на детето баща му и майка му и онези които бяха с него, и влязва дето лежеше детето. И като хвана детето за ръка, казва му: Талита, куми; което изтълкувано ще рече: Момиче, теб казвам: Стани. И тутакси момичето стана и ходеше, защото беше на дванадесет години; и смаяха се твърде много.

И като дойде събота, начна да учи в съборището; и мнозина от слушателите удивяваха се, и думаха: От къде на тогози това? и коя е дадената нему мъдрост, че и таквизи чудеса биват от ръцете му?

И не можеше там никое чудо да стори, тъкмо що на малцина болни като положи ръце изцели ги.

И призва дванадесетте, и начна да ги изпраща по двама по двама; и даваше им власт над нечистите духове.

И изпъждаха много бесове; и много болни помазваха с масло, и ги изцеляваха.

И понеже беше вече станало късно, пристъпиха при него учениците му, и казваха: Мястото е пусто, и късно е вече: разпусни ги, да идат по околните колиби и села, и да си купят хляб; защото нямат що да ядат. А той отговори и рече им: Дайте им вие да ядат. И казват му: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат? А той им казва: Колко хляба имате? Идете та вижте. И като узнаха казват: Пет, и две риби. И повеле им да турят всичките да насядат по зелената трева на трапези на трапези. И насядаха на лехи на лехи, по сто и по петдесет. И като взе петте хляба и двете риби, погледна на небето и благослови, и преломи хлябовете, и даваше на учениците си да наслагат от преде им; и двете риби раздели на всичките. И ядоха всички и наситиха се. И дигнаха от укрухите дванадесет коша пълни, и от рибите. А онези които ядоха хлябовете бяха около пет хиляди мъже.

И видя ги че се мъчат в гребане с лопатите; защото им беше вятърът противен; и около четвъртата стража на нощта тръгва към тях като вървеше по морето, и искаше да ги измине. А те като го видяха че ходи по морето, възмняха че е призрак, и извикаха; защото го всички видяха и смутиха се. И тутакси проговори с тях, и казва им: Дързайте! аз съм, не бойте се! И възлезе при тях на ладията, и утихна вятърът. И ужасяваха се в себе си твърде много и чудеха се.

И когато излязоха от ладията, тутакси го познаха, и завтекоха се по всичките онези околни места, и наченаха да носят на одрове болните там дето чуваха че е. И дето влязваше в паланки или в градове или в села, туряха по пазаря болните, и молеха му се да се допрат поне до полите на дрехите му; и колкото се допираха, изцеляваха се.

И като стана от там, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и влезе в една къща, и не искаше да го знае никой; но не може да се укрие. Защото като чу за него някоя си жена, на която дъщеря й имаше дух нечист, дойде и припадна на нозете му. А тая жена бе Елинка, родом Сирофиникианка; и молеше му се да изпъди беса от дъщеря й. А Исус й рече: Остави да се наситят първом чадата; защото не е добре да вземе някой хляба от чадата, и да го хвърли на псетата. А тя отговори и рече му: Ей, Господи, но и псетата отдолу под трапезата ядат от трошиците на децата. И рече й: За тази реч, иди; бесът излезе из дъщеря ти. И като отиде у дома си, намери че бесът бе излязъл, и дъщеря й легнала на постелката.

И довеждат му едного глух и гъгнив, и молят му се да възложи ръка на него. И като го взе на страна от народа, вложи пръстите си в ушите му; и като плюна, похвана го по езика. И погледна на небето, въздъхна, и казва му: Еффата, сиреч. Отвори се. И тоз час се отвориха ушите му; и развърза се връзката на езика му, и говореше чисто. И заръча им да не кажат това никому; но колкото им той заръчваше, толкоз повече те проповядваха; и удивяваха се твърде много, и думаха: Всичко добре прави; и глухите прави да чуят, и немите да говорят.

През онези дни, понеже беше премного народ, и нямаха какво да ядат, призва Исус учениците си, и казва им: Жал ми е за народа, защото три дни вече стоят при мене, и нямат що да ядат; и ако ги разпусна гладни по домовете им ще премалнеят по пътя, защото някои от тях са дошли от далеч. И отговориха му учениците: От де ще може да ги насити някой с хляб тука в пустинята? И попита ги: Колко хляба имате? а те рекоха: Седем. И повеле на народът да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, и преломи, и даваше на учениците си да сложат, и сложиха пред народа. Имаха и малко рибички; и благослови, и рече да сложат и тях. И ядоха и наситиха се; и дигнаха остатки от укрухи седем кошници. А онези които ядоха бяха до четири хиляди; и разпусна ги.

И идва във Витсаида: и довождат му едного сляп и примолюват му се да се прикосне до него. И хвана слепия за ръка, та го изведе вън от селото, и, като плюна на очите му, възложи на него ръце, и питаше го, види ли нещо. И той прогледа, и казваше: Виждам человеците, като че виждам дървета да ходят. После пак възложи ръцете си на очите му, и направи го да прогледа; и възстанови се зрението му, и видя всичките чисто.

И след шест дни взема Исус Петра и Якова и Иоана, и възвожда ги на гора висока на страна сами, и преобрази се пред тях. И дрехите му станаха лъскави, твърде бели като сняг, каквито белилник на земята не може да убели.

И отговори един от народа, и рече: Учителю, доведох при тебе сина си, който има дух нем. И дето го прихване, тръшка го, и запеня се, и скърца със зъби, и вцепенява се; и рекох на твоите ученици да изпъдят беса, но не могоха. А той му отговори и рече: О роде неверни, до кога ще бъда с вас? до кога ще ви търпя? Доведете го при мене. И доведоха го при него; и като го видя бесният, тутакси духът го покъса, и той падна на земята, и валяше се запенен. И попита Исус баща му: Колко време е от как му стана това? А той рече: От детинство. И много пъти и в огън го хвърля и във вода да го погуби; но ако можеш нещо, смили се на нас, и помогни ни. А Исус му рече: Това, ако можеш повярва, всичко е възможно за тогози който вярва. И тутакси на детето баща му извика със сълзи и казваше: Вярвам, Господи: помогни на моето неверство. А Исус като видя че се стича народ, запрети на нечистия дух, и му казваше: Душе неми и глухи, аз ти повелявам: Излез от него и да не влезеш вече в него. И духът като изпище, и го покъса силно, изкочи, и момъкът стана като мъртъв, така що мнозина думаха че умря. А Исус го хвана за ръка, и дигна го, и той стана.

А Исус погледна на тях и рече: У человеците е невъзможно; но не у Бога; защото у Бога всичко е възможно.

И идват в Иерихон; и когато излязваше из Иерихон той и учениците му, и народ доволно, Тимеевът син слепият, седеше при пътя та просеше. И като чу че е Исус Назарянин, начена да вика и да казва: Сине Давидов, Исусе, помилвай ме! И запрещаваха му мнозина, да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! И спря се Исус и рече да го повикат, и повикаха слепият и казаха му: Имай дързновение, стани, вика те. И той си хвърли дрехата, и стана та дойде при Исус. Отговори Исус и му рече: Що искаш да ти сторя? И слепият му рече: Учителю, да прогледам. А Исус му рече: Иди, твоята вяра те изцели. И тутакси прогледа, и последва Исус в пътя.

А Исус отговори и казва им: Имайте вяра в Бога. Защото истина ви казвам, че който рече на тази гора: Дигни се и хвърли се в морето, и не се подвои в сърцето си, но повярва че онова което казва сбъдва се, ще му бъде все що би рекъл. За това ви казвам: Всичко каквото в молбата си просите, вярвайте че ще получите, и ще ви бъде.

А той им казва: Недейте се ужасава: Исуса търсите, Назарянина разпетаго: възкръсна, не е тука; ето мястото дето го положиха.

И на тези които повярват ще им споследват тия знамения; с моето име бесове ще изпъждат; нови езици ще говорят; змии ще хващат; и ако нещо смъртно изпият, няма да ги повреди; на болестни ще възложат ръце и те ще бъдат здрави.

И тъй Господ, след като им говори, възнесе се на небето и седна от дясно на Бога.

А те излязоха и проповядваха навсякъде, като съдействуваше Господ и потвърдяваше словото си със знаменията които следваха. Амин

защото няма у Бога невъзможно нещо.

И в съборището имаше един человек, който имаше дух на нечист бяс; и извика с глас голям, и казваше: Остави! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? Дошел си да ни погубиш ли? Зная те кой си, Светий Божий. И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. И бесът го тръшна насред и излезе из него без да го повреди никак. И смаяха се всички, и разговаряха се помежду си и думаха: Що е това слово че той със власт и сила повелява на нечистите духове, и излязват? И разнесе се слух за него по всичките околни места.

И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея. И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им.

И когато залязваше слънцето, всички които имаха болнави от всякакви болести, доведоха ги при него; а той като възложи ръце на всякого едного от тях, изцели ги. От мнозина още и бесове изхождаха с кресък, и казваха: Ти си Христос Син Божий. И запрещаваше им и ги не оставяше да говорят, понеже го познаваха че е Христос.

И щом престана от да говори, рече Симону: Оттегли ладията в дълбочината, и хвърлете мрежите си да уловите риба. А Симон отговори и рече му: Учителю, цяла нощ сме се трудили, и не уловихме нищо; но по твоята реч ще хвърля мрежата. И това като сториха, уловиха много множество риби, щото се прокъснуваше мрежата им. И кивнаха на дружината си които бяха в другата ладия да дойдат да им помогнат; и дойдоха, и напълниха и двете ладии, до толко щото щяха да потънат. А като видя Симон Петър припадна на коленете Исусови, и казваше: Иди си от мене, Господи, защото съм человек грешен; понеже ужас обзе и него и всичките що бяха с него за лова на рибите що уловиха,

И когато беше в един от градовете, ето человек пълен с проказа, който, като видя Исуса, падна на лицето си, та му се помоли и казваше: Господи, ако щеш, можеш да ме очистиш. А той простря ръка та се допря до него, и рече: Искам, бъди очистен; и тутакси проказата се махна от него. И той му заповяда да не каже това никому, но иди, казва, покажи се на свещеника, и принес за очищението си както е Моисей заповядал за свидетелство тям. Но още повече се разчуваше за него; и събираха се народ много да слушат, и да ги изцелява от болестите им.

И един ден, когато той поучаваше, седяха Фарисеи и законоучители, които бяха надошли от всяко село на Галилея и Юдея и Ерусалим; и сила Господня бе в изцеляването им. И ето человеци които носеха на одър едного человека който беше разслабен; и искаха да го внесат вътре, и да го сложат пред него. Но понеже не намериха през де да го внесат вътре поради народа, възлязоха на покрива, и през керемидите спуснаха го с одъра на сред пред Исуса. И като видя Исус вярата им, рече му: человече, прощават ти се греховете ти. И начнаха да размишляват книжниците и Фарисеите и да казват: Кой е този, който говори богохулство? Кой може да прощава грехове освен едного Бога? А като разумя Исус помислите им, отговори и рече им: Що размишлявате в сърцата си? Що е по-лесно да река: Прощават се греховете ти, или да река: Стани та ходи? Но за да познаете че Син человечески има власт на земята да прощава грехове, (рече разслабленому:) Тебе думам: Стани, и дигни одъра си, та иди у дома си. И на часа стана пред тях, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога. И ужас обзе всичките, и славеха Бога, изпълниха се от страх, и казваха: Днес видяхме пречудни неща.

И пак в друга събота влезе в съборището, и поучаваше; и имаше там някой си человек, комуто дясната ръка бе суха. И съгледваха го книжниците и Фарисеите да ли в събота ще го изцели, за да намерят обвинение против него. Но той знаеше помислите им, и рече на человека със сухата ръка: Стани та се изправи на сред. И той стана и се изправи. Тогаз им рече Исус: Ще ви попитам нещо: Що трябва да прави някой в събота? добро ли или зло да прави? да спаси ли душа, или да погуби? И като ги изгледа всичките, рече на человека: Простри ръката си. И той стори така: и ръката му стана здрава както другата.

И като слезна с тях, спря се на едно място равно; и там бяха мнозина от учениците негови, и голямо множество народ от всичка Юдея и Ерусалим, и от приморието Тирско и Сидонско, които бяха дошли да го послушат и да се изцелят от болестите си, и страдащите от нечисти духове; и всички се изцеляваха. И всичкият народ искаше да се допря до него, защото сила излязваше из него и изцеляваше всичките.

А на някого си стотника слугата, който му бе мил, беше зле болен, на умиране. И като чу за Исуса, проводи до него от старейшините Юдейски да го молят да дойде да оздрави слугата му. И те дойдоха при Исуса та му се молеха прилежно, и казваха че: Достоен е този комуто ще сториш това; защото люби нашият народ, и той ни съгради съборище. А Исус вървеше с тях; и когато не беше вече далеч от къщата, проводи стотникът приятели до него да му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под моят покрив; (за това нито себе си счетох достоен да дойда при тебе;) но речи реч, и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм человек под власт подчинен, и имам под себе си войни; и казвам тому: Иди, и отхожда; и другиму: Ела, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и направя. Това като чу Исус, почуди се на него; и обърна се та рече на идещия след него народ: Казвам ви: нито в Израиля намерих толкози вяра. И когато проводените се върнаха в къщи, намериха болния слуга оздравел.

И когато наближи до вратата градска, ето, изнасяха на вън мъртвец, син единороден на майка си; и тя бе вдовица; и народ много от града имаше с нея. И като я видя Господ, смили се за нея, и рече й: Недей плака. И приближи та допря носилото; а носещите се спряха: И рече: Момче, тебе казвам: Стани. И мъртвият се подигна и седна, и начна да говори; и даде го на майка му. И страх обзе всичките, и славеха Бога, и казваха: Пророк велик се подигна между нас; и: Бог посети своите люде. И разчу се това слово за него по всичка Юдея, и по всичката околност.

И в истия час изцели мнозина от болести и немощи, и от лукави духове, и на мнозина слепи подари прогледване. И отговори Исус и рече им: Идете и възвестете Иоану което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръснуват, и на сиромасите се благовествува.

и жени някои които бяха изцелени от зли духове и болести, Мария нарицаемата Магдалина, из която бяха излезли седем бяса,

И един ден влезе в ладия той и учениците му; и рече им: Да минем отвъд езерото; и отплуваха. И във времето на плуването им той заспа; и спусна се буря ветрена в езерото, и пълнеше се ладията, и в опасност бяха. И пристъпиха та го разбудиха и казват: Наставниче, Наставниче, загинваме! А той стана та запрети на вятъра и на вълнението на водата; и уталожиха се, и стана тишина. И рече им: Де ви е вярата? А те уплашени чудеха се, и говореха си един на друг: Кой е този щото повелява и на ветровете и на водата, и го слушат?

И щом излезе на земята, срещна го от града някой си человек който от много време имаше бесове, и дреха не обличаше, и в къщи не стоеше, но в гробищата. И като видя Исуса, извика, и припадна нему, и с глас голям рече: Що имаш ти с мене, Исусе, Сине на Бога Вишнаго? моля ти се недей ме мъчи; защото повеле нечистому духу да излезе из человека. (понеже от много време бе го прехванал; и връзваха го с вериги и с окови та го вардеха; но той разкъсваше връзките, и гонеше го бесът по пустините.) И попита го Исус и рече: Как ти е името? А той рече: Легеон; защото много бесове влязоха в него. И молеха го да им не повелее да идат в бездната. А там имаше стадо от много свине що пасеха по гората; и молеха му се бесовете да им дозволи да влязат в тях; и дозволи им. И като излезнаха бесовете от человека, влязоха в свинете; и впусна се стадото през стръмнината в езерото та се издави. А свинопасците като видяха това що стана побягнаха, и отидоха та известиха в града и в селата. И излязоха да видят станалото; и дойдоха при Исуса, и намериха человека от когото бяха излезли бесовете седнал при нозете Исусови, облечен и смислен; и убояха се. И тези които бяха видяли това известиха им как изцеле бесният. И всичкото множество от околността Гадаринска молиха му се да си отиде от тях; защото бяха обзети от голям страх; а той влезе в ладията и върна се.

И жена някоя си що имаше кръвотечение от дванадесет години, която бе издала на лекари всичкия си имот и не може да се излекува от никого, приближи се изотзад, та се допря до полата на дрехата му; и тоз час престана течението на кръвта й. И рече Исус: Кой е що се допря до мене? И понеже се отричаха всички, рече Петър и които бяха с него: Наставниче, народът те притискат и угнетяват, а ти казваш: Кой е що се допря до мене? Но Исус рече: Някой се допря до мене; защото аз усетих че сила излезе из мене. И като видя жената че се не укри, дойде разтреперана и припадна нему та му изказа пред всичкия народ за коя причина се допря до него, и как на часа оздравя. А той й рече: Дързай, дъщи, твоята вяра те изцели: иди си с миром.

И когато още говореше, идва някой си от началника на съборището и казва му: Дъщеря ти умря: не труди учителя. А Исус като чу отговори му и рече: Не бой се: тъкмо вярвай, и ще се избави. И когато влезе в къщи, не остави никого да влезе освен Петра и Якова и Иоана, още бащата на момичето и майката. И плачеха всички, и оплакваха го. А той рече: Не плачете: не е умряло, но спи. И присмиваха му се, понеже знаеха че е умряло. Но той изпъди на вън всичките, и хвана го за ръката и извика, и каза: Момиче, стани. И повърна се духът му, и стана на часа; и повеле да му дадат да яде. И удивиха се родителите му; а той им повеле да не кажат никому това що стана.

И като свика дванадесетте свои ученици, даде им сила и власт над всичките бесове, и да изцеляват болести. И проводи ги да проповядват царството Божие, и да изцеляват болните.

И те излязоха и ходеха от село на село та проповядваха евангелието и изцеляваха навсякъде.

А народите като разбраха, подириха го; и той ги прие и говореше им за царството Божие, и които имаха потреба за изцеляване, изцеляваше ги.

И денът начна да преваля; и пристъпиха дванадесетте и рекоха му: Разпусни народа, за да идат по околните села и колиби да нощуват и да намерят храна, защото тука сме в пусто място. А той им рече: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Ние нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако би да идем ние и да купим ядене за всичкия този народ; защото бяха до пет хиляди мъже. И рече на учениците си: Турете ги да насядат на купове по петдесет. И сториха така, и туриха всичките да насядат. А той взе петте хляба и двете риби, погледна на небето, и благослови ги, и ги разчупи, и даваше на учениците си да сложат пред народа. И ядоха и наситиха се всички; и дигнаха това що изостана от укрухите, дванадесет коша.

И като се молеше, измени се видът на лицето му, и дрехите му станаха бели и блистаеха.

И ето, человек някой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден. И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него. И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха. А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука. И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му. И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това що правеше Исус, той рече на учениците си:

И в който град влязвате и ви приимат, яжте което ви предлагат, и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: Наближило ви е царството Божие.

Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над вас всяка сила вражия; и нищо няма да ви повреди. Но на това недейте се радва, че духовете се покоряват вам; а радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса.

И изпъждаше едного беса който беше ням; и като излезе бесът, проговори немият, и почуди се народът.

И една събота поучаваше в едно от съборищата; и, ето, беше там една жена която имаше дух болестен осемнадесет години, и сгърбена беше, и не можеше никак да се изправи. Като я видя Исус, извика и рече й: Жено, освободена си от болестта си. И положи на нея ръце, и тоз час се изправи жената, и славеше Бога. И отговори началникът на съборището, който негодуваше защото в събота я изцели Исус, и казваше, на народа: Шест дни са, в които трябва да работите: в тях прочее идвайте и целете се, а не съботен ден. Отговори му Господ и рече: Лицемере! всеки един от вас не отвързва ли в събота вола или осела си от яслите, и го завожда та го напоява? А тая като е дъщеря Авраамова, която е вързал Сатана, ето, осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден? И това като говореше той, посрамяваха се всичките, които му се противяха; и всичкият народ се радваше за всите славни дела негови.

И рече им: Идете и речете на тази лисица: Ето, бесове изпъждам, и правя изцеления днес и утре; и в третият ден се свършвам.

И, ето, имаше пред него някой си человек красничав. И отговори Исус та говореше на законниците и на Фарисеите и рече: Позволено ли е да цели някой в събота? А те мълчеха. И взе та го изцели, и пусна го.

И рекоха апостолите Господу: Придай ни вяра. А Господ рече: Ако да имахте вяра колкото зърно синапово, рекли бихте на тази черница: Изтръгни се и насади се в морето, и тя би ви послушала.

И веднъж когато влязваше в някое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спряха издалеч; и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни. И като ги видя рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата. И един от тях, като видя че изцеля, повърна се и с голям глас славеше Бога, и падна на лице при нозете му, та му благодареше; и той бе Самарянин. А Исус отговори и рече: Не се ли очистиха десетимата? а де са деветимата? Не се ли намериха други да се върнат да въздадат слава Богу, но токо този иноплеменник? И рече му: Стани та си иди: твоята вяра те изцели.

А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно.

А когато наближаваше до Ерихон, някой си сляп седеше край пътя да проси. И като чу че народ минува, попита: Що е това? И казаха му че Исус Назарянин минува. Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме! И тези които вървяха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! И спря се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го, и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам. И Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели. И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като видя това, въздаде хвала Богу.

И един от тях удари първосвещениковия раб и отряза му дясното ухо. А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

Няма го тука, възкръсна. Наумете си що ви говори когато беше още в Галилея

И понеже се свърши виното, казва майка му на Исуса: Вино нямат. Казва й Исус: Що имаш ти с мене, жено? часът ми още не е дошел. Казва майка му на слугите: Каквото ви рече, сторете. И имаше там шест каменни кюпове сложени по обичай на очищението Юдейско, и побираха всеки две или три ведра. Казва им Исус: Напълнете кюповете с вода. И напълниха ги до горе. И казва им: Налейте сега та подайте на председателя на трапезата; и подадоха. И щом вкуси председателът на трапезата от водата претворената във вино, и не знаеше от къде е, (но слугите които бяха налели водата знаеха,) повика младоженеца, и казва му: Всеки человек първом доброто вино слага, и като се понапият, тогаз по-долното; ти си задържал доброто вино до сега. Това начало на чудесата направи Исус в Кана Галилейска, и яви славата си; и повярваха в него учениците му.

И когато беше в Ерусалим по праздника на пасхата мнозина повярваха в неговото име като гледаха знаменията му които правеше.

Той дойде през нощ при Исуса и рече му: Рави, знаем че от Бога си дошел учител; защото никой не може да прави тези знамения които ти правиш ако да не е Бог с него.

И дойде Исус пак в Кана Галилейска, гдето направи водата вино. И имаше някой си царски человек на когото син му бе болен в Капернаум. Той, като чу за Исуса че е дошел от Юдея в Галилея, отиде при него и молеше му се да слезе и да изцели сина му, защото щеше да умре. Тогаз му рече Исус: Ако не видите знамения и чудеса не щете повярва. Казва му царският человек: Господи, слез докле не е умряло детето ми. Казва му Исус: Иди си, син ти е жив. И повярва человекът на речта която му рече Исус, и отиваше си. И когато той вече слазяше, срещнаха го слугите му и обадиха му и казваха: Син ти е жив. А той ги попита в кой час му стана по-леко; и рекоха му: Вчера по седемте часа го остави треската. И тъй, разумя бащата че това стана в онзи час в който му рече Исус: Син ти е жив: и повярва той и всичкият му дом.

А в Ерусалим близу до овчата порта има къпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има пет притвора. В тях лежеха голямо множество болни, слепи, хроми, сухи, които чакаха движението на водата. [Защото от време на време слязваше ангел в къпалнята и размъщаше водата; и тъй, който влазяше пръв след размъщането на водата здрав биваше от каквато болест и да беше болен.] И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. Него видя Исус че лежи; и понеже знаеше че от много време вече боледува, казва му: Искаш ли да оздравееш? Отговори му болният: Господине, няма человек да ме тури в къпалнята когато се размъти водата; и когато аз дохождам, друг преди мене слязва. Казва му Исус: Стани, дигни одъра си, и ходи. И тоз час человекът оздравя, и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота.

И след него идеше народ много; защото гледаха чудесата негови които правеше над болните.

И като вдигна Исус очи и видя че народ много иде към него, казва Филипу: От де да купим хляб да ядат тези? (А това казваше той да го изпита: защото си знаеше какво щеше да прави.) Отговори му Филип: За двесте динари хляб не им постига за да вземе всеки от тях по малко нещо. Казва му един от учениците негови, Андрей, братът на Симона Петра: Има тука едно момченце което има пет ечимени хляба и две риби; но те що са на толкова души? А Исус рече: Сторете да седнат человеците. А на това място имаше трева много; и тъй, насядаха мъже до пет хиляди на брой. И взе Исус хлябовете и благодари, и раздаде ги на учениците, а учениците на седещите; така и от рибите колкото искаха. И като се наситиха, казва на учениците си: Съберете изостаналите укрухи, за да се не изгуби нищо. И тъй, от петте ечимени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша укрухи които изостанаха на тези що ядоха. Тогава человеците като видяха чудото, което стори Исус, казваха: Наистина този е пророкът който имаше да дойде на светът.

И като бяха гребли до двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса че ходи по морето и наближава ладията, и убояха се. Но той им казва: Аз съм: не бойте се! Тогаз искаха да го вземат в ладията; и тутакси ладията се намери на земята на която отиваха.

Тогаз взеха камене да хвърлят върх него; но Исус се скри и излезе от храма, и мина през сред тях, и така си отиде.

И като заминваше, видя едного человека сляп от рождението си. И попитаха го учениците му и рекоха: Рави, кой е съгрешил, той ли или родителите му, та се е сляп родил? Отговори Исус: Нито е той съгрешил нито родителите му; но да се явят делата Божии на него. Аз трябва да върша работите на тогози който ме е проводил докле е ден: иде нощ когато никой не може да работи. Докле съм в света виделина съм на света. Това като рече, плюна на земята, и направи кал от плюнката, и помаза с калта очите на слепия, и рече му: Иди, омий се в къпалнята Силоам (което се тълкува Проводен). И тъй отиде, оми се, и дойде прогледнал. А съседите, и които го бяха виждали от първо че беше сляп, казваха: Не е ли този който седеше на просеше?

А пък от века не се е чуло да е отворил някой си очи на сляп роден человек. Ако да не бе той от Бога, не можеше нищо да стори.

Казва Исус: Дигнете камика. Казва му Марта, сестрата на умрелият: Господи, смърди вече, защото е четверодневен. Казва й Исус: Не ти ли казах че ако повярваш ще видиш славата Божия? Тогаз дигнаха камика дето лежеше умрелият. А Исус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти че ме послуша; и аз знаех че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за да повярват че ти си ме проводил. И това като рече, възгласи с голям глас: Лазаре, излез вън. И излезе умрелият, ръцете му и нозете му повити в саван; и лицето му беше забрадено с кърпа; казва им Исус: Разповийте го и оставете го да си иде.

Тогава първосвещениците и Фарисеите събраха събор и говореха: Що да сторим? защото този человек много чудеса прави.

Но ако и да бе сторил толкоз чудеса пред тях, не вярваха в него;

Вярвайте ми че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вярвайте ми за тия дела. Истина, истина ви казвам: който вярва в мене, делата които правя аз и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави, защото аз отхождам при Отца си.

И каквото попросите в мое име ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако попросите нещо в мое име, аз ще го направя.

Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас, каквото искате ще просите, и ще ви бъде.

А вечерта на този ден, първия на седмицата, когато бяха и вратата заключени дето учениците бяха събрани поради страха от Юдеите, дойде Исус, и застана на сред, и казва им: Мир вам! И това като рече, показва им ръцете и ребрата си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.

И казваха му другите ученици: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете му язвите от гвоздеите, и не туря пръста си в язвите на гвоздеите, и не вложа ръката си в ребрата му, няма да повярвам. И подир осем дни, пак бяха вътре учениците му, и Тома с тях: идва Исус, като бяха вратата заключени, и застана на сред и рече: Мир вам! После казва на Тома: Дай си тука пръста и виж ръцете ми; и дай ръката си и тури в ребрата ми, и не бъде неверен, но верен. И отговори Тома и рече му: Господ мой и Бог мой!

И още много други чудеса стори Исус пред учениците си, които не са писани в тази книга:

Казва им Симон Петър: Аз ще отида да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и възлязоха завчас на ладията; и през онази нощ не уловиха нищо. И като се разсъвна вече застана Исус на брега; но учениците не познаваха че е той Исус. Казва им Исус: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха му: Не. А той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията, и ще намерите. И тъй хвърлиха; и не можаха вече да я привлекат от множеството на рибата. Тогаз онзи ученик когото обичаше Исус казва на Петра: Господ е. А Симон Петър като чу че е Господ препаса връхната си дреха, (защото беше гол) и хвърли се в морето. А другите ученици дойдоха с ладията, (защото не бяха далеч от земята, но колкото двесте лакти,) и влачеха мрежата с рибата. И като излязоха на земята гледат жарава разложена, и риба турена на нея, и хляб. Казва им Исус: Донесете от рибите които уловихте сега. Възлезе Симон Петър та извлече мрежата на земята, пълна с едри риби сто и петдесет и три; и толкоз като бяха мрежата се не съдра.

А Петър като се обърна вижда че иде подир им ученикът когото обичаше Исус, този който на вечерята се наклони на гърдите му и рече: Господи, кой е който ще те предаде? Него като видя Петър казва Исусу: Господи, а този що? Казва му Исус: Ако ще да пребъде той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире ми. И тъй се разнесе тая дума помежду братята че този ученик няма да умре; а Исус му не рече че няма да умре, но: Ако ща да остане той докле дойда, теб що ти е?

Има още и други много неща що стори Исус които ако би да се напишат едно по едно, и цял свят, ми се чини, не би вместил написаните книги. Амин

на които и представи себе си жив след страданието си с много верни знамения, като им се явяваше четиридесет дни и говореше им за царството Божие.

Но вие ще приемете сила когато слети Дух Светий на вас, и ще ми бъдете свидетели и в Ерусалим, и във всичка Юдея и Самария, и до край земята. И това от как рече, те като гледаха, възнесе се, и облак го поде изпред очите им.

И внезапно стана екот от небето като че идеше силно духане от вятър, и изпълни всичката къща дето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяваха, и седна на всекиго от тях по един. И изпълниха се всички с Духа Светаго, и начнаха да говорят чужди езици които Духът им даваше да говорят. А тогава имаше в Ерусалим да живеят Юдеи, человеци благочестиви от всеки народ що има под небето. И щом се разчу това, събра се народът; и смутиха се; защото всеки един от тях чуеше ги да говорят неговият език.

"И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея от моя Дух на всяка плът; и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват; и още през ония дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват; и ще покажа чудеса на небето горе и знамения долу на земята, кръв и огън и пара и дим: слънцето ще се превърне в тъмнота и луната в кръв преди да дойде великият и пресветлият ден Господен;

Мъже Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж доказан вам от Бога със сили, чудеса, и знамения, които Бог направи чрез него по сред вас, както и вие знаете,

И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения биваха чрез апостолите.

И имаше някой си человек който бе хром от утробата на майка си, та го все носеха; когото и слагаха всеки ден до вратата на храма които се наричаха Красни, да проси милостиня от онези които влязваха в храма. Той като видя Петра и Иоана когато щяха да влязат в храма, попроси да вземе милостиня. А Петър с Иоана взре се в него и рече: Погледни ни. И той ги гледаше с внимание, с надежда да вземе нещо от тях. И Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но което имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи. И като го хвана за дясната ръка дигна го; и тоз час утвърдиха се плесните и глезните му. И скочи та се изправи и ходеше; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога. И видя го всичкият народ че ходи и слави Бога. и познаваха го че бе той който седеше за милостиня при красните врата на храма; и останаха в ужас и удивление голямо за това което се бе случило нему. И понеже изцеленият хром се не отделяше от Петра и Иоана, всичкият народ смаян стече се при тях в притвора нарицаем Соломонов.

А като видя Петър отговори народу: Мъже Израиляни, що се чудите за това? или що се взирате на нас, като че от своя сила или благочестие сме сторили тогози да ходи?

И чрез вярата в неговото име тогози когото гледате и познавате неговото име го укрепи; и тази вяра която е чрез него даде му пред всинца ви това съвършено здраве.

А те като гледаха Петровото и Иоановото дързновение, и разумяха че са безкнижни и прости человеци, чудеха се, но познаха ги че са били наедно с Исуса. А като видяха изцеления человек че стои с тях нямаха що да рекат на среща. И от как им повелеха да излязат вън от съборището, посъветваха се помежду си и говореха: Що да сторим на тези человеци? защото явно е на всички които живеят в Ерусалим че знаменито чудо стана чрез тях; и не можем да речем че не е станало.

И нине, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите раби да говорят твоето слово с всяко дързновение, ти като простираш ръката си на изцеление, да стават знамения и чудеса чрез името на Светаго отрока твоего Исуса. И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани; и изпълниха се всички Духом Светим, и проповядваха словото Божие с дързновение.

А някой си человек на име Анания, със жена си Сапфира, продаде стяжание, и утаи от цената, със знанието и на жена си; и донесе една част и сложи я пред нозете на апостолите. А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърдцето ти, да излъжеш Духа Светаго и да утаиш от цената на нивата? Като стоеше непродадена, не беше ли твоя? и като се продаде, не беше ли в твоя власт? Защо тури това нещо в сърдцето си? Не си рекъл лъжа на человеци, но на Бога. И като слушаше Анания тези думи падна и издъхна; и страх голям обзе всички които чуеха това. И станаха по-младите, обвиха го, и изнесоха та го погребаха. И като се минаха около три часа, влезе и жена му без да знае това що беше сe случило. И Петър й отговори: Кажи ми, за толкоз ли продадохте нивата? И тя рече: Ей, за толкоз. А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Духа Господен? Ето на вратата нозете на тези що погребаха мъжа ти, и тебе ще изнесат. И падна на часа до нозете му и издъхна; а като влязоха момците намериха я мъртва, и изнесоха я та я погребаха при мъжа й. И голям страх обзе всичката църква и всички които чуеха това.

И пак много знамения и чудеса биваха в народа чрез ръцете на апостолите; (и всички единодушно бяха в притвора Соломонов. А от другите никой не смееше да се прилепява при тях; народът обаче ги имаше на почест. И прилагаха се повече вярващи в Господа, множество мъже и жени;) така щото изнасяха болните по улиците и слагаха ги на постелки и на одрове, да би поне сянката Петрова в минуването му да осени някого от тях. Събираха се още в Ерусалим и множество от околните градове та носеха болни и страдащи от нечисти духове; и всички получаваха изцеление.

Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече: Идете и застанете в храма та говорете на народа всичките думи на този живот. Те като чуха това на съвнуване влязоха в храма и поучаваха. А когато дойде първосвещеникът и които бяха с него, свикаха събора и всичкото старейшинство на синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите. Но слугите като отидоха не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха и рекоха: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите стояха вън пред вратата; и като отворихме не намерихме никого вътре. И като чуха тези думи свещеникът и войводата на храма и първосвещениците, в недоумение бяха за тях какво ще бъде това. И дойде някой си та им извести и каза: Ето тези человеци които турихте в тъмницата стоят в храма и поучават народа.

А Стефан изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения в народа.

И всички които седяха на събора като се вгледаха в него видяха лицето му като лице на ангел.

И като се изпълниха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската гора, в сред огнен пламик на една къпина.

Той ги изведе, като направи чудеса и знамения в земята Египетска, и в червено море, и в пустинята четиридесет години.

И внимаваше народът единодушно на това което им говореше Филип, като чуеха всички и виждаха знаменията които правеше. Защото нечистите духове с голям глас извикваха и излязваха от мнозина които ги имаха; и мнозина разслабени и хроми изцелени бидоха. И стана радост голяма в онзи град.

И сам си Симон повярва, и покръстен намерваше се всякога при Филипа, и, като гледаше че стават знамения и чудеса големи, удивяваше се.

А когато излязоха из водата Дух Господен грабна Филипа; и не го видя вече скопецът, но отхождаше на пътя си радостен. А Филип се намери в Азот; и като прехождаше проповядваше евангелието по всичките градове докле дойде в Кесария.

И на отиване когато наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус когото ти гониш: не ти е лесно да риташ срещу остен. А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града, и ще ти се каже що трябва да правиш. А мъжете които го придружаваха, като чуеха гласа а не виждаха никого, стояха като вцепени. И стана Савел от земята, и с отворени очи не виждаше никого; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск. И три дни мина без да види, и не яде нито пи.

И отиде Анания и влезе в къщата; и като възложи ръце на него рече: Савле брате, Господ Исус който ти се яви на пътя по който ти идеше проводи ме за да прогледаш и да се изпълниш с Духа Светаго. И тоз час паднаха от очите му като люспи, и тутакси прогледа; и стана та се кръсти;

И намери там някого человека на име Еней който беше разслабен, и от осем години все лежеше на постелка. И рече му Петър: Енее, изцелява те Исус Христос; стани и постели си сам си. И тоз час стана. И видяха го всички които живееха в Лида и в Сарон, които се обърнаха към Господа.

И случи се през тез дни тя да се поболи и да умре; и като я окъпаха туриха я в горница. И понеже Лида беше близу до Иопия, учениците като чуха че Петър е там проводиха до него двама человеци, и молеха го да се не облени да дойде до тях. И стана Петър и отиде с тях; и щом дойде, изведоха го в горницата; и представиха се пред него всичките вдовици та плачеха, и показваха му ризи и дрехи които им правеше Сърна когато бе с тях. А Петър изпрати на вън всичките, и коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. А тя отвори очите си, и като видя Петра седна. А той й подаде ръка и я изправи; повика после светиите и вдовиците и представи я пред тях жива. И това стана известно по всичка Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

как помаза Бог с Дух Свет и със сила Исуса от Назарет, който обхождаше, правеше благодеяния, и изцеляваше всичките насилвани от дявола; защото Бог беше с него.

когото хвана и хвърли в тъмница, и предаде го на четири четворици войни да го вардят, с намерение да го изведе пред народа подир пасхата. И тъй, Петра вардеха в тъмницата; а от църквата ставаше усърдна молба към Бога за него. И когато щеше Ирод да го изведе, през тази нощ Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, ангел Господен предстана, и светлина осия стаята; и ангелът като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай скоро. И паднаха веригите от ръцете му. И рече му ангелът: Опаши се, и обуй сандалията си. И стори така. И казва му: Облечи дрехата си, и ела след мене. И Петър излезе и отиваше след него, и не знаеше че е истинно това което ставаше от ангела, но мислеше си че видение види. А като преминаха първата стража и втората дойдоха до железните врата които водят към града, и те им се отвориха от самосебе си; и от там като излязоха изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него. И Петър дойде в себе си и рече: Сега наистина зная че Господ проводи ангела своего и ме избави из ръката Иродова и от всичкото очакване на Юдейския народ.

Но магесникът Елима, (защото така се тълкува неговото име,) противеше им се, и стараеше се да развърне изправника от вярата. Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълни се с Дух Свет, вгледа се в него, и рече: О ти изпълнени със всяка лъжа и с всякакво кознедейство, сине дяволски, враже на всяка правда, няма ли да престанеш от да развращаваш правите пътища Господни? И нине, ето, ръката Господня е върх тебе, и ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до време. И на часа нападна на него помрачаване и тъмнина; и луташе се и търсеше да го води някой за ръка. Тогаз, като видя изправникът това що стана, смая се на учението Господне и повярва.

Но и тъй, те доста време преседяха и проповядваха с дързновение в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат, и даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

А в Листра беше някой си человек немощен в нозете си и хром от утробата на майка си, който седеше и никога не бе стъпил. Той слушаше Павла като говореше; а Павел, щом го изгледа и видя че има вяра за да получи изцеление, рече с голям глас: Стани прав на нозете си. И скачаше и ходеше.

Тогава млъкна всичкото множество, и слушаха Варнава и Павла които разказваха колкото знамения и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.

И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха. И внезапно стана трус голям, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха. И като се събуди стражарът и видя отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените.

Големи още чудеса струваше Бог чрез Павловите ръце; до толкоз щото кърпи и престилки от неговото тяло носеха ги по болните, и отмахваше се болестта от тях, и злите духове излязваха из тях.

И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво. И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него. След това възлезе горе, преломи хляб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна. А момчето го доведоха живо, и много се утешиха.

И когато Павел сграмади много храсте и го тури на огъня, една ехидна излезе из топлината и залепи се на ръката му. А варварите, като видяха змията как висеше о ръката му, думаха си помежду си: Известно че този человек е убийца който, ако и да се избави от морето, Божието правосъдие го не остави да живее. Но той тръсна змията в огъня и не пострада никое зло. А те се надееха че ще да отече, или внезапно да падне долу мъртъв; но като очакваха много време и гледаха че му не ставаше никое зло, промениха мисъл и думаха че е бог.

И около това място бяха стяжанията на най-първия в острова, името му Поплий: той ни прие и гощава ни приятелски три дни. А случи се да е болен Поплиев баща, и лежеше от треска и от дисентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли Богу възложи ръце на него и го изцели. И тъй, това като стана, и другите от острова които имаха нещо болест идеха и изцеляваха се;

И тъй, вярата е от слушане, а слушането от словото Божие.

със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божия, така що от Ерусалим и наоколо даже до Илирик изпълних с проповедта на Христовото евангелие.

Понеже Юдеите искат знамения, а Елините търсят мъдрост; а ние проповядваме Христа разпет, за Юдеите съблазън, а за Елините безумство; на самите обаче призвани, и Юдеи и Елини, Христа Божия сила и Божия премъдрост.

И аз, братие, когато дойдох при вас, дойдох не с превъзходството в слово или в мъдрост да ви възвестя свидетелството Божие; защото решил бях да не зная между вас нищо друго освен Исуса Христа и него разпет. И аз при вас бях немощен, в страх и в голямо треперане; и словото ми и проповедта ми не биваха с думи убедителни от человеческа мъдрост, но с доказателство от Дух и сила; за да бъде вярването ви не чрез человеческа мъдрост, но чрез сила Божия.

А всякому се дава явлението на Духа за полза. Защото едному се дава чрез Духа слово на премъдрост, а другиму слово на знание по истия Дух; другиму пък вяра чрез истия Дух, а другиму дарби на изцеления пак чрез истият Дух се дават; а другиму действие на чудеса, другиму пророчество, а другиму разпознаване на духовете, и другиму различни езици, другиму пък тълкуване на езици. А всичко това го действува единият и този истий Дух, който всекиму особно разделява както му е угодно.

И едни постави Бог в църквата, първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, напокон дарби на изцеление, помагания, управления, разни езици. Всичките апостоли ли са? всичките пророци ли са? всичките учители ли са? всички действуват ли чудеса? всички имат ли дарби на изцеление? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли? Имайте ревност за по-добрите дарби; и аз още по-превъзходен път ви показвам.

Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка. И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм.

Следвайте любовта, и желайте с ревност духовните дарби, и най-паче да пророчествувате. Защото който говори език незнаен, не говори на человеци, но Богу; защото никой му не проумева, но духом тайни говори; а който пророчествува говори на человеци за назидание и увещание и утешение. Който говори незнаен език назидава себе си; а който пророчествува назидава църквата. Искам всички да говорите езици, а повече да пророчествувате; защото който пророчествува по-горен е от тогози който говори разни езици, освен ако тълкува за да вземе църквата назидание. И сега, братие, ако дойда при вас и говоря незнайни езици, както ще ви ползувам, ако ви не говоря или с откровение, или с познание, или с пророчество, или с поучение?

За това езиците са белег, не за тези които вярват, но за тези които не вярват; а пророчеството е, не за тези които не вярват, но за тези които вярват. И тъй, ако се събере всичката църква наедно и всичките наченат да говорят по незнайни езици, а влязат простаци или неверни, не ще ли да рекат че вие сте полудели? Ако ли всички пророчествуват, и влезе някой неверник или простак, той от всичко се изобличава и от всичко се изпитва; и така, скришните на сърдцето му стават явни; и тъй, ще падне на лицето си, ще се поклони Богу, и ще изповяда че наистина Бог е между вас.

За това, братие, имайте ревност да пророчествувате, и не възбранявайте да говорят езици.

Знаковете на един апостол показаха се делом между вас във всяко търпение, със знамения и чудеса и сили.

А на того който по действуващата в нас сила може да направи несравнено повече от колкото просим или мислим,

като свидетелствуваше наедно и Бог със знамения и чудеса, и с различни сили, и с раздавания на Духа Светаго, по волята си.

А вярата е осъществуване на онези неща за които се надеем, и изявение на неща които не се виждат.

А без вяра не е възможно да угоди някой Богу; защото който прихожда при Бога трябва да повярва че има Бог, и че той бива мъздовоздател на тези които го търсят.

Но да проси с вяра, без да се съмнява никак; защото който се съмнява подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете.

болен ли е някой от вас? да призове презвитерите църковни, и да сторят молба над него и да помажат с масло в името Господне: и молбата която е с вяра ще избави страдащия, и Господ ще го привдигне, и грехове ако да е сторил, ще му се простят. Изповядвайте един на други прегрешенията си, и молете се един за друг да изцелеете. Голяма сила има усърдната молба на праведния.

Илия бе человек подобострастен нам, и помоли се с усърдие да не вали дъжд; и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произрасти плодът си.

И обърнах се да видя гласа който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни; и в сред седемте светилника видях едного подобен Сину человеческому, облечен с дълга дреха, и препасан до гръдите със злат пояс; а главата и космите му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите му като пламик огнен; и нозете му подобни халколивану, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди, и из устата му излязваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше както свети слънцето в силата си.

И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преидоха: и море нямаше вече. И аз Иоан видях светия град, Ерусалим новий, че слязваше от Бога из небето приготвен както невяста украсена за мъжа си.