04 – Създаването

В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върх водата. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. И видя Бог виделината че беше добро; и разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

И рече Бог: Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода. И направи Бог твърдъта; и разлъчи водата която беше под твърдъта от водата която беше под твърдъта; и стана така. И нарече Бог твърдъта Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.

И рече Бог: Да се събере водата която е под небето в едно място, и да се яви сушата; и стана така. И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря; и видя Бог че беше добро. И рече Бог: Да прорасти земята зелена трева, трева която да дава семе, и дърво плодоносно което да ражда плод по вида си, на който семето да е в него на земята; и стана така. И произрасти земята зелена трева, трева която да дава семе, по вида си, и дърво което да ражда плод на който семето е в него по вида му; и видя Бог че беше добро. И стана вечер, и стана утро, ден трети.

И рече Бог: Да бъдат светила на твърдъта небесна за да разлъчат деня от нощта, и да са за знамения и за времена и за дни и години, и да са за светила на твърдъта небесна за да светят на земята; и стана така. И направи Бог двете големи светила; голямото светило за да владее на деня, а малкото светило за да владее на нощта; направи и звездите. И постави ги Бог на твърдъта небесна за да светят на земята, и да владеят на деня и на нощта, и да разлъчат виделината от тъмнината; и видя Бог че беше добро. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.

И рече Бог: Да произведе водата изобилно гадини одушевлени, и птици да летят над земята по твърдъта небесна. И създаде Бог големите китове, и всяко одушевлено що се движи, които произведе водата изобилно по вида им, и всяка птица крилата по вида й: и видя Бог че беше добро. И благослови ги Бог и рече: Плодете се и множете се, и напълнете водата в морята: нека се умножат и птиците по земята. И стана вечер, и стана утро, ден пети.

И рече Бог: Да произведе земята животни одушевлени по вида им, скотове, и гадове, и зверове на земята по вида им; и стана така. И направи Бог зверовете на земята по вида им, и скотовете по вида им, и всеки гад на земята по вида му; и видя Бог че беше добро.

И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему; и да владее над морските риби, и над небесните птици, и над скотовете, и над всичката земя, и над всичките гадове които пълзят по земята. И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию създаде го: мъжки и женски пол ги създаде. И благослови ги Бог, и рече им: Плодете се и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; и владейте над рибите морски, и над птиците небесни, и над всяко животно което се движи по земята. И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво което има в себе си плод на дърво което дава семе: те ще ви бъдат за ядене. И на всичките животни на земята, и на всичките птици на небето, и на всеки гад който пълзи по земята и има в себе се дихание на живот дадох всяка зелена трева за храна; и стана така. И видя Бог всичко което направи; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

И свършиха се небето и земята и всичкото им украшение. И свършил беше Бог в седмия ден делата си които направи; и почина си в седмия ден от всичките си дела които направи. И благослови Бог седмия ден, и освети го; защото в него си почина от всичките си дела които създаде и направи Бог.

Това е битието на небето и на земята когато се те създадоха, в който ден направи Господ Бог земя и небе, и всяко растение полско преди да стане по земята, и всяка трева полска преди да изникне; защото не беше дал Господ Бог дъжд по земята, и нямаше человек за да работи земята; И вдигаше се пара от земята, и напояваше всичкото лице на земята. И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, стана человек жива душа. И насади Господ Бог рай в Едем на изток, и постави там человека когото създаде.

Тая е книгата на родословието Адамово. В който ден направи Бог Адама, по образу Божию го направи, мъжки и женски пол ги направи; и благослови ги, и нарече името им человек, в деня на създанието им. И живя Адам сто и тридесет лета, и роди син по подобието си и по образа си, и нарече името му Сит.

защото в шест дни направи Господ небето и земята, морето, и всичко което е в тях, а в седмия ден си почина; за това благослови Господ съботния ден и освети го.

Това е знамение между мене и Израилевите синове за всегда; защото в шест дни направи Господ небето и земята, а в седмия ден се успокои и почина си.

но жив съм аз, и ще се напълни всичката земя с славата Господня.

Защото попитай сега за първите дни които бяха преди тебе, от който ден направи Бог человека на земята, и попитай от край небето до край небето: ставало ли е нещо таково като голямото това дело, или чувало ли се е подобно на него?

Ето, небето, и небето на небесата, земята, и всичкото що е на нея е на Господа Бога твоего.

Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от гноя, За да ги направи да седнат между князовете, И да ги направи да наследят славен престол; Защото са Господни стълповете на земята, И тури вселенната на тях.

И явиха се морските дълбини, Откриха се основанията на вселенната В запрещението на Господа, От дихането на диха на ноздрите му.

И помоли се пред Господа Езекия и рече: Господи Боже Израилев който седиш на Херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята.

Твоя е, Господи, величината, и силата, и велелението, и сиянието, и славата; защото е твое всичко що е на небето и на земята: твое е царството, Господи, и ти се възвишаваш като глава над всичко;

Ти си сам Господ един: ти си направил небето, небето на небесата, и всичкото им украшение, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и ти оживяваш всичко това; и тебе се кланят небесните войнства.

Той поклаща земята от мястото й; И стълповете й треперят. Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите. Той сам простира небесата, И стъпва на морските височини. Той прави съзвездията, Мечката, Ориона, и Плиадите, И клетовете на юг. Той прави величия неизследими И чудеса безбройни.

Но попитай сега животните, и ще те научат, И птиците небесни, и ще ти кажат; Или говори на земята, и ще те научи, И морските риби ще ти прикажат. От всички тези кой не разумява, че ръката на Господа е направила това? На когото в ръката е душата на всичко живо, И диханието на всяка человеческа плът.

Простира севера върху пустота: Окача земята на нищо. Вързва водите в облаците си; И облакът не се продира изпод тях. Покрива лицето на престола си: Простира облака си върху него. Обиколил е водите с предели Дори до края на виделината и на тъмнината. Небесните стълпове треперят И ужасават се от запрещението му.

Дух Божий ме е направил, И диханието на Всесилнаго ме е оживотворило.

Тогаз отговори Господ Иову из бурята и рече: - Кой е той който помрачава съвета ми С неразумни думи? Опаши сега чреслата си като мъж, Защото ще те попитам; и обади ми Де беше ти когато основах земята? Извести ми, ако имаш разум. Кой положи мерките й? кажи ако знаеш; Или кой тегли равномер по нея? На какво са утвърдени основанията й? Или кой положи краеъгълния й камик Когато звездите на зората пееха наедно, И всичките Божии синове радостно викаха? Или кой затвори морето с врата Когато се устреми та излезе като из матка, Когато го облякох с облак И го пових с мъгла, И положих му предел чрез заповедането си, И турих вереи и врата, И рекох: До тук ще дохождаш, и няма да преминеш, И тук ще се спира гордостта на вълните ти?

Ето сега Веемот когото съм направил с тебе: Яде трева като вол. Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му в рибиците на корема му. Клати опашката си като кедър: Жилите на бедрата му са сплетени.

Когато гледам твоите небеса, делото на пръстите ти, Луната и звездите които си ти поставил,

И явиха се дълбините на водите, И откриха се основанията на вселенната От запрещението ти, Господи, От духането на диха на ноздрите ти.

Първому Певцу. Псалом Давидов. Небесата разказват славата Божия, И твърдта възвещава делото на ръцете му.

По всичката земя излезе вещанието им. И до краищата на вселенната словесата им. В тях постави скиния за слънцето,

Псалом Давидов. Господня е земята и изпълнението й, Вселенната, и които живеят на нея; Защото той я основа върху моретата, И утвърди я върху реките.

Съ словото Господне станаха небесата, И с диханието на устата му всичкото им воинство.

Твои са небесата, твоя и земята: Вселенната и изпълнението й ти си ги основал. Север и юг, ти си ги създал. Тавор и Ермон в името ти ще се зарадват.

Преди да се родят горите И да се създаде земята и вселенната, От века и до века ти си Бог.

Негово е морето, и той го е направил; И ръцете му създадоха сушата. Елате да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател.

В начало ти, Господи, основал си земята, И дело на твоите ръце са небесата. Те ще погинат, а ти пребиваваш: И всичките като дреха ще овехтеят: Като облекло ще ги свиеш и ще се изменят.

Благославяй, душо моя, Господа: Господи Боже мой, възвеличил си се много: С чест и с великолепие си облечен; Ти който се обличаш с виделина като с дреха. И простираш небето като опона; Който градиш превизиренните си селения над водите, Правиш облаците своя колесница, И ходиш на крилата на вятъра; Който правиш ангелите си духове, И слугите си пламик огнен; Който си основал земята на основанието й. За да се не поколебае в век века.

Колко са многочислени твоите дела, Господи! Всичките с мъдрост си направил: Земята е пълна с творенията ти. Ето голямото и пространното море: Там има гадове безбройни, Животни малки с големи.

Големи са делата Господни, Изследуеми от всички които се наслаждават в тях.

Благословени сте вие от Господа, Който е направил небето и земята. Небесата небесни са Господни; А земята даде на человеческите синове.

Този е денят който е Господ направил: Да се зарадваме и да се развеселим в него.

Помощта ми е от Господа Който направи небето и земята.

Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.

Господ прави всичко което му е угодно На небето и на земята, В моретата, и въ всичките бездни.

Който направи небесата с мъдрост; Защото милостта му е въ век. Който простря земята върху водите; Защото милостта му е въ век. Който направи големи светила; Защото милостта му е въ век: Слънцето за да владее на деня; Защото милостта му е въ век: Луната и звездите за да владеят на нощта; Защото милостта му е въ век.

Защото ти си направил чреслата ми Обвил си ме в утробата на майка ми. Ще те славя, Защото страшно и чудно съм създаден: чудни са твоите дела; И това душата ми добре знае.

Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях; Който пази вярност въ век;

Брои множеството на звездите: Нарича ги всички по име.

С мъдрост основа земята; Утвърди небесата с разум.

Господ ме имаше в началото на пътя си, Преди делата си отдавна. От века бидох помазана, от начало, Преди създанието на земята. Родих се когато нямаше бездните, Когато нямаше източниците които изобилват с вода. Преди горите да се поставят, Преди хълмовете, аз бях родена, Като още не беше направил земята, нито полета, Нито върхове от пръстта на вселената. Когато готвеше небесата, аз бях там, Когато начертаваше кръг над лицето на бездната, Когато утвърждаваше облаците горе, Когато укрепяваше източниците на бездната, Когато полагаше закона си на морето Да не престъпят водите повелението му, Когато нареждаше основанията на земята, Тогаз бях при него и устроявах всичко; И аз му бях наслаждение всеки ден, И веселях се всякога пред него. Веселях се на обитаемата негова земя; И наслаждението ми беше с человеческите синове.

Ухото слуша и окото гледа, Господ е направил и двете.

И викаха един към друг и думаха: - Свет, свет, свет Господ Саваот Всичката земя е пълна със славата му.

Не ще направят зло нито пагуба във всичката ми света гора; Защото земята ще е пълна със знание за Господа Както водите покриват морето.

О строптивост ваша! Грънчарят ще се вмени ли както кал? Направата ще рече ли за тогоз който я е направил: Той не ме е направил? Или творението ще рече ли за тогоз що го е сътворил: Той няма разум?

Господи на Силите, Боже Израилев който седиш на херувимите, ти си сам Бог един на всичките царства на земята: ти си направил небето и земята.

Кой е премерил водите с шепата си, И измерил небесата с педа, И побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил горите с теглилка, и хълмовете в къпони?

Не знаете ли? не сте ли чули? Не ви ли се възвести изначало? От основанието на земята не разбрахте ли? Той е който седи върху кръга на земята, И жителите й са като скакалци: Той е който простира небесата като опона И растяга ги като шатър за население,

Подигнете очите си на високо Та вижте кой създаде тези неща? Извожда воинствата им с чет: Вика всичките по име: чрез величеството на силата му, Понеже е крепък във власт, Не оскудева ни едно от тях.

Не знаеш ли? не си ли чул че вечний Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабева и не се утрудва? Неговият разум е неизследим.

Така говори Бог, Господ, Който направи небесата и ги простре, Който разпростре земята с произведенията й, Който дава дихание на людете които са на нея, И дух на тези които ходят по нея:

Всички които се наричат с името ми, Които за славата си сътворих: Създадох ги и ги направих.

Така говори Господ изкупителят ти, Който те е създал из утробата: Аз съм Господ който направих всичко: Сам разпрострях небесата, И разстлах земята от себе си;

Така говори Господ, Светият Израилев и Създателят негов: Питайте ме за бъдещето, за синовете ми, И за делото на ръцете ми заповядайте ми. Аз създадох земята, И сътворих человека на нея: Аз с ръцете си разпрострях небесата, И дадох заповеди на всичкото им воинство.

Защото така говори Господ който сътвори небесата, Този Бог който създаде земята и я направи, който сам я утвърди, Сътвори я не напусто, но я създаде за да се населява: Аз съм Господ, и няма друг.

чуй ме, Якове, И Израилю, когото аз призовах: Аз съм истий, аз първий, аз и последний; И моята ръка основа земята, И десницата ми разпростря небесата: Когато ги зова, представат наедно.

И си забравил Господа който те създаде, Който разпростре небесата, и основа земята; И боиш се непрестанно всеки ден От лютостта на притеснителя, Като че бе готов да изтреби? И де е сега лютостта на притеснителя?

Но сега, Господи, ти си Отец наш: Ние сме калта, а ти Грънчарят ни; И всички сме дело на твоята ръка.

Така говори Господ: Небето ми е престол, И земята подножие на нозете ми: Кой е домът който искате да съградите за мене? И кое е местото на упокоението ми? Защото ръката ми е направила всичко това, И е станало всичко това, говори Господ; Но аз ще погледна на тогоз, На сиромаха и съкрушения духом, И на оногоз който трепери от словото ми.

Но Господ е Бог истинний, Бог живий, и вечний Цар: В гнева му земята ще се потресе, И народите не ще устоят в негодуването му. [Така ще им речете: Тези богове, които не са направили небето и земята, Ще загинат от земята и изпод това небе.] Той направи земята със силата си, Утвърди вселенната с мъдростта си, И разпростря небесата с разума си.

Аз направих земята, человека, и животните що са по лицето на земята, чрез голямата си сила и чрез простряната си мишца; и дадох я на когото благоволих.

О Господи Иеова! ето, ти си направил небето и земята с голямата си сила и с простряната си мишца: няма нищо мъчно за тебе.

Той е направил земята със силата си, Утвърдил вселенната с мъдростта си, И разпрострял небесата с разума си.

Потърсете тогози който прави Плиядите и Ориона, И обръща смъртната сянка в зора, и И помрачава деня в нощ, - Тогоз който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, Иеова е името му, -

Той е който гради горниците си на небето, И основава свода си на земята; Който повиква морските води И излива ги по лицето на земята: Иеова е името му.

А той им рече: Аз съм Евреин; и боя се от Господа Бога небеснаго който направи морето и сушата.

Защото земята ще е пълна С познаването на славата Господня Както водите покриват морето.

Товарът на словото Господне за Израил, Говори Господ който простира небесата, И основава земята, И образува дъха на человека в него.

от начало обаче на създанието, мъжко и женско ги е сътворил Бог.

а Каинан Еносов, а Енос Ситов, а Сит Адамов, а Адам Божий.

В начало бе Словото; и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана; и което е станало, нищо без него не стана.

В света бе; и светът чрез него стана; и светът го не позна.

И щом вкуси председателът на трапезата от водата претворената във вино, и не знаеше от къде е, (но слугите които бяха налели водата знаеха,) повика младоженеца, и казва му: Всеки человек първом доброто вино слага, и като се понапият, тогаз по-долното; ти си задържал доброто вино до сега.

"Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое място за моя почивка?

и казваха: О мъже, защо правите това? И ние сме подобострастни вам человеци, и проповядваме ви да се обърнете от тези суетни идоли към Бога живаго, който е сътворил небето и земята и морето и всичко що има в тях;

Бог който е сътворил света и всичко що е в него, той, като е Господ на небето и на земята, не живее в храмове от ръка направени, нито приима служения от ръце человечески като да би имал нужда от нещо, понеже той дава на всички и живот и дихание и все; и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им; за да търсят Господа дано би го поне напипали и намерили; ако и да не е далеч той от всекиго едного от нас; защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и някои от вашите стихотворци са рекли: "Защото и негов род сме."

Понеже невидимите негови, сиреч, присносущната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията; така щото те остават безответни.

(както е писано: "Поставих те отец на много народи,") пред Бога в когото повярва, и който съживява мъртвите, и нарича което не съществува като че съществува.

За това, както чрез едного человека грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и така мина смъртта във всичките человеци понеже всички съгрешиха;

Защото усърдното чакане на всичкото създание ожида откриването на синовете Божии. Понеже създанието се подчини на суетността, не своеволно, но чрез тогози който го подчини, с надежда че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в свободата на славата на чадата Божии. Понеже знаем че всичкото създание съвокупно въздиша и на мъки е даже до нине.

Защото всичко е от него, и чрез него, и за него. Нему слава во веки. Амин.

но нам е един Бог Отец, от когото е всичко, и ние сме в него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез него.

а Бог му дава тяло каквото си ще, и на всяко семе своето му тяло. Всяка плът не е еднаква плът; но друга плът е на человеците, а друга плът на скотовете, друга пък на рибите, друга на птиците.

Така е и писано: Първият человек Адам "стана душа жива," а последният Адам е дух животворещ. Но не първом духовното, но естественото, и после духовното. Първият человек е от земята пръстен: вторият человек, Господ от небето. Какъвто е пръстният таквизи са и пръстните, и какъвто небесният таквизи и небесните.

Защото Бог който е рекъл да възсияе виделина от тъмнината, той е който възсия в сърдцата ни за просвещение с познанието на славата Божия с лицето Исус Христово.

и да просветя всите що е смотрението на тайната която е била от векове скрита у Бога, който е създал всичко чрез Исуса Христа.

който е образ на невидимаго Бога, първороден преди всите твари; понеже чрез него бе създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било, или господства, или началства, или власти, всичкото чрез него и заради него се създаде; и той е преди всичко, и всичкото чрез него се състои.

в тези последните дни говори нам чрез Сина, когото постави наследник на всичко, чрез когото и света направи; който, като е сияние на неговата слава, и образ на неговото същество, и държи всичко със словото на своята си сила, от как направи чрез себе си очищение на греховете ни седна отдясно на величието на високо,

и пак: "В начале ти, Господи, си основал земята, и дело на твоите ръце са небесата:

защото всеки дом се прави от някого си; а който е направил всичко е Бог.

С вяра разумяваме че светът бе създаден със словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите.

Най-първо знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели които ще ходят по своите си похоти, и ще казват: Де е обещанието на идването му? защото, от как са се бащите ни поминали, всичкото си така стои от началото на създанието. Защото самоволно не разумяват това, че небесата от край си и земята която е от вън водата и във водата стои със словото Божие станаха: чрез които тогавашният свят погина потопен от водата. А днешните небеса и земята с истото слово са вардени, да се пазят за огънят до деня на съдбата и на погинването на нечестивите человеци. Още едно и това да не забравяте, възлюблени, че пред Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.

Достоен си, Господи, да приемеш слава и почест и сила; защото ти си създал всичко, и чрез твоята воля съществува и е създадено.

и закле се в Живущаго във веки веков, който е създал небето и каквото е в него, и земята и каквото е на нея, и морето и каквото е в него, че не ще да има вече време;

И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие да проповяда на живеещите по земята и на всяко коляно и племе и език и народ, и казваше с глас голям: Убойте се от Бога, и въздайте нему слава, защото дойде часът на неговия съд; и поклонете се тому който е направил небето и земята и морето и изворите на водите.